Мотиви
кьм Решение № 260032/03.09.2020 г. по АНД № 659/2020
г.
Производството е образувано на
основание чл.78а от НК по постановление на ЯРП. В постановлението е посочено, че
наказателното производство по ДП № 86/2020 г. по описа на РУ-С. е образувано
срещу М.В.Г. *** за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК. ЯРП с
посоченото постановление е направила предложение до ЯРС за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
по чл.78а от НК.
ЯРП, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Обв. М.Г., редовно призован, се явява
лично в с.з. Признава се виновен по предявеното обвинение и съжалява за
извършеното, моли за минимално наказание и заявява, че ще се грижи за
пострадалата и роденото им малолетно дете.
ЯРС, след като се запозна с
постановлението на ЯРП и материалите по делото, намира следното:
Свидетелката
М. В. И. от с. Л., обл. Я. към 16.06.2020 г. била непълнолетна, ЕГН **********.
През мес. юли 2018 г. обвиняемият М.В.Г. *** се запознал с непълнолетната М. В. И. от с. Л., обл. Я. в ромската махала на гр. С.. След като се запознали, двамата се харесали и решили
да излизат заедно, като при последвалите им срещи отношенията помежду им се
задълбочили.
На 23.11.2018 г. при поредната среща на
обв. М.Г. с непълнолетната М. И. в с. Л., обл. Я.,
последния предложил на М. И. да заживеят заедно в дома на родителите му, находящ
се в с. Л., обл. Я., ул. ***. Св. М.И. се съгласила с предложението на обвиняемия, като
горното решение двамата взели независимо от обстоятелството, че Г. знаел, че М. И. е непълнолетна и няма
навършена 16 год. възраст. Без да уведомят
родителите си още същия ден – 23.11.2018 г. двамата отишли в дома на родителите
на М.Г. *** ***,
където обв. Г. заживял с непълнолетната И. - ненавършила
16 год. възраст. Там двамата заживели на
съпружески начала, без да са сключили преди това граждански брак, като
съжителството им продължило в нарушение на закона до 16.06.2020 г., когато Г.
бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
От съвместното си съжителство и
осъществените помежду им интимни контакти в този период, М. И. забременяла от обвиняемия и на 03.03.2020 г. родила детето си В. М. И..
Обвиняемият не е бил осъждан и освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Описаната
фактическа обстановка се установява от сьбраните по делото гласни и писмени доказателства, и тези прочетени на основание чл.283 от НПК, които сьдьт кредитира изцяло. От обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите,
дадени в хода на ДП, които са логични, последователни и безпротиворечиви, се
установява ,че обвиняемият е извършил инкриминираното деяние, посочено в постановлението на ЯРП.
От така
установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Обв. М.В.Г. *** с деянието си от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.191,ал.1
от НК, т.к. в периода от 23.11.2018 г. до 16.06.2020 г. в с. Л.,
обл. Я., в дом находящ се на ул. „*** , като пълнолетно лице, без да е сключило граждански
брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст –
М. В. И., ЕГН: ********** ***.
От обективна
страна е налице заживяването на обвиняемия на съпружески начела с жертвата на
престъплението, изразяващи се в
установяване на фактически отношения, наподобяващи в значителна степен
тези, които възникват между съпрузите. В хода на съдебното следствие се
установи, че подсъдимият и пострадалата живеели от 23.11.2018 г. в общо домакинство и водели интимен
живот. Св. М.И. е лице ненавършило 16 год. към момента на започване на съвместното
съжителство с обвиняемия. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено
чрез самото установяване на фактическо съжителство между обвиняемия и
пострадалата непълнолетна. Това е станало с доброволното съдействие на
пострадалата и родителите на тези лица. Деянието е продължено по своя характер
и е престъпление на просто извършване, защото НК не предвижда никакви други
последици, освен установяването на процесните фактически отношения между двете
горепосочени лица. Между тези лица не е сключен брак до приключване на делото,
а деянието е довършено към момента на повдигане на обвинение на обвиняемия - 16.06.2020 г.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извьршено с пряк умисьл. Деецьт е искал, целял
настьпването на общественоопасните последици. Той е разбирал противоправния и
общественоопасен характер на деянието, но вьпреки това не е преустановил
престьпната си деятелност. Той е разбирал свойството и значението на
извьршеното и е могьл да рьководи постьпките си. Сьзнавал е всички елементи от
сьстава на престьплението. Разбирал е, че пострадалата не е навършила 16год. и
не само е предвиждал, но е й искал да заживее съпружески с нея, като
непълнолетната и нейните близки, както и близките на обвиняемия са съдействали
доброволно за конкубинатните отношения между обвиняемия и непълнолетната
пострадала. В тази връзка, съдът приема твърденията на обвиняемия, че деянието е
осъществено, защото обвиняемият е знаел, че върши престъпление. НК е публикуван
в ДВ и деецът е знаел, че не може да сключи граждански брак и не може да живее
съпружески с пострадалата. В този смисъл не е налице разпоредбата на чл.14, ал.1
от НК. Наличността на вината на дееца не се засяга от липсата на правилна
представа относно правното окачествяване или наказуемостта на деянието. В
случая не е налице т.нар. „юридическа грешка” /не знаел, че деянието е престъпление
и затова го извършил, но напълно съзнавал всички елементи от неговия състав и е
искал и целял настъпването на общественоопасните последици/.
Съобразно
гореизложеното, съдът прие, че обвиняемият
е осъществил престъпното деяние по чл.191, ал.1 от НК, посочено в акта на ЯРП и го призна за виновен по така предявеното му
обвинение.
При определяне на вида и
размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното :
Непосредствен обект на
престъпно посегателство са обществените отношения , които възникват по повод на
правилното физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите.
Личността на обвиняемия е с невисока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието и
чистото му съдебно минало.
Сьдьт, след
като взе предвид изложеното и това, че
кьм момента на извършване на престъплението обвиняемия е бил пълнолетен и неосъждан за престъпление
от общ характер, че не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, че е полагал
грижи за пострадалата и за роденото им дете, че не са настъпили имуществени и
неимуществени вреди от престъпното деяние и могат да бъдат приложени разпоредбите
на чл.78а от НК, че обвиняемият сам няма трябва да се грижи за пострадалата и
детето им, освободи обв. М.Г. от наказателна отговорност и му наложи по чл.78а,
ал.1 от НК административно наказание глоба в минималния размер от 1000/хиляда/лв.
В тази
насока е и разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, от която при систематично тълкуване
е видно, че обвиняемият може да бъде освободен от наказателна отговорност и при
кумулативно и алтернативно предвидени санкции за извършено престъпление, при
условие, че се касае за наказания, които са по-леки от предвидените в чл.78а, ал.1,
б.”а” от НК наказания ЛС. Да се приеме, че обвиняемият и лицата извършили
престъпления, които са наказуеми по-леко от санкциите, предвидени в чл.78а, ал.1,
б.”а” от НК не могат да бъдат освободени от наказателна отговорност по реда на
Гл.8 от НК би означавало да бъдат третирани по-тежко от лицата, които трябва да
бъдат наказани за престъпления, за които се предвиждат наказанията ЛС, посочени
в чл.78а, ал.1, б.”а” от НК. Такъв извод противоречи и на систематичното
тълкуване на правните норми от Гл.8, раздел ІV от НК.
Според
съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Разноски по делото не са направени.
Причина за извършване на инкриминираното деяние от
обвиняемия е незачитане на установения в страната правов ред.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: