Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2094 28.05.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седми март през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 14240 по описа за 2018 година.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „В и К” ЕООД – гр. Пловдив твърди, че в негова
полза е налице издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане,
представляващо цената на предоставени „В и К“ услуги за периода от 01.05.2014г.
– 16.04.2018 г., възлизащи на 512,46 лева. Доставките били извършени на имот на
ответника, находящ се в гр. П.****************. Върху така дължимата сума има
начислено обезщетение за забава в размер на 73,81 лева, дължимо за периода 31.07.2014г. – 31.03.2018 г. Тъй
като връчването на заповедта било извършено неприсъствено - по чл.47, ал.5 ГПК,
ищецът моли да бъде установено съществуването на вземането.
Ответникът П.И.К. счита, че искът е неоснователен.
Твърди, че между страните е налице споразумение за разсрочване и има плащане.
Прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът намери за установено следното:
На 25.04.2018 г.
дружеството ищец „ВиК“ЕООД подало против П.И.К. заявление за издаване заповед
за изпълнение за следните суми: 512,46 лв., представляваща потребена за периода
от 31.07.2014г – 31.03.2018г. вода и 73,71 лв. законна лихва за периода от
31.07.2014г. – 31.03.2018 г. В заявлението се твърди, че потреблението е
осъществено в имот, собственост на ответника, намиращ се в гр. П.*************,
за който е определен абонатен № *********. По заявлението било образувано
приложеното дело № 6515/2018г. и издадена заповед за изпълнение относно горните
суми, както и за разноски в заповедното производство. Тъй като заповедта била
връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, кредиторът подал исковата молба, по която е
образувано настоящото производство.
Установява се от договор за дарение
на недвижим имот от 15.06.1999 г. – нот.акт № ***********, че П.И.К. е
собственик на недвижимия имот, относно който е открита партидата на негово име с посочения по-горе
абонатен номер и който се намира на административен адрес ул. ***************.
По партидата са начислени количества вода и са издадени фактури, които са
подробно описани в издадената от ищеца извлечение от счетоводна програма /лист 10-11/.
На 26.11.2015г. между ответника П.К.
и ищеца било сключено споразумение за разсрочване на задължение, в т.1 от което
страните се съгласили, че за времето от 01.09.2006г. до 25.11.2015г. К. ***
сумата 1935,87 лв. Договорили се тя да се изплати на равни месечни вноски в
срок до 30.01.2017г.
На 04.07.2018 г. било подписано ново
споразумение между ищеца и ответника. Със същото те се съгласили, че от
01.12.2010г. до 12.06.2018г. ответникът дължи сумата 1468,42 лева, която следва
да изплати на ищеца на равни месечни вноски до 11.07.2019г. /лист 31/. В
споразумението е отбелязано, че е направена първата вноска от 300 лв. на
04.07.2018г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, за времето от 01.05.2014г. – 16.04.2018г. по партидата на ответника
са начислени суми в размер на 512,46 лв. Върху тази главница за времето от
31.07.2014г. – 31.03.2018г. се дължи законна лихва, възлизаща на 73,71 лв.
Главницата е формирана от стойносттите на надлежно осчетоводени фактури,
издадени на името на К.. Експертът не е установил извършване на плащания от
ответника към „В и К“. Сумите по фактурите са изчислени съобразно отчетните
карнети и вписаните в тях данни, както и според действащите цени, определени за
периода.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
Безспорно е, че ищецът е дружество,
извършващо водоснабдителни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба
имот е ответникът К.. Количествата доставена питейна и отведена канална вода за
времето от 01.05.2014г. – 16.04.2018г., които са предмет на заповедта за
изпълнение, са част от периода обхванат от представеното по делото
споразумение. Самото споразумение е сключено на 04.07.2018г., тоест след
издаване на заповедта за изпълнение /26.04.2018г./. Предвид това следва да се
приеме, че сключвайки споразумението длъжникът е признал съществуването на частта
от вземането, която предмет на настоящия иск.
Неоснователно е възражението на
ответника, относно това, че вземането е погасено по давност. Според чл.111, б.
„в“ ЗЗД с тригодишна давност са погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Вземанията на водоснабдителното дружество ищец имат
характер на периодични плащания, в който смисъл е и Тълкувателно решение
№3/2011г. ОСГТК на ВКС. В случая обаче следва да се има предвид, че
претендирата част от сумите за доставен вода са включени в двете последователни
споразумения сключени от К. с кредитора. И двете съдържат признание за вземането,
което означава, че то е произвело действието по чл. 116, б. „а“ ЗЗД и давността
е била прекъсната. След това е започнала да тече нова тригодишна давност, която
не е изтекла към датата на предявяване на вземането в съда.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете
са основателни и следва да се уважат.
По
разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
суми за деловодни разноски както следва: по настоящото исково дело – 175 лева,
а за производството по ч.гр.дело № 6515/2018 г. на ПРС – 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съществуването на
вземането на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шести септември” № 250 против П.И.К.,
ЕГН:********** с адрес: *** за сумите: 512,46 лв./петстотин и дванадесет лева и
46 ст./ – главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот
находящ се на адрес гр. П************** за времето от 01.05.2014г. до 16.04.2018г.;
сумата 73,71 лв./седемдесет и три лева и 71 ст./, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за времето от 31.07.2014г. до 31.03.2018г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2017г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед №3778/26.04.2018г. по ч.гр.дело
№ 6515/2018г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА П.И.К. да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 175лв./ сто седемдесет и пет лева/
деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 75 лв. /седемдесет
и пет лева /, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.дело № 6515/2018г.
по описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД