Р E Ш Е Н И Е
№ 450
гр.Плевен, 14.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен,втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
Членове: 1.ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
2.ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен – Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Дилова КАД № 233/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 284, ал.1, вр. чл. 285, ал.1 и чл. 276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
Производството по КАД № 233/2020г. по описа на АдмС- Плевен, е образувано въз основа на касационна жалба от ГДИН против решение № 327/19.06.2019г. по адм. дело № 759/2018г. по описа на АдмС- Плевен, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че решението е постановено при неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства. Твърди се, че за да бъде приета на основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС исковата претенция следва кумулативно да бъдат доказани акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената разпоредба на чл. 284 ал.5 от ЗИНЗС. Твърди се, че отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, унизително или нечовешко отношение, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условя за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържане под стража“ Твърди се, че за квалифициране на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение / изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.На осн. чл. 154 ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в тежест на ищеца е да докаже, че е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията. Твърди се, че при постановяване на решението сдът не е взел предвид събраните по делото доказателства, от които е установено, че ищецът сам е поискал да бъде настанен в съответната килия и администрацията на затвора се е съобразила с това, поради което според жалбоподателя не е възможно ищецът да е претърпял вреди, тъй като е уважено лично негово искане за настаняване в точно определена килия.Според жалбоподателят съдът неправилно е приел, че повреден механизъм на прозорец е довел до дискомфорт у ищеца.Твърди се, че изводът на съда за основателност на претенцията относно липсата на постоянно течаща вода е неправилен и необоснован. В заключение излага доводи, че по делото не е доказано осъществяване на състав на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство, както и администрацията на ответника със свои действия или бездействия да е допуснала нехуманно отношение към ищеца, което да надхвърля обичайните неудобства, присъщи на наказанието „лишаване от свобода“, поради което моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба А.Н. се явява лично. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Представителят на ОП- Плевен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави решението в сила, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази становището на страните , на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановеният срок, от лице имащо правен интерес и е допустима, но по същество- неоснователна.
С обжалвано решение № 327/19.06.2019г. по адм. дело №759/2018г. по описа на АдмС- Плевен, съдът е осъдил ГДИН гр. София да заплати на лишения от свобода А.М.Н. сумата 300 лв представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за периода 30.03.2018г.- 30.07.2018гг., през която е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора Плевен, като за разликата от 300 до 30 000 лв е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.
За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел, за установено нарушение на забраната на чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Приел е, че в конкретния случай нарушението се изразява в липса на достатъчна жилищна площ и лоши битови условия. За да постанови съдебния акт съдът е приел, че от приетата по делото съдебно- техническа експертиза, се установява, че ищецът през посочения в ИМ период е бил настанен в 212 килия, в която е бил преместен по негова молба и е пребивавал там до превеждането му в затвора Ловеч на 13.09.2018 г. В горното помещение през посочения в ИМ период са пребивавали от 14 до 16 лишени от свобода. Полезната обитаема площ на килията е 34,60 кв.м., поради което е налице нарушение на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, тъй като при тази площ, спалното помещение може да се обитава максимум от 8 /осем/ души. Съдът е приел, че претенцията на ищеца, свързана с твърдените лоши битови условия е частично доказана. Съдът е приел за доказано, че прозорецът намиращ се в непосредствена близост до леглото на Н. е бил с повреден механизъм и трудно се е затварял, което е довело до течове и му е създало дискомфорт. Обстоятелството, че въпросният механизъм е бил повреден се установява от показанията на свидетеля Г.- ИСДВР при затвора Плевен, както и от показанията на лишените от свобода А. А. и Ф. Б., които съдът е кредитирал. От заключението по приетата от съда техническа експертиза е видно, че при наличие на повреден механизъм за затваряне, прозорецът не би могъл да се уплътни и при валеж е възможно протичането на вода в спалното помещение. Съдът е приел за доказано и твърдението, че в килията липсва постоянно течаща вода. Това обстоятелство е установено от вещото лице и е посочено в заключението му. В подкрепа на горното съдът е кредитирал показанията на свидетеля А. М. А., който сочи, че водата се пуска само в определени часови интервали.
Настоящият касационен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства и не страда от пороците, посочени в касационната жалба.
В случая е предявен иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора Плевен. Настоящият съдебен състав счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за неправилност и необоснованост на съдебното решение. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Решаващият съд правилно и законосъобразно е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на Затвора Плевен, която не е изпълнила задълженията си да осигури на осъдения минимална жилищна площ от 4 кв.м., както и съответните нормални битови условия – намиращия до леглото на Н. прозорец е бил с повреден механизъм, трудно се е затварял и това е довело до течове, които са му причинил дискомфорт, като е отчел че това се е случвало само когато е валял дъжд, приел е за доказано че в килията не е имало постоянно течаща вода. Съобразно чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС съдът правилно е счел за доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е изложил точни и ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретни факти по непротиворечив начин се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни изводи от правна страна, относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, по реда на чл. 284, ал.1 от ЗИНСЗ, които настоящата инстанция споделя изцяло, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК и не следва да ги преповтаря.
Настоящият касационен състав намира за правилно и законосъобразно решението на Административен съд Плевен,а депозираната от страна на ГД „Изпълнение на наказанията“ касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №327/19.06.2019г. по адм. дело № 759/2018г. по описа на АдмС-
Плевен.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/