Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА
ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 2947 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 111 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНС).
Образувано е по жалба на Д.Т.Г., изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора – Варна, срещу Заповед № 891/21.10.2019
година на Началника на Затвора – Варна, с която на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание "изолиране в
наказателна килия за срок от седем денонощия".
Искането
е заповедта да бъде отменена по съображения, че наложеното наказание е
прекалено тежко за извършеното нарушение.
Ответната
страна Началникът на Затвора – Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства
и доводите на страните, приема следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално
легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 111, ал. 1 ЗИНС, поради което
производството е допустимо.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 104, ал. 2 ЗИНЗС и в
предвидената писмена форма, съобразена е с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 АПК,
като съдържа фактически мотиви и правни изводи.
Заповедта
от 21.10.2019 година е издадена за това, че на 22.08.2019 година лишеният от
свобода Д.Г. е нарушил установените в местата за лишаване от свобода правила,
като е притежавал и ползвал неразрешени вещи – саморъчно направен нож, описан в
протокол за иззети вещи №9466 от 22.08.2019 година и с това е нарушил чл.96,
т.3, чл.97, т.1,т.3 вр. чл.100, ал.1, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Като приема за
доказани изложените факти с докладна записка № 1098 от 23.08.2019 година,
дадените обяснения, и съобразявайки характера и тежестта на нарушението,
отношението на лишения от свобода към деянието, и на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС Началникът на Затвора – Варна му налага дисциплинарно наказание изолиране
в наказателна килия за срок от седем денонощия.
Фактите, послужили като основание за
налагане на дисциплинарното наказание са установени от представените с
административната преписка – Протокол № 116 от 22.08.2019 година за претърсване
и обиск, Протокол № 0009466 за иззети лични вещи при личен обиск и претърсване,
Рапорт от мл. инспектор В.Й.до Началника на Затвора – Варна, Рапорт от мл.
инсп. С.Х.до Началника на Затвора-Варна, Обяснения от В. И.ов Г. и И. Х. Т.,
свидетели на извършения обиск, от 22.08.2019 г. и от 29.08.2019 г., Обяснение
от лишения от свобода К. С. Д. от сп.п.315, обяснения от наказаното лице, лично
изслушано на 21.10.2019 година от Началника на Затвора-Варна.
Притежанието и ползването на саморъчно
направен от ламарина нож с приблизителна дължина на острието от около 15 см. не е оспорено от Д.Т.Г. в
жалбата, оспорено е мястото на намирането му – под масата, не както е посочено
в докладната записка и в обясненията на свидетелите В.Г. и И. Т.. В писмено
дадените обяснения Д.Г. посочва, че ножовете са били използвани за рязане на
зеленчуци, в жалбата до съда като причина за притежанието им е посочена
необходимостта от режещ предмет за закупената от него от лавката на затвора
луканка и липсата на пластмасови ножове.
В съдебно заседание на 01.11.2019 година
жалбоподателят не оспорва, че в помещението, в което е настанен, №315 е ползвал
самоделно направен от профили нож „ламаринка“, намерен при обиска на 22.08.2019
година. По отношение на броя на държаните вещи заявява, че са две или три
„ламаринки“, стояли са под масата. В обясненията си заявява, че той и л.с. К. Д.
ги използват за рязане на луканка, закупена от лавката. Оспорва посоченото в
докладните записки и показанията на свидетелите на обиска, че ножовете са
намерени в неговия шкаф. Жалбоподателят не оспорва посоченото в заповедта, че е
наказван, но по отношение на оспореното наказание твърди, че е прекомерно тежко,
като сравнява извършеното от него нарушение с факта на държане и
разпространение на наркотици в затвора, за който няма наложени наказания.
Нормата на чл.96, т.3 от ЗИНЗС вменява
задължение за лишените от свобода да спазват установените за тях правила.
Разпоредбата на чл.97, т.1 от ЗИНЗС установява забрана да се внасят и държат от
лишените от свобода неразрешени вещи, като в т.7 на същия текст са посочени
изрично забранените – оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически
изделия, включително самоделно изработените.
При събраните доказателства за държането от Д.Г. на неразрешен предмет – самоделно изработен нож с приблизителна дължина на
острието около 15 см., съдът намира за категорично установено по делото, извършеното дисциплинарно нарушение. Без правно
значение за квалифицирането на деянието като нарушение е причината, поради
която лишеният от свобода се е снабдил с вещта. Обстоятелството, че тази
неразрешена вещ се намира при Д.Г., е достатъчно основание да бъде ангажирана дисциплинарната
му отговорност.
Характера и тежестта на нарушението,
преценени наред с безспорния факт на многократно налагани на лишения от свобода
наказания, налагат извод за съда, че наложеното наказанието изолиране в
наказателна килия за срок от седем денонощия, при максимално определен срок от
закона от 14 денонощия, отговаря на изискванията на закона за постигане на
поставените пред него цели.
При изложените
съображения съдът приема, че процесната заповед е издадена в
съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
потвърдена.
Воден от горното и на
основание чл. 111, ал. 6, т. 2 Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 891/21.10.2019 година на Началника на Затвора – Варна, с която на Д.Т.Г., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание
"изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия".
Решението не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ: