№ 601
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100115376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М. ВЛ. Н. срещу ЗД Б.И АД искове с пр.осн.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр.чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 26,000,00лв., частично от 30000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от реализирано пътнотранспортното
произшествие на 12,05,2020год., както и сума в размер на 40,00лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху главниците от датата на
исковата молба -26,04,2021год. до изплащане на вземането.
Поддържа се на 12.05.2020г., около 15:45 часа, в гр. София, по бул. „Цар Борис III", с
посока на движение от бул. „Йосиф Цанков" към ул. „Житница", водачът на лек автомобил.
с марка „Рено", модел „Еспейс", с рег.№ **** - И.Н., поради нарушение на правилата за
движение да е причинил пътнотранспортно произшествие, удряйки в задната част движещ
се пред него лек автомобил, с марка „Пежо", модел „301", с peг. №****, управляван от
ищеца. В резултат на произшествието на ищеца са причинени неимуществени вреди,
описани в исковата молба, довели до болки и страдания. Твърди да са реализирани и
имуществени вреди по фактура № **********/13.05.2020г. от МБАЛ „Александровска"
ЕАД. Поддържа гражданската отговорност на виновния водач да е застрахована при
ответното дружество, пред което е заявена претенция за извънсъдебно уреждане на спора,
но застрахователно обезщетение не е изплатено.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗД Б.И АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на ПТП,
причинно-следствената връзка между произшествието и вредите, както и размера на същите.
Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на водача на л.а. „Рено Еспейс" с
per. № ****. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице поради нарушение на чл.137а от ЗДВП, поради непоставяне на предпазен
1
колан, както и поради рязко намаляване на скоростта на управляваното от него МПС, с
което е допринесъл за настъпване на ПТП. Оспорва травматичните увреждания за ищеца да
са в причинна връзка с претърпяното произшествие. При условията на евентуалност сочи
размера на претендираното обезщетение да е прекомерен.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 12,05,2020год., в
гр.София, на бул.Цар Борис 3, в посока ул.Житница ПТП, с участието на лек автомобил-
марка „Рено, модел „Еспейс“, с ДК № ****, управляван от И.Н. и лек автомобил с марка
Пежо, модел 301, с рег.№****, управлявано от М.В. Н.. Посоченото се установява и от
представения по делото констативен протокол №1759660/12,05,2020год.
Не е спорно между страните наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ
деликтната отговорност на водача на МПС Рено Еспейс, с ответното дружество за
релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно на 12,05,2020год. в
гр.София, около 15,45часа, лек автомобил Рено Еспейс с рег.№СВ 2875 КМ се движи по
локалното платно на ул.Цар Борис, с посока от бул. Йосиф Цанков към ул.Житница и пред
№56, при движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, водачът
реализира ПТП с намиращия се пред него автомобил Пежо 301, с рег.№****, който се
измества напред и се удря в нерегистрирано МПС №3. Мястото на удара е на около 2-
3метра вляво от десния край на локалното платно, считано по посоката на ориентация на
превозните средства. Няма данни за скоростта на движение на МПС Рено, като се
обосновава извод процесното ПТП да е предотвратимо за водача на лек автомобил Рено,
ако същият е управлявал със скорост, при която ще спре в рамките на опасната зона, без да
настъпи удар в намиращия се пред него лек автомобил Пежо 301.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищеца е получил следните
травматични увреждания:
-мозъчно сътресение с постравматична церебрастения;
-навяхване на шията;
Проведено е комплексно лечение с обездвижване на шийния гръбнак с мека шийна яка
и с прием на лекарства с обезболяващ и противовъзпалителен ефект (Енетра), с лекарства
подобряващи трофиката на главния мозък (Ноотропил, Рутаскорбин, Милгама Н).
Налице са медицински основания да се приеме причинна връзка между описаните
травми и процесното ПТП. Мозъчното сътресение в конкретният случай е с обичаен период
на възстановяване от около 25 дни, но при поставена диагноза „Постравматична
2
церебрастения“, състояние на продължаващи оплаквания от страна на черепно- мозъчната
травма, обикновено с неспецифични оплаквания, този период от време е по-продължителен,
няколко месеца.Травмата на шията е с възстановителен период от около 21-25 дни. Травмите
причинени на пострадалото лице причиняват по-силни болки в острия период, в първите 10-
14 дни, с постепенно намаляване до края на пълния възстановителен период. Възможна е
поява на леки болкови оплаквания за по-дълъг период от време, което обяснява съобщените
остатъчни оплаквания и до момента. Острият период на мозъчното сътресение се наслагва
върху оплакванията от шийния гръбнак, водещи до намалена физическа дееспособност
поради болка и от самата общомозъчна симптоматика - принудително търсене на тихи и
затъмнени части на жилището, провокиране на болка от силна светлина и др. При
конкретният механизъм на ПТП липсата на травми по предната повърхност на лицето, на
гърдите и корема, на колената и подбедриците, посочва категорично, че ищецът е бил с
поставен предпазен колан, който е фиксирал тялото му на седалката и не е позволил да се
получат контактни увреди.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Е.И.А.-Н.а, ценени
по реда на чл. 172 от ГПК се установяват неимуществени вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно заключението на САТЕ,
настоящият състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
извършено от водача на лек автомобил Рено -нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно чл.23, ал.1 от ЗДВП, който вменява задължение на водачът на пътно
превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. Нарушена е и нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДВП, съгласно която водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е възникнало
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
3
съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г.
се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О.
по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
4
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 8 000лв. При определяне на същите съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания-мозъчно сътресение с
постравматична церебрастения и навяхване на шията, причиняващи болки и страдания,
неопасни за живота, водещи до главоболие, замаяност, световъртеж, гадене, болки в шията.
Съобрази се възрастта на пострадалото лице към датата на ПТП-39години, общия
възстановителен период от около 3 месеца /установен съгласно изслушаните гласни
доказателства и заключение на СМЕ, с оглед посттравматичната церебрастения, макар и
обичайният възстановителен период да е 25дни за най-леката черепно-мозъчна травма и 21-
25дни за навяхване на шията/, обстоятелството, че ищецът около 3седмици е носил шийна
яка, която е ограничавала движенията му, включително създавала неудобство при спане, а
изпитваното главоболие спорадично продължава и към момента, последиците в
психологичен план /след ПТП ищецът се изнервил, би леко депресиран от физическите
неудобства/.
Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че липсват доказателства за
усложнения или отпадна неврологична симптоматика, фрактура, наложителна
хоспитализация, оперативна интервенция или друго обстоятелство обосноваващо по-висок
размер на обезщетение. При определяне на размер на обезщетението съдът съобрази и
икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователно покритие при ГО за
релевирания период.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване поради нарушение
от страна пострадалото лице на чл.137а от ЗДВП, поради пътуване без поставен предпазен
колан, доколкото заключението на СМЕ обосновава извод за наличие на такъв. В случай, че
ищецът е пътувал без поставен колан, то би получил и други увреждания в областта на
лицето, колената и др. Твърденията за рязко спиране на водача не са подкрепени с никакви
доказателства, поради което не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
От приложените по делото доказателства се установява за ищеца да са реализирани
имуществени вреди, представляващи разход за извършен преглед и издаване на
съдебномедицинско удостоверение в размер на 40,00лв.-Фактура
№**********/13,05,2020год. Въпреки това, с оглед заключение на съдебномедицинска
експертиза този разход да е ирелевантен, както по отношение на диагностицирането на
лицето, така и по отношение на възстановителния период, съдът намира да не е налице
пряка причинно-следствена връзка с претърпяното произшествие.
Ето защо исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на
молбата пред застрахователя на 30,10,2020год. е дължима върху обезщетението за
неимуществени вреди от 31,01,2021год. или претенцията за законна лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането е основателна.
5
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски в размер на 844,56лв. от общо
2815,20лв., от които 1099,00лв.-д.т., 400,00лв.-в.л.,5,00лв.-СУ и 1311,20лв.-
адв.възнаграждение. /Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за
основателно с оглед фактическа и правна сложност на делото, брой съдебни заседания и
вид извършени процесуални действия, поради което с оглед цената на иска определя
възнаграждение в размер на 1311,20лв., вместо договорено в размер на 1940,00лв./
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 317,40лв. от общо 460,00лв., от
които 100,00лв.-в.л. и 360,00лв.-адв.възнаграждение./Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно, с оглед цената на исковата претенция и горните мотиви за минимално адв.
възнаграждение по чл.7, ал.2 от НМРАВ/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД "Б.И"" АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район р-н Лозенец, бул. „****, да заплати на М.В. Н., с ЕГН **********, със съд.
адрес: гр. София, ул.**** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 8000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод
възникнало на 12,05,2020год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху тази сума от 26,04,2021год. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 8000,00лв. до пълния предявен размер от
26 000,00лв., частично от 30000,00лв., както и за сума в размер на 40,00лв.-имуществени
вреди като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЗД "Б.И"АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
район р-н Лозенец, бул. „****, да заплати на М.В. Н., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр.
София, ул.**** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 844,56лв.-разноски.
ОСЪЖДА М.В. Н., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр. София, ул.**** да заплати
на „ЗД "Б.И"" АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район р-н
Лозенец, бул. „****, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 317,40лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7