Определение по дело №483/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 495
Дата: 24 август 2023 г. (в сила от 24 август 2023 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20237080700483
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 16 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 495

 

гр.Враца, 24.08.2023 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, троен състав, в закрито заседание на 24.08.2023 г./двадесет и четвърти август  две хиляди двадесет и трета/ година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА Чкад №483 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Г.В.В.,***  против Определение №436 от 27.07.2023 г., постановено по  адм. дело № 248/2022 г. по описа на АдмС – Враца, с което е отхвърлено искането  му  в молба вх.№2427/26.07.2023г., подадена на 24.07.2023г. за освобождаване от  д.т. и разноски по искане с вх.№ 9932/05.07.2023г. на АдмС-Враца за отмяна на влязъл в сила съдебен акт-Определение №268/22.05.2023г., по адм.дело №248/2022г. по описа на АдмС-Враца. Иска се отмяна на определението, като се посочва, че  няма възможност и не разполага със средства за заплащане на разноски, тъй като се намира в затвора от 13г., както и на  сумата от 30.00 лева д.т.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С  Определение №436/27.07.2023г., постановено по адм. дело № 248/2022 г.  по  описа на АдмС – Враца е отхвърлено искането  на Г.В. в молба вх.№2427/26.07.2023г., подадена на 24.07.2023г. за  освобождаване от д.т. и разноски по искане с вх.№ 9932/05.07.2023г. на АдмС-Враца за отмяна на влязъл в сила съдебен акт - Определение №268/22.05.2023г., по  адм.дело №248/2022г. по  описа  на  АдмС-Враца.

Съдът, след като е анализирал относимите правни норми и представените във връзка с искането доказателства е приел, че в случая не са налице основания за освобождаване от държавна такса, доколкото жалбоподателят В. разполага със средства да заплати дължимата държавна такса от 30,00 лева по искането за отмяна, съгласно чл.242а АПК. Не се установява и невъзможност да бъдат заплатени от В. и евентуално необходимите разноски по делото. Не са налице основанията по чл.83,ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК молителя да бъде освободен от заплащането на д.т. и разноски. Отделно от това е отбелязано, че Г.В. не е декларирал  притежаваното от него имущество, като само е посочил, че същото е възбранено от КПКОНПИ, като не са представени доказателства, че цялото имущество е възбранено, както и да е поискал да му бъде разрешено по реда на чл.119 ЗПКОНПИ извършване на плащане на дължимата държавна такса. Не са  декларирани и евентуално притежавани от съпругата му-МПС, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове. По тези съображения искането е отхвърлено, като неоснователно.

Определението, с което е отхвърлено искането за освобождаване от заплащане на д.т. и разноски е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Жалбоподателят В. е лишен от свобода, като понастоящем се намира в Затвора-Ловеч. Видно от данните по делото за периода от 04.08.2022 г. до 04.05.2023 г. е  с приходи в размер на 2 316,36 лв., т.е установява се, че получава  ежемесечни парични суми. С  оглед получаваните от Г.В. ежемесечни парични суми в размер  на около  230,00 лева, позволяват на същия да заплати дължимата държавна такса от 30.00 лева за образуване на делото по искането  му за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. С оглед минималния й размер, няма да бъде затруднен от заплащането й. Касае се за чисти приходи на лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, настанено в Затвора, чиито потребности от храна, облекло, подслон, отопление, осветление и здравни грижи са обезпечени, поради което   заплащането на дължимата държавна такса в размер на 30.00 лева е изцяло във възможностите му, с оглед имущественото му състояние и получаваните от него средства. Жалбоподателят разполага с различни възможности да осигури заплащането на дължимата държавна такса, ако желае да бъде разгледано подаденото от него искане.

Ето защо не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК във връзка с чл.144 АПК жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по образуваното съдебното производство.

Воден от горното, касационен състав на Административен съд -Враца,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА Определение № 436/27.07. 2023 г., постановено по  адм. дело № 248/2022 г. по описа на АдмС – Враца, с което е отхвърлено искането  на Г.В.В.  в молба вх.№2427/26.07.2023г., подадена на 24.07.2023г. за  освобождаване от д.т. и разноски по искане с вх. № 9932/05.07.2023г.  на  АдмС-Враца  за отмяна на влязъл в сила съдебен акт- Определение №268/22.05.2023г., по адм.дело №248/2022г. по описа на АдмС-Враца. 

Определението е окончателно.

 

На основание чл.138 АПК на Г.В. да се изпрати препис от настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

           2.