Решение по дело №2270/2021 на Окръжен съд - Пловдив
| Номер на акта: | 155 |
| Дата: | 16 ноември 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.) |
| Съдия: | Даниела Димитрова Събчева |
| Дело: | 20215300602270 |
| Тип на делото: | Въззивно административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 3 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 1507 ОТ 21.09.2021г НА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ ПО ВАНД 2270/2021г.
С Решение № 1507/21.09.2021г. по АНД № 2270/2021 година по описа на
Районен съд Пловдив, съдът е признал обв. Г. В. В., за ВИНОВЕН в това, че на
19.08.2021 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково
наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 0,395 гр. и съдържание на активен
компонент – 5,64 тегловни % амфетамин на стойност 11,85 лв. при единична цена за
грам – 30,00 лв. съгласно Приложение № 2 от Постановление на Министерски съвет №
23/1998г. за определяне на цените на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и на основание чл. 378, ал. 4 т. 1 от НПК вр. с чл. 78А
от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК
съдът е постановил да се отнеме в полза на Държавата остатъка от наркотично
вещество, като на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил обвиняемия да заплати по
сметка на ОД на МВР – Пловдив разноски в размер на 93,31 лева.
Против решението е депозирана въззивна жалба от защитника на обвиняемия -
адв. Р.Д., по съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.
Отправя се искане Окръжен съд Пловдив да отмени решението на първия съд и като
приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК да оправдае обвиняемия.
В съдебно заседание защитникът и обвиняемият поддържат жалбата. Иска се да
бъдат уважени доводите на защитата, изложени в пледоарията пред първата съдебна
инстанция, според които обстоятелствата по делото обуславят приложимост на чл.9,
ал.2 от НК, като се твърди и липса на доказателства за извършено престъпление от
субективна страна. Прокурорът от своя страна счита, че законът е бил правилно
приложен от страна на първостепенния съд, поради което се иска обжалваният акт да
бъде потвърден.
Настоящият въззивен съдебен състав като взе предвид доказателствата по делото
и становищата на страните, намира жалбата за ДОПУСТИМА, подадена от
правоимащо лице в законоустановения срок за това.
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка по делото е била правилно установена от страна на
първостепенния съд. Според същата на 19.08.2021 г. около 21:30 ч обв.В. се
придвижвал с велосипед в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Н.Вапцаров“ и ул.
„Ст.Стамболов“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители при Първо РУ
на ОДМВР-Пловдив, сред които и свидетелите ** и **. В хода на извършената
проверка обв. В. бил нервен, като няколко пъти се опитал да бръкне в джобовете на
късия си панталон, с който бил облечен. Това било възприето от полицейските
служители, които го попитали на какво се дължи притеснението му. На въпроса им,
обв. В. отговорил, че в джоба на панталона си има топче амфетамин. Обв. В. бил
отведен в Първо РУ на ОД МВР-Пловдив, където той доброволно предал на
полицейския служител * носеното от него прозрачно полиетиленово пликче,
съдържащо бяло вещество с неправилна форма, представляващо наркотично вещество
с нето тегло 0,395 гр. със съдържание 5,64 тегловни % амфетамин.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, които са еднопосочни и кореспондират напълно помежду си. Това са
1
показанията на полицейските служители **, * *, **, писмените доказателства –
протокол за доброволно предаване от 19.08.2021 г., характеристична справка, справка
за съдимост, обяснения на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство,
както и заключението на изготвената експертиза установяваща вида и количеството на
наркотичното вещество.
Не следва да се приема с доверие казаното от обвиняемия пред
първоинстанционния съд, за това, че той не знаел преди самата полицейска проверка,
че носи в себе си именно амфетамин. Тази част от обясненията на обвиняемия не
следва да бъде кредитирана, тъй като това негово твърдение не се подкрепя от другите
доказателства по делото- показанията на свидетелите *, *, * и е в противоречие с
казаното от самия обвиняемия по-рано - при разпита му на досъдебното производство.
Казаното от обвиняемия пред първоинстанционния съд остава изолирано от
доказателствата твърдение и е израз на стремежа му да се защити, като оправдае
действията си. В тази насока първостепенният съд е направил подробен анализ на
доказателствата, който следва да бъде споделен.
Правилно първостепенният съд посочил, че с действията си обв.В. е изпълнил
всички признаци на състав на престъпление от обективна и субективна страна по чл.
354а, ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК. Неправилно обаче този съд преценил степента на
обществената опасност на стореното от обвиняемия.
Настоящият съдебен състав счита, че незначителността на засягане на
обществените отношения е очевидна и безспорна. Установява се, че обвиняемият е
неосъждан, сам е посочил при проверката от полицейските органи какво носи в себе
си, доброволно е предал наркотичното вещество в полицейското управление, а в хода
на разследването по случая в досъдебната фаза на процеса дал обяснения пред
разследващия орган, с което и съдействал за изясняване на обективната истина по
делото. Същевременно предмета на престъплението представлява амфетамин 5,64
тегловни % с тегло 0,357 гр, на стойност 11,85лв, което сочи изключително ниската
степен на засягане на охранените обществени отношения. Всички тези обстоятелства, в
своята съвкупност, водят до извод за явно незначителна обществена опасност както на
деянието, така и на дееца. Няма каквито и да е други обстоятелства, които да оборват в
каквато и да е степен този извод. Не следва наличието на криминалистически
регистрации да се цени от съда като лоши характеристични данни. Тези регистрации са
резултат на подозрения от страна на правоохранителните органи и извършените
проверки по този повод от тях, но те са непротивопоставими на презумпцията за
невиновност по чл.16 от НПК.
По тези съображения настоящият съдебен състав счете, че макар и формално
обв.Г.В. да е осъществил признаците на предвидено в закона престъпление по чл.354а,
ал.5 от НК, деянието извършено от него не съставлява престъпление поради явната
незначителност на неговата обществена опасност, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Това
налага решението на първостепенният съд да бъде отменено на основание чл.334, т.2,
вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК, в частта в която обвиняемият е бил признат за виновен и е
бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказания
„Глоба“.
В частта, в която е постановено отнемане на вещественото доказателство в полза
на Държавата решението следва да бъде потвърдено, тъй като се касае за вещество,
чието притежание е забранено от закона.
Тъй като обвиняемият В. е признат за невинен в настоящото производство
разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.
2
Воден от горното, Пловдивският окръжен съд постанови обявеното на страните
решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3