Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 13 юни 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Втори състав в публично заседание на 18 май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1665 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Т.Р.В., ЕГН ********** с адрес *** подадена чрез адвокат М.С. ***, с която е предявил против Д.П.Я. *** отрицателен установителен иск по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи вземането по изпълнителен лист, издаден на 17.09.2016 г. по гр.д. № 668/2014 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, както следва: сумата от 4 443.00 лева представляваща сбор от издръжка на деца за периода от месец юни 2014 г. до месец август 2016 г.; 40.00 лева разноски и 416.24 лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ, претендирани по изпълнително дело № 441/2016г. по описа на СИС при РС-Козлодуй.
В съдебни заседания ищецът участва лично и с пълномощник адвокат М.С. и поддържа иска си.
Ответникът участва лично и с пълномощник адвокат Светлана Плешоева и оспорва иска. В срока и по реда на чл.131 ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, в който излага подрони съображения.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е изпълнително дело № 441/2016 г. по описа на ДСИ при РС Козлодуй.
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е безспорно и страните не
спорят за това, че са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с влязло в закона
сила /на 27.06.2014 г./ решение № 167 от 27.06.2014 г. по гражданско дело №
668/2014 г. по описа на Районен съд Козлодуй. По време на брака страните имат
родени две деца, Тереса Тихомирова Радкова, родена на *** г. - на 12 години и
Дария Тихомирова Радкова, родена на *** г. – на 8 години. С решението за развод
съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение двете деца
на страните на майката, ответника в спора. Със същото решение съдът е осъдил бащата,
ищеца в спора да заплаща издръжка на децата си в размер на по 85.00 лева на
всяко, считано от датата на постановяване на съдебното решение, на 27.06.2014
г. По тези факти страните не спорят.
Безспорно е по делото, видно от приложеното изпълнително дело с № 441/2016 г. по описа на ДСИ при РС Козлодуй, че то е образувано с взискател ответника срещу длъжник ищеца, въз основа на изпълнителен лист издаден на 17.09.2016 г. по гражданско дело № 668/2014 г. на РС Козлодуй, за незаплатени издръжки от бащата за периода от присъждането им през месец юни 2014 г. до месец август 2016 г.
Видно е по същото изпълнително дело, че бащата е заплатил издръжки в размер на 510.00 лева от месец септември 2016 г. включително, като е останал задължен за сумите, както следва: 4 443.00 лева главница, представляваща сбор от издръжки на двете деца /по 170 лева на месец за двете/ за периода от месец юни 2014 г. до месец август 2016 г.; 40.00 лева разноски и 416.24 лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ.
Ищецът твърди, че не дължи тези суми претендирани му в изпълнителното производство, тъй като за периода от месец юни 2014 г. /след допускане на развода/ до месец август 2016 г. той е гледал и се е грижил за двете деца, въпреки, че родителските права са били предоставени от съда на майката.
Ответника
оспорва тези му твърдения. Всъщност това
е спора по делото, дали за процесния период от месец юни 2014 г. след развода
на страните и до месец август 2016 г. въпреки съдебното решение, бащата се е
грижил и двете деца са живели при него.
Всеки от родителите твърди противното – бащата ищеца твърди, че децата са живели при него, а майката ответника твърди противното, че тя се е грижила за децата, а бащата не им е заплащал присъдената издръжка. Прави впечатление по делото, че въпреки това твърдение на ответника, майката на децата и независимо, че от месец юни 2014 г. децата са присъдени на нея както и е присъдена издръжка от 170.00 лева, до месец септември 2016 г. /въпреки твърдението, че бащата не е заплащал издръжка/, тя не се е снабдила с изпълнителен лист за присъдената издръжка. Такъв е получила чак през месец септември 2016 г., когато е образувала и изпълнителното производство. Този факт обаче няма пряко отношение към спора, тъй като няма срок за получаване на изпълнителен лист, нито има срок за образуването на изпълнително производство, което зависи само от волята на страната, взискател.
От показанията на свидетелката Виолета Маркова, се установява, че тя познава страните в спора от години, тъй като са от едно село с ищеца. Тя свидетелства, че през 2013 година страните се разделили. Ищеца Т. останал да живее под наем в апартамент в т.нар. нулев блок в гр.Козлодуй и двете деца останали да живеят при него. Според свидетелката през 2014 г. бил факт развода между страните и децата били присъдени на майката, но родителите се разбрали по между си докато майката си стъпи на краката, двете деца да останат при бащата, който имал жилище и подкрепа от родителите. Майката живяла с различни мъже на различни адреси. Децата живели с бащата и неговата майка, която му помагала до месец септември 2016 г. преди училище. Тогава майката ги взела и понастоящем живеят с нея и друг мъж в къща в гр.Козлодуй.
От показанията на свидетеля Симеон Митрев, който е съсед на ищеца в „нулевия блок” в гр.Козлодуй, се установява, че той познава ищеца като съседи, тъй като от 2003/2004 г. ищеца се е настанил под наем в апартамент в блока, който се намира над апартамента, в който живее свидетеля заедно със семейството си. Според свидетеля той е живеят в този апартамент задно с двете си деца и своята майка до месец септември 2016 г. След това е срещнал майката на ищеца и от нея е разбрал, че тъй като двете деца са отишли да живеят при майката, ищеца няма нужда от жилището в гр.Козлодуй и го е освободил.
Свидетеля е категоричен в показанията си, че като съсед почти всеки ден е виждал Т. /ищеца/ с двете деца – момичета и е общувал с тях. Виждал ги е най-често, когато отиват на училище едното и в детската градина другото. Свидетеля не е виждал в този период майката на децата, която познава само визуално и е виждал, че работи в заведение в града.
В противния смисъл са показанията на свидетеля на ответника Цветелина Тодорова. Тя е приятелка на майката и са работили заедно в питейно заведение в гр.Козлодуй. Според тази свидетелка пред процесния период от 2014 г. до края на 2016 г. майката се е грижила за двете деца, те са живели при нея на различни места, при различни приятели на майката. Според свидетелката, тя заедно с майката често са ходили заедно да вземат децата от детската градина, ходели са по магазини и почти постоянно са били заедно. Майката се е грижела финансово за децата, постоянно е прекарвала времето си с тях, учела е с тях. Тя винаги е била с децата. През деня са ходили на кафе, излизали са по паркове, по магазини.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, защото са противоречиви. От една страна свидетелства, че майката и тя са работили в питейно заведение през деня, от друга че майката ежедневно е прекарвала времето си с децата. Според нея заедно с майката са вземали децата от детска градина, а детето Тереса е родено на *** г., т.е. през 2014 г. е било на 10 години и е посещавало училище, не детска градина.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка на ответника и защото те са в противоречие със становището на изслушаното дете Тереса. От него безспорно се установява, че от месец септември 2016 г. тя и сестра й живеят с майката и нейния мъж в къща в гр.Козлодуй. Детето разказва, че майката, когато е била на работа ги е оставяла със сестра й при бащата, който също е бил а работа и за тях се е грижела тяхната баба – майка на бащата. Пак от детето се потвърждават показанията на свидетеля на ищеца и съсед Симеон Митрев, че бабата е идвала да се грижи за децата и са живели в апартамент в нулевия блок, който се намира срещу училището. Според детето през по – дълъг период тя и сестра й са спали при бащата, където са имали детска стая.
При тези безспорно установени по делото
обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който иска да бъде установено в отношенията му с ответника, че за периода от 27.06.2014 г. до месец август 2016 г., той не дължи издръжка на своите деца в месечен размер от по 85.00 лева, или 170.00 лева, за която е бил осъден да заплаща и е било образувано ИД № 441/2016 г по описа на ДСИ при РС- Козлодуй.
Съгласно цитираната правна норма, длъжникът по изпълнително дело може да оспорва чрез иск изпълнението, но този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Искът по чл.439 ГПК е специфичен процесуален способ за защита на ищеца – длъжник по изпълнително производство, чрез който способ той може да установи погасяването на изпълняемото право въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, и преди образуване на изпълнителното дело. А в настоящия случай са наведени именно такива твърдения настъпили след постановяване на решението за развод на 27.06.2014 г., когато съдът се е произнесъл и относно упражняването на родителските права и издръжката на двете деца на страните. Доколкото разноските по изпълнителното дело са законова последица от факта на образуването му, нормата на чл.439 ГПК регламентира и допустимостта на тяхното установяване в настоящото производство.
В настоящия случай е налице несъмен спор за дължимостта на присъдените на децата на страните издръжки за периода от месец юни 2014 г. до месец август 2016 г. – за 26 месеца по 170.00 лева - ищецът твърди, че не ги дължи, а ответника ги претендира, сдобивайки се с изпълнителен лист и образувайки изпълнително дело за тях, висящо към момента.
Съгласно чл.143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си. Тя е негово законово задължение да предоставя на детето си средства за задоволяване на потребностите му, за физическото и духовното му развитие.
Когато детето и родителя живеят заедно, средствата се предоставят в натура, но когато родителя не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез другия родител, на когото са предоставени родителските права за упражняване.
В случаите обаче, когато като настоящия, след като приключи съдебното дирене относно издръжката, децата са живели с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, и този родител е полагал грижи за децата, включително като е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите им ежедневно, задължението му за издръжка следва да се счита погасено чрез предоставянето й.
В конкретния случай, безспорно е установено от показанията на свидетелите на ищеца Виолета Маркова и Симеон Митрев и от обясненията на детето навършило 10 години Тереса тихомирова, че през периода от постановяване на решението за развод и за издръжката и родителските права на децата на 27.06.2014 г. до месец септември 2016 г. двете деца Тереса и Дария са живели при техния баща в жилище под наем – апартамент в т.нар. нулев блок в гр.Козлодуй и бащата се е грижел за тях с помощта на своята майка, като майката на децата не е била лишена от възможността да ги вижда, напротив и тя се е срещала с децата и е имала достъп до жилището /както се установи по делото е имала ключ от апартамента/.
Така според съда бащата е осъществявал номинално задължението си за издръжка, чрез престиране на съществена по обем такава в натура, а даването на издръжка в натура съставлява релевантен за изпълнението на дълга по чл.143 ГПК факт, доколкото цели да избегне възможността родителят да бъде заставен да плати повторно едно и също задължение (арг.от Решение №935/06.04.1966г. по гражданско дело №658/1966г. на ВС и Решение №134/25.06.2012г. по гр.д. №90/2011г. на ВКС, 4-то ГО, постановено по чл.290 ГПК и др.)
Ето защо дори стойността на конкретно положения труд и грижи за децата от техния баща да не може да бъде фиксиран в абсолютно математическо изражение, с оглед естеството на роднинската връзка и обичайните отношения баща – деца, безспорно предоставяната натурална издръжка от ищеца потвърждава формирания по – горе извод за неоснователност на ответното притезание за издръжка.
И само за пълнота следва да бъде отчетено, че задължението за издръжка е предназначено да задоволи основните, ежедневни и непосредствени нужди на децата. В този смисъл обстоятелството, че от 2014 г. до 2016 г. ответницата не е инициирала по какъвто и да било начин принудителното събиране на вземането си, прави житейски нелогично твърдението за пълно и системно неизпълнение от бащата в продължение на 3 години, което косвено потвърждава формирания извод по спора.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и доказан, което налага уважаването му.
Предвид изхода по спора и доказателствата за действително реализирани съдебни разноски на ищеца се следва присъждането им в размер на 696.00 лева, от които 500.00 лева платено адвокатско възнаграждение и 196.00 лева платена държавна такса.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.Р.В., ЕГН **********, не дължи на Д.П.Я., ЕГН ********** в качеството на майка и законен представител на
малолетните деца Тереса Тихомирова Радкова и Дария Тихомирова Радкова, сумата 4 443.00 лева издръжка по чл.143 СК за периода 27.06.2014 г. до 31.08.2016 г., присъдена с решение от 27.06.2014 г. по гр.д. № 668/2014 г. на РС
Козлодуй, за която е издаден изпълнителен лист от 17.09.2016 г. по същото гр.д.
№ 668/2014 г. на РС Козлодуй; сумата 40.00 лева, присъдени разноски по образуваното
изпълнително дело № 441/2016 г. на ДСИ при РС Козлодуй и сумата 416.24 лева
така по чл.53 от Тарифа за ДТ начислена от ДСИ като разноски по изпълнително дело № 441/2016 г. на ДСИ при РС Козлодуй, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.Я., ЕГН **********, да заплати на Т.Р.В., ЕГН **********, сумата 696.00 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред РС Козлодуй, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца, в двуседмичен срок от получаване на съобщението с
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………