Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.12.2019 год.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І -ви
въззивен граждански състав
на 03.12.2019 година, в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. МАРТИНА КИРОВА
Секретар Л. Р.
като разгледа докладваното от съдия М. Кирова
възз.гр.д.№ 307/2019г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.А.Б. ***, с посочен
адрес за кореспонденция в гр.София, против
Решение № 613/24.09.2019г., постановено по гр.д.№ 1402/2019 г. по описа на PC-Ямбол, с което
съдът е отхвърлил исковата претенция на ищеца В.А.Б., с ЕГН **********,
за признаване за установено на основание чл.1, ал.1 т.3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на
ответника - Териториално поделение на НОИ- гр.Ямбол, че ищецът е полагал
труд като „инвеститорски контрол " в „Дамполис-Ател" ООД-Ямбол за
периода от 16.11.1992 г. -10.08.1993 г., при пълен работен ден, пълна работна
седмица и това време да се зачете за трудов и осигурителен стаж при
пенсиониране. Със същото решение ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника направените от последния разноски в размер на 300
лева.
Оплакването на въззивника е за неправилност на
решението на районния съд, като постановено при нарушение на материалния закон.
С писменото си изложение въззивникът е изразил несъгласието си от отхвърлянето
на исковата му претенция като изтъква, че по този начин фактически излиза, че
липсата на един подпис зачерква близо година положен труд. В жалбата се излагат
аргументи, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че трудовата
книжка на въззивника не е била приключена съгласно изискванията на Наредбата за
трудовата книжка, като в тази насока се изтъква, че ако това беше факт, то за
ищеца не би имало интерес от воденето на настоящия правен спор. Отделно от
това, позовавайки се на приложимия специален закон, конкретно чл.6 ал.4 от
ЗУТОССР, въззивникът възвежда доводи, че противно на визираното в цитираната
норма, в мотивите на атакувания съдебен акт решаващият първоинстанционен съд
неправилно е възприел, че ищецът Б. не е ангажирал "и свидетелски
показания за установяване на обстоятелства". В тази насока въззивникът
сочи, че като свидетел би могъл да ангажира поименно посочено лице, за което
сочи, че не е служител в "Дамполис-Ател"ООД-гр.Ямбол, а е лицето,
което го е препоръчало на работодателя му. Въззивникът моли ОС-Ямбол да отмени
изцяло решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови решение,
с което да уважи исковата му претенция като признае времето от 16.11.1992г. до
10.08.1993г. /8 месеца и 25 дни/ за трудов и осигурителен стаж при
пенсиониране.
В срока за
отговор на въззивната жалба по смисъла на чл.263 от ГПК, е депозиран писмен
отговор от ТП на НОИ - гр.Ямбол, представлявано от Г.И.М., чрез старши юрисконсулт А.А.С., в
който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на PC-Ямбол е допустимо, правилно и
законосъобразно, постановено при задълбочено изследване на доказателствата,
като направените от съдебния състав правни изводи са аргументирани и
постановени в съответствие със закона. В отговора си въззиваемия е изложил
подробни аргументи и съображения, с които е оспорил възраженията в жалбата,
позовавайки се на доказателствената съвкупност и на възведеното в приложимите
разпоредби на специалния ЗУТОССР. За недопустимо се намира според въззиваемия
евентуалното искане на въззивника да бъде установен трудовия му стаж със
свидетели при липсата на каквито и да е представени писмени доказателства,
установяващи същите да са работили заедно с въззивника в процесния период от време
при същия сочен от него работодател. С отговора си въззиваемия прави искане
въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение като допустимо, правилно и законосъобразно, заедно с всички
произтичащи от това последици. Направено е искане за присъждане на направените
пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от закона.
В с.з.
въззивника - В.А.Б., редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата
си по изложените в същата съображения. Оспорва отговора на насрещната страна. Представя
писмена защита по съществото на спора.
Въззиваемата
страна - ТП на НОИ - гр.Ямбол, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. Чрез депозирано писмено становище от процесуалния
представител - ст.юрисконсулт С., се заявява поддържане на депозирания писмен
отговор по въззивната жалба на насрещната страна по изложените в същия
съображения и доводи и с направеното с него искане. Оспорва се изцяло
въззивната жалба на въззивника като неоснователна. Заявена е претенция за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата въззивна
инстанция.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на
обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Производството пред РС-Ямбол е образувано въз основа
на искова молба, предявена от В.А.Б., с посочен адрес ***, с която ищецът е
претендирал да бъде признато за установено по отношение ТП на НОИ- гр.Ямбол, че
е работил по трудово правоотношение за периода от 16.11.1992г. до 10.08.1993г.
на длъжност „инвеститорски контрол" при условията на пълно работно време
от 8 часа в „Дамполис - Ател"ООД-гр.Ямбол,
и който период да му се зачете за трудов стаж.
Установява се от Удостоверение № 5510-28-2/10.04.2019 г. на ТП на НОИ сектор
„Осигурителен архив” гр.Ямбол, че разплащателните ведомости и трудовоправни
документи на осигурителя „Дамполис - Ател"ЕООД-гр.Ямбол са
предадени от Община Ямбол и приети от ТП на НОИ сектор „Осигурителен
архив" гр.Ямбол с приемо-предавателен протокол № 329-28/16.09.2010г.,за
периода 01.01.1997 г. до 30.09.2006 г., като в същия протокол като забележка е
било отразено, че липсват ведомости от 1993 г. до 1996 г., както и липсва
информация за водени разплащателни ведомости за 1992 г.,поради което за искания
от лицето период 16.11.1992 г. до 10.08.1993 г. не може да бъде издаден
документ за осигурителен стаж. Този документ според ЯРС е удостоверение по
смисъла на чл.5, ал.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред, обуславящ допустимостта на заявената от ищеца искова претенция.
Представена
е в оригинал трудова книжка №3997 на В.А.Б., от която, се установява, че на
л.19 за процесния период от 16.11.1992 г. до 10.08.1993 г. е вписано трудово
правоотношение с „Дамполис Ател" ООД гр.Ямбол, за длъжността
„инвеститорски контрол", при заплата от 3800.00 лв., като трудовото
правотношение е било прекратено по чл.325, т.3 от КТ. Но под това
вписване липсва подпис на работодателя /Управителя на „Дамполис Ател" ООД/,
което е дало основание ЯРС в решението си да приеме, че книжката не е оформена
съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж и поради това е преценено, че този
документ не би могъл да се възприеме
като писмено доказателство, което е издадено от работодателя, при който е
придобит стажа за процесния период от 8 месеца и 25 дни – от 16.11.1992г. до
10.08.1993г.
Въз основа на тези доказателства РС-Ямбол е приел, че исковата
претенция на ищеца Б. е неоснователна и недоказана и като такава с обжалваното
Решение е отхвърлена.
Пред настоящата въззивна инстанция
не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 от ГПК доказателства и не се
наведоха обстоятелства, от които да следва за установена
фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на
първоинстанционното производство.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба, депозирана от въззивника
– В.А.Б. - ищец по
първоинстанционното производство, е
процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес с оглед изхода на
спора в развилото се пред ЯРС гр.д.№1402/2019г. по описа на същия съд.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само
в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
намира, че при постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, които не се
споделят, следва да бъде потвърдено като правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР,
който е в сила от 02.04.2011 г., по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния
стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, и то по време на полагане на стажа. В ал.2 на чл.6 са посочени
писмените доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда, от което да е видно, че през посочения в исковата молба
период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор,
допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително
възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и
професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни
органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на
управление и контрол, други подобни документи. Изброяването на писмените
доказателства не е изчерпателно. Тези разпоредби са аналогични на чл. 4, ал. 1
и ал. 2 от УУТССР (отм.). И с новата уредба, дадена в чл. 6, ал. 1 от
действащия ЗУТОССР законодателят е предвидил изискване за допустимост на
свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж
само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на
същия. За тези писмени доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и
кумулативното наличие на предпоставките - 1. да са издадени от
работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и 2. да са издадени по
време на полагане на стажа. Както вече се отбеляза в ал. 2 на чл. 6 от ЗУТОССР
примерно, а не изчерпателно са посочени писмените доказателства по смисъла на
ал. 1-ва на чл. 6-ти от този закон. Освен примерно изброените в ал. 2-ра
писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от
работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни
моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се
претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според
представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали
последните установяват или не вероятността на претендирания стаж /Решение № 401
от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г.о./.
При правилно и всеобхватно изяснена
фактическа обстановка въз основа на представените в хода на първоинстанционното
производство писмени доказателствени източници, възприета и от настоящия
въззивен съдебен състав, правилно районният съд е приел, че предявеният иск е с
правно основание чл. 1, ал.1 т. 3 от ЗУТОССР и е процесуално допустим.
Осигурителят – „Дамполис
- Ател" ООД-гр.Ямбол, е прекратил дейността си, без да има правоприемник и по делото е
представено Удостоверение от ТП на НОИ-гр.Ямбол, че в архива липсват писмени
данни за претендирания стаж. Няма спор, че в архива на НОИ се съхраняват
разплащателните ведомости и трудовоправни документи на осигурителя, но за
период следващ процесния, т.е. за периода от 01.01.1997г. до 30.09.2006г., като
липсват ведомости от 1993г. до 1996г. както и информация за водени
разплащателни ведомости за 1992г.
Претенцията се основава на представената по делото в оригинал
трудова книжка №3997 на въззивника
-ищец В.А.Б., от вписванията в която, се
установява отразено за процесния период от 16.11.1992 г. до 10.08.1993 г.
трудово правоотношение с „Дамполис Ател" ООД гр.Ямбол, за длъжността
„инвеститорски контрол", при заплата от 3800.00 лв., което правоотношение
е било прекратено по чл.325, т.3 от КТ. Но това вписване не е оформено съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
тъй като липсва подпис на работодателя - Управителя на „Дамполис Ател" ООД
и положен печат на Дружеството. Поради
това така отразеното вписване в трудовата книжка на ищеца няма
доказателствената стойност, възведена в разпоредбата чл.6 ал.2 т.5 от ЗУТОССР,
тъй като не изхожда от работодателя. Ищецът, който носи тежестта за
доказване в настоящото съдебно производство, не е ангажирал доказателства,
установяващи вероятността на трудовия стаж, който цели да установи с предявения
иск. По делото не са представени допустими доказателства, от които да се
установи положен трудов стаж от въззивника-ищец В.Б. за периода от време от 16.11.1992г.
– 10.08.1993г. на длъжност “инвеститорски контрол” в „Дамполис Ател" ООД гр.Ямбол. При липсата на писмени
доказателства по чл.6, ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР, гласни доказателства за установяване
на стажа, са недопустими, а и такива не са били ангажирани в хода на развилото
се пред ЯРС производство, поради което
ищцовата претенция се прецени от въззивния съд за изцяло недоказана и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С гореизложеното съдът дава отговор на
възраженията на въззивника и като счита жалбата му за неоснователна, намира, че
следва да потвърди обжалваното решение на РС-Ямбол като правилно и
законосъобразно. Решението е постановено при правилно приложение на материалния
закон.
При този изход на делото, право на разноски пред
въззивната инстанция на основание чл.78 ал.3 и ал.8 вр.с чл.273 от ГПК има
въззиваемата страна, на която следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Водим от
горното, ОС-Ямбол
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 613/24.09.2019
г., постановено по гр.д. №1402/2019 г. по описа на РС-Ямбол.
ОСЪЖДА В.А.Б., с ЕГН **********,***, с адрес за кореспонденция – гр.С.,
бул.”********” №**, *,
ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на Териториално поделение на НОИ -
гр.Ямбол, представлявано
от Г. И. М., чрез старши юрисконсулт А.А.С., сторените във въззивната инстанция разноски
в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.