№ 24
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. П.а
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. П.а Въззивно гражданско дело №
20215000500685 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260911 от 15.07.2021г., постановено по гр.дело
№239/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените
от К..... против АРМ. АВР. Л. с ЕГН:..., КР. П. Л. с ЕГН:**********, ХР. Г. К.
с ЕГН:********** и Л. СТ. Г. с ЕГН:**********, искове за отнемане в полза
на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност
388122,33лв., и същата е осъдена да заплати на АРМ. АВР. Л. разноски по
делото от 2300лв., а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския окръжен съд, сумата от 15524,89лв., представляваща дължима
държавна такса за производството, като АРМ. АВР. Л. е осъден да заплати на
вещото лице В.М.Ш. сумата от 300лв., представляваща увеличен хонорар за
работата й като вещо лице по делото, невнесен в определения от съда срок.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
К...., която чрез упълномощения Вл. П. – инспектор в ТД-П., го обжалва
1
изцяло с конкретни доводи за неправилност, според които в доходите на А.Л.
за проверявания период не следва да се включват тези в размер на 52380лв.,
подадени пред Канадската агенция по приходите за 2003г. и 2004г., тъй като
липсват доказателства за законното им внасяне в България, и неправилно да е
прието тези доходи да са използвани за покупката на леките автомобили, при
което сумата от продажбата им не следва да се отчита като доход, поради
липсата на установен законен източник на средства за придобиването им, а тя
съставлява подлежащо на отнемане имущество. При това положение и
доколкото окръжният съд е приел, че разходите за имущество са в общ
размер на 277162,40лв., без сумите от продажба на МПС и доходите от
Канада, за които няма данни да са внасяни в България и/или да са използвани
за придобиване на каквото и да е имущество, е налице несъответствие в
размер над 150000лв. По така изложените съображения се претендира за
отмяна на решението и уважаване на исковете.
Въззиваемата страна Л. СТ. Г. е подал чрез назначения му особен
представител адв.Н.К. писмен отговор на въззивната жалба със съображения
за нейната неоснователност, според които законността на дохода не е
обусловена от начина на внасянето му в страната, а по изготвените,
включително и с поискани от ищеца варианти, счетоводни и технически
експертизи, които не са оспорени от ищеца, не е налице значително
несъответствие между доходите и разходите на А.Л.. Претендира за
потвърждаване на решението.
Въззиваемата страна ХР. Г. К. е подала чрез назначения й особен
представител адв.Н.П. писмен отговор на въззивната жалба с аргументи за
неоснователност на същата, според които от приетото без възражения от
страните заключение на ССЕ се установява, че във всички разгледани
варианти от вещото лице не е налице превишение на придобитото имущество
над нетния доход на ответника Л., възлизащо на 150000лв., при което не е
налице „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1,т.7 от ДР на
ЗОПДНПИ /отм./. Поддържа се да не са налице доказателства процесния
превод на сумата от 275лв. да е извършен в нейна полза, както и тази сума да
е реално получена от нея, тъй като в приложената от Комисията справка за
изпратени от Л. чрез система за бързи разплащания преводи не се съдържат
каквито и да било данни за лицето, в полза на което е извършен превода,
2
както и дали то е получило преведените средства. Застъпва се и Комисията да
не е ангажирала доказателства за основанието за извършения превод на
сумата, за да се приеме, че тя е предоставена безвъзмездно. Претендира се за
потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемата страна АРМ. АВР. Л. е депозирал чрез пълномощника си
адв.Н.Ш. писмен отговор на въззивната жалба с доводи за нейната
неоснователност, според които правилно, въз основа на всички събрани
доказателства, включително гласните такива и извлечението за движение на
суми по банковите му сметки в „Р.Б. о. К.“, окръжният съд е приел, че той е
реализирал доходи от възнаграждения за полагания от него в сферата на
строителството в Канада труд, съставляващи такива по смисъла на пар.1,т.4 от
ДР на ЗОПДНПИ /отм./, с каквито да е закупувал процесните автомобили.
Поддържа правилно да е приета за недоказана предпоставката – наличие на
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, с оглед
приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ, във всички
разгледани по което варианти не е налице превишение на придобитото
имущество над нетния доход, възлизащо над 150000лв. Претендира за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Въззиваемата страна КР. П. Л. не е подал отговор на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявени са от Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество с актуално наименование К.... против АРМ. АВР. Л., КР. П. Л.,
ХР. Г. К. и Л. СТ. Г. искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно
придобито имущество на обща стойност от 388122,33лв., както следва: от
АРМ. АВР. Л. на основание чл.63,ал.2,т.1 вр. чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ - 1.
Лек автомобил, марка „М.“, модел М З И, рег.№..., дата на първа регистрация
29.07.2008г., с пазарна оценка към 29.01.2016г. от 13000лв.; 2. Сумата от
24000лв. – вноски по разплащателна сметка в лева IBAN ..., открита на
20.12.2007г. в „Ц.К.Б.“АД; 3. Сумата от 35908лв., внесена по разплащателна
сметка в лева с IBAN ...., открита на 23.01.2008г. в „Ц.К.Б.“АД; 4. Сумата от
5850,01лв., внесена по разплащателна сметка в щатски долара с IBAN BG ....,
3
открита на 07.02.2012г. в „Ц.К.Б.“АД; 5. Сумата от 11475лв., внесена по
сметка IBAN ..., кредитна карта, открита на 04.04.2006г. в „У....“АД; 6.
Сумата от 25288,94лв., получена от трето лице по разплащателна сметка в
евро IBAN ... EUR ..., открита на 28.03.2007г. в „П.И.Б.“АД; 7.сумата от
9759,59лв., получена от трето лице по разплащателна сметка в евро IBAN ...,
открита на 01.12.2005г. в „П.И.Б.“АД; 8. Общата сума от 19437,55лв.,
получена от Л. чрез системата за бързи разплащания Western Union към
„Ц.К.Б.“АД; 9. Сумата от 1550,27лв., изпратена от С.С. чрез фирма „Н.“ЕООД
на АРМ. АВР. Л.; 10. Общата сума от 22446,60лв., получена от АРМ. АВР. Л.
чрез системата за бързи разплащания Money Gram към „А.Б.Б.“АД от трети
лица; 12. Сумата от 8916лв., получена от АРМ. АВР. Л. чрез системата за
бързи разплащания Money Gram към „П.И.Б.“АД от трето лице; от АРМ.
АВР. Л. на основание чл.72 във връзка с чл.63,ал.2,т.1 вр. чл.62 от ЗОПДНПИ
/отм./ - 1. Сумата от 24900лв., получена при продажбата по пазарна стойност
на лек автомобил, марка „М.“, модел ..., рег.№..., дата на първа регистрация
10.03.1999г.; 2. Сумата от 1798,53лв., представляваща разлика между
получена при продажбата по пазарна стойност на лек автомобил, марка „Ф.“,
модел Г., рег.№......, дата на първа регистрация 22.05.2002г., и вложената сума
в покупка на последващ лек автомобил, марка „М.“, модел 3, рег.№..., дата на
първа регистрация 01.01.2007г.; 3. Сумата от 30000лв., получена при
продажбата по пазарна стойност на лек автомобил, марка „Х.“, модел С., рег.
№..., дата на първа регистрация 26.05.2006г.; 4. Сумата от 24000лв.,
представляваща разлика между получена при продажбата по пазарна стойност
на лек автомобил, марка „Х.“, модел .., рег.№..., дата на първа регистрация
10.10.2007г., и вложената сума в покупка на последващ лек автомобил, марка
„М.“, модел П., рег.№..., дата на първа регистрация 22.04.1993г.; 5. Сумата от
12000лв., получена при продажбата по пазарна стойност на лек автомобил,
марка „М.“, модел 3, рег.№..., дата на първа регистрация 01.01.2007г.; 6.
Сумата от 2000лв., получена при продажбата по пазарна стойност на лек
автомобил, марка „Г.“, модел IV, рег.№..., дата на първа регистрация
02.03.2000г.; 7. Сумата от 2000лв., получена при продажбата по пазарна
стойност на лек автомобил, марка „С.“, модел В. 1.6 И, рег.№.., дата на първа
регистрация 07.01.1992г.; от Л. СТ. Г. , на основание чл.64,т.1 във връзка с
чл.63,ал.2,т.1 вр. чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./, сумата от 9017284лв., преведени
от разплащателна сметка в щатски долара IBAN ..., открита на 20.12.2007г. в
4
„Ц.К.Б.“АД с титуляр АРМ. АВР. Л.; от КР. П. Л. , на основание чл.64,т.1 във
връзка с чл.63,ал.2,т.1 вр. чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./, сумата от 390лв.,
изпратена от АРМ. АВР. Л. чрез системата за бързи разплащания Western
Union към „Ц.К.Б.“АД; от ХР. Г. К. , на основание чл.64,т.1 във връзка с
чл.63,ал.2,т.1 вр. чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./, сумата от 275лв., изпратена от
АРМ. АВР. Л. чрез системата за бързи разплащания Western Union към
„Ц.К.Б.“АД.
С отговора на исковата молба ответникът АРМ. АВР. Л. оспорва
исковете с твърдения за липса на връзка между извършената престъпна
дейност, за каквато му е повдигнато обвинение, и придобитото имущество,
както и липса на значително несъответствие между имуществото и нетния
доход, който надвишава 250000лв. за целия проверяван период по смисъла на
пар.1,т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Твърди в периода до 12.12.2004г. да е
пребивавал постоянно на територията на Канада, където упражнявал дейност
и в резултат на нея получавал възнаграждения за извършваните от него
услуги с личен труд, които ежегодно декларирал пред Канадската приходна
администрация. Наред с това, по време на пребиваването си в Канада
разполагал с парични средства, предоставени му от банки под формата на
различни по вид банкови кредити – разрешен овърдрафт по кредитни карти,
потребителски и целеви заеми – за придобиването на конкретно имущество,
за реновиране и обзавеждане на жилище и други. Непосредствено преди
завръщането си в България изтеглил почти всичките си налични по банковите
му сметки парични средства, сравнително малка част от които взел със себе
си, а останалите оставил на съхранение при негови приятели, с които живял и
работел заедно в Канада, тъй като не бил взел окончателно решение дали ще
остане за постоянно в България или ще се върне. Впоследствие, след като
взел окончателно решение да остане в България, част от оставените от него
парични средства в Канада му били превеждани по посочени негови лични
банкови сметки от С.С., Н.Б., П.К. и други в периода 2006-2008г., а с
останалата разполагаема част закупувал МПС в Канада. По време на престоя
си в Канада изпратил получени от него доходи по сметка на негови близки и
роднини, които суми му били предадени след като се установил в България.
Извършените от него през 2008г. преводи на парични средства с произход –
спестявания от престоя му в Канада и получени от трети лица заеми и аванси
за закупуването на МПС, по сметка на Л.Г. били с цел същият да придобие
5
МПС-та, които да бъдат продадени на територията на Република България. В
резултат на това придобил няколко МПС-та от внос от Канада и САЩ, които
впоследствие продал в България. За придобиването им на територията на
САЩ се участвало в явен търг, организиран от съответните търговски
дружества – продавачи на автомобилите, и тъй като Г. постоянно пребивавал
на територията на САЩ, паричните средства за участие в тези търгове били
превеждани по неговата лична сметка, с което се гарантирало заплащането на
задатъка за участие и последващото заплащане на автомобилите, по
отношение на които бил обявен за купувач. На проведените търгове, за които
през месеците април и май на 2008г. му превел средства, Г. не бил обявен за
купувач на предварително договорените автомобили, а наддавал и спечелил
други МПС-та, които заплатил с преведените му от него парични средства.
Това наложило наредените по банковата му сметка парични средства да бъдат
връщани във времето посредством предаването им на посочени от него или
лица близки до Г., които му ги изпращали в България чрез преводи по
посочена банкова сметка или чрез трансфери посредством Уестърн Юнион и
Мъни Грам, каквито трансфери били направени от С.С., който основно
контактувал с Л.Г., от сестра му Е.С.а, от сестрата на Л.Г. – Я. Г.а, и от
третите лица, превели му суми по сметка или чрез посочените системи за
бързи преводи в периода след 2010г. С оглед така изложените обстоятелства,
оспорва преведените от него по сметките на третите лица суми да са с
основание дарение. Поддържа при формирането на разходите му неправилно
да не е взето предвид изтеглянето на сумите по направените от него вноски по
банковите му сметки в брой и дали тези суми не участват при извършването
на последващи вноски. Относно сумата от 96689,53лв., съставляваща
стойността на получени суми от продажбата на МПС по пазарни цени, сочи тя
да е доход със законен източник – изплатени възнаграждения за труд и
банкови кредити, и с нея да са придобити от Канада пет от осемте
автомобила. Оспорва размера на разходите за задграничните му пътувания.
Счита неоснователно една и съща сума да се претендира за отнемане на две
различни основания като преведена от една към друга негова банкова сметка
и поради допуснати грешки в пресмятанията.
С отговора на исковата молба ответникът Л. СТ. Г. оспорва предявения
спрямо него иск. Счита за неоснователно и необосновано твърдението на
ищеца, че посоченото имущество е незаконно придобито, с оглед
6
обстоятелството, че в периода 2001-2004г. Л. е пребивавал постоянно извън
България, където е реализирал доходи от възнаграждения за труд и
предоставени му парични кредити. Оспорва извършените по негови сметки
преводи на обща стойност 72000 щатски долара /90172,84лв./ да са направени
от Л. в негова полза дарения, поддържайки те да са били с цел участието му
от името и за сметка на Л. в търгове за закупуване на автомобили от чужбина.
С отговора на исковата молба ответникът ХР. Г. К. е оспорила превода
на сумата от 275лв. да е извършен в нейна полза, тя да е получила реално тази
сума и същата да й е предоставена безвъзмездно от Л..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от събраните
по делото доказателства да не се установява наличието на значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което е в основата на
обоснованото предположение за незаконност на придобитото имущество,
съгласно чл.21 от ЗОПДНПИ /отм./, тъй като от приетото без възражения от
страните заключение на ССЕ се установява, че във всички разгледани
варианти от вещото лице не е налице превишение на придобитото имущество
над нетния доход на ответника, възлизащо на 150000лв., като по поискания от
ищеца вариант разликата е 147683,21лв. при доходи на ответника Л. за
проверявания период от 174234лв., включващи доходите от 52380лв. по
подадени пред Канадската агенция по приходите данъчни декларации,
получените парични средства от продажбата на МПС от 119934лв. и
възстановени данъци от 1920лв., и при разходи в общ размер от 277162,40лв.,
включващи получени суми от трети лица чрез системите за бързи
разплащания, разходите за придобиване на имущество, общо внесени
средства в брой в банкови сметки, изтеглени парични средства от лични
банкови сметки, преводи от ответника към трети лица. Приел е за
неоснователни развитите в писмената защита доводи на ищеца доходите на Л.
от 52380лв., отразени в подадените данъчни декларации пред Агенция по
приходите в Канада, да не следва да бъдат съобразявани като приход, тъй
като не са постъпили в страната, защото липсата на доказателства за законно
внасяне на парите в Република България не рефлектира върху извода дали е
законен източникът на средства от труд, а би могло да се свърже евентуално с
данъчно нарушение, като с представените декларации и събрани гласни
доказателства се установява до м.декември.2004г. ответникът Л. да е живял в
7
Канада, където е работил в строителството и е получавал възнаграждение за
труда си в декларираните размери. Приел е от свидетелските показания да се
установява, че ответникът Л. е осъществявал и дейност по продажба на
употребявани автомобили, като за целта е превеждал суми, получени при
работата му в Канада, по сметка на ответника Л.Г., с които той да придобие
МПС, участвайки в търгове за коли, което да опровергава тезата на ищеца
основанието за превода на посочените суми от банковите сметки на Л. да е
сключен договор за дарение. Приел е за установено от представените писмени
доказателства и показанията на свидетелите ответникът Л. да е разполагал с
финансови средства /получено възнаграждение за положен труд и изтеглена
сума от банкова сметка в К.б. на Канада/ за закупуване на процесните
автомобили, правнорелевантната пазарна стойност на които отчуждени
движими вещи да е определена със заключението на САТЕ с вещо лице С. на
119934лв., при което същата да съставлява приход за Л.. На тази база
установеният нетен доход за проверявания период /оставащият разполагаем
доход след приспадане на извършените обичайни и извънредни разходи,
изчислен като разлика между общата сума на приходите и общата сума на
разходите/ да е 129479лв. При тези данни превишението на стойността на
имуществото над нетния доход се равнява на 147683,21лв., който размер на
несъответствието е по-малка величина от размера, посочен в пар.1,т.7 от ДР
на ЗОПДНПИ /отм./, при което не се касае за значително несъответствие по
легалната дефиниция на закона и законоустановеното предположение за
незаконност на имуществото не може да бъде обосновано, поради което да не
е налице основание за отнемане на имущество. Освен това, по отношение на
частта от заявената претенция за отнемане на суми, които са били внесени по
разплащателни сметки в различни банки, на суми, внесени от трети лица,
както и на суми, получени чрез системи за бързи разплащания, е прието, че на
отнемане по реда на ЗОПДНПИ /отм./ подлежи налично в края на
изследвания период имущество, което съществува в патримониума на
проверяваното лице или свързаните с него лица, а отнемане на парични суми,
преминали през банковите сметки на лицето, но неналични при завеждане на
исковата претенция, не може да се търси, което да е още едно основание за
отхвърляне на исковете, каквото е постановено.
С оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК настоящата
въззивна инстанция намира обжалваното първоинстанционно решение за
8
валидно и допустимо.
Исковата молба е депозирана в съда на дата 29.01.2016г. на основание
чл.74,ал.1 от ЗОПДНПИ /Обн., ДВ, бр.38 от 18.05.2012г., в сила от
19.11.2012г., Отм., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г./ при действието на този закон.
Същият е отменен с обнародвания на 19.01.2018г. в ДВ бр.7 Закон за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество. В пар.5,ал.1 от ПЗР на новия закон първоначално е предвидено,
че неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и
производства по ЗОПДНПИ /отм./ се довършват по досегашния ред от
Комисията. Със ЗИДЗПКОНПИ /Обн., ДВ, бр.1 от 03.01.2019г./ са приети
изменения и допълнения в пар.5 от ПЗР на закона, като, според създадената
нова ал.2, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения
ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон. Измененията са били в сила
към приключване на устните състезания и постановяване на решението.
Предпоставките на иска по чл.74,ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно
чл.153,ал.1 от ЗПКОНПИ, по чл.21, чл.22,ал.1, чл.62, чл.63,ал.2,т.1, чл.64,т.1 и
чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./ са идентични на тези по чл.107, чл.108,ал.1, чл.141,
чл.142,ал.2,т.1, чл.143,т.1 и чл.151 от ЗПКОНПИ, поради което по същество
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове на
наведените от ищеца основания, формирани от релевантните за спора
обстоятелства.
С Постановление от 24.10.2013г. по ДП №348/13г. по описа на сектор
„ПИП“,гр.П., ответникът АРМ. АВР. Л. е привлечен като обвиняем в
извършване на престъпления по чл.246,ал.3 и по чл.249,ал.4 вр. ал.3 от НК за
това, че на 20.08.2013г. в гр.Сопот е пазил и укривал предмети – 2 броя
кабели за свръзка на електронни устройства с персонален компютър тип USB
/модифицирани като е добавен нестандартен накрайник/ и 5 комплекта по 2
броя електронни глави – електронни елементи тип „глава“ за четене на ленти
с магнитен запис, за които е знаел, че са предназначени за подправка на
платежни инструменти по чл.243,ал.2,т.3, както и за това, че е съхранявал
информация за съдържанието на платежни инструменти /банкови карти/ - за
номерата на картите, записани на втора пътечка от магнитната лента,
съдържаща се в посочени 9 броя подправени платежни инструменти. С писмо
от 16.10.2013г., получено на 04.11.2013г., Окръжна прокуратура-Пловдив е
9
уведомила на основание чл.25 от ЗОПДНПИ /отм./ КОНПИ, ТД-П. за това, че
по ДП №348/2013г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на МВР-П. като
обвиняеми за престъпление по чл.249,ал.3,пр.1 и 3, ал.4 вр. чл.20,ал.2 вр.
чл.26,ал.1 от НК са привлечени четири лица, сред които и ответникът АРМ.
АВР. Л., а с писмо от 06.11.2014г., получено на 10.11.2014г., е изпратено и
копие от постановлението. Въз основа на така постъпилото уведомление с
Протокол от 13.11.2013г. на Директора на ТД на КОНПИ-П. е образувана
проверка №УВ-2226-4/2013 за установяване дали има значително
несъответствие в имуществото на Л.. Проверката обхваща периода
13.11.2003г.-13.11.2013г. В резултат на събраната и анализирана информация
е констатирано значително несъответствие в имуществото, възлизащо на
493930,23лв. С Решение №452 от 27.10.2015г. на КОНПИ е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на процесното имущество.
След удължаване на срока от страна на Л. е подадено на 16.12.2015г.
възражение. Изготвен е доклад изх.№9 от 14.01.2016г. на директора на ТД на
КОНПИ-П.. С Решение №35 от 27.01.2016г. на КОНПИ е постановила да се
внесе искане в съда за отнемане в полза на Държавата на незаконно
придобито имущество на стойност 388122,33лв. Видно е при тези факти, че
престъпленията, за които ответникът А.Л. е привлечен като обвиняем, са в
предметния обхват на чл.108,ал.1,т.17 от ЗПКОНПИ /чл.22,ал.1,т.17 от
ЗОПДНПИ /отм.// и е налице основание за образуване и извършване на
проверката пред КПКОНПИ, с което е надлежно осъществена първата фаза на
производството по установяване на незаконно придобито имущество като
предпоставка за допустимост на настоящото исково производство, в рамките
на което протича втората фаза по отнемане на незаконно придобито
имущество.
Съгласно чл.5 от ЗПКОНПИ, за незаконно придобито се смята
имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.
Според чл.107,ал.1 от ЗПКОНПИ, Комисията образува производство за
отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи
обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а
обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, съгласно
чл.107,ал.2 от ЗПКОНПИ. Значително несъответствие, според легалната
дефиниция на пар.1,т.3 от ЗПКОНПИ, е онзи размер на несъответствието
10
между имуществото и нетния доход, който надвишава 150000лв. за целия
проверяван период. Съответно „имущество“ е всякакъв вид собственост,
материална и нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни
права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или
други права върху него, съобразно пар.1,т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, а „нетни
доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране по смисъла на
пар.1,т.2, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи
от проверяваното лице и членовете на семейството му, според пар.1,т.8 от ДР
на ЗПКОНПИ.
В тази връзка безспорно е за страните и във въззивното производство,
че ответникът Л. не е в брак, има дъщеря Г. А.Л.а, родена на 13.03.2008г.,
чиято майка е Л.Г.Д. от гр.К., и в проверявания период не е придобивал
недвижими имоти и не е участвал в управлението на търговски дружества.
Придобил е и се е разпоредил с моторни превозни средства /л.185-л.219/,
както следва: лек автомобил „М.“ с рег.№..., дата на първа регистрация
10.03.1999г., придобит по митническа декларация №3000/4-2068 от
18.01.2005г., продаден на 02.08.2016г.; лек автомобил „Ф.“ с рег.№......, дата
на първа регистрация 22.05.2002г., придобит с договор от 25.07.2006г.,
продаден на 03.07.2009г.; лек автомобил „Х.“ с рег.№..., дата на първа
регистрация 26.05.2006г., придобит с митническа декларация на 19.01.2007г.,
продаден на 11.07.2007г.; лек автомобил „Х.“ с рег.№..., придобит на
31.01.2008г., продаден на 31.03.2008г.; лек автомобил „М.“ с рег.№...,
придобит с договор от 22.07.2008г. за сумата от 2000 евро, равняващи се на
3900лв., бракуван на 14.02.2013г.; лек автомобил „М.“ с рег.№..., внесен в
страната по митническа декларация от 16.10.2009г., продаден на 07.10.2011г.;
лек автомобил „Ф.“ с рег.№..., придобит с договор от 25.09.2011г. и фактура
към него за сумата от 920лв., продаден на 17.10.2014г.; лек автомобил „С.“ с
рег.№.., дата на първа регистрация 07.01.1992г., придобит с договор на
15.02.2013г. за сумата от 300лв., продаден на 22.04.2015г.; лек автомобил
„М.“ с рег.№..., внесен в страната по митническа декларация на 21.04.2009г.,
придобит за сумата от 4000 канадски долара, като последният автомобил не е
отчужден. Относно стойността на автомобилите към датите на тяхното
придобиване и отчуждаване по смисъла на чл.148 от ЗПКОНПИ в
първоинстанционното производство са приети заключение от 17.02.2017г. на
съдебна автооценъчна експертиза с вещо лице П. П. и допълнително
11
заключение от 12.12.2017г. на САТЕ с вещо лице В. С., което следва да бъде
възприето като изготвено и на базата на данни за реални сделки при търговци
на употребявани автомобили. Според същото, придобивната пазарна
стойност на автомобилите е от общо 180495лв., а продажната цена на
разпоредените в периода на проверката е от общо 119934лв.
Безспорно е също за страните във въззивното производство, че през
проверявания период ответникът Л. е бил титуляр на следните разплащателни
сметки: разплащателна сметка в лева IBAN ..., открита на 20.12.2007г. в
„Ц.К.Б.“АД и закрита на 20.01.2012г.; разплащателна сметка в лева с IBAN
...., открита на 23.01.2008г. в „Ц.К.Б.“АД, с остатък към датата на
извлечението от 1354,48лв.; разплащателна сметка в щатски долара с IBAN
BG ...., открита на 07.02.2012г. в „Ц.К.Б.“АД, със салдо 32,97 щатски долара
или 49лв.; разплащателна сметка IBAN ...., открита на 20.12.2007г., и
разплащателна сметка IBAN ..., открита на 20.01.2012г., по които няма
движение; сметка IBAN ..., кредитна карта, открита на 04.04.2006г. в
„У....“АД, по която са правени вноски от общо 3450лв. и са постъпили суми
от сметка IBAN .... в общ размер от 11475лв.; разплащателна сметка в евро
IBAN ... EUR ..., открита на 28.03.2007г. в „П.И.Б.“АД и закрита на
17.02.2011г., по която са постъпвали суми от трети лица в размер на 12930
евро или 25288,88лв., изтеглени на каса; разплащателна сметка в евро IBAN
..., открита на 01.12.2005г. в „П.И.Б.“АД и закрита на 17.02.2011г., по която на
27.03.2007г. са постъпили 5000 евро или 9779,15лв. от С., изтеглени на каса;
сметка IBAN ....., открита на 01.12.2005г. и закрита на 17.09.2011г., по която
са правени вноски от общо 3300лв.; чрез системата за бързи разплащания
Western Union към „Ц.К.Б.“АД Л. е получил от трети лица суми от общо
19437,55лв. и е изпратил на трети лица суми от 800 евро или 1560лв., 200 евро
или 390лв., и 275лв.; получил е паричен превод от С.С. на 15.10.2010г. в
размер на 1550,27лв.; чрез системата за бързи разплащания Money Gram към
„А.Б.Б.“АД Л. е получил парични преводи от трети лица в общ размер с
левова равностойност 22446,60лв.; чрез системата за бързи разплащания
Money Gram към „У....“АД Л. е получил парични преводи от трети лица в
общ размер с левова равностойност 46362лв.; чрез системата за бързи
разплащания Money Gram към „П.И.Б.“АД на 07.02.2012г. е получил от
третото лице А.С. 6000 щатски долара, равняващи се на 8916лв.
12
Във въззивното производство не е повдигнат спор и относно
обстоятелствата, че в периода 2001-2004г. ответникът Л. е работил в Канада,
където е реализирал приходи от възнаграждения от труд в сферата на
строителството, в каквато насока са представените с превод на български език
декларации, подадени от Л. до Канадската приходна администрация за
финансовите 2001г., 2002г., 2003г. и 2004г., и месечни извлечения за 2004г. от
сметката му в К.б. на Канада, както и кореспондиращите им показания на
ангажираните от него свидетели Г.Н. и С.С., с който последен заедно са
пребивавали в посочената държава. Според приетото и неоспорено от
страните заключение от 29.03.2021г. на ССчЕ с вещо лице В.Ш.,
декларираните от Л. за проверявания период от 13.11.2003г. до 31.12.2003г. и
за 2004г. пред Канадската агенция по приходите нетни доходи от трудови
правоотношения са общо в размер на 43650 канадски долара с левова
равностойност 52380лв.
С приетото заключение на ССчЕ вещото лице е изготвило по искане и
на двете страни различни варианти, касаещи приходите и разходите на
ответника Л. през проверявания период и тяхната съпоставка. По нито един
от тези варианти не е налице превишение на придобитото имущество над
нетния доход на ответника Л., надхвърлящо 150000лв. Така, по изготвените
по негово искане два варианта, при които приходите са формирани от:
изтеглените парични средства от лични банкови сметки в ЦКБ, ПИБ и К.б. на
Канада; парични суми от родителите, изтеглени от банковите им сметки в
периода 2004-2005г.; изтеглени парични средства в брой чрез системата за
бързи разплащания, и постъпления от продажба на МПС, а разходите са
формирани от: разходи за придобиване на МПС; вноски за захранване на
лични банкови сметки в ЦКБ, У.... и ПИБ; внесени парични средства на каса в
системата за бързи разплащания към трети лица; разходи за живот по НСИ;
разходи за платени данъци; и разходи за командировка, в първия вариант, при
който за цени на МПС /придобивни и продажни/ са взети предвид отразените
в приложените по делото митнически декларации и договори за продажба,
приходите превишават разходите със сумата от 103051,55лв., а във втория
вариант, при който за цени на МПС /придобивни и продажни/ са взети
предвид определените със заключението на САТЕ пазарни цени, приходите
превишават разходите със сумата 82435,68лв. По искане на ищеца е изготвен
вариант, по който като приходи са включени: декларираната от Л. пред
13
Канадската агенция по приходите сума от 52380лв.; приходите от продажба
на МПС по пазарна стойност, определена от САТЕ, от общо 119934лв.;
постъпили през 2008г. по сметката на Л. в ЦКБ суми от възстановен акциз и
ДДС от общо 1920лв., или общо приходи от 174234лв., а като разходи са
включени: разходи за издръжка на едно лице по НСИ от 35454лв.; разходи за
задгранични пътувания от общо 5896,83лв.; разходи за данъци, такси и глоби
и за издръжка на дете от общо 3403,98лв., или общо разходи от 44754,81лв.,
при което нетният доход възлиза на 129479,19лв. В стойността на
придобитото имущество са включени: общо получените от трети лица чрез
системите за бързи разплащания Уестърн Юнион, Н. и Мъни Грам суми от
87205,17лв.; разходи за придобиване на МПС по пазарни цени, определени от
САТЕ, от общо 180495лв.; внесени парични средства в брой в ПИБ, У.... и
ЦКБ от общо 146212,55лв.; изтеглени парични средства от лични банкови
сметки в К.б. на Канада, ПИБ и ЦКБ от общо 138963,15лв.; изходящи
преводи от Л. към трети лица чрез системата за бързи разплащания Уестърн
Юнион от общо 2212,83лв., или общо разходи за имущество от 277162,40лв.
При съпоставката е установено, че разходите за имущество превишават
нетния доход със сумата от 147683,21лв., при което не е налице значително
несъответствие с превишение над 150000лв. по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ.
С въззивната жалба КПКОНПИ навежда, че сумата от 119934лв. от
продажбата на МПС-тата не следва да се отчита като доход на ответника Л.,
тъй като за придобиването им не е установен законен източник на средства и
сумите от тяхната продажба са подлежащо на отнемане имущество, а не
доход. Тезата е обоснована с твърдения, че няма как автомобилите да са
закупени със сумата от 52380лв., декларирана като доход пред Канадската
агенция по приходите за 2003г. и 2004г., тъй като няма данни тази сума да е
законно внесена в България, а дори и да е внесена, да е била налична и
използвана за покупка на автомобилите, доколкото те са закупувани след
посочените години. „Доходът“ по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗПКОНПИ е
елемент от „нетния доход“ по пар.1,т.8, който от своя страна участва в
съотношението, релевантно за определяне на „значителното несъответствие“
по пар.1,т.3, на което се основава оборимата законова презумпция за
незаконно придобиване на имущество по чл.107,ал.1 и ал.2 от закона.
Доходите могат да бъдат законни и незаконни. В съотношението участват
14
законните доходи. Незаконни са доходите, придобити при осъществяване на
забранена със закон дейност. Всички останали доходи по смисъла на
ЗПКОНПИ, са законни, включително придобитите на основание, страдащо от
порок, водещ до неговата нищожност, унищожаемост, относителна или
висяща недействителност. Полагането на личен труд срещу възнаграждение и
продажбата на леки автомобили не са забранени от закона дейности, поради
което получените от тях суми съставляват законен доход за ответника Л. и
правилно са включени като такъв. Отделно стои въпросът за източникът на
средствата, с които са били закупени продадените автомобили. Той би бил
релевантен при наличие на значително несъответствие към законността или
незаконността на придобиването им. На отнемане подлежи незаконно
придобитото имущество, а при неговото отчуждаване се отнема паричната му
равностойност, съгласно чл.151 от ЗПКОНПИ, както в случая се претендира.
В тежест на ответника при наличие на значително несъответствие би било да
обори законовата презумпция за незаконно придобиване на имуществото,
чиято стойност превишава нетния доход, като докаже, че то е придобито със
средства от законен източник. В случая не се установява значително
несъответствие. Само за пълнота на изложението във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се посочи, че, според представените митнически и
данъчни декларации, банкови извлечения, показания на свидетелите Г.Н. и
С.С. и заключението на ССчЕ, през време на престоя си в Канада за периода
2001-2004г. ответникът Л. е получавал значително по размер възнаграждение
за работата си в строителството, като само за проверявания период от
13.11.2003г. до 31.12.2004г. е получил чист доход от 43650 канадски долара,
равняващи се на 52380лв., а в периода м.май.-м.декември.2004г.,
непосредствено преди завръщането си в България, е изтеглил от сметката си в
К.б. на Канада общо 101980 канадски долара с левова равностойност
122376лв., част от която сума внесъл в страната при завръщането си, а друга
оставил на хора, с които заедно пребивавал в Канада и които впоследствие му
ги изпращали чрез превод по личната или на родителите му банкови сметки и
чрез системите за бързи разплащания, включително св.С., като след
завръщането си в България той започнал да се занимава с продажба на
употребявани автомобили, част от които били внасяни от Канада и Америка,
закупени на търгове чрез Л.Г. със спестените от Л. средства. Неоснователно в
тази връзка жалбоподателят акцентира на липсата на доказателства за законно
15
внасяне на парите от Канада в Република България. Липсата на митнически
декларации за внасяне на парите не може да обоснове извод, че техният
източник е незаконен, тъй като той е свързан с основанието, на което са
получени. Касае се за средства от възнаграждения за положен труд.
Внасянето им в страната се установява посредством събраните гласни
доказателства и данните от заключението на ССчЕ. Действително, както
застъпва жалбоподателят, автомобилите са закупувани след 2004г., а част от
тях са закупувани и от България. Противно на доводите му, обаче, при
установените значителни по размер спестявания от работата на Л. в чужбина
и липсата на доказателства те да са влагани в придобиване на друго
имущество, както и предвид обстоятелството, че автомобилите са закупувани
с цел извличане на печалба чрез препродажбата им на по-висока цена, то
влаганите в придобиването им средства са с посочения законен източник.
На отнемане подлежи налично имущество, което съществува в
патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. Не може да
бъде отнето от проверяваното лице имущество, което не се намира в неговия
патримониум. Ако това имущество се намира у свързаните лица, то се отнема
от тях. Ако е отчуждено в полза на трети лица и отчуждаването е
противопоставимо на държавата, на отнемане подлежи неговата
равностойност. Ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата,
имуществото се отнема от третото лице-приобретател. Не могат да бъдат
предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки
или през имуществото на проверяваното лице, които не са налични към датата
на предявяване на иска. Правилно, с оглед на това, първоинстанционният съд
е приел неоснователност на претенциите за отнемане на суми, които са били
внесени по разплащателните сметки в различни банки, на суми, внесени от
трети лица, и на суми, получени чрез системи за бързи разплащания, и на
това основание.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявените
искове, които като такива правилно са отхвърлени с обжалваното решение и
същото следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемия Л. за присъждане на направените за въззивното производство
разноски, съдът констатира, че доказателства за заплатени от него такива по
16
делото не са представени, поради което искането следва да се остави без
уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260911 от 15.07.2021г., постановено по
гр.дело №239/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АРМ. АВР. Л. за присъждане
на разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17