Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Плевен, 14.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, VІ наказателен състав в публичното заседание на четиринадесети октомври  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

          при секретаря Валя Стоянова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ АХдело №2093 по описа за 2019  година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375  от НПК.

 

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.10.2019 г. прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен е установил, че са налице основанията на чл.78А от НК по образуваното срещу М.И.К. *** досъдебно производство, за това че на 03.10.2019г. в ***не изпълнил Заповед за защита №52/05.08.19г. на Плевенския Районен съд постановена на основание чл.5 ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, с която му се забранява да приближава майка си ***с ЕГН********** на по -  малко от 50 м, както и жилището, което ***- престъпление по чл.296 ал.1 от НК и е направила предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на подсъдимия М.И.К. от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

За Районна прокуратура – гр. Плевен представител не се явява и не изразява становище по съществото на делото.

М.И.К. признава изложената в постановлението на Р. обстановка. Твърди, че е нарушил забраната по чл.5 от Закона за домашното насилие и приближал майка си ***, тъй като тя му се обадила и го повикала. Моли съда  за снизходителност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.И.К. и свидетелят ***– негова майка живеели заедно. Спрямо нея подсъдимият К. упражнявал физически и психически тормоз. В тази връзка свидетеля ***подала молба до РС-Плевен, с която поискала забрана на сина й да я доближава и същият да бъде отстранен от съвместното им жилище. По този повод  било  образувано гражданско дело №4812/2019г. по описа на РС - Плевен и на 05.08.2019 г. била издадена Заповед №52/05.08.2019г. за защита от домашно насилие. С така издадената заповед  на подсъдимия  била наложена забрана за срок от  шест месеца,  да приближава св. ***на по-малко от 50м, както и  жилището, което обитавали заедно и от където той  бил  отстранен.

Подсъдимият К. отишъл да живее при роднини.

На неустановена дата  през  месец октомври 2019г., подсъдимият, въпреки издадената заповед, решил да потърси контакт със свидетеля ***и отишъл да живее при нея на горепосочения адрес. На 03.10.2019г. подсъдимият К. се намирал в жилището на свидетеля ***когото домът  бил посетен от полицейския служител  - свидетеля ***-  установил нарушаване  на  заповедта от страна на подсъдимия К..  

По повод горното било образувано и проведено бързо производство №Б-267/2019г.  по  описа на Р..

Горната фактическа обстановка се установява както от обясненията на подсъдимия М.К. и показанията на разпитаните свидетели ******, дадени в хода на  досъдебното производство, както  и от останалите събрани писмени доказателства, находящи се в Досъдебно производство № Б-267/2019г по описа на Районна прокуратура - гр.Плевен, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият М.И.К. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296 ал.1 от НК, като на 03.10.19г. в ***не изпълнил Заповед за защита №52/05.08.2019г. на Плевенски районен съд, постановена на основание чл.5 ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, с която му се забранявало да приближава майка си - ***ЕГН********** на по - малко от 50м, както и жилището, което ***обитава на горепосочения адрес.

От субективна страна обвиняемият е извършил инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е искал настъпването им.

При така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си подсъдимия М.И.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.296 ал.1 от НК.        Обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществените отношения свързани с правосъдието. Предмет на престъпление са именно тези отношения.

От субективна страна  деянието е осъществено при форма на вината с пряк умисъл по смисъла на  чл.11, ал.2 от НК - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.

 В разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност  за този, който не изпълни заповед за защита от домашното насилие, с която заповед се налага ограничителна мярка - тази предвидена в разпоредбата на чл.5 от ЗЗДН.  Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК законодателят използва термина „заповед за защита от домашно насилие” по  - общо, като няма предвид единствено съдебния акт и реда по чл.15 от ЗЗДН.  Под заповед за защита от домашно насилие следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някой от предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното основание, реда за издаването, възможност за обжалване и др. В противен случай би се стигнала до неизпълнение на съдебен акт  по който едно лице би останало несанкционирано.

От приетите по делото доказателства съдът намира като безспорно установено, че подсъдимият М.К. е знаел за горната заповед и свързаните с нея обстоятелства.

За осъществяване състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК се изисква от обективна страна наличието на издадена заповед за защита от домашно насилие, която заповед да е сведена до знанието на лицето, което следва да я изпълнява, като му бъде връчен екземпляр от нея и въпреки знанието на наложените забрани и ограничения, е последвало неизпълнение от негова страна. Самото неизпълнение на заповедта може да се изрази както чрез действие, така и чрез бездействие, в зависимост от наложените мерки за защита. От субективна страна се изисква пряк умисъл при извършване на деянието. Деецът следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска или допуска настъпването на тези последици. За да се приеме, че е осъществен състав на престъпление е необходимо деянието да е доказано както от обективна страна, така и от субективна страна.  

        За деянието  по чл. 296, ал.1  НК  се предвижда наказание  до три години "лишаване от свобода" или "глоба" до 5 000 лева.

Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди. Ето защо съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК, предвиждаща административно наказание „Глоба” в размер от 1 000 до 5 000 лв. При обсъждане размера на административното наказание “глоба”, съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимият работи, проявява искрено  разкаяние. Като смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът отчете чистото му съдебно минало, съдействието, което е оказал за разкриване на обективната истина. С оглед на така изложените обстоятелства и като не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия такива, съдът намира, че следва размерът на глобата следва  да бъде минималния, а именно –1000 лв., доколкото именно този размер съдът намира за справедлив и адекватен да санкционира подсъдимият К. според степента на обществена опасност на дееца.

Съдът счита, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на обществена опасност на обвиняемия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК. Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал.7 на чл. 78а НК законови пречки за това.

С деянието не са причинени имуществени вреди.

Водим от горното, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а от НК подсъдимият М.И.К. ***, ЕГН********** ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за това, че на 03.10.19г. в ***не изпълнил Заповед за защита №52/05.08.19г. на Плевенския Районен съд постановена на основание чл.5 ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, с която му се забранява да приближава майка си ***с ЕГН:********** на по малко от 50 м, както и жилището, което ***обитава в ***- престъпление по чл.296 ал.1 от НК и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ ЛЕВА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от днес, пред Окръжен съд - Плевен.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: