№ 130
гр. Горна Оряховица , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101697 по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 ГПК, вр. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
Производството е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ЮБЦ” ЕООД иск за установяване, че А. Х. В. от с. К. дължи сумата от 95,94
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер № 16605379001 от 24.03.2017 г., сключен между ответника и
„ БТК“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/01.08.2017 г. за
периода 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., което вземане е прехвърлено на "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* с договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а "С.
Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* го е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК
********* с договор за цесия от дата 01.10.2019 г. За сумата е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 1100/2020г. на ГОРС.
Претендира разноски.
В законоустановения срок особеният представител назначен на
ответника е оспорил иска. Намира го за недопустим поради липса на данни,
че ответникът дължи суми на ищеца. Оспорва чл. 50 от ОУ и уговорената в
него хипотеза за автоматично прекратяване на договора при неизпълнение.
Намира за недоказан фактическия състав на неизпълнение по процесния
договор между страните. Счита, че не са налице необходимите предпоставки
1
за търсене на неустойка. Намира клаузата за начисляване на неустойка за
нищожна поради противоречие с ЗЗП. Оспорва извършените цесии на
вземането. Счита, че ищецът не доказва с представените документи
извършването на валидни договори за прехвърляне на вземането. Приложил е
извадка от търговския регистър, видно от която било, че дружество
„С.Г.Груп“ ООД не съществува. С оглед изложеното намира, че искът следва
да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото ч.гр.д. № 1100/2020 г. на ГОРС е видно, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
сумата от 95,94 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на
договори с клиентски номер 16605379001 от дата 24.03.2017. г., обективирано
във фактура № **********/01.08.2017 г., сключени между длъжника А. Х. В.,
ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
*********, което вземане е прехвърлено на "С. Г. Труп" ЕАД, с ЕИК:
********* с договор за цесия от дата 16.10.2018г, а "С Г. Груп" ЕАД, с ЕИК:
********* го е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* с договор за
цесия от дата 01.10.2019г..
В исковото производство е представен договор № 16605379001 за
мобилни услуги сключен на 24.03.2017 г., видно от които на потребителя са
предоставени услуги по абонаментен план с месечен абонамент.
Приета е фактура № **********/01.08.2017 г.. на обща стойност 229,74
лв.
Представени са и договори за цесия сключени между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ЕАД от 16.10.2018 г., и
договор за цесия с което последното дружество ги е прехвърлило на
ищцовото дружество “ЮБЦ“ ЕООД на 01.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни
иска, както следва:
2
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при
условията на главно и пълно доказване елементите на съответните
фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между страните са
налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно
сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно
прекратяване на процесните договори по негова вина; 3. настъпване на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4.
конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в
тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
Искът е предявен за сумата от 95,94 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения между страните договор по вина на
ответника, която сума е включена в издадена фактура №
**********/01.08.2017 г.. на обща стойност 229,74 лв.
Както бе посочено по – горе, от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между дружеството продоставящо мобилни
услуги „БТК“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на
мобилни услуги и съответните споразумения към него. В тях е уговорено – т.
2 от споразумението, че в случай на прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и
за допълнителни услуги. В случай, че споразумението бъде прекратено преди
изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително
при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния размер,
месечни абонаментни услуги на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка.
Съдът намира, че клаузата в подписания от страните договор-
споразумение, уреждащ задължение за абоната за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване в размер на стандартните месечни такси до края
на срока на договора, но не повече от трикратния им размер, е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, поради което не поражда задължения
3
за ответника.
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват
в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното
си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението
на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло,
а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. При
преценката за нарушаване на принципа на справедливостта
правоприлагащият орган изхожда от законодателството, своето
правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга
могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на
срока по волята на която и да е от страните или на една определена от тях.
Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора – т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
4
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, която е в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на неговия първоначално уговорен срок
или в трикратния размер на месечния абонамент, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти
повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната
месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните
функции, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост.
Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментни вноски за периода
от прекратяване на договора до изтичане на първоначално уговорения в него
срок или в трикратния такъв, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД /в този смисъл е константната
практика на ВКС – например Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г.,
ВКС, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о.
/.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателства по делото /в този смисъл Решение №
178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.
Съдът достигна до извод за нищожност на уговорената клауза, поради
което искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен изцяло.
5
По разноските:
При този изход на делото разноски по производството следва да останат
за сметка на ищеца. Ответникът е представляван от особен представител,
поради което разноски не му се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ,,ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица”, бул. „България”
№ 81, вх.В, ет.8 против А. Х. В., ЕГН **********, с настоящ адрес с.К.,
община С., обл. В.Т., ул.*** установителен иск с правно основание по чл. 422
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата от
95,94 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер 16605379001 от дата 24.03.2017 г., обективирана във
фактура № **********/01.08.2017 г., сключен между А. Х. В. и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, което вземане е
прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* с договор за цесия от
дата 16.10.2018г, а "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* го е прехвърлило на
„ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* с договор за цесия от дата 01.10.2019г., както
и сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 180 лв. за адвокатско
възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1164/12.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1100/2020 г. по описа на ГОРС.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 1100/2020 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6