Решение по дело №334/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,25.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 21.01.2021 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С. Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №334 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 05.02.2020 г. от ”Топлофикация София”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София общ.Красно село ул.”Ястребец”№23Б,представлявано от Александър Александров-изп. директор,чрез К.П.-юрисконсулт,против К.Й.Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 01.05.2015 г.-30.04.2018 г., ответникът дължал на ищеца сумата от 1 914.40 лв. за топлинна енергия за жилище на адрес ***,както и за периода 01.04.2016 г.-30.04.2018 г. сумата от 39.69 лв. за дялово разпределение.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението,ведно с 319.69 лв.-обезщетение за забавено плащане върху първата главница за периода 14.09.2016 г.-14.05.2019 г. и 7.14 лв.-обезщетение за забавено плащане върху втората главница за периода 30.05.2016 г.-14.05.2019 г..По ч.гр. дело №4332/2019 г. на ВРС, ответникът в срок възразил писмено срещу издадената заповед.Което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответникът му дължи/сумите по заповедта/ : 1 914.40 лв. главница-незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г.-30.04.2018 г. за топлоснабден имот в гр.***,аб.311487;319.72 лв. лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 14.05.2019 г.;39.69 лв. главница-дялово разпределение за периода 01.04.2016 г.-30.04.2018 г.;7.14 лв.-лихва за забава за периода от 30.05.2016 г. до 14.05.2019 г.;законната лихва върху главниците,считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на главниците.

Претендират се и разноските по делата/държавни такси и юк. възнаграждение/.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът не е представил отговор,призован чрез работодател ”Капитолия кънстракшън”ООД гр.***.По заповедното производство е възразил,че се водело дело за собствеността на имота,не бил влязъл във владение.

Конституираното трето подпомагащо ищеца лице ”Техем сървисис”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София общ.Слатина ул.”Проф.Георги Павлов”№15,не ангажира становище по иска.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 23.05.2019 г. ищецът е депозирал в РС София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 1 914.40 лв. главница-незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г.-30.04.2018 г. за топлоснабден имот в гр.***, аб.311487;319.72 лв. лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 14.05.2019 г.;39.69 лв. главница-дялово разпределение за периода 01.04.2016 г.-30.04.2018 г.;7.14 лв.-лихва за забава за периода от 30.05.2016 г. до 14.05.2019 г.;законната лихва върху главниците,считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на главниците; разноските по делото-45.62 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение.Констатирайки,че длъжникът е с постоянен адрес *** е изпратил делото по подсъдност на РС Враца.На 24.10.2019 г.,ВРС е издал исканата заповед/№2659/.Заповедта е била връчена на ответника на 19.12.2019 г..На 27.12.2019 г. по делото е постъпило възражение от ответника на основание чл.414 от ГПК-за недължимост на сумите.Ищецът е бил уведомен за заявлението на 23.01.2020 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №4332/ 2019 г. по описа на ВРС.

Ответникът е бил собственик на *** в процесния период.

Горното е видно от представените писмени доказателства/вкл. саморъчно завещание от 07.08.2012 г. и протокол за приемане и обявяване на завещанието от 06.12.2012 г. на нотариус с район на действие СРС Ксения Белазелкова/,че партидата е била открита на името на Б. Ц. Г. с ЕГН **********,че същата е завещала имота на ответника,че същата е починала на 22.09.2012 г. и че ответникът е поискал обявяване на завещанието/т.е. че се е заявил като наследник и собственик/.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е и основателен.

Съдът приема,че ответникът е бил собственик на посочения в заповедта за изпълнение имот в процесния период.

Ответникът е възразил,че правото му на собственост се оспорва.Това му твърдение следва да се приеме като неоснователно,като неподкрепено с никакви доказателства. Още повече,че оспорването на правото само по себе си не води до отпадането му.

На следващо място,доколкото имотът се е намирал в сграда,включена към централизирано топлоснабдяване /отопление и битово горещо водоснабдяване/ към топлопреносната мрежа на ищеца,съгласно действащото към момента на подаването на заявлението законодателство /чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/,следва да се приеме,че като собственик ответникът се явява и потребител на топлинна енергия.

Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия/ОУ/,предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР.Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия,които,приети от предприятието,се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В чл.142 ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,се разделя на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.5,топлинната енергия по ал.ал.1,2 и 4 /а именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части/ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

При така установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите,следва да се приеме,че за ответникът е възникнало задължение по силата на закон да заплаща на ищеца количества топлинна енергия и консумирана топла вода.Тук е мястото да се отбележи,че ответникът не е оспорил твърденията на ищеца в тази им част и Съдът е отделил като безспорно между страните правилното установяване на консумацията и изчисляването на задълженията.

Съгласно ОУ от 2016 г.,купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 45-дневен срок след изтичане на периода,за който се отнасят.Предвидено е и право на купувачите да предявяват възражения за начислената сума за топлинна енергия,както и санкция при неизпълнение на задълженията за плащане - обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането.

Съгласно чл.139 от ЗЕ,разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,вписано в публичния регистър по чл.139а.

Съгласно чл.139в ал.ал.1 и 3 от ЗЕ,топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца и заплаща вместо потребителите цената за извършената услуга.

Съгласно §5 от Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,издадена от министъра на икономиката и енергетиката,договорните отношения между потребителите и търговците,извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост,се считат прекратени,като се сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето,извършващо услугата.Считано от отоплителен сезон 2007-08 г.,търговците,извършващи дялово разпределение,нямат право да събират такси.

Посочената нормативна уредба идва да покаже,че за абонатът-собственик на жилище,в което се потребява топлинна енергия,е възникнало задължение да заплаща на ищеца платената такса за услугата дялово разпределение.В случая-за ответника,като собственик на жилището.

И доколкото заплащането на таксите също е отделено като безспорно между страните,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца и тези от сумите по заповедта за изпълнение.

По гореизложените съображения,Съдът намира,че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение.Съответно,предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските в заповедното производство-45.62 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение,както и разноските в настоящето производство-180.96 лв. държавна такса и 100 лв. юк. възнаграждение.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Й.Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”Топлофикация София”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София общ.Красно село ул.”Ястребец”№23Б,представлявано от Александър Александров-изп. директор,сумите по издадената по ч.гр. дело №4332/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение №2659/ 24.10.2019 г.,а именно : 1 914.40 лв. главница-незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г.-30.04.2018 г. за топлоснабден имот в гр.***, аб.311487;319.72 лв. лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 14.05.2019 г.;39.69 лв. главница-дялово разпределение за периода 01.04.2016 г.-30.04.2018 г.;7.14 лв.-лихва за забава за периода от 30.05.2016 г. до 14.05.2019 г.;законната лихва върху главниците,считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на главниците.

 

 

ОСЪЖДА К.Й.Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София общ.Красно село ул.”Ястребец”№23Б,представлявано от Александър Александров-изп. директор,95.62 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №4332/2019 г. на ВРС,както и 280.96 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

Решението е постановено при участието на трето подпомагащо ищеца лице ”Техем сървисис”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София общ.Слатина ул.”Проф.Георги Павлов”№15.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :