Р
Е Ш Е Н И Е
№ 259
гр. Кюстендил, 01.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета
Масларска и в присъствието на прокурора: Михаил Крушовски, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 240/2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на и.д. директор на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация“ - София при Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" към Министерството на транспорта и
съобщенията, против решение № 244/10.08.2023 г., постановено по а.н.д. № 104/2023
г. по описа на Районен съд - Кюстендил, с което е отменено наказателно
постановление № 42-0003255/11.10.2022 г., издадено от директора на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" – София, с което на „А.Ш.“ ЕООД,
***, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11/31.10.2002 г.).
В касационната жалба се излагат доводи за отмяна на
оспореното решение, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление. Касаторът, при условията на
евентуалност, прави искане за спиране на производството по делото на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 вр. с чл.
631, ал. 1 от ГПК до произнасяне по дело № С-227 от 2022
г. на Съда на ЕС, образувано по преюдициално запитване във връзка с разпоредби
на Директива
2006/126/ЕО.
Ответната страна - „А.Ш.“ ЕООД, ***,
чрез адв. М.К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, административнонаказателната
отговорност на „А.Ш.“ ЕООД е ангажирана за това, че като превозвач, притежаващ
лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на
товари (лиценз на Общността) с № 5393/18.01.2018 г., е допуснало следното
нарушение: превозвачът е разпоредил извършване на международен превоз на товари
с влекач от категория № 3 Скания RLK10, с рег. № КН****ВТ, без водачът Б.Т. да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност. Нарушението е установено при извършена на 16.08.2022
г. комплексна проверка на дружеството. За нарушението срещу дружеството е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 324484/16.08.2022
г., като същото е квалифицирано по чл. 57,
ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. Въз основа на съставения акт е
издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени
фактическите констатации по акта.
При така установената фактическа обстановка районният съд
приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи развилата се процедура. Съдът констатирал нередности при индивидуализиране на
реквизитите относно място и дата на извършване на нарушението, както и че деянието не е доказано от обективна страна. С оглед на
това решаващият състав на Районен съд – Кюстендил отменил процесното
наказателно постановление.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Ответното
дружество „А.Ш.“ ЕООД е привлечено към
административнонаказателна отговорност по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП – санкционна норма, предвиждаща административно
наказание за превозвача за нарушение, изразяващо се в допускане на водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Изискването е отнесено към нормата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002
г., която предвижда задължение на превозвач (едноличен
търговец или търговско дружество), притежаващ лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на
транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, да допуска
до управление на превозните средства за международни превози на
пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
Съгласно чл. 5 от Наредба № 36
от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания (загл. доп. – ДВ, бр. 89 от 2010
г.) психологическата
годност се установява с психологическо изследване, а според чл. 7, ал. 2 от
същата наредба при положително заключение от психологическото изследване на
изследваното лице се издава „удостоверение за психологическа годност”
(приложение № 1).
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, водещо на самостоятелно основание до отмяна на НП досежно датата и мястото на извършване на деянието. Датата и мястото на нарушението са задължителни реквизити в съдържанието на АУАН и НП по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Наличието им е гаранция за валидно обвинение, което пък обезпечава надлежното упражняване на правото на защита на наказания субект.
В случая по делото, в съдържанието на АУАН и НП е посочена датата на нарушението - 16.08.2022 г. В обстоятелствената част следва описание на изпълнителното деяние във формата на допустителство за извършване на международен превоз от водача Боян Тодосиевски без валидно удостоверение за психологическа годност. Този начин на описание на нарушението в обстоятелствената и обвинителните части на АУАН и НП води до неясно обвинение, в което няма дата на извършеното деяние, както и място на извършването му, доколкото по делото е установено, че седалището и адрес на управление на дружеството са регистрирани на адрес гр. Кюстендил, където е и офисът на превозвача, а от друга страна се твърди, че е извършен международен превоз на товари, като липсва информация къде е извършван превоза, както правилно е приел и районният съд. Датата 16.08.2022 г. е тази на неговото установяване, като фактическите обстоятелства не сочат за нейната относимост към датата на извършването, която следва да се свърже с осъществения международен превоз, каквито данни в случая липсват. Отделно, мястото на неговото извършване би следвало да се свърже с издадени превозни документи или преминат маршрут, каквато информация също не е отразена.
Изводите от изложеното са, че констатираните пороци в процедурата по издаване на наказателното постановление са съществени, поради което не се налага разглеждане на спора по същество, както обосновано и правилно е приел въззивният съд с постановеното решение за отмяна на процесното наказателното постановление само на процесуално основание.
При това положение, искането за спиране на производството до произнасянето на Съда на ЕС по преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-227/22, е безпредметно. За резултата от спора са ирелевантни евентуалните отговори на Съда на ЕС, тъй като те се отнасят до въпроси относно приложимостта на нормите, предвиждащи установяването и доказването на психологическата годност, тоест до проверката за правилното приложение на материалния закон, каквато в случая не се извършва предвид установените съществени процесуални нарушения.
Изложените съображения обуславят извод за правилност на въззивното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
244/10.08.2023 г., постановено по а.н.д. № 104/2023 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: