РАЗПОРЕЖДАНЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно
заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 44/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „П.7.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище ***, предявена срещу „Е.Д.А.А.И
П.5“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, за обявяване за
окончателен на сключения на 13.01.2016 г. предварителен договор за прехвърляне
на недвижими имоти, представляващи: 75 % идеални части от УПИ I-1337 с
площ 1830 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.905.1337,
ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор 68134.905.1337.1, изградена
до степен на завършеност „след груб строеж“ и СГРАДА е идентификатор
68134.905.1337.2; както и 75 % идеални части от УПИ II-1337, с площ от 1920 кв.
м., представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.905.2732, ведно с
построените в имота СГРАДА с идентификатор
68134.905.2732.1, изградена до степен на завършеност „след груб строеж“
и ведно със сграда с идентификатор 68134.905.2732.2, всички находящи се в
област София (столица), община Столична, гр. София, район Лозенец, п. к. 1000,
м. Витоша ВЕЦ Симеоново.
При служебно дължимата проверка
за редовност на исковата молба, съдът е констатирал, че същата не отговаря на
изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 128, т. 2 ГПК, тъй като не е
внесен пълния размер на дължимата държавна такса, определен на база постъпила
на 28.01.2021 г. от Столична община справка за данъчни оценки на имотите,
предмет на предварителния договор, който се претендира да бъде обявен за
окончателен. Това е наложило с разпореждане от 29.01.2021 г. на ищеца да бъде
предоставена възможност в 1-седмичен срок от съобщението да представи
доказателства за довнесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 59595,82
лева до достигане на дължимия размер от 64441,75 лева, при отчитане на
внесената при предявяването на исковата молба държавна такса. С разпореждането
на ищеца са разяснени и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените
указания в срок – връщане на исковата молба.
Съобщението е връчено на ищеца на 10.02.2021 г. чрез адв.
Д. А., от която по пощата е депозирана молба, регистрирана на 19.02.2021 г. за
продължаване срока за изпълнение на указанията. С определение от 22.02.2021 г.
срокът е продължен с 2 седмици, като в рамките на продължения срок, изтекъл на 04.03.2021
г. (първи присъствен ден след неприсъствения 03.03.2021 г.) „П.7.“ ЕООД, ЕИК ********
не е предприело действия за изпълнение на указанията. Не е поискано и ново
продължаване на срока.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно уеднаквената
практика синтезирана в определение № 551/21.08.2015 г., Четвърто гражданско
отделение, по ч. гр. дело № 2596/2015 год. на ВКС, продължаването на срок не
подлежи на съобщаване на страната, поискала продължаването му. Страната е
длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е
отхвърлено. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е изречение второ на
разпоредбата на чл. 63, ал.1 ГПК - след като изрично е предвидено, че
продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, а не от датата на
съобщението за него, това означава, че актът, с който съдът се произнася по
искането по чл. 63, ал.1 ГПК не се съобщава, а страната е длъжна сама да следи
за постановения по него резултат, респ. за началото и края на срока, в който
следва да извърши указаното процесуално действие. За разлика от разрешението по
чл. 36 ГПК (отм.), в чл. 63, ал. 2 ГПК законодателят определя от кой момент започва
да тече продълженият от съда срок, а това е от момента на изтичането на
първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от
продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадена
молба по чл. 63, ал. 1 ГПК. След като началният момент на срока е определен с
изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната
за постановения по нейна молба съдебен акт, с който срокът е продължен - в този
смисъл са и определение №570 от 14.07.2010 г. по ч. т. д №495/2010 г. на ВКС,
ІІ т.о., определение №385 от 04.10.2010 г. по гр. д. №374/2010 г. на ВКС, ІІ
г.о.; определение №162 от 03.02.2011 г. по ч. т. д. №16/2011 г. на ВКС, ІІ
т.о.; определение №193 от 11.04.2011 г. по ч. гр. д. №103/2011г. на ВКС, ІІІ
г.о. и др..
След като до
настоящия момент, „П.7.“
ЕООД, ЕИК ********, не е предприело
действия в изпълнение на указанията на съда, нито е релевирало ново искане по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, то ще следва
да понесе неблагоприятните последици от процесуалното
си бездействие да внесе дължимата държавна такса –
връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
Софийският градски съд,
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба, вх. № 261785/07.01.2021 г. на „П.7.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище ***, предявена срещу „Е.Д.А.А.И
П.5“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, за обявяване за
окончателен на сключения на 13.01.2016 г. предварителен договор за прехвърляне
на недвижими имоти, представляващи: 75
% идеални части от УПИ I-1337 с площ 1830 кв. м., представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.905.1337, ведно с построените в имота СГРАДА с
идентификатор 68134.905.1337.1, изградена до степен на завършеност „след груб
строеж“ и СГРАДА е идентификатор 68134.905.1337.2; както и 75 % идеални части
от УПИ II-1337, с площ от 1920 кв. м., представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.905.2732, ведно с построените в имота СГРАДА с
идентификатор 68134.905.2732.1,
изградена до степен на завършеност „след груб строеж“ и ведно със сграда с
идентификатор 68134.905.2732.2, всички находящи се в област София (столица),
община Столична, гр. София, район Лозенец, п. к. 1000, м. Витоша ВЕЦ Симеоново
и ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 44/2021 г. по описа на СГС-ТО, VI-16 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на „П.7.“ ЕООД,
ЕИК ********, чрез адв. Д. А..
СЪДИЯ: