Р Е Ш Е Н И Е
№ 1547
Гр. В. Търново, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева, като
разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 509 по описа за
Ищецът „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД гр.София, чрез пълномощника си адвокат З.Ц. твърди в исковата си
молба, че между страните са били налице облигационни правоотношения по сключени
между тях договори да мобилни услуги № № 61489146 от 21.01.2016г. и *********
от 24.01.2016г., с които са предоставени номера ********** и **********; допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за
лизинг от 04.04.2016 г., съгласно които за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, а на
ответника е предоставен апарат Sony
Xperia M5 White; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* и договор за лизинг
от 04.04.2016 г., съгласно които за мобилен
номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план, а на ответника е предоставен апарат Sony Xperia M5 Black. Твърди, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения по така сключените договори,
обективирани в 10 броя фактури за периода от м. март до м. юли
Ответникът К.М.К., чрез надначения му особен представител изразява становище за неоснователност на исковете. Заявява, че абонаментните такси за ползването на мобилните услуги са произволно начислени и не отговарят на договореното между страните. Твърди, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на вземанията, доколкото не са били налице предпоставките за това, както и че ответникът не е уведомен за прекратяването на договорите, респ. за последиците от това. Сочи, че липсват доказателства дали мобилните услуги действително са ползвани от ответника, а ако са били ползвани – какви са били по вид, брой, тарифиране и продължителност. Заявява се, че уговорената в договорите неустойка не отговаря на законоустановеното й предназначение, доколкото със същата на практика се постига резултат на пълно изпълнение, без за същото ищецът да е предоставил съответните услуги.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
представен договор за мобилни от 21.01.2016 г., по който потребителят е избрал
абонаментен план „НонСтоп
Според записаното във всеки от горепопосочените договори, в случай на прекратяване на съответния договор през първоначалния му срок по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни абонаменти до края на този срок. В този случай потребителят дължи и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и цената при предоставяне на устройството в брой или съответната лизингова цена по договора за лизинг.
По делото са представени заверени преписи от 8 броя фактури, ведно с приложения към същите, отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси, за услуги, извън месечния абонамент, и за месечни лизингови вноски за номера ********** и **********, както и 2 броя фактури за начислени неустойки и за оставащите до края на договорите лизингови вноски.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
В конкретния случай ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойността на предоставени услуги, извън съответния план, за стойността на лизинговите вноски за предоставените устройства и за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги.
От представените доказателства се установява, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на договорите ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите съответната месечна абонамента такса.
Доколкото уговорена в договорите абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, същата се дължи независимо от това дали операторът е предоставил съответните услуги и дали абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорите за мобилни услуги валидно са обвързвали страните по тях и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по тези договори за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
По отношение на използваните услуги, извън месечния абонамент, съдът съобразява заложеното в общите условия (чл. 31), действащи в отношенията между страните, а именно, че месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред оператора в 6-месечен срок след издаване на фактурата, като оспорването не възпрепятства правото на потребителя да оспори сметката си по съдебен ред, но самото оспорване не освобождава последния от задължението за плащане на дължимите суми. В случая ищецът е изпълнител задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, както и стойността на съответните лизингови вноски, като към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. По делото няма данни (и твърдения) ответникът да е оспорил месечните си сметки в предвидения 6-месечен срок пред мобилния оператор, поради което и съдът приема, че по този начин същият е признал реалното предоставяне на услугите и дължимостта на тяхната цена. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
Възражението, че клаузите, с които се уреждат параметрите на предоставените далекосъобщителни услуги и лизинговите вноски, са неравноправни и оттам – нищожни, не може да бъде споделено. Вярно е, че договорите са сключени при предварително определени от едната страна по правоотношението условия, като е видно от самите договори, че същите са бланкови и ответницата не е имала възможност да влияе върху по-голямата част от съдържанието им. В случая обаче, ответникът е имал възможност да избере измежду предлаганите от оператора тарифни планове, респ. да прецени възможностите си да заплаща месечната такса за предпочетения от него план. Същото в пълна сила важи и по повод размера на лизинговите вноски, който се определя от общата цена на лизинговата вещ.
По отношение на претенциите за лизингови вноски съдът приема, че по делото безспорно се установи възникването на облигационни отношения между страните, по силата на които ищецът е предал за ползване на ответника две устройства - Sony Xperia M5 White и Sony Xperia M5 Black срещу договорена лизингова цена, платима на равни месечни вноски. Всеки от договорите съдържа изрична декларативна клауза относно реалното предаване на вещта – чл. 4, което обстоятелство не се и оспорва от ответника. Съдът, съобразявайки че крайните падежи по всеки от договорите за лизинг са настъпили преди подаване на заявлението, намира, че всички вноски по съответния лизинг са станали изискуеми, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
Предвид на горното, претенциите за стойността на уговорените месечни абонаментни такси, тази на предоставените услуги, извън месечния абонамент, както и на лизинговите вноски следва да се уважат в пълния им размер 1746.27 лева.
Предвид изхода на делото ответникът има право на част от направените в заповедното производство разноски в размер на 394.93 лева. В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса, за адвокатско възнаграждение и за депозит за особен представител и вещо лице, като с оглед изхода на делото в негова полза следва да бъде с присъдена сума в общ размер от 857.62 лева съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, ж.к "Гео Милев", ул."Александър Жендов" №6, ет.5, законен представител: ххх - изп.директор, заедно с член на Съвета на директорите ххх, пълномощник: адв. З.Ц. от САК, сумата в размер на 1746.27 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) - представляваща главница за незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 21.01.201бг., Договор за мобилни услуги № ********* от 24.01.2016г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 04.04.2016г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 04.04.2016г., за което са издадени фактури с № **********/01.04.2016г.,№ **********/05.04.2016г., № **********/01.05.2016г., № **********/05.05.2016г., № **********/01.06.2016г., №**********/05.06.2016г., № **********/01.07.2016г„ № **********/05.07.2016г., № **********/01.08.2016г. и № **********/05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на настоящото заявление 05.11.2018год. до окончателно заплащане на дължимата сума, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3385/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, ж.к "Гео Милев", ул."Александър Жендов" №6, ет.5, законен представител: ххх - изп.директор, заедно с член на Съвета на директорите ххх, пълномощник: адв. З.Ц. от САК, сумата от 857.62 лв. (осемстотин петдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки), представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 394.93 лв. (триста деветдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки), представляваща направените разноски по ЧГД № 3385/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: