№ 26
гр. Русе, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана С.ова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20234500900226 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от „ВИНЧЕРЕ“ ЕООД гр.Русе,
ЕИК *********, представлявано от у. К. Б. против „Ивестбанк“ АД гр.София,
ЕИК *********, с която е предявен главен иск за заплащане на сумата от
26 000,00 лв главница, частично предявена от 89 272,76 лева,
представляваща вреди от непозволено увреждане, в резултат oт неправомерно
събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги, ведно с
мораторна лихва върху главницата oт 89 272,76 лева в размер на 6 050,96 лева,
начислена за периода от датата на удържаните такси - 31.05.2023 г. до датата
на завеждане на исковата молба - 06.12.2023 г., частично предявена за сумата
1 762,29 лева, начислени за периода от датата на удържаните такси -
31.05.2023 г. дo датата на завеждане на исковата молба — 06.12.2023 г., ведно
с лихви за забава върху главница от датата на завеждане нa исковата молба
06.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски за адвокатско възнаграждение, деловодни и съдебни разноски.
При условия на евентуалност счита, че ответникът cе e обогатил
неоснователно, в същия размер на събраните такси при условията на чл.55,
1
ал.1, предл. 1-во от 33Д.
Също в условия на евентуалност счита, че ответникът дължи
обезщетение зa претърпени вреди от неправомерно събрани такси по
прекратен рамков договор за платежни услуги, в същия размер на събраните
такси – чл. 79 във вр. с чл. 88, ал.1, изр. 2 ЗЗД.
Излага доводи за това, че на 21.10.2022 г. между „Винчере“ ЕООД
гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от у. К. Б. и „Ивестбанк“ АД
гр.София, ЕИК ********* е сключен Рамков договор за платежни услуги с
общи условия към него, ведно с договори за разплащателна сметка и други
банкови услуги, като от подписаният рамков договор не му е предоставен
екземпляр. Сочи, че нa 16.05.2023 г. дружеството е получило писмо изх. №
7379-137 от 16.05.2023 г., с което банката го уведомява, че на основание т.7.11.
от Раздел III – Банкови сметки от „Общите условия на „Инвестбанк"АД за
предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови
сметки на юридически лица, еднолични търговци и физически лица", във
връзка с чл.7 от Рамковия договор зa платежни услуги, прекратява
едностранно договора. Указан е двуседмичен срок на предизвестието, след
който ползването на платежни услуги ще бъде прекратено. Ha 31.05.2023г., в
изпълнение на предизвестието, у.т на дружеството е посетил Финансов център
Русе и по настояване на представител на банката е подписал искане за
закриване на банковата сметка. Ha същата дата, бaнкaтa е начислила такси в
общ размер на 8 9272,76лева при налично салдо в размер на 117 271,28 евро
като на дружеството е изплатен остатък в размер на 70 714,08 евро и
договорните отношения са приключили. Твърди, че незаконосъобразно
кредитната инститиция е приела, че правото й да прекрати рамков договор е
абсолютно и неоспоримо, като дори не е посочила, при наличието на какви
предпоставки е упражнила това свое право. Сочи, че тези предпоставки за
прекратяване на рамковия договор се съдържат в чл. 121, ал.2 от Закона зa
платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, нo в случая не е налице
нито една от тях. Счита, че при прекратяване на Рамковия договор банката
неоснователно е начислила и събрала такси, които не й се следват, за което
излага подробни съображения.
Навежда доводи за това, че доколкото рамковият договор е прекратен
след като е продължил повече от шест месеца, то съобразно нормата на чл. 63,
2
ал.2 от ЗПУПС, транспонирана от чл. 45, т.2 от Директива 2007/64/ЕО и чл. 55,
т.2 от Директива 2015/2366, дружеството не дължи такси или неустойки за
прекратяването му. Начислявайки му такси в общ размер на 8 9272,76лева при
налично салдо в размер на 117 271,28 евро и изплащане на остатък в размер нa
70 714,08 евро, счита, че банката го е увредила, като е събрала неправомерно
такси, които не й се следват, поради което претендира вреди от непозволено
увреждане в размер на така събраните такси, подробно описани в справката по
чл. 80 ГПК.
В срока за отговор ответното дружество оспорва основателността на
исковете. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че с действията
си банката е увредила дружеството като е събрала неправомерно такси, които
не й се следват или при условията на евентуалност се е обогатила
неоснователно с размера на събраните такси, както и, че дължи обезщетение
за претърпени вреди от неправомерно събрани такси по прекратен рамков
договор за платежни услуги в същия размер на събраните такси.
Твърди, че всички събрани такси са подходящи и са съобразени с
действителните разходи на банката и с действащата към този момент Тарифа
на банката. Сочи, че при и прекратяване на рамковия договор и всички
договори, свързани с него на „Винчере" ЕООД, като ползвател на платежна
услуга в „Инвестбанк" АД, са начислени и удържани такси, съобразно т. 2.9 и
2.11 от раздел V. Банкови преводи, 2. Банкови преводи във валута, т.1.23,
1.23.1 и 1.23.2 от раздел XVII Други такси и комисионни и т.2.1.3. от раздел
III. „Откриване, поддържане и закриване на сметки“ на действащата към този
момент Тарифа, която не противоречи на чл.63 от ЗПУПС, т.е. таксите са
подходящи и са съобразени с действителните разходи на доставчика на
платежни услуги. Не оспорва обстоятелството, че в конкретният случай е
налице едностранно прекратяване от негова страна като доставчик на
платежна услуга на рамковия договор и всички свързани с него договори, но
твърди, че събраната такса е във връзка с цялостното прекратяване на
деловите отношения с ищеца „Винчере" ЕООД, а не само на отношения по
платежни услуги.
По отношение размера на начислената процесна такса, сочи, че тя е
във връзка и с усложнено администриране на сметката, на повишена
себестойност на услугата по управление и по-висок от нормалния риск на
3
усложнения при изпълнението на ангажимента на банката. Така събраната
сума, представлява сбор от такси, изчислени, съобразно действащата тарифа и
размерът й не е определен в нарушение на ЗПУПС. Навежда доводи за това,
че за банката са възникнали извънредни задължения, във връзка със
запитвания от банка кореспондент, да извърши проучване и да събира
детайлна информация за контрагенти на своя клиент „Винчере" ЕООД, за
което банката няма законово задължение и това е ангажирало съществен
ресурс на банката, за което са събрани таксите при закриване на сметките.
Освен това допълнителните ресурси, ангажираност, усложнена обработка и
поддръжка на сметките на такива клиенти, както и високия риск от загуба нa
контрагенти и други преки вреди от увреждане на имиджа на кредитната
институция, както и от ангажиране на различни видове юридическа
отговорност на институцията по пoвoд несъответствие с регулаторните
изисквания, повишават себестойността на услугите, предоставяни на клиенти,
носители на такъв риск за нарушение на регулаторни изисквания, като всичко
това, съгласно действащите Общи условия на банката, съставлява
същевременно и нарушение на договорните задължения на клиента, което е
довело до едностранно прекратяване на договорните отношения между тях по
инициатива на банката.
В срок са депозирани допълнителна искова молба и отговор на
същата, в които страните заявяват, че поддържат изцяло заявените претенции
и възражения.
С молба по чл.214, ал.1 от ГПК, ищецът е поискал и съдът е
допуснал в открито съдебно заседание на 19.11.2024г., увеличение на иска до
пълния размер, както следва: да осъди ответника да заплати сумата главница
89 272,76лева /, представляваща вреди от непозволено увреждане, в резултат
от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни
услуги, ведно с мораторна лихва върху главницата от 89 272,76лева в размер
на 6 050,9б лева, начислена за периода от датата на удържаните такси -
31.05.2023г., до датата на завеждане на исковата молба - 06.12.2023г., ведно с
лихви за забава върху главница от датата на завеждане на исковата молба
06.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с държавна такса в
размер на 3 812.95 лева заплатена, върху пълния размер на иска, както и
направените разноски за адвокатско възнаграждение, деловодни и съдебни
разноски.
4
В отговора на исковата молба ответната страна „Инвестбанк“ АД
София е направила възражение за неподсъдност на спора пред Окръжен съд
Русе с доводи, че съгласно разпоредбата на чл.105 и чл.108, ал.1 от ГПК
местно компетентен да разгледа спора е съдът по седалището на ответника, а
именно Софийски градски съд. С определение № 87/21.03.2024 г. постановено
по търг. дело № 226/2023 г. по описа на РОС, потвърдено с Определение №
129/18.06.2024 г. постановено по В.ч.т.д. № 110/2024 по описа на АС Велико
Търново възражението е оставено без уважение.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и
доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите,
визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че предявените искове са допустими.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове като
такива – по чл. 45 и сл. ЗЗД за претенцията за непозволено увреждане; по чл.
55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД за претенцията за неоснователно обогатяване; чл. 79
във вр. с чл. 88, ал.1, изр. 2 ЗЗД за претенцията за обезщетение зa претърпени
вреди от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за
платежни услуги и чл. 86, ал.1 ЗЗД за претенцията за мораторна лихва.
В изпълнение на указаната доказателствена тежест на двете страни са
събрани писмени доказателства.
Съдът след като провери редовността на разменените книжа и
допустимостта на предявените искове, включително и тяхната цена, както и
другите искания и възражения на страните, както и след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Установено е, че през 2022 г. между „Винчере“ ЕООД гр.Русе, ЕИК
*********, представлявано от у. К. Б. и „Ивестбанк“ АД гр.София, ЕИК
********* е сключен Рамков договор за платежни услуги с общи условия към
него, ведно с договори за разплащателна сметка и други банкови услуги.
Рамковият договор урежда бъдещото изпълнение на отделни или поредица от
платежни операции, разрешени от клиента, както и задълженията и условията
за откриване и водене от банката на платежни банкови сметки на клиента, при
спазване на специалните и/или допълнителни условия за водене на съответния
вид сметки. Във връзка със сключения договор и депозирано искане Банката е
5
открила на Клиента разплащателна сметка № BG12IORT**************.
Рамковият договор е в сила от датата на подписването му и е сключен за
неопределено време /безсрочен/. В чл.7 е посочено, че договорът се
прекратява по реда и условията, предвидени в Общите условия на
„Инвестбанк“ АД за предоставяне на платежни услуги и откриване и
обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци и
физически лица съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи
/ЗПУПС/, неразделна част от рамковия договор. В чл. 7.2.1 от Общите
условия е предвидено прекратяването на договора да става: 1. Едностранно от
Клиента - с едномесечно писмено предизвестие изпратено до Банката; 2.
Едностранно от Банката - с двумесечно писмено предизвестие, само когато е
налице поне едно от следните условия: в продължение на повече oт 24
последователни месеца по платежната сметка не е осъществена платежна
операция; потребителят вече не пребивава заковно в Европейския съюз или
потребителят нарушава условията на рамковия доroвор. C предизвестието
Банката уведомява Клиента за причините и основанията за прекратяването,
освен ако разкриването на тази информация би било в протворечие с целите на
националната свгурност или обществения ред, както и за възможността да
отнесе спора кьм БHБ и Помирителната комисия за платежни спорове, като
му предоставя и данни за контакт с посочените органи; 3. При неизпълнение -
с писмено предупреждение oт изправната страна дo неизправната. Ако
задължението не бъде изпълнено в определения в предупреждението срок, с
изтичането на последния, договорът cе счита за прекратен; 4. Едностранно от
Банката - когато Клиентът умишлено е използвал платежната сметка за
незаконни цели или е предоставил невярна информация, за да бъде открита
платежна сметка за основни операции, кoгaтo предоставянето на вярната
информация би довело дo отказ за откриването. B тези случаи прекратяването
влиза в сила незабавно; 5. Пo взаимно писмено сьгласие на страните.
Неразделна част от Рамковия договор е и Тарифа за лихвите, таксите
и комисионните, прилагани от Банката при операциите си с физически
лица/фирми, които документи представителят на „Винчере“ ЕООД е получил,
запознал се е с тях и ги е приел безусловно с подписването на договора – чл.9
и чл.11. Следва де се отбележи, че са представени от банката както Общите
условия, приети от Управителния съвет на банката действали към датата на
подписване на рамковия договор –за заварени потребители, в сила от
6
01.12.2020 г., така и тези за заварени потребители, в сила от 01.2023 г.
Представената Тарифа за условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от
„Инвестбанк“ АД за юридически лица, е в сила от 01.04.2023 г. Рамковият
договор е подписан на 21.10.2022 г.
С писмо изх. № 7379-137 от 16.05.2023 г., банката уведомява
„Винчере“ ЕООД, че на основание т.7.11. от Раздел III – Банкови сметки от
„Общите условия на „Инвестбанк"АД за предоставяне на платежни услуги и
откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични
търговци и физически лица", във връзка с чл.7 от Рамковия договор зa
платежни услуги, прекратява едностранно договора. Указан е двуседмичен
срок на предизвестието, след който ползването на платежни услуги ще бъде
прекратено. При прекратяването на договора кредитната институция не сочи
при наличието на какви предпоставки упражнява това право.
Ha 31.05.2023г., в изпълнение на предизвестието, у.т на дружеството
е посетил Финансов център Русе и по настояване на представител на банката
е подписал искане за закриване на банковата сметка. Ha същата дата, бaнкaтa е
начислила такси в общ размер на 8 9272,76 лева при налично салдо в размер
на 117 271,28 евро като на дружеството е изплатен остатък в размер на
70 714,08 евро и договорните отношения са приключили.
Съгласно т.7.3 от Общите условия, при прекратяване на рамков
договор, който е бил в сила повече от шест месеца, ползвателят на платежни
услуги не дължи такси или неустойки за прекратяването. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.63, ал.2 ЗПУПС, чиито законен текст е транспониран от
чл.55, т.2 от Директива /ЕС/ 2015/2366/25.11.2015г. на Европейския парламент
и на Съвета за платежните услуги във вътрешния пазар, съгласно който
прекратяването на рамковия договор е безплатно за ползвателя на платежни
услуги, освен когато договорът е бил в сила по-малко от 6 /шест/ месеца. В
настоящия случай по делото е безспорно, че действието на сключения между
страните Рамков договор от 21.10.2022 г., е продължило повече от 6 месеца /
Уведомлението за прекратяване на договора е от 16.05.2023 г./. Съгласно
чл.121, ал.3 ЗПУПС, когато банка прекратява рамковия договор за платежна
сметка за основни операции на едно или повече от основанията, посочени в
ал.2, т.т. 2, 4 - 6, тя уведомява потребителя за причините и основанията за
прекратяването с предизвестие със срок най-малко два месеца, освен ако
7
разкриването на тази информация би било в противоречие с целите на
националната сигурност или обществения ред. Уведомлението се извършва
писмено и за него не се събира такса. В уведомителното писмо на
“Инвестбанк” АД до „Виничере“ ЕООД не е посочена причина за
прекратяване на предметния рамков договор, съгласно изискването по т.7.2.1,
б.“б” от Общите условия. Следователно същият е прекратен, без да е налице
виновно поведение на Клиента и очевидно не са налице хипотезите на чл.121,
ал.2 ЗПУПС за едностранно прекратяване на рамковия договор за платежни
услуги от Банката.
Българска народна банка с писмо изх. №БНБ-146116/22.12.2023г. до
у. на „Винчере” ЕООД го уведомява, че във връзка с негови жалби е
извършила проверка, в резултат на което “Инвестбанк” АД е предприела
действия за съобразяване на тарифата си с изискванията на чл.63, ал.2 ЗПУПС
и чл.7, ал.2 от Наредба №3 на БНБ. Считано от 01.10.2023г. от Тарифа за
условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от “Инвестбанк” АД за
юридически лица, раздел XVII “Други такси и комисионни” са отпаднали
следните такси:
- По т.1.23. „Такса за изпращане на предизвестие за прекратяване на
деловите взаимоотношения по иницатива на банката в размер на 300,00 лв”;
- По т.1.23.1. „Дневна такса за поддържане на сметки с изпратено
предизвестие за прекратяване на деловите отношения по т.1.23. таксата е
дневна и се прилага за всеки ден от датата на изпращане на уведомлението до
датата на явяване на клиента в банката за разпореждане със средствата и
закриване на сметката: 2% минимум 300,00 лв/месец”;
- По т.1.23.2. „Такса за оформяне на документи за закриване на
сметка на клиенти с получено предизвестие за прекратяване на деловите
взаимоотношения в размер на 1 000,00 лв при закриване в рамките на
поставения от банката срок и в размер на 2 000,00 лв при закриване след тази
дата”.
В изпълнение на указаната на ищеца доказателствена тежест в
проведеното на 19.11.2024 г. открито съдебно заседание ответникът представя
допълнителни доказателства – Справка от „Инвестбанк“ АД София за
начислени и събрани такси при закриване на сметки по инициатива на банката
по отношение на „Винчере“ ЕООД гр. Русе. Видно от същата банката е
8
начислила суми както следва: 9 381,70 лв, представляващи такса 8% за
блокиране на налично салдо от 117 271,28 евро; 153,39 лв – такса за
изпращане на предизвестие за прекратяване на деловите отношения; 35 181,00
лв – дневна такса за поддържане на сметка с изпратено предизвестие за
прекратяване на взаимоотношенията за 15 дни от 16.0523 до30.05.23 г. – 2 %
върху 117 271,28 евро; 1 022,58 лв – такса за оформяне на документи за
закриване на сметка с получено предизвестие след поставения срок; 50,00 лв –
такса за допълнителна информация по получени преводи и/или вътрешно
проучване и 15,34 лв – такса за закриване на сметка.
Доказателства относно наведените от банката твърдения за
направени разходи във връзка със възникнали извънредни задължения, във
връзка със запитвания от банка кореспондент, извършване на проучване и
събиране на детайлна информация за контрагенти на „Винчере" ЕООД, за
което банката няма законово задължение и ангажирането в тази връзка на
съществен ресурс на банката, за което са събрани таксите при закриване на
сметките, няма представени. По делото не са ангажирани и доказателства за
усложненото администриране на сметката на ищеца.
Като обстоятелство от значение за правилното решаване на спора
следва да се отбележи приложимостта на нормата на чл. 63, ал.2 от ЗПУПС,
транспонирана от чл. 45, т.2 от Директива 2007/64/ЕО и чл. 55, т. 2 от
Директива 2015/2366, съобразно която „При прекратяване на рамков договор,
който е бил в сила повече от 6 месеца, ползвателят на платежни услуги не
дължи такси или неустойки за прекратяването“ като „Извън случаите по ал. 2
таксите или неустойките за прекратяване на рамков договор трябва да са
подходящи и съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни
услуги." /чл. 63, ал.3 ЗПУПС/. В настоящият случай договорът е действал
повече от 6 месеца и няма доказателства за извършени действителни разходи
на банката като доставчик на платежни услуги .
Изложеното от фактическа страна дава основание на съда да приеме
за основателно твърдението на ищеца „Винчере“ ЕООД, че е бил ощетен в
резултат на събраните такси при прекратяването на Рамковия договор,
предмет на делото.
Видно от изложеното по-горе банката при прекратяването на
договора е събрала такси, които не произтичат от закона, рамковия договор,
9
общите условия и тарифата. По делото не е спорно, че сключеният на
21.10.2022 г. между „Винчере“ ЕООД гр.Русе, ЕИК *********,
представлявано от у. К. Б. и „Ивестбанк“ АД гр.София, ЕИК *********
Рамков договор за платежни услуги с общи условия към него, ведно с
договори за разплащателна сметка и други банкови услуги, е прекратен след
като е продължил повече от шест месеца. Съобразно нормата на чл. 63, ал.2
от ЗПУПС, транспонирана от чл. 45, т.2 от Директива 2007/64/ЕО и чл. 55, т.2
от Директива 2015/2366 „При прекратяване на рамков договор, който е бил в
сила повече от 6 месеца, ползвателят на платежни услуги не дължи такси или
неустойки за прекратяването.“ Прилагайки тази норма, дружеството не дължи
такси или неустойки за прекратените с банката договорни отношения. По тази
причина начислявайки му такси в общ размер на 89 272,76лева при налично
салдо в размер на 117 271,28 евро и изплащане на остатък в размер нa
70 714,08 евро, банката го е увредила, като е събрала неправомерно такси,
които не й се следват. Съдът намира за неоснователни наведените от банката
доводи за това, че цитираната норма касае само лица, които са потребители,
какъвто счита, че ищецът не е и цитира нормата на чл. 46, ал.5 ЗПУПС,
съгласно която „Когато ползвателят на платежна услуга не е потребител,
страните по платежна операция могат да договорят, че в отношенията им няма
да се прилагат изцяло или отчасти изискванията на тази глава“. Преди всичко
ищецът има качеството на потребител на платежни услуги, като дори да не е,
липсва изрична договорка, че в отношенията си няма да прилагат нормата на
чл. 63, ал.2 ЗПУПС. Качеството на ищеца като потребител на платежни услуги
е ясно дефинирано в правните норми. Съгласно т.38 от пар.1 от ДP на ЗПУПС,
"Ползвател на платежни услуги" е физическо или юридическо лице, което се
ползва от платежна услуга в качеството си на платец или на получател, или и в
двете си качества“ като съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО на
Комисията от 6 май 2003 г., дружеството е микро-предприятие. Ha основание
т.20 от преамбюла на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13 ноември 2007 година, относно платежните услуги във вътрешния
пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и
2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО и съгласно определението в
Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 r. относно определението
за микро-, малки и средни предприятия ползвателите, какъвто е ищецът no
см.т.38 от nap. 1 на ДP на ЗПУПС, следва да бъдат третирани като
10
потребители.
Именно изхождайки от тези норми ищецът „Винчере“ ЕООД се
явява потребител на платежните услуги на банката. Изхождайки от нормите
на чл.121, ал.3 oт ЗПУПС, чл.63, ал.4 от ЗПУПС, чл.7, т.1 от сключения между
страните рамков договор и чл.19, т.4 от Директива 2014/92/ЕС - срокът за
прекратяване на договора е 2 /два/ месеца, което в случая не е спазено.
При това положение незаконосъобразни се явяват събраните във
връзка с прекратяването на договора такси. Още повече, че в резултат на
извършена проверка от страна на Българска народна банка ответникът
„Инвестбанк“ АД е предприел действия за съобразяване на тарифата си с
изискванията на чл.63, ал.2 ЗПУПС и чл.7, ал.2 от Наредба №3 на БНБ и
считано от 01.10.2023г. от Тарифа за условия, лихви, такси и комисионни,
прилагани от “Инвестбанк” АД за юридически лица, раздел XVII “Други
такси и комисионни” са отпаднали таксата за изпращане на предизвестие за
прекратяване на деловите взаимоотношения по иницатива на банката в размер
на 300,00 лв”; дневната такса за поддържане на сметки с изпратено
предизвестие за прекратяване на деловите отношения и таксата за оформяне
на документи за закриване на сметка на клиенти с получено предизвестие за
прекратяване на деловите взаимоотношения, които видно от изложеното по-
горе са събрани от „Винчере“ ЕООД. За този резултат уравителят на
„Винчере” ЕООД е уведомен с писмо изх. №БНБ-146116/22.12.2023г. Този
отговор на Българска народна банка категорично подкрепя тезата на ищеца, че
таксите по посочените текстове от Тарифата на банката не се дължат.
Събраните от сметката на „Винчере“ пари, под формата на такси без
законово или договорно основание безспорно са вреда за дружеството.
Главният иск е предявен за непозволено увреждане /деликт/. Като
основание се сочи вреда за дружеството в резултат на неправомерно събрани
такси по прекратен между страните договор. Самото наличие на договорни
отношения и настъпването на вреди в резултат на тяхното прекратяване
изключва института на деликтната отговорност за непозволено увреждане.
Този институт е неприложим в случая, тъй като вредата за ищеца е настъпила
в непосредствена връзка, при и по повод прекратяването на договора за
платежни услуги. Тъй като по делото не са доказани елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, предявеният на основание
11
главен иск следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по
заявените евентуални такива.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен и предявения в
условията на евентуалност иск, квалифициран като такъв по чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД доколкото посоченият фактическият състав изисква предаване,
съответно - получаване на нещо при начална липса на основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, а
настоящият спор не е такъв. Банката е събрала таксите на основание
действащата Тарифа за условия, лихви, такси и комисионни за юридически
лица и на разпоредбата на т.5.2 от Общите условия, според която Банката има
право да събира служебно изискуемите си вземания от всички такси,
комисионни и други разноски, възникнали във връзка с откриване, водене,
поддържане, обслужване и закриване на банкова сметка чрез удръжки от
сметките на клиентите.
Основателен се явява предявеният втори евентуален иск с правна
квалификация - за обезщетение за вреди от неправомерно събрани такси по
прекратен едностранно от Банката Рамков договор за платежни услуги – по
чл.79, ал.1 във вр. с чл.88 ЗЗД, вр.чл.7, т.1 от договора. Безспорно както бе
изложено по-горе е налице вреда в размер на претенцията на ищеца, а именно
удържана сума в размер на 95 323,72 лв от разкритата в „Инвестбанк“ сметка
на „Винчере“ ЕООД при прекратяването на договора за платежни услуги,
формулирани като такси за поддръжката на сметките до момента на
закриването им. Вредата на ищеца е настъпила в непосредствена връзка, при и
по повод прекратяване на договорните отношения между страните по
конкретния договор, продължил повече от 6 месеца. Банката не е изпълнила
задължението си да не начислява и удържа такси във връзка с прекратяването
на договора, съгласно чл.7.3 от ОУ и чл.63, ал.2 ЗПУПС. Това неизпълнение
има за пряка и непосредствена последица увреждането на ищеца, изразяващо
се в намаляване на имуществото му с размера на неоснователно начислените
такси. Очевидно Банката е неизправна страна по договора с ищеца и по силата
на чл.79, ал.1 ЗЗД дължи обезщетение в размер на 95 323,72 лв за
претърпените реални вреди от неизпълнението на рамковия договор - чл.88,
ал.1, изр.2 ЗЗД.
12
По изложените съображения предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, вр.чл.7, т.1 от рамковия договор за сумата
95 323,72 лв, от която 89 272,76 лева главница и 6 050,96 лева лихва,
начислена за периода от датата на удържаните такси - 31.05.2023 г. до датата
на завеждане на исковата молба - 06.12.2023 г. следва да бъде уважен.
Като основателен следва да бъде уважен и акцесорният иск за
присъждане на мораторна лихва върху главницата в размер на 6 050,96 лева,
начислена за периода от датата на удържаните такси - 31.05.2023 г. до датата
на завеждане на исковата молба - 06.12.2023 г., както и иска за законна лихва
за забава върху главницата от 89 272,76 лева от датата на завеждане на
исковата молба 06.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, считано
от датата на предявяване на исковата молба.
С оглед изхода на спора в тежест на ответната страна са сторените от
ищеца разноски, за които е представена справка по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Винчере“ ЕООД гр.Русе, ЕИК
*********, представлявано от у. К. Б. против „Ивестбанк“ АД гр.София, ЕИК
*********, иск за заплащане на сумата от 95 323,72 лв, от която 89 272,76
лева главница, представляваща вреди от непозволено увреждане, в резултат oт
неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни
услуги, ведно с мораторна лихва върху главницата oт 89 272,76 лева в размер
на 6 050,96 лева, начислена за периода от датата на удържаните такси -
31.05.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба - 06.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Винчере“ ЕООД гр.Русе, ЕИК
*********, представлявано от у. К. Б. против „Ивестбанк“ АД гр.София, ЕИК
*********, иск за заплащане на сумата от 95 323,72 лв, от която 89 272,76
лева главница, представляваща обезщетение за вреди от непозволено
увреждане в резултат от неправомерно събрани такси по прекратен Рамков
договор за платежни услуги.
ОСЪЖДА “Инвестбанк” АД със седалище и адрес на управление в
гр. София, район “Триадица”, бул. “България” №85, представлявано заедно от
13
и.д. М.И.С. и С.Р.М., ЕИК ********* да заплати на „Винчере“ ЕООД гр.Русе,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Хан
Кубрат” №1, ет.2, ап.1, представлявано от у. К. Б. сумата от 95 323,72 лв, от
която главница 89 272,76 лева и 6 050,9б лева мораторна лихва върху
главницата от начислена за периода от датата на удържаните такси -
31.05.2023г., до датата на завеждане на исковата молба - 06.12.2023г., ведно с
лихви за забава върху главница от датата на завеждане на исковата молба
06.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 13 760,95
лв разноски по делото, от които 3 812,95 лв заплатена държавна такса и
9 948,00 лв с ДДС адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико
Търново в двуседмичн срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
14