Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 593
18.06.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 27.05.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 597 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
от „ЗАНДАР” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Иван Ст. Гешев“ № 6, ет. З, ап. 9, чрез пълномощника адвокат А.Й.,
против решение № 4589 от 02.12.2019 г.
постановено по гр.д.№ 19398 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с., с което са отхвърлени предявените
от „ЗАНДАР” ЕООД против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Триадица, пл.
„Позитано“ № 5, искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева,
главница включваща заплатено от „ЗАНДАР” ЕООД на пострадал работник – Х.Д.
обезщетение, присъдено по в. гр. д. № 1040/2017 г. по описа на ПдОС, сумата от
3351,05 лв. обезщетение за забава за периода от 21.01.2014 г. до 15.05.2018 г.,
и 631,25 лв. разноски по в. гр. д. № 1040/2017 г. по описа на ПдОС, както и „ЗАНДАР” ЕООД е осъдено да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ разноските по
делото от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания
за неправилност, необоснованост на
първоинстанционното решение и за постановяването му в противоречието на
материалния закон. Приема се, че първостепенният съд правилно е изяснил
фактическата обстановка по делото, но при преценката на същата е формирал
неправилни правни изводи, обусловили отхвърлянето на исковата претенция.
Възразява се, че районният съд неправилно е изключил възможността на
работодателя да се суброгира в правата на застрахования работник, комуто вече е
изплатил обезщетението, присъдено с влязло в сила Решение № 840 от 30.06.2017г.
по възз.гр. гдело № 1040/2017г. на ПОС, V гр.с., постановено при участието на ответника като
трето лице - помагач. Посочва се, че първостепенният съд не е взел предвид, че
ако застрахователното дружество е изпълнило задължението си да заплати
застрахователно обезщетение по процесната застрахователна полица „Трудова
злополука“, то обезщетението, което работодателят е заплатил на работника по
реда на чл.200, ал.1 КТ е щяло да се
намали съгласно разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ с размера на полученото от
работника обезщетение по застрахователния договор. Позовава се на чл.229 от КЗ
отм. и излага довода, че след като работодателят е обезщетил увреденият
работник за вреди, настъпили вследствие на трудовата злополука, попадаща в
обхвата на застрахователната полица, то същият има право да бъде удовлетворен
от застрахователното дружество. Моли за уважаване на въззивната жалба като се
отмени изцяло обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да
се уважат предявените искове. Претендира направените разноски в пълен размер за
двете инстанции. Не прави доказателствени искания. В о.с.з. жалбоподателят е
депозирал молба – становище, с която поддържа въззивната жалба. Представя
списък на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с
ЕИК *********. За о.с .з. представя писмена защита, в която оспорва въззивната
жалба, като неоснователна, излага
становище по същество и се моли да се потвърди първоинстанционното решение като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Не прави доказателствени искания.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК
и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 74 от ЗЗД от „ЗАНДАР” ЕООД против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, за осъждането на последното да му заплати сумата от 10 000 лева -
главница, представляваща заплатено от „ЗАНДАР” ЕООД на пострадал
работник – Х.Д. обезщетение, присъдено по в. гр. д. № 1040/2017 г. по описа на
ПдОС, сумата от 3 351,05 лв. -обезщетение за забава за периода от 21.01.2014 г.
до 15.05.2018 г., и сумата от 631,25 лв. – платени от него разноски по в. гр.
д. № 1040/2017 г. по описа на ПдОС. Ищецът основава претенцията си на сключена застраховка „Трудова злополука“, обективирана
в Застрахователна полица № 3607141200R00038 от 02.01.2014г. при ответника, за
което бил издаден Застрахователен сертификат от 02.01.2014г., със
застрахователна сума - седемкратния размер на годишната брутна работна заплата,
с покрити рискове - смърт, трайна загуба на работоспособността и временна
загуба на работоспособността, настъпили в резултат на трудова злополука, със
срок па застраховката от 00,00 часа на 03.01.2014г. до 23,59 часа на
02.01.2015г. и с територия па валидност - Република Българи и ЕС /Европейския
съюз/. Застрахователната премия била заплатена изцяло и напълно в брой от застраховащия
съгласно сметка № 3607141200R0003M от 02.01.2014г. Неразделна част от
застрахователната полица бил и списък на служителите, работещи в „ЗАНДАР” ЕООД,
в който списък фигурирал и Х.М.Д. с ЕГН ********** - бивш служител на ищцовото
дружество, постъпил на работа по силата на Трудов договор от 19.11.2013г„
регистриран в ТД на НАП - Пловдив на 26.11.2013 г. С командировъчна
заповед № 114/26.11.2003г. Х.М.Д. бил
командирован от работодателя „ЗАНДАР“ ЕООД в Република Естония за работа в
дървообработващо предприятие „Долд, Нуйдутьостус“, където на 21.01.2014 г. пострадал
по време на работа, злополуката била приета за трудова и вследствие на същата
работникът претърпял трайно увреждане, като в
резултат от преценката на медицинската експертиза му била определена
частична нетрудоспособност от 60 %. причина - работна травма. Тези
обстоятелства са били установени с влязло в сила Решение № 840 от 30.06.2017г.,
постановено по гр.възз.дело № 1040/2017г, на ПОС, V състав, с което е отменено
решението по гр.дело № 5000/2015г. на ПРС, XV гр.състав и „ЗАНДАР“ ЕООД е
осъдено да заплати на работника Х.М.Д., на основание чл. чл.200, ал. 1 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 10 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 27.04.2015 г, до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер на 1 283,30 лв. - лихва за забава върху главницата за претърпените
неимуществени вреди за период от датата на настъпване на трудовата злополука -
21.01.2014 г. до 26.04.2015 г. включително, ведно със присъдените съдебни
разноски. Посоченото решение било постановено при участието на ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ като трето лице - помагач в производството по делото
съгласно чл.219 от ГПК.
Позовава се на сключения с ответника
застрахователен договор като твърди, че застрахователят дължи заплащането на
процент от застрахователната сума в размер на 7 годишни брутни работни заплати,
равен на процент от загубената работоспособност, който в случая е 60 %.
Позовава се на т.6 от ОУ по застраховка Трудова злополука като намира, че
дължимото от застрахователя обезщетение е в размер на 31 543, 34 лв.
Предвид на това намира, че ако тази сума е била изплатена от застрахователя на
пострадали работник, то така на осн.чл.200, ал.4 от КТ е щял да се намали
размерът на обезщетението, което ищецът като работодател е следвало да заплати
на работника по реда на чл.200, ал.4 от КТ.
С уточняваща молба ищецът посочва, че претендира
заплащането на 10 000 лева - представляваща присъдено на увредения
работник обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на трудовата
злополука от 21.01.2014 г., заплатено от работодателя; 3 351, 05 лева -
законна лихва за забава плащането на главницата за периода от 21.01.2014 г. до
15.05.2018 г. и 631, 25 лв.- съдебно-деловодни разноски в производството по
чл.200 КТ, които суми са присъдени с Решение № 840 от 30.06.2017г., постановено
по гр.възз.дело № 1040/2017г, на ПОС, V състав.
Ищецът обосновава исковата си претенция
с твърдението, че като застраховащ по застрахователната полица „Трудова
злополука“, изплащайки присъденото по реда на чл.200 от КТ обезщетение на
увредения работник, ведно със законната лихва и съдебни разноски, се е
суброгирал в правата на застрахования по застрахователната полица, съгласно
чл.229 от КЗ /отм./, с оглед на което сумата се претендира по силата на така
настъпилата суброгация.
Ответното дружество, чрез процесуалния
си представител, е оспорило исковата претенция с искане да се остави без
уважение.
С обжалваното решение РС е приел, че
между страните по делото е налице
валидно сключен договор за застраховка, правата по който възникват в полза на
третото лице. Районният съд е отхвърли исковата претенция с мотива, че в
договора за застраховка не е предвидена възможност за суброгиране в правата на
удовлетворения кредитор /работник или служител/, както и че в закона не е предвиден и регресен иск спрямо
застрахователя, по силата на който работодателят да има възможност да предяви
правата си. Според РС, сключеният договор не изключва и не замества
работодателската отговорност на ищеца, предвидена в КТ, а напротив – действа
паралелно и независимо от нея, при което ищецът е изпълнил свое задължение,
поради което предявеният иск пр.осн. чл.74 от ЗЗД е неоснователен.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Пред въззивната инстанция са безспорни
фактите, че между ищеца „ЗАНДАР“ ЕООД АД и ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ е възникнало валидно застрахователно правоотношение по групова застраховка „Трудова злополука“,
обективирана в Застрахователна полица № 3607141200R00038 от 02.01.2014г. По силата на разпоредбите на договора и общите
условия към тях са покрити изброени застрахователни рискове, сред които и трайна
намалена работоспособност в резултат на трудова злополука. Застраховани по договора са 29 служители /общи
работници/ по представения списък по делото, сред които и работникът Х.М.Д..
Не е спорно, че в срока на действие на
застрахователния договор, работещият по трудово правоотношение с „ЗАНДАР“ ЕООД АД – Х.М.Д.
е претърпял злополука, която е квалифицирана като "трудова". С Решение № 840 от 30.06.2017г., постановено по
гр.възз.дело № 1040/2017г, на ПОС, V състав, по предявен от работника иск с
правно основание чл.200 от КТ против работодателя, последният е осъден да
заплати на работника 10 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.04.2015 г. до окончателното й изплащане, 1 283,30 лв- лихва
за забава върху главницата за претърпените неимуществени вреди за период от
датата на настъпване на трудовата злополука – 21.01.2014 г. до 26.04.2015 г.
включително, както и 631,25 лв. - съдебно - деловодни разноски. Като помагач на
ответника по това дело е привлечен ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, поради
което и във вътрешните отношения между страните по настоящия спор се
разпростира задължителната сила на мотивите по решението на гражданския съд.
Според приетото заключението на ССчЕ,
което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, ищецът е заплатил на
пострадалия работник сумата от
13 340,05 лева - „обезщетение и лихви по гр. в. д. № 1040/2017 на ПОС“,
сумата от 11 лева, представляваща „обезщетение за лихви по гр. в. д. №
1040/2017 на ПОС“ и сумата от 631,24 лева, представляваща „съдебни разноски по
гр. в. д. № 1040/2017 на ПОС“.
Поставеният пред съда въпрос е дали за
работодателя, изплатил пълното дължимо обезщетение по чл. 200 КТ, настъпва
правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор в хипотезата на чл. 74 ЗЗД, съответно материалноправно легитимиран ли е да претендира изплатената сума
от застрахователя.
В разпоредбата на чл. 74 ЗЗД е уреден
общият фактически състав на суброгацията, която е предпоставена от изпълнение
на задължение /по начало чуждо/ при наличие на правен интерес от трето лице,
което встъпва в правата на удовлетворения кредитор, доколкото има регресни
права към длъжника. При суброгацията към третото лице преминават прехвърлимите
права на кредитора с всички обезпечения в широк смисъл на думата, освен при
ограниченията, уредени в закона. Суброгаторното право е предназначено да
гарантира и улесни реализирането на регресните права на третото лице във
вътрешните му отношения с длъжника във връзка с изпълнението на третото лице
към кредитора, поради което и с оглед принципа за забрана на неоснователното обогатяване,
регресното право е предпоставка за суброгаторното право, имащо акцесорен и
обезпечителен характер по отношение на правото на регрес. Суброгация без регрес
е възможна само в изрично предвидените от закона случаи /чл. 178 ЗЗД/.Преценката
за наличие на регресни права във връзка с изпълнението на третото лице към
кредитора се извършва на плоскостта на вътрешните отношения на третото лице и
длъжника. Тежестта на доказване на наличието и основанието на регресното право,
на основание чл. 154, ал.1 ГПК, е на ищеца, претендиращ суброгаторното право -
Решение № 122 от 18.09. 2014 г. на ВКС по т. д. № 3228/2013 г., I т. о., ТК.
Законът не урежда наличието на личен
регресен иск на работодателя - застраховащ срещу застрахователя в случаите,
когато отговорността по чл. 200 КТ е погасена чрез пълно заплащане на дължимото
обезщетение. На основание чл. 202 КТ за изплатеното на пострадалия или на
неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните
работници или служители. Други регресни притезания не са предвидени. Нормата на
чл. 229, ал.1 КЗ - отм., на която въззивникът се позовава касае различна
хипотеза на встъпване в права при сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“. При сключен договор за застраховане на
работниците и служителите за риск "Трудова злополука", работодателят би
могъл да претендира пряко от застрахователя заплащането на застрахователно обезщетение за реализираната по
отношение на него отговорност по чл. 200 КТ, само когато е налице застраховане
на работодателската му отговорност. В случая обаче такъв договор за застраховка
не е сключен. Интересът на работодателя при процесната застраховка
се обосновава с възможността за приспадане на междувременно заплатените суми от
застрахователя в хипотезата на чл. 200, ал.3 КТ. В случай, че сумата, платена
като застрахователно обезщетение, е равна или надхвърля размера на сбора от
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, които дължи работодателят
съгласно чл. 200 КТ, тогава последният се освобождава от задължението си
напълно. Когато платеното от застрахователя е по-малко от дължимото от
работодателя, последният дължи разликата между двете суми. Законодателно не е регламентирано правото на
работодателя да приспада вече изплатеното от него обезщетение вследствие
реализиране на имуществената му отговорност по чл. 200 КТ.
Отделно от изложеното, както правилно е
приел РС, плащането на дължимото обезщетение по чл. 200 КТ съставлява
изпълнение на собствен, а не на чужд дълг. Плащането не се ползва с погасителен
ефект спрямо вземането на застрахования към застрахователя, поради което право
на регрес не би могъл да възникне. В случая работодателят е изпълнил законовото
си задължение по чл.200 КТ да възмезди работника за причинените му от трудовата
злополука вреди. Същевременно, съдържанието
на сключения между страните застрахователен договор не обективира клауза за
доброволна суброгация в полза на платилия застраховащ.
Следователно налага се изводът, че
липсват предпоставките за настъпване на законова суброгация по чл. 74 от ЗЗД,
поради което постановеното в идентичен смисъл решение на РС - Пловдив следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, на осн.чл.78,
ал.8 от ГПК на застрахователното дружество ще бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева за въззивната инстанция.
Така мотивиран,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4589
от 02.12.2019 г. постановено по гр.д.№ 19398 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, XVIII гр.с.
ОСЪЖДА „ЗАНДАР” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Иван Ст. Гешев“ № 6, ет. З, ап. 9,
представлявано от управителя А.Ф., да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1, пр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.