Р Е Ш Е Н И Е
23.08.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
18.08. 2021
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 461 2021
дело № по описа за г.
Д.И.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат Ю.С., с адрес ***, кантора 18, е предявил срещу Х.П.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.341 ГПК вр. с чл.69 от ЗН. Производството
е във фазата по извършване на съдебната делба.
С решение №260205 от 05.05.2021 г., в сила от 25.05.2021 г., съдът е
допуснал да се извърши съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68789.20.172
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със
Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, последното изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
28.05.2010 г., адрес на поземления имот: гр. Дупница, п.к. 2600, ул. ’’” № 137,
с площ от 772 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: имоти с
идентификатори №№ 68789.20.171, 68789.20.170, 68789.20.167, 68789.20.166,
68789.20.461, 68789.20.421, ведно със сграда с идентификатор 68789.20.172.4,
със застроена площ 79 кв.м., брой етажи 3, предназначение - жилищна
сграда-многофамилна, ведно със сграда с идентификатор 68789.20.172.5, със
застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение - хангар, депо, гараж, и
сграда с идентификатор 68789.20.172.6, с площ 36 кв. м., бр. етажи 1,
предназначение – постройка на допълващо застрояване, съгласно правата на страните: за Д.И.С. – 5/6 ид. части; за Х.П.С. - 1/6 ид. част.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делбата, съдът е приел за разглеждане възлагателна
претенция от Д.И.С. на основание чл.349, ал.2 ГПК. Приел е за разглеждане на
основание чл.346 ГПК и претенции от Д.И.С. за осъждане на Х.П.С. да му заплати /след допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК/ сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за ползване на 5/6
ид. части от първия жилищен етаж на жилищната сграда в периода от 25.06.2018 г.
до 25.06.2021 г. /по 100 лв. месечно за 36 месеца/, както и за осъждане на Х.П.С.
да му заплати сумата 5219, 82 лв., за извършени в периода от 2000 г. до 2017 г. подобрения в делбения имот: 1./ за изграждане през 2016 г. на
масивна ограда с бетонови блокчета с височина 2.10 метра, с дължина 66 линейни
метра - 1343, 33 лева; 2./ за измазване през 2000 г. на лицевата фасада на
цялата къща на 80 кв.м. – 355 лева; 3./ за измазване през 2000 г. на втори
жилищен етаж от три страни с обща квадратура 81 квадратни метра – 299 лева; 4./
за изграждане през 2015 г. на бетонов пояс в подпокривното пространство с
височина 0.40 метра и дължина 36 метра – 325, 83 лева; 5./ за цялостна подмяна
на покривната конструкция през 2015 г. – 2492, 50 лева; 6./ за смяна през 2017
г. на старата дървена дограма с ПВЦ-дограма на втория жилищен етаж и
подпокривното пространство - 4 броя прозореца на етажа и 2 броя на тавана – 404, 16 лева.
Ответникът не се явява и не изразява становище по
направените искания.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с направеното искане за
възлагане Д.И.С. е представил декларация относно обстоятелството, че не
притежава друго жилище. От показанията на свидетеля се
установява, че ищецът е живял в процесната жилищна сграда от раждането си до
смъртта на баща си С. през 2020 г.
Приживе С. направил и заплатил: оградата
в имота, измазването на част от жилищната сграда, цялостната смяна на покривната
конструкция и смяната на дограмата на втория жилищен етаж и подпокривното
пространство.
Видно от заключението на вещото
лице Е.Т. по назначената съдебно – техническа експертиза /л.38-52/, процесният
поземлен имот е неподеляем. Пазарната
стойност на поземления имот с построените в него
сгради възлиза на 125 634
лв.
Във връзка с претенциите по сметки
е назначена съдебно – техническа експертиза, видно от заключението по която месечната
наемна цена на първия етаж от жилищната сграда възлиза на 100 лв.; с оглед на
дела на Д.И.С., за периода от 25.06.2018 г. до 25.06.2021 г. претендираното
обезщетение възлиза на 3000 лв.
Стойността на направените подобрения възлиза на: 1./ 8060 лева за изграждане през 2016 г. на масивна ограда
с бетонови блокчета с височина 2.10 метра, с дължина 66 линейни метра; за 1/6
ид. част - 1343, 33 лева; 2./ 2 130 лева за измазване през 2000 г. на
лицевата фасада на цялата къща на 80 кв.м.; за 1/6 ид. част – 365 лева; 3./ 1797
лева за измазване през 2000 г. на втори жилищен етаж от три страни с обща
квадратура 81 квадратни метра; за 1/6 ид. част – 299 лева; 4./ 1955 лева за изграждане през 2015 г. на
бетонов пояс в подпокривното пространство с височина 0.40 метра и дължина 36
метра; за 1/6 ид. част - 325.83
лева; 5./ 14 955 лева за цялостна подмяна през 2015 г. на покривната
конструкция; за 1/6 ид. част - 2492, 50 лева; 6./ 2 425 лева за смяна през
2017 г. на старата дървена дограма с ПВЦ дограма на втория жилищен етаж и
подпокривното пространство - 4 броя прозореца на етажа и 2 броя на тавана; за 1/6 ид. част – 404, 16 лева.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по
реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето им на публична продан. Основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на
делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното
имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се
изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на
дела си от продажната цена.
В настоящия случай, делбеният имот
ПИ № 68789.20.172, ведно с построените в него сграда с идентификатор
68789.20.172.4, сграда с идентификатор 68789.20.172.5 и сграда с идентификатор
68789.20.172.6, е жилищен, като под
"жилище" по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК следва да се разбира не
само сградата за живеене, но и дворното място към нея. Страните не са поискали провеждане
на процедура за обособяване на отделни самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 68789.20.172.4; такава процедура не би довела и до възможност за
разделяне на сградата на отделни жилища, събразени с правата на страните.
Съдебна делба на съсобствена сграда, извършена без да е налице надлежно одобрен
инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни дялове, би била нищожна.
По делото е установено, че ищецът е
живял в жилищната сграда в процесния имот приживе на наследодателите Цвета и
Петър С., като след смъртта им останал да живее там до смъртта на баща му – С.. Ищецът твърди, че не притежава друго
жилище, за което е представил декларация. Това негово твърдение не се оспорва
от другия съделител. Следователно от доказателствата се установи, че Д.И.С. не
притежава в своя индивидуална собственост самостоятелен жилищен имот и е
обитавал наследствения имот трайно, както приживе на наследодателите, така и
след смъртта им.
Въпреки извършеното дарение от Петър
Станимиров С. в полза на П.С. с
нотариален акт № 61, том I, peг. № 921, дело № 51 от 23.03.2010 г. на нотариус
Ст. Сотиров на 4/6 ид. части от поземления имот и сградите, не е възникнала комбинирана (смесена) съсобственост по смисъла на т.8 от
ТР № 1/2004 г., ОСГК. Разясненията, дадени в т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, са приложими в
случаите на придобе чрез правна сделка на част от наследствения имот от лице
извън кръга на наследниците / решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. д. №
1100/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр. д. №
437/09 г. на І г. о. на ВКС/.
Предвид изложеното, доколкото са
налице предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК, процесният имот следва да бъде
възложен в дял на съделителя Д.И.С.. На основание чл.349, ал.2 във вр. с ал.5 и
ал.6 от ГПК Д.И.С. следва да бъде осъден да заплати на другия съделител
уравнение на дела му, съобразно неговата квота: 20 939 лв.
На основание чл.349, ал.5 от ГПК
уравнението, ведно със законната лихва, трябва да се изплати в шестмесечен срок
от влизане в сила на решението за възлагане. Ако уравнението не бъде изплатено
в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан.
Д.И.С. е предявил претенция по чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за ползването
на 5/6 ид. части от първия жилищен етаж на жилищната сграда в периода от
25.06.2018 г. до 25.06.2021 г. Съгласно чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За
да се уважи претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта,
лично ползване на общата вещ от някой от съсобствениците, този съсобственик да
е лишил ищеца от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е бил лишен. От доказателствата по делото не се установява
отправена писмена покана, получена от ответника. Липсата на една от гореизброените
предпоставки обуславя отхвъряне на претенция по чл.31, ал.2 ЗС.
Д.И.С. е предявил обективно
съединени осъдителни искове за осъждане на Х.П.С. да му заплати 5219, 82 лв. за
извършени от С. подобрения в делбения
имот.
С оглед фактическите твърдения за вида и характера на извършените разноски
и събраните доказателства, описаните в молбата по чл.346 ГПК строителни
дейности имат характер на подобрения – полезни разноски, които са довели до
увеличение на стойността на имота, увеличили са полезните му качества, тъй като
неговото предназначение е за жилищни нужди. Д.И.С. е универсален правоприемник - наследник на подобрителя С. и поради това облигационното по характер
право на вземане за извършени подобрения е преминало автоматично в неговия
патримониум /Решение № 152 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 11/2013 г., I г.
о., ГК/.
Твърдението на ищеца за знание на ответника за гореописаните дейности и
липса на противопоставяне от последния не е оспорено, като тези твърдения са и
житейски логични, предвид установеното по делото обстоятелство, че ответникът
живее в делбения имот. Следователно отношенията между страните по делото следва
да се уредят по правилото на чл.30, ал.3 от ЗС /Тълкувателно решение № 85 от
2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК/: всеки съсобственик следва да
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, респ. –
дължи припадащата му се част от стойността на полезните разноски.
От заключението на вещото лице по допълнителната съдебно
– техническата експертиза се установява, че припадащата се на ответника част от
разноските за
описаните ремонтни дейности съобразно квотите,
при които е допусната делбата, възлиза общо на 5219, 82 лв. Поради това
предявените искове са основателни и ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца: 1./ за изграждане през 2016 г. на
масивна ограда с бетонови блокчета с височина 2.10 метра, с дължина 66 линейни
метра - 1343, 33 лева; 2./ за измазване през 2000 г. на лицевата фасада на
цялата къща на 80 кв.м. – 355 лева; 3./ за измазване през 2000 г. на втори
жилищен етаж от три страни с обща квадратура 81 квадратни метра – 299 лева; 4./
за изграждане през 2015 г. на бетонов пояс в подпокривното пространство с височина
0.40 метра и дължина 36 метра – 325, 83 лева; 5./ за цялостна подмяна на
покривната конструкция през 2015 г. – 2492, 50 лева; 6./ за смяна през 2017 г.
на старата дървена дограма с ПВЦ-дограма на втория жилищен етаж и подпокривното
пространство - 4 броя прозореца
на етажа и 2 броя на тавана – 404, 16 лева.
На основание чл.8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите
следва да заплати съразмерно със стойността на дела си държавна такса в размер
на 4%, а именно: Д.И.С. – 4 187, 80 лв., Х.П.С. - 837, 56 лв.
Х.П.С. следва да заплати държавна такса по исковете за подобрения в размер на 208,
80 лв.
Ищецът не е претендирал разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗЛАГА в дял на Д.И.С., ЕГН **********,
на основание чл.349, ал.2 от ГПК, следния допуснат до делба недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68789.20.172 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница,
одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, последното
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот е от 28.05.2010 г., адрес на поземления имот: гр. Дупница, п.к. 2600, ул.
’’” № 137, с площ от 772 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, при
съседи: имоти с идентификатори №№ 68789.20.171, 68789.20.170, 68789.20.167,
68789.20.166, 68789.20.461, 68789.20.421, ведно със сграда с идентификатор
68789.20.172.4, със застроена площ 79 кв.м., брой етажи 3, предназначение -
жилищна сграда-многофамилна, ведно със сграда с идентификатор 68789.20.172.5,
със застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение - хангар, депо,
гараж, и сграда с идентификатор 68789.20.172.6, с площ 36 кв. м., бр. етажи 1,
предназначение – постройка на допълващо застрояване.
ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН **********, да
заплати на Х.П.С., ЕГН **********,
сумата 20 939 лв. за уравнение на дела му, ведно със законната лихва, в 6
- месечен срок от влизане в сила на решението по извършване на делбата. Ако
уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва
по право и имотът се изнася на публична продан.
На основание чл.349, ал.3 от ГПК
указва на Х.П.С., че за вземането си за уравнение на дяловете може да впише
законна ипотека върху имота.
ОСЪЖДА Х.П.С.,
ЕГН **********, да заплати на Д.И.С., ЕГН ********** /в качеството на наследник
на П.С./ на основание чл.30, ал.3 ЗС: 1./ за изграждане през 2016 г. на масивна ограда с бетонови
блокчета с височина 2.10 метра, с дължина 66 линейни метра - 1343, 33 лева; 2./
за измазване през 2000 г. на лицевата фасада на цялата къща на 80 кв.м. – 355
лева; 3./ за измазване през 2000 г. на втори жилищен етаж от три страни с обща
квадратура 81 квадратни метра – 299 лева; 4./ за изграждане през 2015 г. на
бетонов пояс в подпокривното пространство с височина 0.40 метра и дължина 36
метра – 325, 83 лева; 5./ за цялостна подмяна на покривната конструкция през
2015 г. – 2492, 50 лева; 6./ за смяна през 2017 г. на старата дървена дограма с
ПВЦ-дограма на втория жилищен етаж и подпокривното пространство - 4 броя прозореца на етажа и 2 броя на тавана – 404, 16 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.С., ЕГН
********** срещу Х.П.С., ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца
сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за ползване
на 5/6 ид. части от първия жилищен етаж на жилищната сграда в периода от
25.06.2018 г. до 25.06.2021 г.
ОСЪЖДА страните да заплатят
държавна такса по иска за делба по сметка на РС - Дупница в размер на 4% върху
стойността на дяловете им, а именно: Д.И.С., ЕГН ********** - 4 187, 80 лв; Х.П.С.,
ЕГН ********** - 837, 56 лв.
ОСЪЖДА Х.П.С., ЕГН **********, да
заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса по исковете за подобрения в
размер на 208, 80 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: