Мотиви към
Решение № 211/20.04.2012г. постановено по АНД № 229/2012г. по описа на Районен съд -
Разград
Производството
е по реда на чл. 375 НПК.
Разградска районна прокуратура е
направила предложение на основание чл.78а,ал.1 от НК, да освободи от наказателна
отговорност по ДП № В-240/2010г. по описа на ОД на МВР-Разград, вх.№
1640/2010г. по описа на РП-Разград, обв.А.М.М.,***, за извършеното от него
престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като му наложи административно наказание.
В открито
съдебно заседание РРП поддържа Предложението си.
Защитникът
сочи, че в случай че съдът признае обвиняемия за виновен, да му наложи адм. наказание
в законовия минимум.
Делото бе
разгледано в отсъствието на подсъдимия, тъй като са налице предпоставките на
чл. 269, ал.3, т.1 НПК.
РРС прие от
фактическа и правна страна следното:
Досъдебното
производство е образувано и водено срещу А.М.М.,***, за това, че на
12.11.2009г. в гр.Разград е потвърдил неистина – че е загубил притежаваният от
него български личен документ – лична карта, в писмена декларация по чл.17,
ал.1 от Правилника за издаване на
българските документи за самоличност за изгубен, откраднат, повреден или
унищожен документ за самоличност, която по силата на закон – чл.8, ал.2 от
Закон за българските лични документи /действащ към момента на деянието –
12.11.2009г./, се дава пред орган на властта - Началник група „БДС” при ОД на
МВР-гр.Разград, за удостоверяване истинността на обстоятелството, че е загубил
притежаваният от него личен документ – лична карта – престъпление по чл.313,
ал.1 от НК – ЕИСПП № ПР.ГГТ21000279БФЮ.
Обвиняемият А.М.М.
***.
На
неустановена дата в края на месец септември 2009г. обв.А.М. изтеглил кредит в
размер на 200 лева от офиса на лизингова компания „Дръстър лизинг”-гр.****, който следвало да върне
през следващите четири месеца, с месечна вноска в размер на 50лева.
Св. П. П. Д. работел през 2009г. като касиер в лизингова компания „Дръстър
лизинг”-гр.****. Обв.А.М.
не внесъл първите две вноски по кредита си, поради което бил потърсен от св. Пл.
Димитров.
На
11.11.2009г. двамата се срещнали в гр. Исперих. Обвиняемият обяснил, че не
разполага с парични средства и поради тази причина не си заплаща вноските. Обв.
А. М. обещал да изплати целият кредит до една седмица и като гаранция за това
предложил и дал на св. П. Д.
личната си карта с №*********,която свидетелят взел и оставил в офиса на
лизинговата компания.
На следващият
ден-12.11.2009г. обвиняемият отишъл в
гр.Разград. Той попълнил писмена
декларация, съгласно чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
документи за самоличност за изгубен, откраднат,повреден или унищожен документ
за самоличност, която по силата на закон – чл.8, ал.2 от ЗБДС /действащ към
момента на деянието – 12.11.2009г./ се дава пред орган на властта-началник
група „Български документи за самоличност” при ОД
на МВР-Разград за удостоверяване истинността на обстоятелството, че лицето си е
загубило личната карта. В декларацията обвиняемият потвърдил неистина, вписвайки собственоръчно,
че е загубил личната си карта, като знаел, че това не отговаряло на
действителността. След това той подписал декларацията в графата „декларатор” и
я представител на св. З. Т. И.-системен оператор в група „БДС” при ОД на МВР-Разград, която обявила
личната му карта за „невалидна”.
Декларираната от
обвиняемия като загубена лична карта останала в офиса на лизингова компания
„Дръстър лизинг”-гр.****** до
20.08.2010г.,когато с протокол за доброволно предаване св. П. Д. я предал на служител на РУП-Исперих.
Същият ден служител на
РУП-Исперих съставил на св.П.Д. АУАН с бл.№242920/20.08.2010г. /л.28/ за
извършено от него нарушение на чл.11 от ЗБЛД, а именно, че на 11.11.2009г. в гр. Исперих взел в залог от обв.М.
български личен документ - личната му карта с №*********.За установеното
нарушение, с наказателно постановление №346/24.08.2010г. /л.27/, на св. П. Д. била наложена глоба в размер на 50 лева.
Служител на РУП - Исперих
съставил на обв. А.М. АУАН с бл.№242921/23.08.2010г. /л.26/ за извършено
от него нарушение на чл.11 от ЗБЛД, а
именно, че на 11.11.2009г. в гр. Исперих дал в залог на св.П. Д. български личен
документ - личната си карта с №*********.За установеното нарушение, с
наказателно постановление №365/26.08.2010г. /л.25/, на обв. А.М. била наложена глоба в размер на
100лева.
От заключението
на назначената по делото графическа експертиза е видно, че ръкописният текст в
декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за
самоличност за изгубен, откраднат, повреден или унищожен документ за
самоличност от 12.11.2009г. и подписът срещу „декларатор” в нея, са изпълнени
от обв.А.М.М..
Видно
от установената по делото фактическа обстановка, с деянието си, при пряк
умисъл, обв.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК.
Така с
деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.313, ал.І от НК.
Обект на
процесното престъплението са обществени отношения, свързани с т. нар.
"лъжливо документиране". Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, като е потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността
на обстоятелството, че е загубил СУМПС.
От субективна
страна, деянието е извършено умишлено - подсъдимият е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
С оглед на
изложеното, съдът прие, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението
по чл. 313, ал. 1 НК, освободи го от наказателна отговорност и на осн. чл. 78а НК, му наложи административно наказание "глоба", в размер на 1 000 лв. Съдът приложи този институт, предвид
че за горното умишлено престъпление е предвидено наказание до три години
"лишаване от свобода" или "глоба". Подсъдимият не е осъждан
и не е освобождаван досега от административна отговорност по реда на чл. 78а НК. Няма имуществените щети от престъплението.
Съдът счете,
че с така наложеното наказание ще се реализират целите на същото, визирани в
чл. 36 НК, като наложеното наказание е съответно на извършеното престъпление по
смисъла на чл. 35, ал.3 НК.
С оглед изхода
от делото, обвиняемия бе осъден на осн. чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК, да
заплати по сметка на Държавния бюджет сумата от 72.20 лв. представляваща направени
разноски в досъдебното производство.
По горните
съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Атанас Христов/