Р Е Ш Е Н И Е №2899
10.08.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 11968 по описа на същия съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на М. Л.И., ЕГН **********,***,
против потребителна кооперация „Пробуда„
с. Храбрино, ЕИК *********.
Ищецът
твърди, че до 08.05.2015 год. е била председател на ответната кооперация.
Предвид влошеното финансово състояние на
кооперацията, И. отпуснала на същата два парични заема, с цел оборотни средства за разплащане с доставчици. Първият от тях се сключил на дата 01.05.2012г., като ищецът предал на ответника сума от 5 000 лева. Вторият бил сключен на
дата 04.03.2015 год. като ищецът предал на ответника сума от 6 000 лв. По двата заема, парите били внесени в касата на кооперацията с
приходни касови ордери и счетоводно заприходени като паричен заем. Договорена
била и лихва – възнаграждение на кредитора, изчислена като еквивалент на 16
процента върху стойността на ползваната главница за година – по договора от
дата 01.05.2012г., и 4 % - по договора от дата 04.03.2015г.
След
08.05.2015 год. ищцата вече не била председател на кооперацията.
Ответната кооперация върнала част от първия заем (от дата 01.05.2012г. ) в размер на 5225 лв..
Остатъкът от този заем, 1775 лв., както и пълната главница от последващия такъв
от 6 000 лв. останали неплатени, въпреки нарочна молба на ищеца от дата 14.10.2015
год.
Затова се иска от съда да постанови решение,
с което да осъди ответната кооперация да заплати сумата от 1775 лв. - представляваща главница по първия договор за
заем, сумата от 6 000 лв. главница по втория договор за заем, обезщетение за
забава в размер на законната лихва по договора за паричен заем от 01.05.2012
год. от 540.38 лв. за периода от три години назад преди датата на подаване на
исковата молба, и 1826.68 лв.
обезщетение за забава по договора за паричен заем от 04.03.2015 год. в размера
на законната лихва на същия този период преди подаването на исковата молба.
Евентуално , ако не се установи между страните да има договор(и), то се иска от
съда да осъди ответения търговец да върне същите суми на ищеца, като дадени без основание.
Претендират
се и разноските по спора.
Ответната
кооперация оспорва исковете в срока по чл. 131 от ГПК , като против
основателността им са направени няколко възражения. Най- напред, оспорва се да е възникнало каквото и да е
облигационно правоотношение между ищеца и кооперацията с мотива, че договора за
заем е реален, но не се доказва реалното предаване на сумата. Възразява се, че - дори да има договори - те не са породили действие , на основанията
по чл.38 и чл. 40 от ЗЗД; възраженията се мотивират с факта , че ищецът е бил изборен
представител на ответната кооперация и като такъв е договарял сам със себе си
по смисъла на чл. 38 от ЗЗД и във вреда на кооперацията ( чл. 40 ), тъй като по договорите е договорен много висок лихвен процент като
кредиторово възнаграждение. На следващо място, твърди се, че двата договора за
заем били сключени без санкцията на общото събрание на кооперацията и без
съответното решение на управителния съвет, а с решение от 17.02.2017 год.
общото събрание било отписало задълженията си към М. И.. Възразява се и че за
вземанията на ищеца е изтекла и погасителната давност, като ответникът се
позовава на кратката такава. Исковете за репариране на неоснователното
обогатяване на кооперацията също са оспорени с мотив, че няма доказателства за
реалната размяна на престациите и че е изтекла погасителната давност за
вземането на това основание. Моли се исковете да се отхвърлят и да се присъдят
на кооперацията сторените за защитата разноски.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение , че по счетоводни данни, на основание
договор за заем, на дата 16.05.2012г в касата на кооперацията е внесена сума от
5000 лева, с приходен касов ордер № 135 / 16.05.2012г. пак с основание „договор
за заем“ , на дата 09.03.2015г. в касата са внесени 6000 лева. на 06.04.2015г с
разходен касов ордер № 230 била погасена сума от 730 лева; направената вноска е
осчетоводена по сметка 159 “други заеми и дългове“ като погасяване на главница.
Общата непогасена сума по двата заема е 7767.55 лева ( 2497.55 лева – по
договора от 2012г и 5270 лева – по договора от 2015г) , като с решение на
общото събрание на кооперацията от дата
17.02.2017г, задължения по сметка 159 в
размер на 7767.55 лева били отписани поради изтекла давност. За 2018 и 2019г.
няма движения по сметка № 159.
Обективно и субективно съединени между същите
страни два иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД, съединени на свой ред при условията на евентуалност с два иска с
правно основание чл. 55 ал.1 предл.
първо от ЗЗД за връщане на нещо, дадено при изначална липса на основание, и със
искове по смисъла на чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са допустими като осъдителни , при твърдения за наличие на неудовлетворено ищцово притезание.
Съдът , като се запозна с изложеното от страните и ангажираните от
тях в подкрепа на твърденията им доказателства , съобрази следното:
І. По
исковете за реално изпълнение на договорно задължение по договори за заем:
По делото, на листове 5 и 6 , са
представени копия от договори от дати 04.03.2015г и 01.05.2012г. С първия от
тях в хронологичен порядък, този от дата 01.05.2012г., е договорено кооперацията да получи назаем
сума от 5000 лева; с втория – сума от 6000 лева. Договорите за заем са реални,
съществуването им се предпоставя от реалното предаване на сумата на
кредитополучателя; представени са на листове 30 и 31 от делото два приходни
касови ордера за внасянето на сумите в касата на кооперацията. Презюмиран автор
на тези ордери, чрез които ищеца доказва както сключването на реалния
договор, така и своето изпълнение по
него, е касиера на кооперацията, трето на
спора лице, ордерите не са
оспорени в доказателствено качество и удостоверените чрез тях плащания не се
отричат . Затова съдът не може да отрече и сключването на договорите за заем;
аргумент в полза на съществуването им е и това, че кооперацията е извършила
насрещни частични плащания в полза на И. поне по един от тях, като направените
такива са осчетоводени ( по сметка „ 159“ ) като плащане на главница.
И
двата договора са подписани от М. И. както като кредитодател – физическо лице,
така и като изборен представител на кооперацията – кредитополучател; безспорен
е между страните факта, че до 08.05.2015 год. И. е представител – председател
на ответната кооперация, при което договаря на практика сама със себе си в
нарушение на нормата на чл. 38 от Закона за задълженията и договорите. Съдебната
практика ( например решение № 217/10.03.2016г., постановено по т. д. № 2296/15г., ВКС , ТК , І т.о. и
др.), приема, че порока на договор, сключен в нарушение на забраната по чл. 38
от ЗЗД, е нищожност поради противоречие със закона; съдът споделя това виждане, доколкото нарушена е директна
законова забрана. В случая не намира приложение разрешението, дадено
в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2013г на ОСТК на ВКС, доколкото то касае
различна хипотеза (свр. и решение №14/27.01.2017 по дело №1453/2014 на ВКС, ТК,
II т.о.).Доколкото хипотезата по чл. 38 от ЗЗД е приложима по отношение на
двата процесни договора, само на това основание съдът следва да отрече
съществуването им, което прави исковете по чл. 240 от ЗЗД – за реално
изпълнение на задължението за връщане на заемната сума – неоснователни.
За пълнота, и по двата договора липсва
договаряне във вреда на кооперацията -
възнаградителна лихва в размер на 16 % от главницата на годишна база не може да
се приеме за прекомерна, неизгодна или противоречаща на добрите нрави, като се има предвид, че тя е договорена
по търговска по своя характер сделка.
ІІ. По исковете за репариране на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД , ищецът доказва
имущественото разместване между страните,
а ответникът – основание за това разместване. Казано бе по – горе по
повод претендираните договори между страните , че съдът не отрича имущественото
разместване между страните, макар и същото да се доказва чрез изходящи от
страните частни документи ( приходни касови ордери). Това е така, тъй като
ордерите са осчетоводени в счетоводството на кооперацията – съдът кредитира заключението
на вещото лице. ( срв. решение № 57 от
29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК). Данни за имуществено разместване между
страните могат да се извлекат и от писмото на л. 8 от делото, където на
практика е признат факта на получаването им от страна на ответната кооперация ,
която с това писмо отказва да ги върне, макар обещото събрание на ченовете й да
не разполага с правомощия за целта.
Доколкото договор между страните отсъства,
процесните суми са дадени на неосъществено основание и подлежат на репариране.
Тези искове са основателни. Основателни са и исковете за обезщетение за
забавата, каквото на основание чл. 86 от ЗЗД се дължи от датата на поканата.
Съдът изчисли с помощта на интернет калкулатор този размер, и той съвпада
с размера на претенцията , следователно
исковете за обезщетение за забавата също следва да се уважат изцяло.
По възражението за изтекла погасителна
давност :
Ответната кооперация не може да се позовава
на кратката погасителна давност, доколкото основание за приложението й няма,
хипотези по чл. 111 от ЗЗД не са осъществени.За вземанията на И., включително
тези, произтичащи от неоснователно обогатяване на ответната кооперация , е
приложима общата петгодишна погасителна давност. Договори отсъстват ; в
хипотезата на неоснователно обогатяване, давност тече от датата на поканата, а на л. 7 от
делото е представена молба с характер на показана за връщането на сумите. Макар
същата да не носи достоверна дата , такава неоспорена от страните има в писмото
на л. 8 от делото , и тази дата ( 28.12.2015г.)
следва да се приеме за достоверна. Тоест, давност тече от 29.12.2015г и
не е изтекла към датата на подаването на исковата молба , 19.07.2019г.
Правопогасяващото възражение за изтекла
погасителна давност затова не може да бъде споделено.
За пълнота , не се споделя и направеното
от ответника правопогасяващо възражение
, че общото събрание на членовете на кооперацията било „отписало“ задълженията
към ищеца , доколкото същото очевидно не притежава такова право. Санкция на
управителния съвет на кооперацията при сключването на договора също не е нужна.
Разноските
се присъждат в тежест на кооперацията. Съгласно трайната практика на съдилищата
( определение
№70/05.02.2018 по дело №257/2018 на ВКС, ТК, I т.о. и др. ), отговорността
за разноски при разгледан евентуално съединен иск, предявен на различно
основание, но в защита на защитавания и от
главния иск материален интерес, се определя от изхода на спора по
евентуалния иск.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователни исковете на М. Л.И., ЕГН **********,*** се осъди Потребителна
кооперация „Пробуда„, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление с. Храбрино, общ. Родопи, да й заплати следните суми на договорно
основание: 1775 лева – реално изпълнение
на задължение за връщане на главница по договор за заем от дата 01.05.2012г., и
6 000 лв. главница по договор за заем от
дата 04.03.2015г.
Осъжда
Потребителна кооперация „Пробуда„, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с Храбрино , общ .
Родопи, да заплати на М. Л.И. , ЕГН **********
***, следните дадени без основание суми
: 1775 лева – остатък от дадени с ПКО
135/16.05.20212г. пари, и 6 000 лв. дадени с ПКО 64/09.03.2015г. , законната
лихва върху 7775 лева от датата на подаването на исковата молба – 19.07.2019г
до окончателното изплащане, както и
сумите от 540.38 лева – обезщетение за
забава в плащането на сумата от 1775 лева,
начислено за периода от 19.07.2016г до 19.07.2019г , и 1826.68 лв. обезщетение за забава в плащането
на сумата от 6000 лева, начислено за периода от 19.07.2016г до 19.07.2019г.
Осъжда Потребителна кооперация
„Пробуда„, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление с Храбрино , общ . Родопи, да заплати на М. Л.И. , ЕГН ********** ***, сумата от 1404.06
лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ