Р Е Ш Е Н И E
№ 554 16.01.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
90 по описа за 2019 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на Ц.А.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, чрез пълномощник адв.Тихомир Бойновски, АК-Пловдив, против ЗК „Лев
инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.„Черни връх“ №51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария
Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, чрез адв.Станислава
Райчева, със съдебен адрес: гр.София 1606, ул.„Владайска“ №49, ет.1, ап.1, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 50 000
лв. – частичен иск от общо дължимите 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на
нанесени телесни увреждания от настъпило на 15.06.2018г. събитие, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 15.06.2018г.
до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 5707,06 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди – сбор от заплатените разходи за лечение и
медикаменти в размер на 314,40лв. и средствата, необходими за отстраняване на
нанесените вреди по мотоциклет в размер на 5 392,66лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 22.02.2019г. до
окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди,
че на 15.06.2018г., около 11:20ч., в гр. Несебър, на ул. „Първа“, в отсечката
между к.к. „Слънчев бряг“ и гр. Свети Влас, срещу хотел „Риу“, Д.Д.К., при управление
на автобус марка „Бова“, ДК№ А5600НА, нарушил правилата за движение по
пътищата, като отнел предимството на управлявания от ищеца и правомерно движещ
се мотоциклет марка „Харлей Дейвидсън“, модел „ВРСЦД Найт“ с peг.№ А1903К и
станал причина за реализирането на пътно-транспортното произшествие, от което
ищецът претърпял значителни неимуществени и имуществени вреди. Първа медицинска
помощ му била оказана във „Вива Клиник“, в к.к. „Слънчев бряг“, където било
установено счупване на 5-та ребрена дъга, при което бил настанен за лечение в
„Лайф Хоспитал“ - гр. Свети Влас за 6 дни, до 20.06.2018г., след което му бил
наложен режим на домашно лечение в продължение на 36 дни. Провеждани били
изследвания и лечебни процедури. Повече от два месеца след произшествието
ищецът продължавал да усеща силни болки в лявата си гръдна половина и не можел
да движи свободно снагата си. След проведени допълнителни рентгенови
изследвания, на 24.08.2018г. и 28.08.2018г. било установено, че вследствие на
катастрофата са фрактурирани и IV, VI и VII ребрени дъги в ляво.
В резултат на
ПТП и нанесените му телесни травматични увреждания: контузия на гръдния кош със
счупване на IV, V, VI и VII ребрени дъги в ляво по задна аксиларна линия и
увреждане на гръдните коренчета С6-/ и ТХ1 двустранно, охлузвания и наранявания
по леви бедро, коляно и ръка, ищецът претърпял и продължавал да търпи множество
болки и страдания, за парирането на които се налагало да употребява болкоуспокояващи.
Същите довели и до дълготрайни затруднения на движението на пострадалия, продължителна нетрудоспособност, стрес, както
и дълговременен страх от управление и возене на моторни-превозни средства.
Имуществените
вреди се изразявали в направените до завеждане на иска и предстоящите занапред
разходи за лечение, медикаменти, физиотерапия и рехабилитациоини процедури,
както и в стойността на вредите по собствения на ищеца мотоциклет марка „Харлей
Дейвидсън“, модел „ВРСЦД Найт“ с peг.№ А1903К.
Излагат се
твърдения, че обстоятелствата и причините за настъпването на застрахователното
събитие били изяснени в постановление на Районна прокуратура - гр. Несебър от
28.06.2018г. по преписка peг. № 304р-14377/2018г. по описа на РУ на МВР - гр.
Несебър, вх.№ 1201/2018г. по описа на Районна прокуратура - гр. Несебър.
Заявява се, че
водачът на автобус марка „Бова“, ДК№ А5600НА, попада в кръга на лицата, чиято
отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ по полица
BG/22/118001368692 от 08.05.2018г., със срок на валидност от 16.05.2018г. до
15.05.2019г., издадена от ЗК „Лев инс“ АД. Ищецът предявил претенция пред ЗК
„Лев инс“ АД, като представил всички писмени доказателства, необходими за
определяне и изплащане на обезщетение. В ответното дружество били образувани
преписки по щета № 0002-1000-03-18-7480 - за обезщетяване на вредите вследствие
телесните увреди и щета № 0002-5000-18-303776 - за репариране на вредите по
мотоциклета. С писмо от 30.11.2018г. застрахователят уведомил ищеца, че по преписката
за неимуществени вреди било определено в размер на 3 000лв., а по преписката за
имуществени вреди във връзка с лечението - в размер на 351,50лв., което ищецът
счел като признание за основателността на претенциите. Въпреки това ответникът
не е изплатил обезщетение.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът оспорва
изцяло основателността на иска. Оспорва механизма на настъпване на
произшествието, както и твърдението, че вина за настъпването му носи само
водачът на автобуса. Оспорва обстоятелствата и причините за застрахователното
събитие да са изяснени в постановлението на РП - гр. Несебър по аргумент на чл.
300 от ГПК. Освен това сочи, че липсват данни за пътните и атмосферните
условия, и видимостта по време на настъпване на ПТП, както и за поведението на
пострадалия – ищец, липсва констативен
протокол за ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищеца, който се е движел с несъобразена скорост и счита това за основание за
намаляване размера на обезщетението.
На следващо място оспорва
всички твърдения за характера, интензитета и продължителността на описаните
неимуществени вреди. Счита, че затрудненията с дишането и движението на ищеца са
в резултат на общото му здравословно състояние, а не в причинно-следствена
връзка с произшествието. Счита размера на претенцията за изключително завишена
и неотговаряща на съдебната практика и социално-икономическата обстановка в
страната. Оспорва иска за законна лихва от деня на събитието като неоснователен
по аргумент от чл.429, ал.3 от КЗ.
Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира разноски. На основание чл.78,
ал.5 от ГПК възразява срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В съдебно
заседание ответникът не изпраща представител. Ангажират се
доказателства.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
преки искове против застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 50 000
лв. - частичен иск от общо 60 000 лв. и за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 5 707,06 лв., от които 314,40 лв. разходи за
лечение и 5
392,66 лв. необходими средства за
отстраняване на нанесените по мотоциклета вреди, след допуснато изменение чрез увеличение на претенциите.
Няма спор
между страните, че на 15.06.2018г. е настъпило произшествие между управлявания от Д.Д.К. автобус марка „Бова“, ДК№
А5600НА и управлявания от ищеца мотоциклет марка „Харлей Дейвидсън“, модел
„ВРСЦД Найт“ с peг.№ А1903К, от което ищецът е пострадал, както и че е налице сключена с ответното дружество валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за моторното
превозно средство, с което е било причинено произшествието.
Ответникът
оспорва механизма на произшествието, претърпените вреди, причинно-следствената
връзка между произшествието и причинените увреждания на ищеца, прави възражение
за съпричиняване. Оспорва изцяло иска за присъждане на законна лихва от деня на
събитието.
От
представения от ответника по делото констативен протокол с пострадали лица се
установява, че на 15.06.2018 г. около 11:10 ч. на пътна отсечка к.к. Слънчев бряг
– Свети Влас, пред хотел „Риу“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между
автобус „Бова“ с рег. № А5600НА, управляван от Д.Д.К. и мотоциклет „Харлей
Дейвидсън“ с рег.№ А1903К, управляван от Ц.А.М., от което последният е
пострадал. За причина за ПТП се посочва, че водачът на автобуса отнел
предимството на движещия се по път с предимство М.. Установява се от протокола
още, че никой от водачите не е употребил алкохол, а автобусът е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Последното се
потвърждава и от представената по делото застрахователна полица № BG/22/118001368692 / 08.05.2018. Горните обстоятелства се потвърждават и от
представеното по делото постановление за отказ да се образува досъдебно
производство. След произшествието на ищеца е съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ – за това, че не представя
валиден договора за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
От съдебната
автотехническа експертиза, изготвена от в.л. П., се установява, че произшествието
е настъпило поради нарушението на правилата за движение, допуснато от водача на
автобус марка „Бова“ с рег.№ А5600НА Д. К., който, като е излизал от паркинга
на хотел „Риу“, не се е огледал за приближаващи МПС и е навлязъл на пътното
платно за движение, като е отнел предимството на управлявания от ищеца Ц.М.
мотоциклет марка „Харлей Дейвидсън“ с рег.№ А1903К. В следствие на рязкото
навлизане на автобуса, водачът на мотоциклета е загубил управление след опит да
избегне челен сблъсък с автобуса, паднал е и е претърпял
множество рани и ожулвания. В съдебно заседание пояснява, че водачът на
автобуса е излязъл от паркинга към хотела и се е включил в главен път, при
което е нарушил правилото да пропусне, движещите се по път с предимство МПС-та.
От горните доказателства може да се направи обосновано заключение за механизма
на ПТП и за вината на водача на автобуса. Съставения на ищеца акт за
установяване на административно нарушение касае липсата на полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ и няма общо с поведението му на пътя при
настъпването на произшествието.
От
постановление за отказ да се образува досъдебно производство е видно, че на
място при инцидента е пристигнал екип на ФСМП Несебър, като пострадалият М. е бил
прегледан от медицинския екип, но отказал да бъде откаран до УМБАЛ Бургас за
обстоен преглед. От показанията на свидетелката А.се изяснява, че същата
посетила местопроизшествието веднага след като ищецът ѝ съобщил за него
по телефона. Заварила го да лежи на земята, а моторът бил сурнат на една страна
по пътя. Първоначално изглеждало сякаш пострадалият е добре. Сам станал от
мястото и тръгнал да ходи. Дошла линейка, разпитали го, прегледали го и казал,
че се чувства добре, чувствал болка и тежест, но било нормално и можело да се
търпи. М. отказал да бъде откаран с линейка в УМБАЛ Бургас.
По данни на
посочената свидетелка, с която ищецът живее на семейни начала, около 10-15
минути след като се прибрали вкъщи, болките на ищеца се засилили. Започнал да
се поти, не можел да се движи, не можел да си съблече дрехите, нито да седне
или легне. С усилие го вкарали в колата и със свидетелката отишли във „Вива
клиник“ в к.к „Слънчев бряг“, където след консултация с лекар и рентгенова
снимка се установило, че има пукнато ребро. М. бил насочен към болница „Лайф
хоспитал“ - Св. Влас за наблюдение, където останал около седмица на медикаменти
и системи. Болката не отшумявала. В края на втория месец, след многократни
оплаквания, отишли при друг лекар за консултация, направили нова рентгенова
снимка, на която се установило, че счупеното ребро не е само едно, а още три, а
оттам и болките. Били предписани доста по-силни медикаменти и по-голям покой. Това
продължило 3-4 месеца.
Горното се
установява и от медицинската документация по делото. Ищецът е бил прегледан във
Вива клиник, където му е била направена рентгенография и е установено счупване
на пета ребрена дъга. Оттам е бил пренасочен за хоспитализация и лечение в МБАЛ
Лайф хоспитал, Свети Влас за времето от 15.06.2018 – 20.06.2018 г., където е
поставена диагноза увреждане на гръдните коренчета, некласифицирани другаде.
От
медицинската документация е видно още, че на 24.08.2018 г. във „Вива клиник“ е
извършено ново рентгеново изследване, показващо стари фрактури на ребра 5 - 7мо
по аксиларна линия, плеврални адхезии, а на 28.08.2018 г. в „Лайф хоспитал“,
Свети Влас е установено състояние след фрактура на 4-5-6-7 ребра по задна
аксиларна линия.
От съдебно-медицинската
експертиза се установява, че ищецът е получил контузия на 5-та ребрена дъга в
ляво и увреждане на гръдните коренчета С 6, 7, 8 и Тх 1 (6, 7 и 8 шийни
прешлени и 1 гръден прешлен) двустранно, охлузвания по ляво бедро и коляно,
като уврежданията отговарят на получени при падане на терена на ПТП. При
последваща рентгенография на 24.08.2018 са установени стари фрактури на ребра
от 5 до 7 и плеврални сраствания, а на 28.08.2018 г. освен на гореизброените –
и на 4-та ребрена дъга в ляво по задна аксиларна линия. Вещото лице дава
заключение, че най-вероятно се касае за неустановени счупени ребра при първото
изследване.
Д-р Парасков в
съдебно заседание пояснява, че уврежданията са две – едното е в шийната област,
а другото е в гръдната област. Установено е първоначално счупване на пета
ребрена дъга, а след това и на останалите, които най-вероятно са счупени при
инцидента. Обикновено контузията води до такива увреждания на коренчетата, но
тези увреждания могат да се получат и по друг механизъм при прекалено разтягане
на гръбначния стълб.
С оглед на
това съдът приема за доказано наличието на причинно-следствена връзка между
произшествието, причинено виновно от водача на автобуса Д.К.и телесните
наранявания на ищеца. Отделно следва да се посочи, че в закона е установено
оборимо предположение за вина на деликвента, което не е оборено със събраните
по делото доказателства.
Претърпените
от ищеца болки, физическо страдание, силни негативни изживявания, стрес,
ограничения в личния живот и контакти, битови неудобства след произшествието на
15.06.2018 г. представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат
обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ. При определяне размера
на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се
в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да
бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура
(така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК).
От
медицинската документация и съдебно-медицинската експертиза се установява, че
ищецът се е лекувал в болнично заведение и в домашни условия. Счупването на 4
ребрени дъги покрива юридическия критерий за средна телесна повреда, тъй като е
причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1,5 – 2
м., а останалите телесни наранявания са леки телесни повреди. От заключението
на д-р П. се установява, че обичайният срок за възстановяване при множествени
счупвания на ребра е в рамките на 2 - 2,5 месеца при упражняване на физически
труд. Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство
поради увреждане на ищеца под формата на
лека телесна подреда не обвързва настоящия съд в преценката му относно
осъществения вредоносен резултат. Установеното срастване на плеврата не
отзвучава, проявява се с болков синдром при промяна на времето, при настинки и
при натоварване. В медицинската документация не са описани усложнения и не се
очакват такива в бъдеще. Според д-р П. от медицинска гледна точка
възстановяването е протекло без усложнения и е приключило, като е останало
плевралното срастване.
Свидетелките
показания установяват силни болки непосредствено след инцидента и в дните на
болнично лечение. Тези болки са били
водещия мотив за нови образни изследвания, при което са установени счупвания на
повече от едно ребра. Свидетелските показания сочат, че ищецът изпитва страх от
пътя и шофирането, от колите на пътя. Според св.А.започнал да шофира на доста
по-късен етап, може би около 3-4 месеца след инцидента.
Болките и
физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са ноторни, като
присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са били причинени от
счупване на четири ребрени дъги в съчетание с увреждане на гръдните коренчета
двустранно, охлузвания по ляво бедро и коляно. Телесните увреждания са наложили
ищецът да пребивава в болнично заведение за специализирана помощ. Освен болка,
телесните увреждания са причинили на ищеца физически и битови неудобства,
защото той е бил затруднен да се придвижва и самообслужва в продължителен
период от време. От произшествието ищецът преживял силен шок, който довел до
страхове от шофиране. Същевременно, съдът съобрази, че в резултат на
уврежданията не се е наложил продължителен престой в болнично заведение, не са
налице усложнения и оперативна намеса, оздравителният процес е протичал със
заглъхване на болките и зарастване на ребрените кости, като ищецът се е
възстановил от травмите и е в работоспособно състояние, без необходимост от
инвалидизация, и единствено плевралното
срастване ще му причинява дискомфорт при определени условия. Свидетелските
показания за това, че страданията на ищеца са продължили повече от обичайното и
че те са станали причина за освобождаването му от работа, не следва да бъдат
кредитирани. По делото е представен само един болничен лист за отпуск в периода
15.06. – 20.07.2018 год. Липсват доказателства, че ищецът е бил преназначен на
друга длъжност и по-късно е бил освободен поради честите си отсъствия от работа
заради травмите.
Като изходи от
вида, интензитета и продължителността на преживените от ищеца болки и
страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения,
като взе предвид икономическата конюнктура, Бургаският окръжен съд намира, че
на Ц.М. следва да се определи обезщетение в размер от 30 000 лв., а в
останалата част претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
подлежи на отхвърляне.
Ответникът е
въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
се е движел с несъобразена скорост, поради което не е видял навреме
маневриращият автобус и не е могъл да спре.
С решение №
67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/13 г. на І т. о. на ВКС се приема, че в случай
на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е
въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради
това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в
отговора си.
Съдебната
практика последователно приема, че съпричиняване на вредоносния резултат е
налице, когато е осъществено конкретното проявление на действие или бездействие
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, намаляването на
дължимото от деликвента/застрахователя обезщетение не e обусловено от
преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото
лице, а дали това поведение действително е в причинна връзка с последвалия
резултат и по някакъв начин е допринесло за настъпването на решителното събитие
- т. 7 от ППВС № 17/1963 г., решение № 96/29.06.2015 г. по т. д. № 2461/2014 г.
ІІ т. о. ВКС, решение № 37/01.09.2015 г. по т. д. № 1070/2014 г. ІІ т. о. ВКС и
др. В конкретния случай, не е установено движение с несъобразена скорост от
страна на пострадалия, поради липса на достатъчно материали, чрез които вещото
лице да определи точната скорост на движение на двете превозни средства. От
друга страна, в отговора на въпрос 6 към автотехническата експертиза вещото
лице дава заключение, че водачът на автобуса е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако е изчакал приближаващия мотоциклет да премине, след което
да навлезе в платното за движение. Според чл.37 ал.3 от ЗДвП водачът на МПС,
излизащо на път от крайпътна територия, като
двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
Спазването на това задължение осигурява безпрепятствено включване в движението,
независимо от скоростта на движещите се по главния път превозни средства, а
нарушението, допуснато от водача на автобуса, е единствената причина за
настъпване на произшествието.
При това
положение не може да се приеме, че е налице противоправно поведение от страна
на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Приносът за настъпване на вредите трябва да е конкретен - да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от
страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем.
Представени са
разходни документи – фактури, касови бонове и разписки от разплащания на ПОС
терминал за медицински услуги на обща стойност 314,40 лв., като липсват касови бонове
към двете фактури за съдебномединско удостоверение на л.24 и 25 от делото на
обща стойност 50 лв. Предвид липсата на доказателства за заплащането на двете
фактури, съдът не може да приеме този разход за доказан. Вещото лице д-р П.
дава заключение, че представените документи за разходи за плащане в
медицинските заведения са адекватни, а в останалите касови бонове е отразено
медицински услуги. Съдът, като съобрази, че разходните документи кореспондират
с периода на увреждането и възстановяването след него, както и с представената
по делото медицинска документация, счита, че сторените разходи на стойност
264,40 лв. за медицински услуги са във връзка с претърпените от ищеца вследствие
на процесното ПТП травми и следва да бъдат обезщетени от ответника.
От инцидента
са причинени и щети по мотоциклета, за доказването на които ищецът е ангажирал
съдебна автотехническа експертиза. От таблица едно от заключението се установяват
следните щети: ауспух – горен, ауспух – долен, предпазител за ауспух – голям,
предпазител за ауспух малък, въздуховоди за радиатор хром, трипътник – горен,
предна ос, задна степенка, основа на задна седалка, като са включени и разходи
за труд. Вещото лице установява, че средствата, необходими за отстраняване на
вредите по мотоциклета, са на стойност 5 392,66 лв. по цени от официалния
вносител, тъй като липсват алтернативни части за процесния мотоциклет. Според заключението,
налице е причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и
нанесените щети по мотоциклета.
Предвид
горното, претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
частично доказана в размер на 5657,06 лв., от които 264,40 лв. - заплатени за
лечение и 5 392,66 лв. - необходими средства за възстановяване щетите по
мотоциклета. Посочените разходи се намират в причинна връзка с увреждането – те
не биха били направени без да са настъпили травматичните увреждания,
респективно възникнали щети по мотоциклета от произшествието.
Ищецът
претендира обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от
момента на увреждането, а върху обезщетението за имуществени вреди – от датата
на исковата молба.
Съгласно чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими
от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата
на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано
от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая
застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента
на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Техният размер не би
надхвърлил застрахователния лимит, предвид определения размер на обезщетението.
След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия
застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да се възприеме 26.06.2018г.-
датата, на която пострадалият е подал заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по електронен път, видно от представените по делото преписки по
процесните щети, заведени при ответното дружество, като преписката е била
образувана на следващия ден. Обезщетението за забава върху обезщетението за
имуществени вреди се претендира от датата на предявяване на исковата претенция
и следва да се присъди от този момент.
С определение
№ 365 от 25.03.2019 г. и протоколно определение от 17.12.2019 г. ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса над размера от 500 лв., но не е
освободен от разноски. Дължимата държавна такса върху присъдените обезщетения в
размер на разликата над 500 лв. до пълния размер от 1426,28 лв. следва да се
възложи върху ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК, а именно 926,28 лв.
Ищецът е
поискал присъждане на разноски и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК съобразно уважената
част от исковете в размер на 576,07 лв. Ищецът е бил представляван от адвокат
по реда на чл.38 от ЗА, ето защо възнаграждението, определено по реда на чл.38
ал.2 от ЗА, вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС следва да се
възложи върху другата страна – 1600 лв.
Ответникът
също е поискал присъждане на разноски. Съобразно отхвърлената част от исковете
и предвид чл.78, ал.3 от ГПК, ЗК „Лев
инс“ АД има право на разноски в размер
на 125,97 лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„Черни връх“ №51Д, представлявано от
изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев
Димитров, да заплати на Ц.А.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, по
банкова сметка ***: ***; BIC: ***, сума в размер на 30 000 (тридесет хиляди)
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болка и страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило
на 15.06.2018 г. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автобус
– Д.К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до претендираните
50 000 лв., предявени частично от 60 000 лв., както и претенцията за
присъждане на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
15.06.2018 г. до 26.06.2018 г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Черни връх“ №51Д,
представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и
Павел Валериев Димитров, да заплати на Ц.А.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, по банкова сметка ***: ***; BIC: *** сума в размер на 5 657,06 лв.
(пет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и шест стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение
и медикаменти, и необходимите средства за отстраняване на щетите по мотоциклет
„Харлей Дейвидсън“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до претендираните 5
707,06 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„Черни връх“ №51Д, представлявано от
изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев
Димитров, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Бургас, държавна
такса в размер на 926,28 лв. (деветстотин двадесет и шест лева и двадесет и осем
стотинки).
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„Черни връх“ №51Д, представлявано от
изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев
Димитров, да заплати на Ц.А.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, по банкова
сметка ***: ***; BIC: *** сума в размер на 576,07 лв.
(петстотин седемдесет и шест лева и седем стотинки) - разноски съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Лев
инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.„Черни връх“ №51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова
Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, да заплати на адв.Тихомир
Бойновски отАК – Пловдив възнаграждение
в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева за осъществено процесуално
представителство на ищеца Ц.А.М.
в първоинстанционното производство, на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Ц.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да
заплати в полза на ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Черни връх“ №51Д,
представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и
Павел Валериев Димитров, сумата от 125,97
лв. (сто двадесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки) - разноски
съобразено отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: