О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........
11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
СЪСТАВ в
закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1668 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба вх. №46392/09.07.2018г. по описа на ВРС от С.Н.В. с ЕГН **********,
срещу Разпореждане №24359/22.06.2018г.,
постановено по ч.гр.д. №1329/2012г. по описа на ВРС, 26 състав, с което е
върнато подаденото от нея възражение по чл.423 от ГПК срещу издадената Заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.
В жалбата се поддържат доводи, че констатираните от заповедния съд нередовности на
възражението по чл.423 от ГПК са били своевременно отстранени от длъжника,
поради което не са налице визираните в обжалваното разпореждане основания за
връщането му.
Поради едностранния характер на
производството постъпилият отговор на частната жалба не следва да бъде
докладван и съобразяван при произнасянето по същество.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275
от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК,
вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството
по ч.гр.д. №1329/2012г. на ВРС, 26 състав,
в полза на заявителя „Дайнърс Клуб България“АД е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу длъжника С.Н.В. за сумата от 5451.90 лева, представляваща
незаплатена част от главница в размер на 8330 лева по запис на заповед, издаден
на 18.05.2010г., предявен на 18.05.2010г., ведно със законната лихва и
сторените разноски в размер на 412.56 лева.
На 26.02.2018г. е постъпило възражение от длъжника
по чл.414 от ГПК, което е оставено без движение с разпореждане от 28.02.2018г.
с указания до длъжника за представяне на доказателства за получаване на ПДИ. В
изпълнение на указанията е постъпила уточнителна молба от 16.03.2018г., в която
длъжникът заявява, че не е получавал ПДИ по образуваното изпълнително дело.
С разпореждане от 21.03.2018г. е изискан заверен
препис от изпълнително дело №20108440401127
на ЧСИ Стоян Якимов, който е постъпил с писмо от 16.04.2018г.
С Разпореждане от 17.04.2018г. депозираното на
26.02.2018г. възражение по чл.414 от ГПК е прието за редовно, тъй като ПДИ е
редовно връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
С разпореждане №20775/30.05.2017г.
на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл.415 от ГПК след
доплащане на съответната държавна такса. Съобщението с указанията е получено от
заявителя на 18.06.2018г.
На 18.07.2018г. по делото е постъпила молба от
заявителя с представени доказателства за предявяване на иска по чл.415, вр.
чл.422 от ГПК срещу длъжника за сумата, за която е издадена заповедта за
изпълнение. Въз основа на депозираната искова молба е образувано гр.д. №11080/2018г. по описа на ВРС, което се намира на
етап размяна на книжа, с постъпил на 22.10.2018г. отговор по чл.131 от ГПК.
Паралелно с възражението по чл.414 от ГПК на
12.03.2018г. длъжникът е депозирал и възражение по реда на чл.423 от ГПК,
приложено на л.38 от делото, при неспазване на изискването за хронологично
прилагане на книжата с оглед момента на постъпването им.
С разпореждане №14846 от
17.04.2018г. възражението е оставено без движение с указания до длъжника да
уточни дали предявява възражение по чл.423 от ГПК, с оглед депозираното преди
него възражение по чл.414 от ГПК, като в този случай да представи доказателства
за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и препис за връчване на
насрещната страна. Съобщението с указанията е получено от длъжника чрез
процесуалния му представител на 14.05.2018г. и предоставеният едноседмичен срок
е изтекъл на 21.05.2018г.
В изпълнение на указанията е постъпила молба,
входирана под вх. №34732.23.05.2018г., приложена на л.29 от делото, с
която длъжникът заявява, че възражението по чл.423 от ГПК е депозирано в
условията на евентуалност, в случай, че възражението по чл.414 от ГПК бъде
прието от съда за просрочено. Към молбата са представени доказателства за
заплатена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 25 лева, а приложеният
препис за връчване на заявителя погрешно е бил входиран като ново възражение по
чл.423 от ГПК с вх. №34556/23.05.2018г. и е приложен на л.26 от делото.
По този начин погрешно регистрираният като ново възражение препис механично е
приложен преди хронологически предхождащия го оригинал на възражението. Върху
молба вх. №34732/23.05.2018г. и възражение вх. №34556/ 23.05.2018г. не е отбелязан номер на
пощенска пратка или товарителница, с която са постъпили. Същите са обработени в
деловодството на една и съща дата и по делото липсват данни някой от тях да е
подаден директно в регистратура. Преписът от възражението е приложен преди
молбата, а помежду им е приложен плик с пощенско клеймо от 21.05.2018г., чиято
номерация под л.29 се дублира с тази на молбата. Поради визираните деловодни
неточности, допуснати при окомплектоването и номерирането на делото, следва да
се приеме, че изпратената на 21.05.2018г. от длъжника пощенска пратка е
съдържала както уточнителната молба, така и доказателствата за заплатена
държавна такса и препис от възражение по чл.423 от ГПК, с оглед липсата на
обективни данни по делото, които да могат да бъдат тълкувани в обратен смисъл.
Налага се изводът, че дадените с разпореждане от
17.04.2018г. указания, са били изпълнени в цялост в предоставения срок, изтекъл
на 21.05.2018г., тъй като съгласно чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смята за
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.
Независимо от горното съдът намира, че обжалваното
разпореждане се явява законосъобразно като краен резултат, но по други
съображения.
Защитата на длъжника в заповедното производство се
осъществява по специфичен, изрично уреден в процесуалния закон ред – чрез
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК (с последиците по чл. 415, ал. 2 от същия) или само в
законоустановените в чл. 423, ал. 1, т.т. 1-4 от ГПК случаи – чрез възражение
по същия текст. Уреденият като извънреден процесуален способ за защита на
длъжника срещу заповедта за изпълнение чрез възражението директно пред
въззивния съд по чл. 423 от ГПК е заместител, сурогат на общия такъв ред за защита – чрез
възражението по чл. 414 от ГПК. Правото на възражение по чл. 423 от ГПК е
предоставено от закона на длъжника само в случаите, в които същият е бил лишен
от възможността да оспори вземането по реда на чл. 414 ГПК, като
упражняването на това му право, при наличието на законоустановените
предпоставки за това, но и само в тези, изрично законоустановени случаи, би
довело или до присъщите на възражението по чл. 414 от ГПК, последици
по чл. 415, ал. 2 от ГПК, или (в случаите, в които длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането, вследствие на нарушения на заповедния съд по
чл. 411, ал. 2, т.т. 3 и 4 от ГПК) – до обезсилване на заповедта за изпълнение
от въззивния съд – чл. 423, ал. 3, изр. 4 от ГПК.
Следователно нарочен интерес на длъжника от възражение по
реда на чл. 423 от ГПК следва да се признае само в случаите, при които същият е
бил лишен от възможност да оспори вземането на кредитора по общия ред за защита
в заповедното производство – чрез възражение по чл. 414 от ГПК. В
разглеждания случай длъжникът не само, че не е бил лишен от възможността да
оспори вземането, но напротив – по предвидения в процесуалния закон ред, от
редовно упълномощен негов процесуален представител с адвокатска правоспособност
от името на длъжника е подадено по реда на чл. 414 от ГПК възражение
срещу вземането, това възражение е прието от заповедния съд за подадено в срок,
на заявителя е указана от съда възможността по чл.415 от ГПК и същият е
предявил иск с правно основание чл.422 от ГПК. С предприетите
процесуални действа се изчерпва защитата на длъжника срещу вземането по
издадената заповед за изпълнение, поради което депозираното възражение по
чл.423 от ГПК се явява лишено от правен интерес и следва да бъде оставено без
разглеждане като процесуално недопустимо.
По изложените от настоящия състав съображения обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на
основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №24359/22.06.2018г., постановено по
ч.гр.д. №1329/2012г. по описа на ВРС, 26 състав, с което е върнато подаденото
от С.Н.В.
с ЕГН **********
възражение по чл.423 от ГПК срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.