Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Б.С.,
21.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 21 октомври, Две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при
секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 481/2020
год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
“А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис
– сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. -
изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрисконсулт Е.Р., с която се иска да се установи наличието на претендираните от
ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу
ответника Г.Н.С. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***,
за сумата от 434,91 лв. главница, дължима
на основание сключен договор за паричен заем № 3243115/07.06.2018г., договорна
лихва в размер на 71.63 лв. за
периода от 06.08.2018г. до 02.06.2019г.,
такса разходи в размер на 45.00 лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 373.90 лв. за периода от 05.09.2018г.
до 02.06.2019г., лихва за забава в размер на 40.01 лв. за периода от 07.08.2018г. до 05.12.2019г. /виж
пощенското клеймо/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 05.12.2019г. /виж пощенското
клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски по заповедното производство и в исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.238 от ГПК.
В срока указан в
разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата Г.Н.С. не е депозирала писмен отговор
във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е
направила своите възражения и не е
ангажирала доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в
процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
За последиците от
неподаване на писмен отговор ответницата Г.Н.С. е уведомена лично на 09.07.2020г., видно от върната разписка
на съобщението по чл.131 от ГПК по делото/л.31 от делото/.
Същата редовно призована по
реда на чл.44 от ГПК за открито с.з. не
се явила, не изпратила представител, не е взела становище по исковата молба, не
е ангажирала доказателства и не е депозирала писмена молба, с която да поиска
делото да се гледа в нейно отсъствие.
По делото
са събрани писмени доказателства.
Приложено
е ч.гр.д.№ 1603/2019г. по описа на РС-Б.С..
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№
1603/2019г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника Г.Н.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 940/10.12.2019г.
за сумата от 434,91 лв. главница, дължима
на основание сключен договор за паричен заем № 3243115/07.06.2018г., договорна
лихва в размер на 71.63 лв. за
периода от 06.08.2018г. до 02.06.2019г.,
такса разходи в размер на 45.00 лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 373.90 лв. за периода от 05.09.2018г.
до 02.06.2019г., лихва за забава в размер на 40.01 лв. за периода от 07.08.2018г. до 05.12.2019г. /виж
пощенското клеймо/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 05.12.2019г. /виж пощенското
клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни
разноски в размер на 25,00 лв. държавна
такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.78,ал.8, изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПрП вр.чл.26
от НЗПрП, като в останалата част над сумата от 50,00 лв. до предявеният размер
от 200,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение е отхвърлено като неоснователно.
На длъжникът Г.Н.С. заповедта
е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
От приложена справка от ТД
на НАП-Враца в заповедното производство е видно, че Г.Н.С. има прекратен трудов
договор с ЗППОК „Единство“ с.С.19.01.2018г., след която дата няма регистрирани
трудови договори на територията та Р.България.
С настоящата
искова молба кредиторът „А.з.с.н.в.”***, е
предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането
по процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.
В срока указан в разпоредбата
на чл.131 от ГПК ответницата Г.Н.С. не е
депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, но е
уведомена лично на 09.07.2020г. за
последиците от неподаването й, редовно призована е за открито с.з. по реда на
чл.44 от ГПК/същата отказала да получи призовката/, но не се явила, не е изпратила
представител, не е взела становище по исковата молба, не е ангажирала
доказателства и не е депозирала писмена молба, с която да поиска делото да се
гледа в нейно отсъствие.
При този
изход на делото съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, тъй
като са налице кумулативно дадените предпоставките по чл.238,ал.1 от ГПК, а
именно: в срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е ангажирал
доказателства, не се е явил в с.з. да вземе становище по молбата и не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.1 и 2 от ГПК на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в и.м.
обстоятелства, представените и събрани в хода на процеса доказателства, поради
което неприсъственото решение не се мотивира по същество.
При този изход на делото
следва да бъде признато за установено, че ответницата Г.Н.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”
АД-С., сумата от 434,91 лв. главница, дължима на основание сключен договор за
паричен заем № 3243115/07.06.2018г., договорна лихва в размер на 71.63 лв. за периода от 06.08.2018г. до
02.06.2019г., такса разходи в размер
на 45.00 лв., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 373.90 лв. за периода от 05.09.2018г. до 02.06.2019г., лихва за
забава в размер на 40.01 лв. за
периода от 07.08.2018г. до 05.12.2019г. /виж пощенското клеймо/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 05.12.2019г. /виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 940/10.12.2019г. по ч.гр.д.№ 1603/2019г. по описа
на РС-Б.С..
По
разноските:
При произнасяне по
исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски,
както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР
№3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е
поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото
производство. Представил е и списък с разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода
на настоящия исков процес, ответницата Г.Н.С.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1603/2019г.
по описа на РС-Б.С. в размер на 25,00 лв. държавна
такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
По исковото производство
ищеца е поискал присъждане на 175,00 лв. заплатена държавна такса и 250,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Относно претендираното в
исковото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 250.00 лв., съдът
намира, че същото следва да се редуцира на 100.00 лв., съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПрП, вр. чл.25,ал.1 от Наредба за плащането на правната помощ.
С оглед правната
и фактическа сложност на делото и най-вече, че делото е постановено
неприсъствено решение, съдът определи като дължим минималния предвиден в закона
размер на юрисконсултско възнаграждение.
При този изход
на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата Г.Н. ще следва да заплати на
ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 175,00
лв. заплатена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложените мотиви и на основание
чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.238 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Г.Н.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА
ДЪЛЖИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Е.Р., сумата от 434,91 лв. главница, дължима
на основание сключен договор за паричен заем № 3243115/07.06.2018г., договорна
лихва в размер на 71.63 лв. за
периода от 06.08.2018г. до 02.06.2019г.,
такса разходи в размер на 45.00 лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 373.90 лв. за периода от 05.09.2018г.
до 02.06.2019г., лихва за забава в размер на 40.01 лв. за периода от 07.08.2018г. до 05.12.2019г. /виж пощенското
клеймо/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 05.12.2019г. /виж пощенското клеймо/ до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
940/10.12.2019г. по ч.гр.д.№ 1603/2019г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Г.Н.С.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б. - изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт Е.Р., направените деловодни разноски по
исковото производство по гр.д.№ 481/2020г.
по описа на БСлРС, в размер на 175,00
лв. заплатена държавна такса и 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПрП, вр. чл.25,ал.1 от
Наредба за плащането на правната помощ, както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1603/2019г. по описа на РС-Б.С.
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се
връчи на всяка от страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1603/2019г. по
описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: