Р Е Ш Е Н И
Е № № 4132
гр. Пловдив,
29.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХ състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Марина
Кънева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14741 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба с вх. № 2008687 от 02.04.2018 г, подадена в Софийски районен съд,
препратена по подсъдност на Районен съд – гр. Пловдив, с вх. № 54563 от
12.09.2018 от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М.Г., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за присъждане на сумата в
размер на 13 082.08 лева главница, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение и сумата в размер на 3 056.32 лева – законна
мораторна лихва върху главницата за периода 20.03.2015 г. до 20.03.2018 г.
Претендира се и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното заплащане на вземането, както и разноски по делото.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на 21.11.2014 г. в гр. ***, е
реализирано произшествие, при което МПС марка „Мерцедес 350“, с рег. № ***,
собственост на „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД и управлявано от Л.И.И., попада в необезопасена
дупка на пътното платно, откъртва се парче асфалт от пътната настилка, което
удря МПС-то в долната част и се задейства сензор на AIRBAG. В следствие на
това, настъпва ПТП с материални щети.
Съгласно
представеният протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължат на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно.
Твърди се,
че за МПС марка „Мерцедес 350“, с рег. № *** е сключена
застраховка „Автокаско“ в ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица № ***,
валидна към датата на събитието – 21.11.2014 г. В ЗД „Бул Инс“ АД е заведена
щета под № ***, след направена оценка на щетата е било заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 10 010.76 лева.
Излагат се твърдения, че с уведомително
писмо ищецът е поканил ответника да му
възстанови заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, на основание
чл.213, ал.1 КЗ и чл.19, ал.1, т.2 Закона за пътищата. Твърди се, че до
подаване на исковата молба. претендираната сума не е заплатена. Претендира се и
законна мораторна лихва върху изплатеното обезщетение за периода 20.03.2015 г.
– датата на падежа за плащане до подаване на исковата молба в съда – 20.03.2018
г. Във връзка с гореизложеното са предявени исковете.
Ищецът с исковата молба представя
писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в
който се оспорват така предявените искове. Излагат се доводи, че към исковата
молба липсва приложени Общи условия към застраховката „Автокаско“, действали
към датата на изплащане на застрахователното обезщетение, от които следвало да
се докаже дължимото извършено плащане. Липсвали доказателства, които по
безспорен начин да установят настъпилото ПТП, мястото на ПТП, наличието на
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, механизма на ПТП и
вредите.
Твърди се, че в исковата молба и в протокола за ПТП не било ясно как са настъпили
щетите, като не е отчетено поведението на водача на процесното МПС. В тази
връзка се прави възражение за съпричиняване на произшествието от водача на
лекия автомобил, доколкото той не е съобразил скоростта си с атмосферните
условия и състоянието на пътя, което било нарушение на изискванията, предвидени
в чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата. Прави се възражение за размера
на лихвата за забава. Счита, че датата от която следва да бъде начислена същата
не е посочената в исковата молба. Излага доводи, че лихва за забава се дължи от
датата на поканата, в случая такава покана е изпратена на Община Пловдив на
30.06.2016 г., като в нея е даден 5-дневен срок за изпълнение. Счита, че
лихвата следва да бъде начислена след изтичането на посочения в поканата
5-дневен срок.
Прави се възражение за неприемане като доказателство по делото,
представеният с исковата молба снимков материал, доколкото същият не е
регламентирано и допустимо доказателствено средство в ГПК. Прави се искане да
не се допуска снимковия материал при изготвянето на автотехническата
експертиза. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на
направените разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
По иска по чл.213,
ал.1 КЗ /отм/
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи наличие на валиден
договор за имуществено застраховане „Автокаско“,
причиняване на застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от
трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната
отговорност /действие или бездействие, което да е извършено противоправно, причинно-следствената
връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования
на застрахователно обезщетение в претендирания размер. В
тежест на ответника е да установи
съпричиняване на
произшествието от водача на лекия автомобил, както и оборването на презумпцията
за виновност.
От представената
застрахователна полица № *** от 17.12.2013 г. /л.10/, се установява,
че между ищеца ЗД „Бул Инс“ АД и „И Ар Би Лизинг“ ЕАД, е сключен договор за имуществена
застраховка „Автокаско”, като ищецът, в качеството си на застраховател приел да
покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и
ползването на лек автомобил „Мерцедес R 350”, рег. №
***, като застрахователното правоотношение между страните е възникнало като
срочно и валидно за периода 20.12.2013 г. до 19.12.2014 г. В тази връзка в
отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличие на застрахователно
правоотношение между ищеца и увреденото лице - „И Ар Би Лизинг“ ЕАД. В общите
условия към застрахователна полица, които са неразделна част от нея е посочено,
че застраховката покрива риск от ПТП, което е
събитие възникнало от сблъскване на МПС по между им или с други подвижни или
неподвижни предмети. Пропадането на автомобила в дупка на пътното платно е
именно внезапно сблъскване в неподвижен обект на пътното платно, поради което
попадането на автомобила в такава, е покрит застрахователен риск.
В представения протокол за ПТП № 1490839 от 21.11.2018 г. /л.9/, е отразено, че в срока на действие на
застрахователния договор – на дата 21.11.2014 г. в 09.40 ч. в гр. *** лек
автомобил „Мерцедес R 350”, рег. № ***, собственост
на „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД /идентично с „И Ар Би Лизинг“ ЕАД/, управляван от
водача Л.И.И., при движение попада в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, откъсва се парче асфалт от пътната настилка, която удря МПС-то
в задната част, задействал се е сензор на AIRBAG. В протокола са констатирани следните щети – десен праг на МПС, AIRBAG-
2 бр. щори, предна и задна врата и други.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно датата на инцидетна 21.11.2014 г., мястото на
инцидента - гр. ***, както и че на това място и на посочената дата на пътното
платно е имало дупка с размер 0.30 м., 0.40 м., 0.20 м. и отчупено парче
асфалт, вида, марката и данните на увредения автомобил, както и констатираните
вреди по автомобила.
По отношение на механизма на настъпване на вредите,
протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не е
възприет непосредствено от съставителя и подлежи на доказване в настоящото
производство.
От разпита на свидетеля Л.И.И. /протокол от о.с.з. от 19.03.2019 г. л.203/,
водач на увредения лек автомобил, се установява, че преди около 4-5 години
участвал в ПТП, при което управляваният от него лек автомобил „Мерцедес“,
попаднал в дупка на пътното платно. Свидетелят установява, че се е движел със
скорост от около 30-40 км.ч. В резултат от удара се отворили страничните
еърбеци, от долу по автомобила имало щети и същият не могъл да продължи да
пътува.
Съдът кредитира показанията на така
разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по
делото доказателства. Същият установява механизма на процесното ПТП, а именно,
че при управление на лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена дупка
на пътното платно, което обективно и неизбежно е
довело да увреждането му като движима вещ, чрез привеждането му в състояние
временно негодно за употребата му по предназначение.
Видно от уведомление за щета № *** от 21.11.2014 г. /л.8/ по процесната застрахователна полица „Автокаско“,
собственикът на увредения лек автомобил е завел при ищеца щета.
От приложения по делото опис заключение по щета № *** /л.15/ се установява кои детайли от автомобила са увредени.
Видно от възлагателно писмо от 21.11.2014 г. /л.16/ ремонтът на увредения
лек автомобил е възложем на „Балкан Стар Ритейл“ ЕООД. От последния е издадена
фактура /л.18/ в която са описани отремонтираните детайли по автомобила и
стойността на ремонта в общ размер на 10 010.76 лева.
Видно от платежно нареждане от 02.11.2015 г. сумата в размер на
10 010.76 лева е заплатена на „Балкан Стар Ритейл“ ЕООД във връзка с щета № ***. Плащането на тази сума не е оспорено от
ответника.
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице /в случая
даване вместо изпълнение/, застрахователят встъпва в неговите права и може да
търси платената сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие,
съгласно чл.213, ал.1 КЗ.
И по двете изслушани и приети по делото Съдебно – автотехнически експертизи
- първоначална САТЕ на вещо лице Г.Г.
/л.207/ и тройна САТЕ /л.231/, вещите лица са единодушни, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между установения по делото механизъм на ПТП – а именно
попадане на увредения автомобил в необособена дупка на пътното платно, от която
се отчупва парче асфалт и вредите по автомобила. В тази част експертизите са
непротиворечиви и обективни, поради което и съдът ги кредитира. Възможността
тези повреди да настъпят по друг начин, извън преминаване през дупка, не
обуславя извод, че механизмът на увреждането не е установен. Теоретичното
съществуване на други вероятни механизми на увреждането, не опровергават
установените факти, при които ПТП е настъпило.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на което е настъпило
процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата
на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка
със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед посочените разпоредби
задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност пътищата, които същата
стопанисва, като на първо място недопуска наличието на дупки по пътното платно,
сигнализирането на такива, обезопасяването им и своевременно предприема
действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от
тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на
пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования
автомобил, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община
Пловдив за обезщетяване на вредите от нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни, които да
оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по чл.231, ал.1 КЗ
/отм./, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на
размера. По аргумент от чл. 208, ал. 3 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит риск по договора за
имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по
пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се
е намирала към настъпването на застрахователното събитие. В тази връзка са
изслушани две експертизи – първоначална – единична САТЕ и повторна – тройна
САТЕ.
Експертизите
се различават в остойностяването
на вредите. Вещо лице Г.Г. във своята експертиза определя стойността
вредите по лекия автомобил в общ размер на 8 342.30 лева, от които
7 950.30 лева – нови части и 392 лева – труд.
Вещите лица по тройната САТЕ дават
заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на причинените
щети /части, труд, материали и др./ по процесното ПТП са в общ размер на
12 242.77 лева с ДДС, като подробно са обосновали по какъв начин са
достигнали до този размер.
При така обсъдените експертизи
съдът кредитира тройната САТЕ тъй като в нея вещите лица подробно са посочили
по какъв начин са достигнали до посочения от тях размер на щетите, какви
формули са използвали. Такова детайлизиране липсва в САТЕ на вещо лице Г.,
същият не е посочил по какъв начин е достигнал до определения от него размер на
щетите по процесния лек автомобил.
Предвид изложеното съдът
приема, че нужните средства за обезвреда на щетите по лекия автомобил са в
размер на 12 242.77 с ДДС, съгласно тройната САТЕ. Ищецът претендира сума
в размер на 10 025.76 лева, от които 10 010.76 лева, платено
обезщетение и 15 лева ликвидацинни разходи, които
представляват обичайни разноски и са дължими от ответника, на основание чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ Въпреки, че липсват доказателства за размера на
ликвидационните разноски, същите не са оспорени от ответника, а и съдът приема,
че отговарят на обичайния размер на разноските, арг.
от чл. 162 ГПК/. Съдът приема, че и
размерът на претенцията е доказан.
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, са недоказани. За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното
поведение на водача, предприето в нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта
да установи твърденията си за допуснато от водача нарушение на правилата за
движение по пътищата, която процесуална тежест е останала неизпълнена, въпреки
дадените от съда указания с доклада по делото. В случая по делото не се
установи със своето поведение водачът на увредения лек автомобил да е допринесъл
за настъпване на ПТП. От разпитания по делото свидетел и от САТЕ се установи,
че водачът на увредения автомобил се е движел със законосъобразена скорост от
30-40 км.ч. Тройната САТЕ дава заключение, че при движение с по-малко от 37
км.ч. водачът на увредения лек автомобил би имал техническа възможност да
намали скоростта и да спре преди неравността – дупка на асфалтовата настилка.
Следва да се посочи, че водачът на лекия автомобил не е бил длъжен да се движи
с така скорост, доколкото нищо в пътната обстановка, преди неравността не е
предполагало движение с по-ниска скорост от законовата. Липсвали са
обозначителни знаци за наличие на неравности по пътя.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения размер на
претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и
претенцията за законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране
на исковата молба в съда 02.04.2018 г. до окончателното плащане на вземането.
По
иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД
Вземането за законна
лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
По регресния иск на
платилия застраховател срещу деликвента, последния изпада в забава спрямо
застрахователя в различен момент спрямо увредения. Това е така, доколкото,
претенцията на застрахователя произтича от различно правно основание –
договорно, а не по чл.45 ЗЗД. В закона не е предвиден срок за заплащане на обезщетението,
претендирано по чл.213, ал.1 КЗ /отм/, поради което и намира приложение общата
разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора.
По делото е представена
регресна покана до ответника /л.28/, но липсват данни и доказателства тя да е
връчена на последния преди връчването й с исковата молба за отговор. Поради
което претенцията за обезщетение за забава в размер на 3 056.32 лева за периода 20.03.2015 г.
до 20.03.2018 г. следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на
спора право на разноски се пораждат и за двете страни, които са направили
своевременно искане за присъждане на разноски.
Ищецът доказа
следните разноски – 523.28 лева – платена държавна такса /л.3/, 100 лв. –
депозит за САТЕ, 800 лева – адвокатско възнаграждение /л.2/. Общо 1423.28 лева,
от които следва да бъде присъдена сума в размер на 1090.76 лева, съразмерно
отхвърлената част от претенцията, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът доказа следните
разноски – 100 лева – депозит за първоначална САТЕ, 300 лева – депозит за
тройна САТЕ. Ответникът е участвал по делото чрез юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 НЗПП на
150 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски
за ответника 550 лева, от които съразмерно с отхвърлената част от претенцията
следва да му бъдат присъдени – 128.49 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1
ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано
от С.П. и К.К., сумата в размер на 10 025.76 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на
лек автомобил „Мерцедес R 350”, рег. № ***,
собственост на „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД от настъпило на дата 21.11.2014 г. ПТП, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 02.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 1090.76 лева – разноски
в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за забава за сумата в размер на 3 056.32 лева за периода
20.03.2015 г. до 20.03.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К. да заплати на Община
Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 128.49 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ