Р Е Ш Е Н И Е
№ 260098
гр. Пловдив, 07.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на
тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на
секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия Велина
Антонова НОХД /В/ № 91 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по повод постъпило на
22.01.2021 г. искане от г.п.н.
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на наказателно дело от
общ характер № 7317/2020 г. на Районен съд – Пловдив, по което е било одобрено
споразумение за решаване на делото и производството е било прекратено, а също
така е постановено определение по реда на чл. 306, ал. 1 , т. 3 НПК за решаване
на въпросите по чл. 68, ал. 1 НК. В искането се сочи, че в хода на същото са
били допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК,
като се релевират съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК –
нарушения на материалния и процесуалния закон. В искането се съдържат и данни в
подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за възобновяване на
делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание пред настоящия съд се
поддържат наведените доводи от страна на представителя на Апелативна
прокуратура – Пловдив.
В хода на съдебните прения защитникът на осъдения
намира искането н.г.п. за неоснователно, макар да счита, че действително е налице
нарушение на закона, чието отстраняване с възобновяване на делото и връщането
му за ново разглеждане от друг състав на съда, би утежнило положението на
осъдения, което е неприемливо.
Осъденият поддържа заявеното от неговия служебен
защитник адв. В.К. доводи.
В последната си дума сочи, че не желае да се
уважава искането н.г.п.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за ревизия на горепосочените
актове по реда на възобновяването се
явява направено от надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК и
касае съдебни актове от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал.
1 от НПК, явява се депозирано в срока, предвиден по чл. 421, ал. 1 от НПК, когато се иска увеличаване на наказанието.
Разгледано по същество, искането е напълно основателно, като претендираните нарушения на касационните
основания се съдържат в самото дело, чието възобновяване се търси чрез
прилагането на извънредния способ за съдебен
контрол.
Видно от материалите по делото с определение №
260277 от 23.11.2020 г. по НОХД № 7317/2020 г. на Районен съд – Пловдив за
одобряване на споразумение подсъдимият И.И.Т. е бил признат виновен в това, че на
19.11.2020г. на път PDV
1057, км.7+500 /с. * - с. */, обл. *е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „ *“,
модел „ *“ с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
а именно 2.29 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7410“ с фабричен номер № ARRВ 0125, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда - определение от 17.06.2020 г. на Пловдивския районен съд, с което е било одобрено споразумение № 474/17.06.2020 г. по НОХД № 3445/2020 г. по описа на същия съд, влязло в сила на 17.06.2020 г. за деяние по чл. 343 б, ал.1 от НК.
За така извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на подсъдимия И.И.Т., е била наложена кумулативна санкция ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е било ОПРЕДЕЛЕНО
да се изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода при първоначален
ОБЩ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК от така наложеното на подсъдимия И.И.Т.
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е било ПРИСПАДАТО времето, през
което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 19.11.2020 г. до
влизане на определението в законна сила,
като един ден задържане е бил зачетен за един ден лишаване от свобода.
Във връзка с одобреното споразумение е било
извършено и произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК по въпросите по чл.
68, ал. 1 НК, като е било активирано и условно наложеното на И.И.Т. наказание
от осем месеца лишаване от свобода, което му е било определено по НОХД №
3445/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 н. с., като последното е
влязло в сила с изтичане на законоустановения срок за обжалване и протестиране.
Видно от материалите по цитираното дело на РС –
Пловдив съдебното производство по същото е било образувано по внесен
обвинителен акт от страна на РП-Пловдив на 23.11.2020 г. С разпореждане на
съдията-докладчик от същата дата делото е било насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните за същата дата по общия
ред.
Видно от
протокола за съдебно заседание, проведено на 23.11.2020 г. пред Районен съд – Пловдив по НОХД № 7317/2020 г.
/л. 8 – 12 от цитираното дело/, след даване ход на делото и започване на
съдебното следствие пред първия съд с прочитане на внесения от прокурора
обвинителен акт, подсъдимият, неговият защитник и представителят на държавното
обвинение представили споразумение за прекратяване на наказателното
производство. Съдът пристъпил към процедура по чл. 384, ал. 1 от НПК във връзка
с изготвеното от страните писмено споразумение, което съдържало тяхното
съгласие по всички въпроси, визирани в разпоредбата на ал. 5 на чл. 381 от НПК.
Спазена била процедурата по ал. 6 на чл. 381 от НПК за подписване на
споразумението от подсъдимия. След като подсъдимият се признал за виновен по
повдигнатото му обвинение и заявил информираност по всички въпроси на
споразумението, в протокола бил отразен текста на самото споразумение.
Следва да се споделят наведените в искането н.г.п.
доводи за наличие на предпоставките на
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за възобновяване.
Настоящият съд намира, че в процедурата за
одобряване на споразумението, когато съдът прецени, че
споразумението не противоречи на закона и морала постановява определение за
одобряването му /чл. 382, ал. 7 НПК/, като в протоколното определение
възпроизвежда съдържанието на споразумението. Определението има последиците на
влязла в сила присъда /чл. 383, ал. 1 НПК/ и влиза в сила незабавно след
постановяването му.
Изцяло се споделят съображенията в искането за
възобновяване, че с одобряване на споразумението са били допуснати нарушения по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
тъй като по силата на съдебния акт, непроверен по касационен ред, на И.И.Т. не
е било наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права за срок,
който не следва да бъде по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от
свобода съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК. С това при постановяване на протоколното определение за
одобряване на споразумение Пловдивският районен съд е допуснал съществено
нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – приложил е
неправилно закона, като е игнорирал обстоятелството, че законодателят е
предвидил кумулативна санкция за вмененото на дееца престъпление по НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 343 от НК във всички случаи на транспортни
престъпления по чл. 343 б НК съдът постановява лишаване от право да управлява
моторно превозно средство по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
Видно от данните по делото И.И.Т. притежава свидетелство
за правоуправление № ********* от 18.12.2019 г., валидно до 18.12.2024 г. и е
правоспособен водач на МПС към момента на деянието – 19.11.2020 г. съгласно
наличната в кориците на делото справка за нарушител – водач от ОД МНР – */л.
19-21 от досъдебното производство/.
Наказанието лишаване от право да управлява МПС се налага
на правоспособните водачи, на притежаващите свидетелство за управление, макар и
не от същата категория и на водачи, на които временно са били лишение от това
право, защото последните поначало не са го загубили, а временно им е упражнено
да го упражняват /в този смисъл решение № 151 от 22.03.2013 г. по н.д. №
419/2013 г. на ВКС, 3 н. о./.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание
лишаване от права, съдебната практика е трайна в годините с разбирането си, че
такова наказание може да бъде наложено по отношение на лице, което притежава
такова право или е било само временно лишено от него /в този смисъл ППВС № 1 от
17.01.1983 г. по н. д. № 8 от 1982 г. – т. 6, б. „а“, решение № 433 от
02.11.2011 г. по н. д. № 2057/2011 г. на ВКС, І н. о., решение № 296 от
22.06.2015 г. по н. д. № 748/2015 г. на ВКС, ІІ н. о./. Когато водач на моторно
превозно средство временно е лишен от правоуправление и през този период
извърши престъплението, няма пречка да бъде лишен от право по чл. 37, ал. 1, т.
7 НК /Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 г. по н. д. № 56/1980 г. на ОСНК
на ВС/.
По изложените причини следва изцяло да бъдат
споделени съображенията в искането за възобновяване, че с одобряване на
споразумението е било допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като по
силата на съдебния акт, непроверен по касационен ред, на Т. не е било наложено
и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права, тъй като деецът е
притежавал такова право и само временно е бил лишен от правоуправление на
моторно превозно средство. С това при
постановяване на протоколното определение за одобряване на споразумението
Пловдивският районен съд е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – приложил е неправилно закона независимо, че
законодателят е предвидил кумулативна санкция за вмененото на дееца
престъпление по НК.
Отделно от
изложеното е налице и нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, с
оглед изложеното вече по-горе и във връзка с процедурата по одобряване на
споразумение. Съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК, по
силата на която одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и
морала. При все в диференцираната процедура, свързана с одобряване на
споразумение, съдът да не разисква подробно дали постигнатото споразумение се
подкрепя от доказателствата по делото, постигнатото съгласие между страните
следва да е доказателствено обезпечено, а в случая, както се посочи по-горе, са
били налице доказателства, че деецът не е бил лишен от право да управлява
моторно превозно средство, като съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 5 от НПК съдът е могъл да предложи промени в
постигнатото споразумение, които да бъдат обсъдени с прокурора и защитата. С
посоченото се приема, че доводът в искането за възобновяване за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение и по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, също се явява основателен.
Допуснатите две съществени нарушения на закона са
основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушенията не могат да бъдат отстранени от
съда по възобновяване по реда на чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, като пряко
засягат и произнасянето на първия съд и по реда на чл. 383, ал. 3 вр. чл. 306,
ал. 1, т. 3 НПК за активиране на условно наложено предходно наказание, когато
споразумението е за деяние извършено при условията на чл. 68, ал. 1 НК и съдът
се е произнесъл относно изтърпяването на отложеното наказание.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА
НОХД № 7317/2020 г. по описа на РС-Пловдив, като ОТМЕНЯ протоколно определение
№ 260277 от 23.11.2020 г., с което е било одобрено споразумение по чл. 382, ал.
7 от НПК, както и определение от 23.11.2020 г., с което е приложена
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.