Р Е Ш Е Н И Е
№ 260132
гр. Р.,....22.X...... 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД...............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично
заседание на..........23 септември 2021г.…………........ в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при
СЕКРЕТАРЯ………....ДИМАНА С.................…и в присъствието на ПРОКУРОРА.................................................….......………….…..като разгледа
докладваното
от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА…..……….....гр.д. N468 по описа за 2019г., за
да се произнесе, съобрази следното :
Ищецът М.В.Х., чрез своята майка и законна
представителка С.С.Х.,***, чрез пълномощника адв.П.Р., от АК-Смолян,
твърди, че на 13.09.2017г., около 12,1-(0ч в гр.Р., по ул.“С.“ пред №**
възниква пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „Сеат Толедо“
с рег. № 51 29 РС, управляван от Д.Г.П., е блъснал пешеходеца М..Той се
прибирал вкъщи и трябвало да пресече ул.“С.“.В този момент в пътния участък
преминавал лекия автомобил „Сеат Толедо“. В исковата молба се твърди, че
водачът на автомобила е шофирал с несъобразена скорост – не е е спазил
поставената пътна сигнализация – да намали скоростта и при необходимост да
спре, поради което ударил с предната част на автомобила си пресичащия пътното
платно пешеходец. Вследствие на удара ищецът бил „отхвърлен“ на пътното платно
и получил многобройни телесни увреждания.При разследването на произшествието
компетентните органи установили, че вината за настъпване на инцидента е на
водача на л.а.“Сеат Толедо“- Д.П., който не спазил задължеинето си
да намали скоростта, да спре при необходимост и да осигури предимство на
пресичащото в този момент дете.Срещу виновния водач било образувано Досъдебно
производство /ДП/ №1996/17г. на ОДМВР-Р. за причиняване на средни телесни
повреди по непредпазливост на малолетния тогава М.В.Х. – престъпление по
чл.343,ал.1,б.“б“ вр. чл.342,ал.1 от НК. По отношение на лекия автомобил,
с който е причинено произшествието, е сключен договор за застраховка с
ответното дружество, поради което е предявен и прекият иск по чл. 432 от КЗ, за
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Вследствие на инцидента ищецът получил травми
в областта на главата и десния крак, и множество охлузвания по лицето, тялото и
крайниците. При медицинския преглед в „УМБАЛ – Р.“ АД е установено, че има
счупване в основата на черепа и контузия на мозъка, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Констатирани са счупвания на голямопищялната и малкопищялната кост
на десния долен крайник, довели до трайно затрудняване на движението на десния
долен крайник за срок повече от 30 дни. Установени са и множество охлузвания на
челото, носа, под долната челюст, под десния гръден мускул, по задната
повърхност на дясната мишница и дясната китка, по левия лакът, по тръбната
повърхност на двете предкитки и пръстите на двете ръце, на дясното и
лявото колена. Ищецът изпаднал в стресово разстройство, довело до
състояние на емоционален дисбаланс, тревожност и страх. Сериозните травми,
най-вече на главата, наложили до това да бъде непрекъснато под лекарско
наблюдение за период от седем дена. В този период изпитвал силно гадене и силен
световъртеж. След като бил стабилизиран, била извършена хирургична операция под
пълна анестезия на десния крак и му била наложена гипсова имобилизация за
период от 30 дни. Получените травми довели до влошаване на общото му здравословно
състояние - в продължителен период от време изпитвал затруднение в движенията и
неудобство при обслужване на ежедневните си и хигиенно-битови потребности.
Изпитвал и почти постоянни болки в областта на главата, съчетани с виене на
свят и внезапно прилошаване.В исковата молба се твърди, че и към днешна дата
ищецът не се е възстановил. Търпените физически болки и страдания се отразили
неблагоприятно върху цялостното му душевно състояние. Преживеният шок довел до
трайни нарушения в съня, понижено настроение и самочувствие, до състояние на
тревожност.
Предвид изложеното ищецът М.В.Х. иска
съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 80000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, причинени от възникналото на 13.09.2017г. пътно-транспортно произшествие
, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок
от отправяне на претенцията по чл.380 КЗ до ответника – 11.02.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.Претендира разноските по делото.
Ответникът „Д.
З.“-АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез
процесуалния си представител юрк.А.П., в отговора на исковата молба
заявява, че не оспорва, че е налице сключен застрахователен договор при риска
„Гражданска отговорност на водача“ по отношение на лекия автомобил, с който е
причинено процесното пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Счита, че
към момента не е установена виновността на водача, не са събрани доказателства
и за причинените на детето М.Х. вреди. Счита, че процесното ПТП
е настъпило изключително по вина на ищеца и получените от него телесни
увреждания са по причина собственото му рисково поведение, а не по причина
действията на водача на лекия автомобил. Твърди, че ищецът не е претърпял
описаните в исковата молба увреждания, болки и страдания.
При условията
на евентуалност ответникът възразява срещу размера на претендираното обезщетение.
Излага доводи за това, че същият не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на обезщетителното плащане следва да се съобрази с
приноса на ищеца за настъпване на ПТП, като според ответника, в конкретния
случай именно ищецът с цялостното си рисково поведение като пешеходец е
допринесъл за настъпването на ПТП. Твърди, че същият е предприел пресичане на
пътното платно на неопределено за целта място. Пресичането му е било внезапно и
непредвидено за водача на л. а. „Сеат Толедо“. Дори преди да навлезе на
пътното платно, ищецът не се е съобразил с приближаващия се лек
автомобил и със скоростта му на движение. Ответникът изцяло оспорва претенцията
за лихви, като твърди, че е налице забава на кредитора, тъй като
ищецът не е представил банкова сметка, ***. Моли съдът да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан, при законните последици.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното :
От
представените писмени доказателства и данните по приложеното ДП №1996/17г. по
описа на ОДМВР-Р. / пр.пр.№4235/17г. на РРП; СлО№1512/19г. по описа на
РОП/, се установява, че на 13.09.2017г., в 12.10ч в гр.Р., по ул.С. №** е
настъпило пътно-транспортно произшествие, между л.а.“Сеат Толедо“ с рег.№****,
управляван от Д.Г.П. и пещеходеца М.В.Х., тогава на 10г.В констативен
протокол за ПТП с пострадали № 1034/237, съставен на същата дата в 13.00ч от
мл.автоконтрольор при сектор Пътна полиция е посочено, че на пострадалия
пешеходец са причинени „счупен череп; мозъчна травма;фрактура на глезен на
десния крак; охлузвания по тялото“ и същият е настанен в отделение
Неврохирургия при УМБАЛ-Р., за лечение.Като видими щети по автомобила е
посочено „странично ляво огледало“, както и че по отношение на автомобила е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в Дженерали застраховане
– АД със срок на действие 09.02.2017г.-08.02.2018г., обективирана в
застрахователна полица №B6/08/117000494046 /вж. и л.27/. От данните по
констативния протокол е видно, че за изясняване причините за произшествието е
образувано ДП І1996/13.09.2017г.
Свидетелката Т.С., посочена от ищцовата страна, си спомня, че може
би преди около три години М. бил блъснат от кола – тогава
било хубаво времето,през лятото. Свидетелката посетила пострадалото
дете в болницата.Майката на М. не можела да говори, била почти неадекватна.
Детенцето външно изглеждало много зле – целият син и в хематоми по главата и
около очите. Имал охлузвания, рани и счупен крак. Когато свидетелката го
видяла, той бил много изплашен, не говорел и не се хранел. На свидетелката
станало известно, че когато приемали ищеца в болницата, майката припадала
няколко пъти, като го видяла. С. има лични впечатления за това, че
кракът на М. първо бил гипсиран. Ищецът три месеца си стоял вкъщи, не ходел на
училище и не излизал.През втория месец започнал да може самостоятелно да върши
някои елементарни неща. Според свидетелката детето се възстановявало трудно, но
не толкова физически, колкото емоционално и психически. Всеки ден виждал
изплашената си майка, защото все очаквали лоши новини от болницата по повод
травмата на главата, тъй като имал счупен череп. Посещавали го учители вкъщи,
за да му преподават. Споделил, че не е разбрал откъде е „изникнала“
колата. Свидетелката познава ищеца като активно дете, но след инцидента се е
изплашил много и „станал един такъв по-свит….посвил се е като поведение“. И до
момента имал белези по краката – свидетелката е разпитвана в с.з. на
12.11.2019г.
Свидетелят Я.Я. е близък приятел на
семейството на пострадалия.Видял М. на следващия ден след инцидента, в
болницата. Ищецът имал охлузвания и натъртвания, десният му крак бил в гипс.
Престоял в болницата около две седмици. И този свидетел споделя,
че „физическото възстановяване“ не било същественият проблем.
Същественият проблем бил ударът в главата. На свидетеля станало известно, че в
прочитането на електроенцефалограмата създавало усещане, че би могло да има сериозен
проблем, би могло да се проявят като някакъв вид припадъци във времето. Във
връзка с тази първоначална диагноза ищецът около две години приемал медикаменти
по схема, като с времето намалявали дозите. С показанията си св.Я. установява,
че в началото ищецът имал виене на свят, гадене и всякакви такива проявления и
сега „от време навреме“ се оплаквал от виене на свят и губене на равновесие.
Установява още, че по принцип М. бил енергичен и активен. За повече от година
след случилото се физическата му активност била ограничена. Наложила да
се отс Мисля, че той отсъства дори от училище няколко месеца.
Отсъствието от училище се отразило на „наваксването“ с учебния материал и на
извънкласната му дейност.След инцидента станал още по затворен, страхувал се,
когато е на улицата….и изобщо държал майка му да е до него….“.
По делото като свидетел е разпитан Д.Г.П.,
който е управлявал лекия автомобил.Свидетелят си спомня, че на посочената дата
– 13.09.2017г. в 12.00ч се прибирал с колата си като минавал зад бл.“Воден“ в
посока магазин „Билла“ /по ул.С. в гр.Р./.На ъгъла на бл.“Воден“ имало
пешеходна пътекаи след като изминал 20-тина метра от нея, чул „тъп
удар в лявата страна на вратата на колата“.Веднага спрял и видял едно дете
свито до вратата, на асфалта, с хляб в ръцете.Свидетелят 4грабнал“ детето и го
сложил на тротоара, да не остава на пътното платно – движението било много
натоварено.Свидетелят счита, че автомобилът му се е движел с около 40км/ч-там
има завой и няма как да засили скоростта.Категоричен е, че не е видял детето
преди удара.Твърди, че чул един човек да обяснява по телефона си /вероятно на
тел.112/, че едно дете, засилено като стрела, пресякло улицата и се ударило в
една кола насреща….Свидетелят уточнява, че в неговата лява страна имало много паркирани коли и детето излязло някъде измежду колите.Пътят е двупосочен. Произшествието
настъпило в неговата лента за движение.Нямало как да види детето, защото то се ударило „встрани“ на колата. Освен това и пред автомобила на П. и след
него идвали коли. Свидетелят подчертава, че не е имал никаква видимост към
пешеходеца и шумът го накарал да спре – чул шум от лявата страна на автомобила.Ударил рязко спирачка когато чул удара – „при самия удар“, защото не знаел какво става.Счита, че всъщност детето се ударило в автомобила му.Имало спирачен път от
автомобила.
Свидетелката П.П. е съпруга на водача на
автомобила Д.П., пътувала е заедно с него. Същата установява, че когато
преминали пешеходната пътека до бл.“Воден“, за части от секундата се
видяла бягаща фигура към колата – „с бързина и със сила към колата“.Колата се
разтресла и съпругът й спрял, слезли от колата. До шофьорската врата, на
асфалта, имало едно слабичко беличко детенце, с хляб в ръцете.По цялото
протежение на бл. Воден, от лявата страна на автомобила им имало много
паркирани коли, а тъй като там движението е двупосочно, в този
момент имало коли и в двете посоки. От паркираните коли нищо не се виждало.
Свидетелката видяла фигурата, когато била съвсем близко до колата, появила се
малко преди удара не точно отпред пред колата, а леко по диагонал. Свидетелката
заявява, че не е видяла откъде излязла тази фигура. Съпругът й спрял рязко
колата. Всичко станало за секунди. Не видяла къде точно по колата се е ударило
детето, на огледалото на шофьорското място било счупено.П. споделя, че и тя, и
съпругът й били в шок, но чула един непознат мъж да говори по телефона си „Като
стрела това дете мина от тротоара“.Свидетелката нееднократно заявява, че е видяла
за секунда детето с периферното си зрение когато то вече било на платното и не
е видяла дали то излиза от тротоар.
Свидетелят А.Н.
е автомобила си в началото на улицата, където настъпва
произшествието почти непосредствено след инцидента. Разбрал от струпалите се
там хора, че „някаква кола е блъснала дете и колата идвала в посока от
бензиностанция „Лукойл“ към Руското консулство“.Свидетелят позвънил на тел.
112, обяснил какво се е случило и си тръгнал. Когато видял детето, то било
встрани от колата, на улицата, към тротоара, а автомобилът, който го е блъснал
- в неговата лента и не е бил нито малко по-наляво, нито малко по-надясно. Не
си спомня да е чул спирачки. Заявява, че чул хората да коментират че детето
излязло на платното и че нямало видимост….
От представената медицинска документация
– епикризи и амбулаторни листи, и от заключението по приетата
съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на произшествието
ищецът е получил следните увреждания : счупване на основата на черепа; контузия
на мозъка; счупвания на голямопищялната и малкопищялната кост
на десен долен крайник. Охлузвания на челото, носа, под долна челюст, дясна
половина на гръден кош. Охлузвания на дясна мишница, дясна китка, ляв лакът,
двете предкитки и пръсти на двете ръце. Охлузвания на дясно и ляво
коляно. Уврежданията са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок
повече от 30 дни.По отношение на счупването на дясната подбедрица нормалният
възстановителен период, според вещото лице, е от около месец и половина до три
месеца.Болки има след травмата, както и след или по време на медицински
интервенции.Провеждано е консервативно лечение с гипсова имобилизация. При
прегледа, проведен на 16.11.2017г. е отразено, че все още М. е имал ограничени
движения в глезенната става.По отношение на черепно-мозъчната травма,
експертът дава становище, че възстановителният период е от 6 мес до
около една година. При ищеца е проведено лекарствено лечение. На преглед,
проведен на 19.12.2017г. е установено, че все още има нарушение на функциите на
мозъчната дейност. При този вид травма болки има след нея, при физическо
натоварване, при резки движения, при охлаждане или при прегряване. Могат да
бъдат съпроводени с виене на свят и нарушено равновесие.В съдебно заседание на
16.01.2021г. вещото лице д-р С. разяснява още, че по принцип няма методики при
преглед на пациента да е възможно „да се измери“ интензитета на
болката, защото е въпрос на индивидуален праг на търпимост, но при черепно-мозъчните травми болките и последиците се изразяват в главоболие, залитане. Черепно-мозъчните травми основно могат да доведат до функционални нарушения.Контузията на мозъка е свързана и
с анатомично увреждане на мозъчни клетки и затова възстановяването се изследва чрез клинични методики от специалист – невролог и от апаратни методики. Това са енцефалограмите, томограмите, магнитен резонанс, компютърна томография. В конкретния случай затрудненията при
ищеца са били най-вече в това, че той не е можел да движи долния крайник, от което всички действия, свързани с неговото ежедневие – преместване, обслужване и т.н. са затруднени.В съдебно заседание на 08.07.2021г. е приета
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, в заключението по която се сочи, че
към момента на прегледа на ищеца- м.юни 2021г. е настъпило пълно
възстановяване на долния крайник. При прегледа ищецът съобщил на съдебния
лекар, че няма оплаквания, ходи на училище и се занимава със спорт Видимо нямал
нарушения в походката – вж.л.171.В съдебното заседание на 08.07.2021г. вещото
лице уточнява още, че при мозъчно-черепната травма,
в периода, който е от шест месеца до една година,
е имало направени записи на мозъчната дейност, които са показвали една повишена активност.Според в.л.д-р С. това не е патологична промяна, но е една червена лампа, която е можело да светне в условия,
в които мозъкът работи при някакво по –голямо натоварване. От данните по медицинската експертиза,
приета в с.з. на 08.07.2021г. може да се направил извод, че от представената
документация за прегледи при невролог е констатирано, че възстановяването от
черепно-мозъчната травма е протекло за период от около година. Няма данни за
възникнали усложнения и патологични процеси. Според експерта – налице е пълно
физиологично възстановяване.След възстановителния период не са настъпили усложнения и детето вече нормално извършва своята дейност - учебна, начин на живот, спортуване, което дава основание да се приеме, че има пълно физиологично състояние на възстановяване. Вещото лице уточнява, че „в тези контузионни неща както, когато по тялото има рана, там си остава белег,
в такъв смисъл, анатомично ще си има промени, но мозъкът си работи добре.Петнадесет точки по скалата на Глазгоу, обикновено, означава почти възстановен пациент“.
От показанията на свидетелите и писмените
доказателства е установено, че произшествието е настъпило през светлата част на
денонощието-12.00 на 13.09.2017г., времето е било слънчево, пътната настилка е
била суха. По делото е назначена и приета автотехническа експертиза,
от която се установява, че на мястото на произшествието ул.“С.“ е с широчина
8м, прав и равен пътен участък. Не е установена пътна маркировка – според
протокола за оглед и снимките, не е имало и вертикална сигнализация.Към
настоящия момент /2021г./ непосредствено преди мястото на удара има поставени
на отделни основи два пътни знака – първи „Г5 – движение само направо или
наляво след знака“ ; втори „ А30 – двупосочно движение“.Установен е тротоар в
лявата част на улицата с широчина 3м. Имало е паркирани автомобили в лявата
част на улицата, откъдето е навлязло детето. От показанията на свидетелите е
установено, че пострадалото дете е навлязло на пътя от лявата страна на
улицата, гледано по посока на движение на автомобила. От протоколите
в ДП и др.писмени данни е установено, че в лявата страна е имало паркирани
автомобили, един от които е „Фолксваген пасат“, на който задната му
най-издадена част е била на 6,15м след ориентира по посока на огледа и на 6,**м
вляво от десния край на улицата. Дължината на този автомобил е била 4,42м.
Като съобразява свидетелските показания,
следите по пътната настилка и деформациите по процесния автомобил „Сеат Толедо“,
вещото лице прави извод, че мястото на удара, съобразно с приетия при огледа
ориентир и посока е по дължина на пътя от 5 до 6м напред; широчина на пътя- от
2,30 до 2,50м вляво от базовата линия.Скоростта на л.а.“Сеат Толедо“,
предвид спирачните следи и изминатото разстояние след мястото на удара – 3м, е
била 38,41км/ч.Ако детето е пресичало бягайки, като се съобрази, че скоростта
на движение на момче на 10г при бягане е около 9,30км/ч или 2,58м/сек, то
времето за видимост е 1,55сек и е по малко от времето за движение на автомобила
до мястото на удара – 1,65сек.Следователно, ако детето е пресичало бягайки,
водачът на автомобила не е могъл да спре преди мястото на удара.Заключението на
експерта е, че скоростта, с която водачът на автомобила е могъл да предотврати
произшествието при този вариант е по – малка или равна на 31,82км/ч.Ако детето
е пресичало със спокоен ход скоростта му е била 4,90км/ч /1,361м/сек/.При този
вариант времето за движение на детето по улицата до мястото на удара е
2,94сек.Тогава времето за видимост е по-голямо от времето за движение на
автомобила - 1,65сек, от което може да се направи извод, че водачът е допуснал
закъснение.Безспорно е установено по делото, че ищецът е навлязъл на платното
след паркирани вляво автомобили.Водачът на автомобила е възприел опасността и е
задействал спирачната система, при което са оставени ясни спирачни следи, всяка
с дължина по около 8,50м.Въпреки това между детето и автомобила е настъпило
съприкосновение с лявата част на автомобила-в предния й край и дясната част на
пострадалия.След удара автомобилът е изминал, спирайки, още 3м до мястото,
където е намерен.Експертизата дава заключение, че дължината на опасната зона за
спиране на автомобила с установената му скорост и с отчитане на конкретната
пътно-транспортна ситуация, е 19,17м.Ако детето е бягало, разстоянието, на
което се е намирал автомобила от мястото на удара, когато детето е
станало видимо за водача, е 16,17м. Ако детето е пресичало със спокоен ход,
разстоянието на видимост е 29,97м.Заключението на експертизата е, че ако детето
е бягало, това е предпоставка за настъпване на произшествието.
Предвид изложените в исковата молба
фактически обстоятелства, наведените правни доводи и заявения петитум,
съдът квалифицира иска по чл. 432 от КЗ.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на
договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние
на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45, ал.2
от ЗЗД.От фактическа страна по делото няма спор, че на
13.09.2017г., в 12.10ч в гр.Р., по ул.С. №** е настъпило пътно-транспортно
произшествие, между л.а.“Сеат Толедо“ с рег.№51 29 РС, управляван от
Д.Г.П. и пещеходеца М.В.Х., при което пострадал е
пешеходеца.Образуваното по повод на пътно-транспортното произшествие досъдебно
производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК - Прокурорът
прекратява наказателното производство, когато намери, че обвинението не е
доказано.Безспорно е, че към момента на настъпване на произшествието водачът
Д.Г.П. е имал валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в „Дженерали застраховане“-АД. По
делото е безспорно установено от автотехническата експертиза, че
водачът се е движел със съобразена с оглед изискванията за безопасно движение
при конкретните пътни условия скорост - при ясно време и суха настилка,
автомобилът е управляван със скорост под максимално разрешената за този
участък.От показанията на свидетелите се установява, че ищецът се е появил
внезапно на пътното платно измежду спрените в лявата лента спрямо посоката на
движение на автомобила коли. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй
като са непротиворечиви и не се опровергават от други данни по делото.Те се
подкрепят и от констатациите в експертиза – Спирачните следи на автомобила са
8,5м.Дистанцията от момента на забелязване на детето на пътното платно по траекторията
на автомобила, до момента на удара, не е била достатъчна, за окончателното
спиране на автомобила, защото детето е излизало бързо на пътното платно и то –
измежду паркирани автомобили. Дори да се приеме, че детето се е движело с
нормален ход, в каквато насока няма нито едно доказателство, то излиза измежду
паркирани автомобили, поради което е било невидимо до пресичането с
траекторията на л.а.“Сеат Толедо“.Появата му на пътното платно в процесния участък,
в който е настъпил инцидента, очевидно е била неочаквана, тъй като
само на около 20 м от мястото на удара има пешеходна пътека. Ищецът е пресичал
пътното платно на необозначено за целта място, въпреки наличие на пешеходна
пътека в близост и без да съобрази нито посоката, нито скоростта на движещите се
автомобили.При това положение, следва да се приеме, че водачът на МПС не е
нарушил задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, защото с оглед на конкретната пътна обстановка той не би могъл
да предположи, че пешеходец ще предприеме пресичане на пътното платно на
необозначено място, преминавайки между паркирали леки автомобили и ще навлезе в
пътното платно, където движението е двупосочно. В случая, водачът на МПС
обективно не би могъл в по-ранен момент да възприеме пешеходеца като опасност
на пътя, тъй като видимостта е била силно ограничена поради паркираните
МПС.Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме
мерки за безопасност е този, в който той обективно е имал възможност да
възприеме опасността за движение. Както се посочи, в случая от обективна и
субективна страна не е било възможно св. П. да възприеме ищеца като опасност на
пътя от по-голямо разстояние, надвишаващо опасната зона на спиране на
автомобила. Пострадалият ищец като участник в движението е нарушил чл. 114, т. 1 ЗДвП, предприемайки пресичане на необозначено за това място на пътно
платно с двупосочно движение, при трафик на автомобили от нормален към
интензивен, като с оглед конкретната пътна обстановка сам се е поставил в
ситуация, при която ударът е бил технически непредотвратим от страна на водача
на лекия автомобил. Не са установени нарушения на правилата на ЗДвП от страна
на водача на автомобила.
Предвид установената фактическа обстановка,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, по следните съображения :Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях
на за
виновно причиняване на вреди на трети лица, уредена в чл. 45 и сл.
от ЗЗД. С оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за
възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то
не са налице предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по
предявения срещу него пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ . Ето защо, съобразявайки се с функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя, при установената по делото липса на
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахования делинквент,
то прекия иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78 ГПК ищецът дължи на ответника разноските по делото.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Х., чрез своята майка и законна
представителка С.С.Х.,***, чрез пълномощника адв.П.Р. против „Д.
З.“-АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София,**** представлявано
от изп.директори Д.Д.и Ж.Д.иск за заплащане на сумата от 80000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, при
законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.Х., чрез своята майка и законна представителка С.С.Х.,*** да заплати на
Д. З.“-АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.София, *** 240лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд - гр.Велико Търново,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :