№ 159
гр. Благоевград, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200501044 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.1 вр. с чл.435, ал.1, т.1, пр.2 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от „Г.к.“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“Т.А.“ №26Б, против
Разпореждане от 27.10.2021 г., по изп.д.№92/19 г. по описа на ДСИ при РС
Благоевград, с което държавният съдебен изпълнител е отказал да извърши
действие по изпълнението, като е постановил, че отказва продължаването на
изпълнителните действия по изп. дело № 92/2019 година, изразяващи се в
осребряване на недвижим имот: 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 04279.624.20.3.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет точка шестстотин двадесет и четири точка двадесет точка три точка
едно/, по кадастралната карта на гр. Благоевград, одобрена със Заповед № РД-
18-32 / 10.05.2006г. на ИД на АК гр. Благоевград, с административен адрес:
град Благоевград, п.к. 2700, кв. Ел. № 210-в /двеста и десет тире „В”, /вх. В,ет.
1 /едно/, ап. I/едно/, обектът се намира в сграда № 3, /три/, разположена в
поземлен имот с идентификатор 04279.624.20 /нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и четири точка двадесет/, с
площ от 70,51 кв.м. / седемдесет квадратни метра и петдесет и един
квадратни сантиметра/ с предназначение — Жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1/едно/, ниво 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж — 04279.624.20.3.2, под обекта — няма, над обекта
04279.624.20.3.5, ведно с 1/2 избено помещение № 1, /едно/, с площ 6,07 кв.м.
1
/шест квадратни метра и седем квадратни сантиметра/, както и 6,3586 % /шест
цяло и три хиляди петстотин осемдесет и шест десетохилядни процента/
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, описан в Договор за продажба на държавен недвижим имот, по реда
на Наредбата за държавните имоти, подписан на 09.06.1989 г. като
Апартамент № 1 /едно/, находящ се в град Благоевград, жк. Ел.-3,
представляващ Апартамент № 1 /едно/, на 1 /първи/ етаж в жилищната сграда
— блок № 10-в, /десет, буква В, построен на държавна земя в комплекс Ел.-3/,
състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ 70.51 /седемдесет цяло и
петдесет и една стотни/ квадратни метра с прилежащото му избено
помещение № 1 /едно/, с полезна площ от 6.07 /шест цяло и седем стотни/
квадратни метра, с 6.3586% /шест цяло и три хиляди петстотин осемдесет и
шест десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището-апартамент №
2,/две/, собственост на длъжника по делото - ХР. ДР. Т., ЕГН **********,
поради несеквестируемост на същия, съгласно чл. 444, т.7 от ГПК.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на постановения отказ.
Иска се от съда да отмени Разпореждане от 27.10.2021 г. по ИД 92/2019 г. по
описа на ДСИ при PC-Благоевград и да укаже на съдебния изпълнител
продължаване на съдебно-изпълнителните действия върху процесния имот.
Длъжникът е подал възражение. Развива доводи и аргументи за
неоснователност на жалбата и иска оставянето й без уважение.
В срока по чл.436, ал.3 изр. второ от ГПК, са депозирани мотиви от
ДСИ, с които се приема, че жалбата е процесуално допустима, но по
съществото си неоснователна.
Съдът, като взе предвид данните в изпълнителното дело, съобрази
становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено по
делото от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу подлежащо на
обжалване от взискателя действие на съдебния изпълнител по арг. от чл.435,
ал.1, т.1, пр.2 ГПК, даващ право на взискателя да обжалва отказа на отказа на
съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.
Същата отговаря и на изискванията по чл.436, ал.4 вр. с чл.260 и чл.261
ГПК.
В този смисъл жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество подадената жалба е основателна, по следните
съображения:
Въз основа на Разпореждане № 258/18.01.2019 г., постановено по т.д. №
1/2018 г. и съдебно-спогодителен протокол № 1403/19.03.2018 г. е издаден в
полза на взискателя изпълнителен лист, с който: ЕТ „Х.Т. - 98“, с ЕИК
******, с адрес гр. Благоевград 2700, кв. „Ел.“ бл. 210, вх. В, ет. 1, aп. 1,
представлявано от физическото лице търговец - ХР. ДР. Т., с ЕГН
**********, е осъдено да заплати на „Г.к.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище
и адрес: гр. Благоевград, ж, к. „Ел.“ 45Б, чрез управителя Т.Бл.Р., сумата от 41
2
574,19 лв. / четиридесет и една хиляди петстотин седемдесет и четири лева и
единадесет стотинки/, от която 28 753,11 лв. главница и 12 821,08 лв. законна
лихва за забава, както и сумата 1010 лв. / хиляда и сто лева/ за половината от
сторените разноски по прекратеното т. д. № 1/2018 г. по описа на ОС
Благоевград.
Въз основа на подадена от „Г.к.“ ЕООД до Държавен съдебен
изпълнител при PC-Благоевград молба за образуване на изпълнително дело, е
образувано и. д. № 92/2019 г., по което взискател е „Г.к.“ ЕООД, ЕИК ****, а
длъжник: ЕТ „Х.Т. - 98“, с ЕИК ******, за заплащане на следните суми:
сумата от 41 574.19 лв. /четиридесет и една хиляди петстотин седемдесет и
четири лева и деветнадесет стотинки/, от която 28 753.11 лв. главница и 12
821.08 лв. законна лихва за забава, както и сумата от 1010.00 лв. /хиляда и
десет лева/, за половината от сторените разноски по прекратеното т. д. №
1/2018 година по описа на ОС - Благоевград. Представен е изпълнителен лист
от 21.01.2019 година, издаден по т. д. №1/2019 година по описа за ОС-
Благоевград. Посочен се като способ на изпълнение публична продан на
движимо и недвижимо имущество на длъжника, запор върху вземания, като
се иска в срока за доброволно изпълнение да бъде извършен опис на
движимото имущество на длъжника. На 04.04.2019 година на длъжника по
делото е връчена покана за доброволно изпълнение, но доброволно
погасяване на задължението не е направено. Извършен е опис на движими
вещи в дома на лицето, но не е пристъпено към продан на същите.
Междувременно длъжникът се е разпоредил със собствения си
недвижим имот с договор за продажба, сключен на 28.02.2018 г., с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том I, peг.
№611, дело № 14 от 2018 г. вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 811
от 28.02.2018 г., Акт № 70, том III, дело № 328/18 г„ с обект на сделката:
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.624.20.3.1, по кадастралната карта на гр. Благоевград, одобрена със
Заповед № РД- 18-32/ 10.05.2006 г. на ИД на АК гр. Благоевград, с
административен адрес: гр. Благоевград, п. к. 2700, кв. „Ел.“ № 21 О-в, вх. В,
ет. 1, aп. 1, обектът се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.624.20, с предназначение - жилище, апартамент с площ
- 70.51 кв. м., ведно с избено помещение № 1, с площ 6.07 кв. м., както и
6.3586% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, описан в Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, подписан на 09.06.1989 г. като
Апартамент № 1, находящ се в гр. Благоевград, ж. к. „Ел.-3“, представляващ
Апартамент № 1 на I жилищен етаж в жилищна сграда - блок № 10-В,
построен на държавна земя в комплекс „Ел.-3“, състоящ се от две стаи и
кухня, със застроена площ 70.51 кв. м., прилежащото му избено помещение
№ 1 с полезна площ от 6.07 кв. м., с 6.3586% идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото; при продажна цена: 9800 лв./
девет хиляди и осемстотин лева/, която по данни от цитирания нотариален акт
е платена в брой преди подписване на същия. Посочената сделка е сключена
между страните: ХР. ДР. Т., ЕГН **********, и Д.Бл.Т., ЕГН **********, в
3
качеството на продавачи; и Ст.Д.Т., ЕГН **********, в качеството на
купувач, за % идеална част от гореописания имот.
По данни от справки за проучване, имущественото състояние на
длъжника, извършени от Държавния съдебен изпълнител при PC-
Благоевград, длъжникът ЕТ „Х.Т.-98“ не разполага с налично имущество.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че длъжникът е знаел, че с
въпросната сделка уврежда кредитора доколкото в същия период е водено и
съдебното дело между „Г.К.“ ЕООД и ЕТ „Х.Т.-98“, а именно т. д. 001/2018 г.,
образувано по искова молба с вх. № 4490/29.12.2017 г. и приключило със
съдебно-спогодителен протокол от 19.03.2018 г., имащо за предмет изрично и
подробно посочените по размер, основание и падеж вземания.
Жалбоподателят твърди, че като се вземат предвид: моментът на извършване
на разпореждането, лицето на което е прехвърлен имотът - Ст.Д.Т. - син на
ответницата Х.Т., занижената продажна цена - под данъчна оценка, липсата
на друго имущество, всички тези обстоятелства водели до логичния извод, че
длъжникът не само е знаел, но и е целял увреждането с извършеното
разпореждане.
Същият е предявил иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като било
образувано гр. д. № 1521/ 2019 г. по описа на PC-Благоевград. В хода на
производството обаче, с отговора на исковата молба ответниците заявили, че
сделката е нищожна поради противоречие със закона, а също така и поради
накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите,. С
оглед изложените от страна на ответниците твърдения същият предявил
инцидентен установителен иск в първото по делото заседание за прогласяване
нищожността на сделката на твърдените от ответниците основания.
С Решение № 6676/ 10.08.2020 г., по гр. д. № 1521/2019 г., бил уважен
иска, предявен от „Г.к.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, „Т.А.“ № 26, чрез управителя Г. А. срещу ХР.
ДР. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Благоевград, ж. к. „Ел.“ 210, вх. В, ет. 1,
aп. 1, упражняваща търговска дейност като ЕТ „Х.Т.-98“, ЕИК ******;
Д.Бл.Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Благоевград, ж. к. „Ел.“ 210, вх. В, ет. 1,
ап. 1; Ст.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Благоевград, ж. к. „Ел.“ 210, вх. В,
ет. I, an. 1; М.Ог. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ж. к. „Ел.“ 210,
вх. В, ет. 1, an. 1 и е призната за нищожна, поради противоречие със закона на
разпоредителна сделка - Договор за продажба, сключен на 28.08.2018 г., с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№ 15, том I, per. №
611, дело № 14 от 28.08.2018 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per, №
811 отг., Акт № 70, том III, дело № 328/18 г., с обект на сделката: недвижим
имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.624.20.3.1, по
кадастралната карта на гр. Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-
32/10.05.2006 г. на ИД на АК гр. Благоевград, с административен адрес: гр.
Благоевград, п. к. 2700, кв. „Ел.“ № 210- в, вх. В, ет. 1, an. 1, обектът се
намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
04279.624.20, с предназначение — жилище, апартамент с площ - 70.51 кв. м.,
ведно с избено помещение № 1, с площ 6.07 кв. м., както и 6.3586% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
4
описан в Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, подписан на 09.06.1989 г. като Апартамент
№ 1, находящ се в гр. Благоевград, ж. к. „Ел.-3“, представляващ Апартамент
№ 1 на I жилищен етаж в жилищна сграда - блок № 10-В, построен на
държавна земя в комплекс „Ел.-3“, състоящ се от две стаи и кухня, със
застроена площ 70.51 кв. м„ прилежащото му избено помещение № 1 с
полезна площ от 6.07 кв. м., с 6.3586% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото; при продажна цена: 9800 лв.,
която сума е платена в брой преди подписване на договора, която сделка е
сключена между страните: ХР. ДР. Т., ЕГН: **********, адрес: гр.
Благоевград, ж. к. „Ел.“ 210, вх. В, ет. 1, an. 1, упражняваща търговска
дейност като ЕТ „Х.Т.- 98“, ЕИК ******; Д.Бл.Т., ЕГН: **********, адрес: гр.
Благоевград, ж. к. „Ел.“ 210, вх. В, ет. 1, an. 1; Ст.Д.Т., ЕГН: **********,
адрес: гр. Благоевград, ж. к. „Ел.“ 210, вх. В, ет. 1, an. 1; М.Ог. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. Благоевград, ж. к. „Ел.“ 210, вх. В, ет. 1, an. 1.
Решението е влязло в законна сила и е отбелязано в Служба по
вписванията.
С молба от 29.10.2020 година, взискателят по изпълнително дело № 92/
2019 г. по описа на ДСИ при PC-Благоевград е представил препис от
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 15, том I, рег.№
611, дело № 14, от 2018 година, вписан в Служба по вписвания - Благоевград
с вх. № 811 от 28.02.2018 година, акт№ 70, том Ш, дело № 328/2018 година, с
който длъжникът по собствена воля е отчуждил притежавания от него имот в
полза на трето лице - син на длъжника. Представен е заверен препис от
Решение № 6676/10.08.2020 година, постановено по гр. д. № 1521/2019 година
по описа на PC - Благоевград, и съдебно удостоверение от 05.10.2020 година,
издадено по посоченото по-горе дело. Въз основа на представените писмени
доказателства е поискано налагането на възбрана върху посочения в
нотариалния акт недвижим имот, собственост на длъжника по делото ХР. ДР.
Т..
На 19.11.2020 година е вписана възбрана с вх. per. № 5277, акт № 188,
том I, дело № 3000/2020 година имотна партида № 9196 в Служба по
вписванията Благоевград върху следния недвижим имот: 1/2 ид. част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.624.20.3.1, по
кадастралната карта на гр. Благоевград, одобрена със. Заповед № РД-18-32 /
10.05.2006г. на ИД на АК гр. Благоевград, с административен адрес: град
Благоевград, п.к. 2700, кв. Ел. № 210-в, вх. В, ет. 1 /едно/, ап. 1/едно/, обектът
се намира в сграда № 3 /три/, разположена в поземлен имот с идентификатор
04279.624.20, с площ от 70,51 кв.м., подробно индивидуализиран по-горе.
По искане на взискателя е насрочен опис и оценка на възбранения
недвижим имот, заплатени от взискателя.
При подаването на молбата за пристъпване към публична продан, обаче
съдебният изпълнител е издал атакуваното с жалбата разпореждане, че
отказва да извърши изпълнителното действие, като се мотивира с това, че
процесният имот представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.
5
444 т.7 ГПК, което след обявената за нищожна сделка, която не е породила
правно действие, е останало в патримониума на длъжника.
Въззивният съд намира, че неправилно съдебният изпълнител е
постановил обжалвания отказ.
Съображения:
В теорията, както и съществуващата практика, в т.ч. напр. и
разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от тълкувателно решение (ТР) №
5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че всяка нищожност по чл. 26 от
ЗЗД, е абсолютна – изначална и окончателно водеща до пълна невъзможност
опорочената сделка да породи правни последици, т.е. – непоправима,
неоздравима, без възможност за саниране.
Противоречието със закона е основание за нищожност по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД.
С мотивите на същото ТР се възприема, че според общоприетото,
традиционно разбиране за понятието „относителна недействителност“,
същата предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и
целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие
спрямо едно или няколко лица. Относителната недействителност е правно
средство за защита, установено с изрични законови разпоредби, не в интерес
на страните по договора, който валидно поражда действие между тях, а за
защита на трети за договора лица, които са увредени от неговото действие.
Разпоредбата на чл.135 ал.1 ЗЗД урежда потестативното право на
кредитора да обяви за недействителни по отношение на него сделките или
други правни действия, с които длъжникът го уврежда, като се лишава от свое
имущество или по какъвто и да е начин затруднява принудителното
удовлетворяване на кредитора. Целеният с предявяване на иска по чл.135 ал.1
ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими
на кредитора, като за него се считат неизвършени. Уважаването на иска по
чл.135 ЗЗД дава на кредитора възможност да се удовлетвори принудително от
имуществото, предмет на сделката. Обявената по този ред относителна
недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника и
между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, а по отношение на
всички останали лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето,
с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се
счита собственост на приобретателя / така в мотиви към ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 2/2017 на ОСГТК на ВКС/.
Единственото жилище на длъжника е несеквестируемо, но когато
самият длъжник се е разпоредил с него, несеквестируемостта му отпада.
Запазването на право на ползване е ирелевантно за тази последица. Когато
длъжникът, в чиято полза е прогласена несеквестируемост на определени
вещи, сам се разпореди с тях, той сам се лишава от законовата привилегия за
тях, поради което е налице отпадане на несеквестируемостта. Ако се приеме
обратното би се стигнало до възнаграждаване на недобросъвестния длъжник -
Решение № 1206 от 19.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3864/2007 г., III г. о., ГК.
Логиката на несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано
6
едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое
имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи
към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че
принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не
застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в
бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на
което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК,
отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за
оцеляването му. Ето защо няма логически основания да се счита, че по
отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл. 135 от ЗЗД. С
връщането на имуществото в патримониума на длъжника се увеличава
обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното
изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им
противопостави възражение за несеквестируемост - Решение № 357 от
11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 100/2010 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай в съдебния спор е разгледан първо инцидентния
установителен иск по чл. 26, ал.1 т.1 ЗЗД, който е и уважен, като не е
разгледан съединения евентуален иск по чл. 135 ЗЗД, поради положителния
изход от делото за ищеца по ИУИ.
С определение № 642 от 03.10.2013 год. на ВКС, първо т.о.,
постановено по ч. т. д. N 2491 по описа за 2013г., в производство по чл.274,
ал.3, т.1 ГПК е възприето, че: идентично на целта на иска по чл.135 ЗЗД,
целта на иска по чл.26 ЗЗД / като е посочена от ВКС конкретната хипотеза на
водения иск/ е установявайки недействителност на увреждащата сделка,
кредиторът да се сдобие с обект за насочване на принудителното изпълнение
на вземането си срещу длъжника. Последното, обаче, същият не би могъл да
реализира само въз основа решението по установителния иск по чл. 26 ЗЗД,
без изпълнително основание , въз основа на осъдително решение срещу
длъжника . Ако такова му бъде отречено, постановеното решение по чл. 26
ЗЗД, спрямо него загубва правните си последици . Доколкото всеки може да
се позовава на прогласената нищожност, сама по себе същата няма
противопоставим от трето лице , различно от кредитора – ищец по иска по
чл.26 ЗЗД , на страните по сделката правен ефект , без установяване на
противопоставимо им самостоятелно – на третото лице - материално право .
Ето защо следва да се приеме, че ирелевантна е формата на
недействителност на сделката - дали е непротивопоставима, относително
недействителна или нищожна, тъй като тук акцентът в теорията и практиката
не се поставя върху това породила ли е сделката своите последици, а върху
недобросъвестността на длъжника и волята му да се лиши от притежавана от
него вещ, като в настоящия случай взискателят има доказано изпълнително
основание за образуване на изпълнителното дело. Предстоящата преценка на
ДСИ ще бъде по отношение това - кой друг ще има право, освен този
взискател, също с изискуемо вземане, да се ползва от право на
удовлетворение върху процесния имот.
В контекста на така изтъкнатите съображения, съдът намира, че
атакуваното разпореждане на съдебния изпълнител следва да се отмени.
7
Разноски в настоящото производство не се дължат, независимо от
изхода на делото. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и
не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което
нормата на чл. 78 и чл. 79 ГПК ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на
съдебен изпълнител.
Воден от изложените съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно, по жалба на „Г.к.“ ООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“Т.А.“ №26Б -
Разпореждане от 27.10.2021 г., по изп.д. № 92/2019 г. по описа на ДСИ при РС
Благоевград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8