Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Б.С., 31.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                                                            Председател: Ивайло Йорданов

 

при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. д. № 7 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, обл.В.. Предявените искове са с правно основание чл.264 във вр. с чл.242 от Кодекса на труда КТ) и чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Поддържа се от ищеца, че работи при ответника Община –Б.С.от месец януари 1992г., като „оперативен дежурен“, като през цялото време от възникването на трудовото правоотношение не е сменял мястото и характера на работата. Поддържа се, че поради спецификата на заеманата длъжност същият престира труда си на работни смени от по 12 часа /дневни и нощни/. Поддържа, че от 20.00 часа на 23.12.2020г. до 0.08.00 часа на 24.12.2020г. е бил на работа, като е изпълнявал трудовите си задължения. Твърди, че тъй като е престирал труд в празничен ден – на Бъдни вечер. Ответникът е следвало да изпълни разпоредбата на чл.264 от КТ, като му заплати минимум удвоеният размер на отработените 8 часа през празничен ден. Иска се от съда на основание чл.360 ал.1 във вр. с чл.264 от КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 56,00 лева, представляваща дължимото му трудово възнаграждение за отработените от ищеца 8 часа в празничен ден – 24.12.2020г. Иска се от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 500,00 лева, като обезщетение за причинените му с неизплащане на дължимото трудово възнаграждение за отработените 8 часа на 24.12.2020г. неимуществени вреди и пропуснати ползи от това нарушение на трудовите му права.

В съдебно заседание ищца поддържа така предявените искове на основания, подробно изложени в представената по делото писмена защита.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба. Поддържа се в същата, че искът за заплащане на трудово възнаграждение за работа на официален празник е недопустим като преждевременно предявен. Сочи се, че ищецът претендира, че заедно със заплатата му, която е преведена на 23.12.2020г. не му е изплатена сума за работата му на 24.12.2020г. – на официален празник. Сочи се, че от самото твърдение на ищеца е видно, че същият претендира неизплащане на трудово възнаграждение на 23.12.2020г. за труд, който все още не е бил положен – на 24.12.2020г. Сочи се, че възнаграждението за положения труд на официален празник е изплатено от работодателя на работника със заплатата за месец януари 2021г. на 29.01.2021г., а исковата молба е подадена на 06.01.2021г. Поддържа се също така, че искът се явява и неоснователен. Сочи се, че на 29.01.2021г., ведно със заплатата за месец януари 2021г. е изплатена сума, която представлява трудово възнаграждение за работа на официален празник. Сочи се, че видно от представения график за работните смени на оперативните дежурни и отчетните форми ищецът на 23.12.2020г. е бил втора смяна, която е с продължителност от 20.00часа на 23.12.2020г. до 08.00 часа на 24.12.2020г., като на официалния празник „Бъдни вечер“ е работил 8часа и е работил втора смяна на 31.12.2020г., която е с продължителност от 20.00 часа н а31.12.2020г. до 08.00 часа на 01.01.2021г., като на официалния празник „Нова година“ е работил 8 часа. Сочи се, че тези 8 часа отработени на 01.01.2021г. следва да се начислят към заплатата на месец декември, тъй като работната смяна е непрекъсваема и е започнала на 31.12.2020г. Поддържа се, че съгласно Заповед № 711/31.12.2019г. на Кмета на Община – Б.С., в качеството му на „работодател“ е установено сумарно изчисляване на работното време за звено „Дежурни по общински съвет за сигурност“, като съгласно т.4 от тази заповед „В 10 дневен срок от датата на изтичане на календарния период на отчитане, прекият ръководител да представи информация за действително отработените часове през периода“. Поддържа се, че с оглед на това работниците на СИРВ получават основното си трудово възнаграждение всеки месец, а след изтичане на календарния период се изчисляват допълнителните им възнаграждения, които се изплащат през следващия месец. Твърди се, че в случаят ищецът е бил на СИРВ в период от шест месеца, считано от 01.01.2020г., като периодите на отчитане са били януари-юни 2020г. и юли -  декември 2020г. Сочи се, че отчитането на реалните отработени часове е следвало да бъде направено до 10.01.2021г. и да се изплати до края на месец януари 2021г., както е и сторено. Поддържа се, че видно от документите, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца, неговото трудово възнаграждение към 31.12.2020г. е било 610,00 лева, като ищецът има 34г. трудов стаж и съответно му се начислява 34% клас „прослужено време“, който се изплаща към заплатата за съответния месец. Сочи се, че за отработените часове на официални празници – 8 часа на „Бъдни вечер“ и 8 часа на „Нова година“ на ищецът са изплатени 16 часа труд на официални празници. Сочи се също, че  сумата е изплатена със заплатата за месец януари 2021г., тъй като към датата на изплащане на трудовите възнаграждения за месец декември 2020г. – 23.12.2020г. ищецът още не е бил положил този труд. Поддържа се, че изплащането на тези 16часа труд е видно от приложения фиш  на работника за месец януари 2021г., който на ред три „0068 Национален празник“ е начислена сума в размер на 81.74 лева, която сума е изплатена на ищеца, видно от приложеното платежно нареждане и файл за масово плащане на работника заплати, на служителите и работниците в Община- Б.С.. Оспорва и така предявения иск в размер на 500,00 лева, претендиран като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен.

 

В съдебно заседание повереникът на ответника ю.к. Андровскаоспорва по основание и размер така предявените искове на основания, подробно изложени в приложената по делото писмена защита.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Ищеца работи при ответника Община –Б.С.на длъжност „оперативен дежурен“ на работни смени от по 12 часа /дневни и нощни/. От 20.00 часа на 23.12.2020г. до 0.08.00 часа на 24.12.2020г. е бил на работа съгласно предварително утвърдения график. Видно от същия график за работните смени на оперативните дежурни и отчетните форми ищецът на 23.12.2020г. е бил втора смяна, която е с продължителност от 20.00часа на 23.12.2020г. до 08.00 часа на 24.12.2020г., като на официалния празник „Бъдни вечер“ е работил 8часа и е работил втора смяна на 31.12.2020г., която е с продължителност от 20,00 часа на 31.12.2020г. до 08,00 часа на 01.01.2021г., като на официалния празник „Нова година“ е работил 8 часа. Със Заповед № 711/31.12.2019г. на Кмета на Община – Б.С., издадена в качеството му на „работодател“, е установено сумарно изчисляване на работното време за звено „Дежурни по общински съвет за сигурност“. Със т.4 от тази заповед е постановено „В 10 дневен срок от датата на изтичане на календарния период на отчитане, прекият ръководител да представи информация за действително отработените часове през периода“. С оглед на тази разпоредба работниците на СИРВ получават основното си трудово възнаграждение всеки месец, а след изтичане на календарния период се изчисляват допълнителните им възнаграждения, които се изплащат през следващия месец. В случаят ищецът е бил на СИРВ в период от шест месеца, считано от 01.01.2020г., като периодите на отчитане са били януари-юни 2020г. и юли -  декември 2020г. Предвид това отчитането на реалните отработени часове е следвало да бъде направено до 10.01.2021г. и да се изплати до края на месец януари 2021г., както е и сторено. Видно от документите, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца, неговото трудово възнаграждение към 31.12.2020г. е било 610,00 лева, като ищецът има 34г. трудов стаж и съответно му се начислява 34% клас „прослужено време“, който се изплаща към заплатата за съответния месец. За отработените часове на официални празници – 8 часа на „Бъдни вечер“ и 8 часа на „Нова година“ на ищецът са изплатени 16 часа труд на официални празници, като сумата е изплатена със заплатата за месец януари 2021г., тъй като към датата на изплащане на трудовите възнаграждения за месец декември 2020г. – 23.12.2020г. ищецът още не е бил положил този труд. Изплащането на тези 16 часа труд е видно от приложения фиш  на работника за месец януари 2021г., който на ред три „0068 Национален празник“ е начислена сума в размер на 81,74 лева, която сума е изплатена на ищеца, видно от приложеното платежно нареждане и файл за масово плащане на работника заплати, на служителите и работниците в Община- Б.С..

Предвид изложеното до тук е видно, че искът за заплащане на трудово възнаграждение за работа на официален празник от една страна е недопустим като преждевременно предявен, а от друга страна е неоснователен. Ищецът претендира, че заедно със заплатата му, която е преведена на 23.12.2020г., не му е изплатена сума за работата му на 24.12.2020г. – на официален празник, т.е. се претендира неизплащане на трудово възнаграждение на 23.12.2020г. за труд, който все още не е бил положен – на 24.12.2020г. Възнаграждението за положения труд на официален празник е изплатено от работодателя на работника със заплатата за месец януари 2021г. на 29.01.2021г. в съответствие със Заповед № 711/31.12.2019г. на Кмета на Община – Б.С..

С оглед на гореизложеното искът за заплащане на трудово възнаграждение следва да бъде отхвърлен.

 

Относно така предявения иск по чл.49 от ЗЗД съдът намира, че същия следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер. От една страна обезщетението по този иск се претендира на основание неизплащане на дължимото трудово възнаграждение за отработените 8 часа на 24.12.2020г. По делото обаче се доказа по безсъмнен и категоричен начин, че изплащането на това възнаграждение се дължи със заплатата за месец януари 2021г. и е своевременно заплатено. С оглед на това искът се явява недоказан по основание. От друга страна по делото не се представиха никакви доказателства, от които да е видно, че ищеца е претърпял някакви вреди от предполагаемото неправомерно поведение на работодателя така, както са заявени - неимуществени вреди (например болки, страдания, душевни терзания и пр.) и пропуснати ползи (провалени сделки, отменени резервации и др.).

 

Относно разноските: е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лева, които следва да му се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ищецът следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Б.С.държавна такса в размер на 50,00 лева върху отхвърления иск за заплащане на трудово възнаграждение.

 

С оглед гореизложеното съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения иск Община - Б.С., обл.В. да бъде осъдена да заплати на Р.Н.В. с ЕГН ********** *** сумата от 56,00 лева, представляваща дължимото му трудово възнаграждение за отработените от ищеца 8 часа в празничен ден – 24.12.2020г.

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения иск Община - Б.С., обл.В. да бъде осъдена да заплати на Р.Н.В. с ЕГН ********** *** сумата от 500,00 лева, като обезщетение за причинените му с неизплащане на дължимото трудово възнаграждение за отработените 8 часа на 24.12.2020г. неимуществени вреди и пропуснати ползи от това нарушение на трудовите му права..

 

ОСЪЖДА Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община - Б.С., обл.В. направените разноски по делото в размер на 500,00 лева.

 

ОСЪЖДА Р.Н.В. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Б.С.държавна в размер на 50,00 лева.

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                           (И. Йорданов)