№ 634
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100900496 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 68 ЗБН
Образувано е по възражение на Л. И. Л. срещу решение, обективирано в
писмо изх. № 91/27.01.2023 г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, с които е оставено без уважение искането на кредитора за
включване в списъка с приети вземания на негово вземане за съдебни
разноски в размер на 7000 лв., присъдени с влязло в сила решение на ВКС по
т.д.№ 1186/2021 г.
Възразилият кредитор твърди, че с влязло в сила решение на
касационната инстанция са обезсилени решенията на СГС и САС по
предявени отменителни искове на синдиците на К.Т.Б. АД срещу него и са му
присъдени разноски за съдебното производство, за които е издаден
изпълнителен лист, като синдиците са отказали включване на вземанията със
списъците с приети вземания, въпреки че същите са безспорни, като са се
позовали на липсата на разпоредба, допускаща удовлетворяване на вземания,
възникнали след откриване на производството по несъстоятелност.
Синдиците на КТБ АД /в несъстоятелност/ поддържат становище за
неоснователност на възражението, като се позовават на чл.4 ЗБН, който
според тях изключва удовлетворяване на други вземания, извън посочените в
разпоредбата, като поддържат, че вземанията за съдебни разноски, присъдени
на кредитора не представляват разноски по несъстоятелността по смисъла на
чл.54 ЗБН и не попадат в приложното поле на чл.4 ЗБН. Същевременно
специалният ред за предявяване на вземания не може да се приложи, тъй като
е обвързан с преклузивни срокове, които са изтекли.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
1
доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, а се установява и от вписванията в
търговския регистър по партидата на КТБ АД/в несъстоятелност/, че с
решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. по описа на Софийски
градски съд е открито производство по несъстоятелност на банката.
Представените писмени доказателства – съдебни актове, установяват, че
синдиците на К.Т.Б. АД /н./ са предявили срещу Л. И. Л. иск по чл.60а, ал.1,
т.1, предл.1-во ЗБН, което производство е прекратено поради недопустимост с
решение № 88/15.07.2022 г. по т.д.№1186/2021 г. на ВКС, като ответника Л. са
присъдени разноски за три съдебни инстанции в общ размер на 7000 лв., за
които е издаден и изпълнителен лист от 10.10.2022 г. от първоинстанционния
съд по делото – т.д.№ 1551/2017 г. на СГС.
Кредиторът на вземането за разноски е поискал същото да бъде
включено списъка с приети вземания и в следваща сметка за разпределение с
молба, по която e получил отказ с изх.№91/27.01.2023 г., срещу който е
подадено възражението, предмет на разглеждане в настоящото производство.
На съда е известна съдебната практика / определение №67/15.02.2022 г.
на ВКС по ч.д.№ 1212/2021 г., определение № 1154/28.04.2023 г. по в.ч.гр. №
253/2022 г. на Апелативен съд – София, определение № 722/ 11.11.2022 г. по
в.ч.т.д. № 882/2022 Г. на Апелативен съд – София/, допускаща разглеждането
на възражения срещу откази на синдиците да приемат и удовлетворяват
вземания, възникнали след откриване на производство по несъстоятелност,
като предвид липсата на друг правен способ за защита, съдебният състав
споделя извода за допустимост на производството.
Несъстоятелни са доводите на синдиците, че Законът за банковата
несъстоятелност е специален и не допуска удовлетворяване на други
вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност,
извън вземанията, посочени в чл.4ЗБН и тъй като вземанията на насрещните
страни за разноски в съдебните производства, инициирани от синдиците, не
са такива за разноски по несъстоятелността, нито попадат в хипотезите,
посочени в чл.71 ЗБН относно допълнително попълване на списъците със
спорни вземания, възникнали преди откриване на производство по
несъстоятелност на банката, то няма основание да бъдат удовлетворявани в
производството по несъстоятелност на банката.
Случаите, в които за банка в несъстоятелност са предвидени
привилегии при третирането й като страна в съдебните и изпълнителните
производства чрез освобождаване от предварително внасяне на държавна
такса и разноски, респективно ограничаването на размера на таксите, са
изрично посочени в ЗБН / чл.9, ал.5, чл.57, ал.6, чл.59, ал7, чл. 60, ал.4,
чл.60а, ал.2, чл.60 б, ал.4, чл.62, ал.2 и чл.62а ЗБН/, като няма основание чрез
тълкуване на закона тези привилегии да се разширяват с извод, че по
образуваните от синдиците дела не се дължат разноски на насрещната страна
при неоснователност или недопустимост на производствата.
2
Застъпваното от синдиците тълкуване на чл.4 ЗБН, че не се допуска
удовлетворяване на вземания, възникнали след откриване на производството
по несъстоятелност, освен изрично посочените, се основава на буквалното и
ограничително тълкуване само на избрани разпоредби от закона без
съблюдаване на целта му и общите правни принципи.
Съдебният състав счита, че всички разноски по делата за попълване
на масата на несъстоятелността, включително тези за дължимата държавна
такса, която не се внася предварително, но е за сметка на масата при
неоснователност на претенциите, както и разноските по същите тези дела в
полза на насрещната страна, представляват „разноски по
несъстоятелността на банката“, в хипотезата на чл.54, ал.1, т. 3 ЗБН –
„разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на
масата на несъстоятелността“.
Няма основание нито за буквално, нито за логическо или систематично
тълкуване, което да стеснява тези разходи, само до онези, които синдиците
сами са избрали да направят. Всички разходи по едно дело, независимо от
това дали са дължими за завеждането му или като санкция за
неоснователното му предизвикване чрез ангажиране на отговорността за
разноски, имат един и същи характер и следва да се третират по един и същи
начин, като няма разумна, логична и нормативно обосновима причина, която
да не противоречи на конституционно установените принципи за
равнопоставеност на субектите пред закона и забрана на дискриминация,
вземанията на избраните и ангажирани от синдиците адвокати да подлежат на
удовлетворяване от масата като разходи за попълване, по същия начин да се
третират и разноските за събиране на доказателства по делата, които
синдиците предплащат, тъй като не са освободени, а съдебните разноски,
които банката дължи на другата страна и в полза на бюджета поради това, че
е станала причина за неоснователно завеждане на същото това дело, да имат
различен режим и в този смисъл настоящият съдебен състав не споделя
горепосочената незадължителна съдебна практика относно характера на
разноските по делата, заведени от синдиците на банката.
Същият характер имат и разноските за настоящото производство, което
попада в хипотезата на разноски за несъстоятелността свързани с
„разпределяне на масата“, каквито са всички разноски, направени или
необходими за определяне на кръга от кредитори, измежду които следва да се
извърши разпределението, без което извършването му е невъзможно, както и
тези за фактическото му извършване.
Нещо повече, разпоредбата чл.70 ЗБН предвижда неоспоримост на
вземане, установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в
което е взел участие синдика и следователно задължава синдиците да зачетат
и изпълнят въпросните решения, а такива са и съдебните актове, с които са
присъдени съдебни разноски по дела с участието на синдиците, какъвто е
3
настоящия случай. Именно тази разпоредба обосновава липсата на разписана
уредба за предявяване на такива вземания, установени със съдебно решение
след откриване на производството по несъстоятелност. Оспорването на
вземанията за присъдени съдебни разноски от синдиците, представлява пряко
нарушение на чл.70 ЗБН, което генерира последващи разходи за образуване
на каскада от нови дела, по които се дължи държавна такса, респективно
съдебни разноски, които обременяват без основание масата на
несъстоятелността.
По изложените съображения възражението следва да се уважи, като се
допълнят списъците с приети вземания с вземането на Държавен културен
институт „Софийска опера и балет за съдебни разноски в размер на 2436 лв.,
присъдени с влязло в сила определение по т.д.№ 902/2020 г. на Софийски
градски съд, което вземане по вече изложените съображения е такова по чл.4,
ал.3 ЗБН, тъй като представлява вземане за разноски по несъстоятелността и
подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.3 ЗБН.
Неоснователни са доводите на синдиците, че подобно третиране би
поставило кредитора в по-благоприятно положение спрямо другите
кредитори на масата, тъй като самият закон е предвидил такава поредност на
разноските с цел да осигури развитие на производството по несъстоятелност
и осребряването, без които изобщо би било невъзможно кредиторите на
банката да получат каквото и да било удовлетворяване на вземанията си, като
съдебният състав вече е изложил съображения относно еднаквото третиране
на всички разноски по делата, чиято цел е попълване на масата, включително
тези на насрещната страна.
Право на разноски има подалият възражението кредитор, който ги и
претендирал, но не е представил доказателства да са били направени такива,
поради което и съдът не присъжда разноски.
Съответно за сметка на масата следва да се възложи и дължимата
държавна такса в размер на 280 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение на Л. И. Л. срещу
решение, обективирано в писмо изх. № 91/27.01.2023 г. на синдиците на
„К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с които е оставено без уважение искането му
за включване в списъка с приети вземания на негово вземане за съдебни
разноски 7000 лв., присъдени с влязло в сила решение на ВКС по т.д.№
1186/2021 г., че съществува вземане в полза на Л. И. Л., ЕГН ********** за
съдебни разноски в размер на 7000 лв., присъдени с влязло в сила решение на
ВКС по т.д.№ 1186/2021 г., което подлежи на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността на К.Т.Б. АД / в несъстоятелност/ с поредност по чл.94,
ал.1, т.3 ЗБН.
ДОПЪЛВА на основание чл.68, ал.3, т.1 ЗБН списъка на приетите
4
вземания на кредиторите на К.Т.Б. АД – в несъстоятелност, одобрен от съда
по реда на чл.67, ал.2 ЗБН с решение от 26.05.2016 г., постановено по т.д.№
7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав с вземане в
полза Л. И. Л., ЕГН ********** за съдебни разноски в размер 7000 лв.,
присъдени с влязло в сила решение на ВКС по т.д.№ 1186/2021 г., което
подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на К.Т.Б. АД / в
несъстоятелност/ с поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН.
ОСЪЖДА К.Т.Б. АД – в несъстоятелност, ЕИК **** да заплати по
бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата от 280 лв.,
представляваща държавна такса по делото за разглеждане на възражението.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от обявяването му в търговския регистър,
от който момент се счита връчено на страните на основание чл.48, ал.2 ЗБН.
Решението да се впише в книгата на актовете по несъстоятелността, а
препис от него да се изпрати за обявяване в търговския регистър на
основание чл.48 ЗБН по партидата на КТБ АД/н./, ЕИК ****.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5