Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
04.12.2018г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия М. ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 16335 по
описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 142011 от 09.06.2017г. по гр.д. № 73026/2016г. Софийски районен
съд, 126 състав признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 798, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Й.М., ЕГН **********, дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, следните суми: 1 687.63 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода м. май 2014г. – м. април 2015г. в имот с
аб. № 252284; 49.06 лв., представляваща цена за предоставяне на услуга дялово
разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от 01.09.2016г.
до погасяване на задълженията; 151.02 лв. представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода 15.09.2015г. - 01.08.2016г. и 7.38 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода 15.09.2015г. - 01.08.2016г. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 259.47 лв. -
разноски за исковото и заповедното производство. Решението е постановено при
участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.
С определение № 193718 от 15.08.2017г. /допусната техническа грешка в
датата на определението – посочена 2016г. вместо 2017г./, постановено по същото
дело, е оставено без разглеждане искането на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение
на решението в частта за разноските.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от конституираните по реда на чл.
227 ГПК наследници по закон на починалия на 27.04.2017г. ответник Е.Й.М. – Н.Е.Й.
и В.Е.Г., с оплакване за недопустимост. Към датата на съдебното заседание в
първата инстанция, в което бил даден ход на устните състезания – 09.05.2017г.,
ответникът Мишов бил починал и атакуваното решение, като постановено срещу
неправосубектна страна, било недопустимо. Поради това молят съда да обезсили
първоинстанционното решение и да прекрати делото. Претендират разноски съгласно
списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна и частен жалбоподател
„Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 08.10.2018г. моли
съда да отхвърли въззивната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от въззивниците
адвокатско възнаграждение.
От въззиваемия е подадена частна жалба срещу определението от 15.08.2017г.,
с което е оставено без разглеждане искането му по чл. 248 ГПК. Поддържа, че
определението е неправилно, тъй като представянето на списък на разноските /според
жалбоподателя съгласно т. 8 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/
съставлявало пречка за изменение на решението в частта за разноските, но не и
за неговото допълване. Иска се отмяна на атакуваното определение и присъждане
на разноски за исковото и за заповедното производство съобразно уважената част
от исковете. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От въззивниците и ответници по частната жалба не е депозиран отговор на
същата. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват
частната жалба и молят съда да я остави „без уважение и без разглеждане“.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по въззивната
жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът е претендирал
да се установи, че ответникът, като потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди, му дължи сумата 1 687.63 лв. - главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода м. май 2014г. – м. април 2015г. в имот с
аб. № 252284; сумата 49.06 лв. - главница, представляваща цена за услугата
дялово разпределение за същия период; сумата 151.02 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2015г. - 01.08.2016г., и сумата 7.38 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за услугата дялово разпределение за същия период. Претендирана е и законната
лихва върху главниците от подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 01.09.2016г.
до окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по гр.д. № 49805/2016г. на СРС, 126 състав.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но недопустимо като постановено по отношение
на неправосубектна страна.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 289/01.08.2011г. по гр.д. № 796/2010г., І ГО, решение № 169/08.06.2012г.
по гр.д. № 1026/2011г., ІІ ГО, решение № 124/18.04.2011г. по гр.д. № 524/2010г.,
ІІ ГО, решение № 332/27.12.2012г. по гр.д. № 1175/2011г., І ГО и др.), решението,
постановено по отношение на страна, починала преди датата на
провеждане на заседанието, в което е
даден ход на устните състезания в съответната
инстанция, е процесуално недопустимо като постановено по отношение на
неправосубектна страна. Починалото физическо лице не е правен субект, не
притежава процесуална правоспособност и дееспособност и не може да бъде страна
в гражданския процес, поради което решение, което е постановено по отношение на
починала страна, е процесуално недопустимо.
В случая от представените пред администриращия съд препис – извлечение от
акт за смърт и приложената справка от НБД „Население“ се установява, че
ответникът Е.Й.М. е починал на 27.04.2017г., т.е. преди датата, на която е
проведено откритото съдебно заседание в първата инстанция, в което е даден ход
на устните състезания – 09.05.2017г. Наследниците по закон на починалата страна
са конституирани с определение на СРС от 05.09.2017г.
Поради това атакуваното решение следва да бъде обезсилено на основание чл.
270, ал. 3 ГПК и делото – върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на
същия съд с участието на конституираните по реда на чл. 227 ГПК правоприемници
на починалия ответник. Предвид причината за обезсилване на решението, не е
налице основание за прекратяване на делото, както се претендира от
въззивниците.
Частната жалба срещу определението от 15.08.2017г. също е процесуално
допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен
акт. По същите съображения – като постановено по отношение на неправосубектна
страна, това определение подлежи на обезсилване като недопустимо. Макар в
случая инициирано по молба на ищеца, производството по чл. 248 ГПК е уредено
като двустранно, а постановяването на акт по този ред по отношение на
неправосубектна страна и преди конституиране на правоприемниците е недопустимо.
При този изход, разноски за настоящото производство не следва да се
присъждат. Същите ще следва да се присъдят с оглед изхода на правния спор при
новото разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 142011 от 09.06.2017г., постановено по гр.д. № 73026/2016г. на
Софийски районен съд, 126 състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 193718 от 15.08.2017г. /при допусната техническа грешка в
годината на определението – посочена 2016г. вместо 2017г./, постановено по
гр.д. № 73026/2016г. на Софийски районен съд, 126 състав, с което е оставено без
разглеждане искането на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта
за разноските, като недопустимо.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.”
ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.