Решение по дело №2683/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   3254/17.7.2020г, гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХIII-ти състав, в публично заседание, проведено на 19.06.2020г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

        

при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2683  по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото се развива по иск с правно основание чл.422 ГПК, чл.9 от ЗКП във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявен от ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.,Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д*** - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н***срещу ответника  Ф.П.И. ЕГН **********, с адрес: ***,  за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:

-1088.65лв.,/ хиляда осемдесет и осем лева и 65 стотинки /, представляваща главница по кредита,

-376.85лв./триста седемдесет и шест лева и 85 стотинки/,представляваща възнаградителна лихва по договора, за периода от 20.05.2017г. до 20.02.2019г.

-98.67лв./деветдесет и осем лева и 67 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.06.2017 до 11.05.2018, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 31.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми,  за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължени   по гр. дело № 8579/2018г. на ВРС, по описа на 16-ти състав.

В условия на евентуалност СА ПРЕДЯВЕНИ ОСЪДИТЕЛНИ ПРЕТЕНЦИИ от БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.,Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д*** - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н ***срещу Ф.П.И. ЕГН **********, с адрес: ***,  за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца  сумите, както следва:

-1088.65лв.,/хиляда осемдесет и осем лева и 65 стотинки /, представляваща главница по кредита,

-376.85лв./триста седемдесет и шест лева и 85 стотинки/,представляваща възнаградителна лихва по договора, за периода от 20.05.2017г. до 20.02.2019г.

-98.67лв./деветдесет и осем лева и 67 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.06.2017 до 11.05.2018, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 31.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:  В исковата молба се сочи, че с  Договор за потребителски заем с номер CREX-1***от 31.07.2016г., БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, е отпуснало паричен кредит в размер на 1329.79 /хиляда триста двадесет и девет лева и 79 стотинки /лв.

Сумата, предмет на горепосочения договр, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Ф.П.И. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 30 месечни вноски- всяка по 66.75 лв. /шестдесет и шест лева и 75 стотинки/, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 38.37% и годишния лихвен процент - 32.92%, посочени в параметрите по договора.

Длъжникът Ф.П.И. е преустановил плащането на вноските по кредит номер CREX-1***на 20.05.2017, като към тази дата са погасени 8 месечни вноски. На основание чл.3 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочил две и повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.

По този начин, ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 465.50лв./хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и 50 стотинки /, представляващ оставащите 22 броя погасителни вноски към 20.06.2017, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.7 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.

При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моля да приемете, че при условие на евентуалност се предявява осъдителен иск. Счита се, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Ф.П.И. се настоява, че дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 98.67лв./деветдесет и осем лева и 67 стотинки / за периода от настъпване на изискумостта на кредита-20.06.2017 до 11.05.2018.

Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:

Главница- 1088.65

Възнаградителна лихва - 376.85

Законна лихва за забава - 98.67

ОБЩО: 1564.17

БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, се сочи, че е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд -гр. Варна. По гражданско дело No 8579/2018г., 16 с-в е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си . На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,  предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

В срока по чл. 131 ГПК  е депозиран писмен отговор от НАЗНАЧЕН НА ответника ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ-адв. Е.Т.П., ЕГН: **********. Оспорват се с отговора изцяло предявените искове, като ги намира за допустими, но по съществото си за неоснователни и недоказани.

Оспорва се, че е налице предсрочна изискуемост и, че ищецът е уведомил за нея ОТВЕТНИКА. Волеизявлението в представената по делото „Последна покана" не е достигнала до ответника. Началния момент на предсрочната изискуемост не може да настъпи автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита./В този см.е и съдебната практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК – Решение123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., П-ро т.о., на ВКС, Решение №114/07.09.2016 г. по т.д.№ 362/215 г, П-ро т.о. на ВКС/.

Оспорва се, че ответникът е получил паричните средства по Договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта CREX-1***ot 31.07.2016г. и Условията по договора, касаещи конкретния вид договор. Оспорва, че ищецът е заплатил каквито и да било суми по представената от него фактура с номер ********** от 31.07.2016г. на „Търговския партньор", както и съответните суми по застраховката.

Оспорва се размера на задължението, като главница и лихви.

Ето защо, с оглед на гореизложеното,  се моли да се остави без уважение така предявеният иск, като необоснован, неоснователен и недоказан.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл.146 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за кредит, както и размера на претендираните суми, че е придобил правото над вземането срещу ответника по силата на сочения договор, че е налице изискуемост на задължението по посочения договор за кредит, към датата на депозиране на заявлението в съда, че процесното вземане се дължи на основание цитирания в ИМ договор. В негова тежест не да докаже, че договора за кредит е действителен, следва да докаже и валидността на клаузата за възнаградителна/договорна лихва, че ответникът е получил  тази сума, наличието на уговорка за заплащане на претендираните суми, размера на вземането, както и че ответникът е изпаднал в забава в плащането и дължи претендирания размер на сумите. Ответникът,  носи доказателствената тежест да установи правоизключващите и правоунищожаващите възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а при доказване на горепосоченото от страна на ищеца, следва да установи, че е заплатил процесните суми.

По делото е проведена ССЕ, за установяване дали процесният кредит номер CREX-1***е усвоен и в какъв размер, съответно за установяване какъв е бил размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК Заключението на вещото лице по проведената и прета ССЕ, съда кредитира като компетентно дадено, обосновано, ясно и неоспорено от страните. В същото е посочено, че с подписването на Договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-1***от 31.07.2016 г., кредитополучателят Ф.П.И. с ЕГН ********** е декларирал в раздел „УДОСТОВЕРЕНИЯ", че е получил стоката/услугата, описана в раздел „ФИНАНСИРАНИ СТОКИ И УСЛУГИ" - Климатик PANASONIK, модел CS/CU-12RKE 1 бр. на цена 1099,00 лв. и застраховка „Защита на плащанията" за сума от 230,79 лв., с което се счита, че предоставения кредит е усвоен на 31.07.2016 г. за сума в размер на 1329,79лв. На 31.07.2016г., вещото лице сочи, че е издадена фактура № 07320224475 от 31.07.2016г.(стр. 29 по делото) за покупка от ЗОРА М.М.М. ООД на климатик PANASONIK, модел CS/CU-PE12RKE 1 бр. на цена 1099,00лв. с клиент Ф.П.И. и Сертификат №CREX-1***от 31.07.2016г. за платена застраховка „Защита на плащанията"(стр. 21 по делото) в размер на 230,79лв.

Размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК, според в.лице по ССЕ е както следва: Непогасените задължения по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-1***от 31.07.2016г. ,  към 31.05.2018г. - датата на заявлението по чл. 410 ГПК, са в размер на 1246,21лв.,  в т.ч. главница за 1091,65лв., договорна /възнаградителна лихва начислена за периода от 20.05.2017г. до 20.06.2017г. в размер на 55,89лв. и лихва за забава/мораторна лихва начислена за периода от 20.06.2017г. до 11.05.2018г. в размер на 98,67лв., подробно описани по дати и суми в приложение 1, 2 и 3.

От приложеното ч. гр. д. № 8579 по описа за 2018г. на ВРС, 16-ти състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.

Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин съществуването на облигационна връзка по договор за потребителски кредит, сключен между ищцовото дружество и ответника. Настоящият съдебен състав намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и клаузите му са формулирани по ясен и разбираем начин. В него са отразени индивидуализиращите данни на страните, посочени са размерът на получената сума, общият размер на сумата, която следва да бъде върната, годишният процент на разходите, както и дължимата фиксирана лихва в процентно изражение. Договорът съдържа и погасителен план, в който са описани размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Изрично с подписването на договора за кредит ответникът е признал, че е получил заемната сума, поради което и безспорно за него е възникнало задължението да я върне в уговорения срок. Усвояването на главницата по договора за кредит се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

По делото не се установява да е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, в каквато насока са изложените в исковата молба твърдения. Както по-горе бе изложеното, не са ангажирани доказателства изправеното до кредитополучателя уведомление за предсрочна изискуемост реално да е достигнало до него. Независимо от изложеното, безспорно е настъпила изискуемостта на всички вземания по договора с изтичане срока на договора на 20.12.2018г. В настоящото производство ищецът не установи, че преди депозиране на заявлението (31.05.2018г.) за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда е уведомил длъжника, че отнася вземането си по договор CREX-1***от 31.07.2016г.,  като предсрочно изискуемо, поради което това твърдение на страната остава недоказано.

С оглед гореизложеното се поставя въпроса, как следва да постъпи съда в случай, че установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и има ли възможност да бъдат присъдени падежиралите вноски.

Положителен отговор на този въпрос бе даден с Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на цитираното решение изрично се разясни, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. По въпроса досежно това за кои падежирали вноски следва да бъде уважена претенцията, ВКС посочи, че това е момента към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.

Съобразно задължителните указания съдържащи се в цитираното тълкувателно решение следва да бъде посочено, че от погасителния план, който е инкорпориран в самия договор за потребителски кредит е уговорен падежа на всяка една от погасителните вноски, последната от която на 20.12.2018г. Към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция -19.06.2020г. е настъпил падежа и на последната погасителна вноска, поради което претенцията за заплащнеа на сумата от 1088,65лв. - главница по договора следва да бъде изцяло уважена.

По отношение на договорната лихва:

Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. С Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, се посочи, че съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.

При отхвърляне на установителната претенция за възнаградителна лихва в размер на 376,85лв., следва  да бъде уважена заявената в евентуалност осъдителната претенция за присъждане на такава в полза на ищеца, като размера на същата е установен посредством ССЕ.

По отношение на мораторната лихва:

Обуславящо задължението за дължимост на това вземане съобразно наведените в исковата молба твърдения е обявената на 20.06.2017г. предсрочна изискуемост на задължението. Този факт, като вече съдът посочи не се установи от ищеца, поради което претенцията се явява неоснователна. На така посочената дата кредиторът не е довел до знанието на длъжника намерението си за отнасяне на кредита като предсрочно изискуем с настъпване на всички последици от това, включващи и спиране действие на погасителния план, поради което същия не може да претендира лихва за забава от този момент до 11.05.2018г. При тези съображения искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При отхвърляне на установителната претенция за мораторна лихва, следва уважаването на заявената в условията на евентуалност осъдителна претенция за законна лихва за забава за периода от 20.06.2017г. до 11.05.2018г., но само до размер от 98,58лв., за периода от 20.06.2017 до 11.05.2018, изчислена посредством ел.калкулатор за изчисляване на законни лихви, като за разликата над тази сума до претендираната такава от 98.67лв./деветдесет и осем лева и 67 стотинки/,  този иск подлежи на отхвърляне.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК/л.65/, и доказателствата за реализирани разходи, от които държавна такса в размер на 118,72лв.,  депозит за ССЕ 150.00лв., депозит за особен представител по чл.47, ал.6 ГПК в размер на 339,00лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.25 от по Наредба за заплащане на правната помощ. С оглед на това съдът намира, че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер от 707,72лв., съразмерно на уважената част от исковите претенции.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство. Те са в общ размер от 81,28лв., от които 31,28лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв., определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.25 от по Наредба за заплащане на правната помощ.  Съразмерно на уважената част от исковите претенции, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в общ размер на 81,27лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                                          

                      Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО основание чл.422 ГПК, чл.9 от ЗКП във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в отношенията между ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.,Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д*** - Заместник управител, от една страна и ответника Ф.П.И. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА                        СУМАТА в размер от 1088.65лв., представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-1***от 31.07.2016г., сключен между ответника като кредитополучател и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитодател, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2018г. до окончателното й изплащане,  за която суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължени   по гр. дело № 8579/2018г. на ВРС, по описа на 16-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване дължимост от страна на ответника в полза на ищеца СУМАТА от 376.85лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, за периода от 20.05.2017г. до 20.02.2019г., както и СУМАТА от 98.67лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.06.2017 до 11.05.2018, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължени   по гр. дело № 8579/2018г. на ВРС, по описа на 16-ти състав.

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Ф.П.И. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА  БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.,Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д*** - Заместник управител, СУМАТА от 376.85лв., представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски заем с номер CREX-1***от 31.07.2016г., сключен между ответника като кредитополучател и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитодател, начислена за периода от 20.05.2017г. до 20.02.2019г.,   както и СУМАТА от 98,58лв.,  представляваща законна лихва за забава за периода от 20.06.2017 до 11.05.2018,  КАТО ОТХВЪРЛЯ  претенцията за присъждане на мораторна лихва за сума над посочения размер от 98.58лв. до претендирания такъв от 98.67лв., като неоснователна.

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ф.П.И. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.,Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д*** - Заместник управител, СУМАТА в размер на 81,27лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 8579/2018г. по описа на Варненски районен съд-16-ти състав, както и сумата от 707,67лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство пред ВРС.

 

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената в заповедното производство банкова сметка.  

 

***енски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните. 

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: