Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – гр.Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела
НЕДЕВА
при участието на
прокурора Александър А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа
докладваното от съдия Рачева касационно административно наказателно дело № 2137 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от „Роял хаус“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Решение №
1197/10.08.2020 г. на Варненски районен съд, ХХХVII
състав, постановено по н.а.х.д. № 910 по описа на съда за 2020 г., с което е
изменено Наказателно постановление № 03-010931/20.02.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като е намален размерът на наложената на
дружеството на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.
128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда имуществена санкция от
3000 на 1500 (Хиляда и петстотин) лева.
В
жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. По-конкретно
касаторът твърди, че в хода на административнонаказателното производство е
нарушен чл. 40 от ЗАНН и правилата относно предявяването на акта, като тези
нарушения не са били установени от районния съд. Счита, че са нарушени и
изискванията относно съдържание на акта и на постановлението, което е засегнало
индивидуализацията на нарушението и е възпрепятствало защитата на дружеството.
Оспорва и изводите на районния съд за законосъобразност на наказателното
постановление, като навежда твърдения, че изплащането на трудовото
възнаграждение е в зависимост от положения труд, каквито констатации липсвали.
Твърди и неправилно определяне на санкционната норма, както и наличие на обстоятелства,
квалифициращи нарушението като маловажен случай. Иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление и присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът
в производството, Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно и в полза на дирекцията да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима.
Предмет
на контрол във въззивната инстанция е било Наказателно постановление №
03-010931/20.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с
което на „Роял хаус“ ООД за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и 3
от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Въз
основа на доказателствата, налични в административнонаказателната преписка и
събрани в съдебната фаза, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че при проверка за спазване на трудовото законодателство, проведена
през м. 02.2019 г. във въззивното дружество, били проверени документите във
връзка с трудовото правоотношение на М. Й. К.. От отчетната форма и
разчетно-платежната ведомост било установено, че К. е работил като готвач в
стопанисвания от дружеството ресторант „Дивайн“ в гр. Варна, ул. „Х. Ш“ и е
положил труд през м. 11.2018 г., но не му било начислено и изплатено полагащото
му се трудово възнаграждение в срок до 31.12.2018 г. Констатации били отразени
в акт за установяване на административно нарушение, който бил предявен на
представител на дружеството, но той отказал да го получи и отказът бил надлежно
удостоверен. Възражения не били направени и не постъпили допълнително. Въз
основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
обстоятелствата били квалифицирани като нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл.
270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда, и на дружеството било наложено
административно наказание на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда –
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
При
така установените факти, от правна страна районният съд приема за установено,
че в хода на административнонаказателното производство не са били извършени
нарушения на процесуалните норми, спазени са сроковете за издаване и
изискванията за форма и съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление. Обсъжда всички доводи на въззивника
за непредявяване и невръчване на акта, за липса на описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, и за трудовоправен спор между работника
и дружеството. Приема за доказано извършването на вмененото на дружеството
административно нарушение, доколкото от събраните доказателства е установено
наличието на трудово правоотношение и полагане на труд през м. 11.2018 г. от
страна на К., за което не е получил дължимото трудово възнаграждение в пълен
размер, което правилно е било квалифицирано по чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал.
2 и 3 от КТ. По размера на наложената административна санкция районният съд
посочва, че са налице данни за по-ниска степен на обществена опасност, а
именно, че нарушението е извършено за първи път и впоследствие е отстранено,
което прави необоснована санкция в размер над минимума. В същото време излага
съображения, че не са налице обстоятелства по чл. 415в, ал. 1 от КТ. С тези
мотиви е изменил наказателното постановление в частта относно размера на
наложената санкция, като е определил санкция в минималния предвиден в нормата
размер от 1500 лева.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
По
същество основната част от доводите в касационната жалба се отнасят до твърдяни
пороци на административнонаказателното производство, на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление. Доводите за
неправилни изводи на районния съд относно законосъобразността на наказателното
постановление са общи, като не се опират на конкретни факти, от които да
следват изводи, различни от направените от въззивната инстанция. Единственото
по-конкретно твърдение е, че изплащането на трудовото възнаграждение е в зависимост
от положения труд, но не привежда доказателства, които да оборват събраната в
административнонаказателната отчетна форма за м. ноември 2018 г., която показва
отработените от К. дни от месеца, за които му се е следвало възнаграждение в
пълен размер съгласно трудовия договор между него и дружеството.
При извършена служебна
проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба
оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход от
производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, или 80 лева.
Въз основа на
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 1197/10.08.2020 г. на Варненски
районен съд, ХХХVII състав, постановено по н.а.х.д. № 910 по описа на съда за
2020 година.
ОСЪЖДА
„Роял хаус“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата 80 (Осемдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.