№ 294 / 15.5.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.МОНТАНА            

15.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

                                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело №4122 по описа за 2017 година  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е при условията на чл.341,ал.1 от ГПК, образувано по искова молба на И.И.М. xxx по предявен иск с правно основание чл.34, ал.1 от Закона за собствеността против Д.Я.Т. и М.Т.М. xxx, за делба на недвижим имот, находящ се в с. Л. о..

Твърди, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. Л. о., представляващ УПИ VІ, с пл.№ 197 в кв.7 по регулационния план на с. Л. одобрен през 1993г., находящ се в с. Л. у. Д. №., целия с площ от 430 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ 446, УПИ 198, УПИ 196, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 95 кв.м., от който той е собственик на 4/6 идеални части, а ответниците притежават по наследство права върху 2/6 идеални части. Поддържа, че с ответниците не могат да постигнат доброволна делба, същите възпрепятстват достъпа му до имота, ползват целия имот, поради което предявява настоящия иск и моли да бъде допусната съдебна делба при права съгласно изискванията на Закона, като всеки от съделителите получи реален дял от наследствения имоТ. Към ИМ са приложени писмени доказателства, както и искания за събиране на допълнителни доказателства.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, от ответниците Д.Я.Т. и М.Т.М. xxx, редовно призовани, не е постъпил писмен отговор и не е взето становище по предявения иск за делба. В открито съдебно заседание се явяват и вземат становище, че никога не са възпрепятствали достъпа на ищеца до имота, но той повече от 20 години не е стъпвал в къщата. Не оспорват правата, които ищеца има върху имота и не възразяват да се допусне до делба имота, при права съответно 4/6 ид.части за ищеца и 2/6 ид.части за тях ответниците.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и единство и на основание чл.235 от ГПК във вр. с чл.344,ал.1 от ГПК,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено, че страните са съсобственици на следния недвижим имот, находящ се в с. Л. о., представляващ УПИ VІ, с пл.№ 197 в кв.7 по регулационния план на с. Л. одобрен през 1993г., находящ се в с. Л. у. Д. №., целия с площ от 430 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ 446, УПИ 198, УПИ 196, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 95 кв.м.

Собствеността върху имота е придобита по следния начин:

С НА № 198, том VІ, дело №868 от 2010г. на нотариус Р. П. Ж. А. Т. Т. И. Б. и ищеца И.И.М., са признати за собственици на основание давностно владение и наследство, върху целия имоТ. С НА №199, том VІ, дело №869 от 2010г. на нотариус Р. П. Ж. А. Т. и Т. И. Б. даряват на И.И.М. собствените си ¾ идеални части от имота.

Горните нотариални актове са отменени в съответните части с решение на РС Монтана от 20.12.2011г. по гр.дело № 226/2011г., в сила от 15.11.2012г. С Решението по горното дело Д.Я.Т. М.Т.М., Ж. А. Т. Т. И. Б., И.И.М. и Д. Т. К. са признати за собственици при права по 1/6 идеална част за всеки от тях по силата на наследственото си правоприемство и давностно владение. Със същото решение НА № 198, том VІ, дело №868 от 2010г. на нотариус Р. П. е отменен до размера на 4/6 идеални части, а НА № 199, том VІ, дело №869 от 2010г. на нотариус Р. П. с който е извършено дарението, е отменен над размера от 2/6 идеални части. Впоследствие с НА № 64, том ІІ, дело №150 от 2013г. на нотариус Б. П., Д. Т. Г. продава на И.И.М. собствената си 1/6 идеална част от процесния имоТ. С оглед на горното, ищеца И.И.М. е собственик на 4/6 идеални части, а ответниците Д.Т. и М.Т. притежават общо 2/6 идеални части от имота.

Съдът намира, че горните фактически данни са достатъчно сигурна индиция, фактът на съсобствеността между страните по делото да се смята за безспорно установен, особено като се има предвид, че ответниците по същество признават претенцията на ищеца за съсобственост (общност) по отношение на процесния недвижим поземлен имоТ.

По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението,с което се допуска делбата,съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността.С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

В настоящия случай без съмнение е налице съсобственост по отношение на процесния имот, находящ се в с. Л. о.  и този въпрос изобщо не е спорен между страните по делото.

Относно правата на страните – същите са безспорни и ще бъдат за ищеца по делото 4/6 идеални части и за ответниците в общ дял 2/6 идеални части от поземления имот, ведно с намиращите се в имота сгради.

Предвид гореизложеното, следва да се допусне съдебна делба по отношение на процесния поземлен имот между страните по делото при права: за ищeца 4/6 идеални части и за ответниците 2/6 идеални части от поземления имот, ведно с намиращите се в имота сгради, съобразно изискванията на Закона за наследството.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

 

          ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между И.И.М. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, Д.Я.Т. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и М.Т.М. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, по отношение на следния недвижим имот, находящ се в с. Л. о., представляващ УПИ VІ, с пл.№ 197 в кв.7 по регулационния план на с. Л. одобрен със Заповед №200 от 01.12.1993г., находящ се в с. Л. у. Д. №., целия с площ от 430 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ 446, УПИ 198, УПИ 196, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 95 кв.м.

         ПРИ ПРАВА: за ищеца И.И.М. – 4/6 идеални части от поземления имот, заедно с построената в поземления имот сграда и за ответниците Д.Я.Т. и М.Т.М. – 2/6 идеални части от поземления имот, заедно с построената в поземления имот сграда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: