Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 16.02.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11153 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 113592 от 31.08.2017 г. от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу С.М.Х., гражданин на Великобритания, роден на *** г., и К.А.Х., гражданин на Великобритания, родена на *** г., и двамата с адрес: 1 House Farm Road, Gosport, Hampshire PO123TE, UK, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищцовата банка суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 23.10.2007 г., както следва: главница в размер на 55 633.13 евро, договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 23.07.2015 г. до 30.08.2017 г. в размер на 8 477.92 евро, санкционираща /наказателна/ лихва за периода от 24.08.2015 г. до 30.08.2017 г. в размер на 168.49 евро, заемни такси за застрахователни премии за служебно подновени застраховки на обезпечението по процесния договор в размер на 202.96 евро. Претендира законна лихва върху главницата, считано от 31.08.2017 г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът обосновава претенциите си с твърдението, че между него и ответниците е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който „Банка ДСК“ АД е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 72 102 евро. Срокът за погасяване на кредита бил 240 месеца, считано от датата на усвояването му, а именно 29.10.2007 г. В т. 7.1. от договора било уговорено, че кредитът ще се олихвява с лихва в размер на 7%. За обезпечаване на вземането на ищцовата банка за главница, лихви, такси и други била учредена ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД върху следния недвижим имот, собственост на С.М.Х. и К.А.Х.: Апартамент № 62, тип 1В, находящ се в община Каварна, ваканционно селище „Калиакрия“ в землището на с. Топола, общ. Каварна, на трети етаж на сграда в блок 2/В, със застроена площ от 93.30 кв.м. По-нататък, в т. 18.1. от договора за кредит били предвидени санкции при забавени плащания. При неплащане на падежна дата на част или цялата дължима лихва остатъкът от кредита се олихвявал освен с гореспоменатата възнаградителна лихва от 7% и с наказателна надбавка за забава в размер на 3 процентни пункта, считано от падежната дата, а при неплащане на падежна дата на цялата или част от дължимата месечна вноска по главница, невнесената дължима сума се олихвявала с уговорената възнаградителна лихва и с наказателна надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, считано от падежната дата. На основание т. 21.1. от процесния договор кредитополучателите били задължени и за всички други обявени от кредитора такси и комисиони, както и всички други разходи по обслужването на задълженията и по принудително събиране на вземането, а на основание т. 24 от договора дължали и всички платени суми във връзка със служебното подновяване на застраховката върху обезпечението по договора. С оглед това ищецът поддържа, че ответниците му дължат обща сума в размер на 202.96 евро за застрахователни премии, заплатени от банката във връзка със служебно подновени застраховки по застрахователни полици № 8300019915027783 и № 8300019916025143.
Твърди се, че кредитополучателите плащали месечните вноски по кредита до месец юли 2015 г. включително, след което спрели да постъпват плащания. Ищецът сочи, че към датата на подаване на исковата молба непогасените дължими месечни вноски по договора за кредит били 25 на брой в общ размер на 14 487.25 евро. Намира, че невнасянето на посочените вноски от страна на ответниците съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от тях договорни задължения, по-конкретно кредитът да се погасява с месечни вноски съгласно погасителния план, уговорен между страните. Поради изложеното и на основание т. 18.2. от процесния договор за кредит с предявяването на исковата молба „Банка ДСК“ АД обявила кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък. Моли за уважаване на претенциите.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от страна на ответниците, чрез пълномощника им адв. П.П.П.. Предявените искове се оспорват като недоказани както по основание, така и по размер. Поддържа се, че задължението на ответниците е в по-малък размер от посочения в исковата молба. Счита се за неоснователно искането за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 31.08.2017 г. (дата на предявяването на иска), тъй като ответниците били разбрали за предявения срещу тях иск, респ. за обявената предсрочна изискуемост на кредита едва с връчването на препис от исковата молба на 10.06.2022 г. Молят исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Доколкото ответниците не са оспорили компетентността на българския съд да разгледа делото, то подаденият отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне българският съд да разгледа делото – чл. 24 КМЧП.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД;
От представения по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот /л. 6-14 по делото/ се установява, че на 23.10.2007 г. в гр. Варна между „Банка ДСК“ АД, от една страна, и С.М.Х. и К.А.Х., от друга, представлявани от пълномощника Н.В.И., с ЕГН **********, са сключили договора за кредит в размер на 72 102 евро. Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на усвояването и превръщането му в дълг. Съгласно т. 6 от договора падежната дата за издължаване на месечните вноски е 23-о число на месеца. В т. 5 от договора е предвидено, че банката отпуска еднократно цялата сума по сметка на кредитополучателя, а от кредитираните по делото съдебно-счетоводни експертизи се установява, че отпуснатата сума по договора за кредит е изцяло усвоена от кредитополучателите на 29.10.2007 г.
В т. 7.1. от процесния договор е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателите заплащат лихва в размер на 7 %. Съгласно т. 18.1. при неплащане на падежна дата на част или цялата дължима лихва остатъкът от кредита се олихвява освен с възнаградителната лихва от 7 % и с наказателна надбавка за забава в размер на 3 процентни пункта, считано от падежната дата, а при неплащане на падежна дата на цялата или част от дължимата месечна вноска по главница, невнесената дължима сума се олихвява с уговорената възнаградителна лихва и с наказателна надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, също считано от падежната дата. В т. 18.2. от договора е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с възнаградителната лихва от 7 %, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Съгласно т. 19.1, б. „а“ от процесния договор кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. Неразделна част от договора за кредит е приложеният по делото погасителен план /л. 15-24/. Представени са по делото и застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество“ № 8300019916025143 и застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество“ № 8300019915027783 със застраховател Групама Застраховане ЕАД и С.М.Х..
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление
само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост
играе ролята на падеж. Това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото
на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ /виж решение
№ 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Фактическият
състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./ настъпване на
фактическите обстоятелствата, водещи до изменението на срока на договора и
даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем, и 2./
уведомяването на длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са
настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника кредитополучател и то само ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока.
Когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба
с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК – виж решение № 76 от
07.06.2022 г. по гр. д. № 2640/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. №
2482/2018 г. на II т. о., решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019
г. на II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г.
на II т. о. на ВКС.
В настоящия
случай, както се установява от приетите заключения по допуснатите
съдебно-счетоводни експертизи, редовното погасяване на кредитното задължение от
страна на ответниците е преустановено на 21.01.2016 г., когато е направено плащане
в размер на 594.00 евро. Към момента на предявяването на исковата молба
/31.08.2017 г./ забавата е 739 дни. Ищецът не ангажира доказателства да е
обявил кредита за предсрочно изискуем и съответно да е уведомил
кредитополучателите за това преди подаването на исковата молба. В случая в
исковата молба се съдържа изявление, че предсрочната изискуемост ще настъпи с
връчването на препис от исковата молба на ответника, т. е. инкорпорирано е
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следователно от
датата на връчване исковата молба и приложенията на
ответника е настъпила предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила от 10.06.2022 г., доколкото с отговора на исковата молба не
е оспорено както получаването на препис от исковата молба на 10.06.2022 г.,
така и обстоятелството, че по този начин е обявена предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за кредит. Упражненото по този начин потестативно право
в хода на производството представлява нов факт от значение за
съществуване на претендираното вземане, който следва да бъде взет от съда
предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК
Съдът следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи
в договора, като с протоколно определение от 26.10.2023 г. съдът е указал на
страните, че с акта по същество съдът ще направи преценка на клаузите на
договора и евентуално наличието на неравноправни клаузи по договора за кредит.
Процесният договор представлява сделка с предмет
предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции,
по смисъла на § 13, т. 12, б. „б” ДР на ЗЗП. Ответниците
са физически лица, на които по силата на договора е предоставен кредит за
закупуване на недвижим имот, който не е предназначен за извършване на търговска
или професионална дейност, поради което ответниците имат качеството на
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. При това те се ползват от
защитата на потребителите, предвидена в закона, в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл. 21.3. от процесния договор кредиторът има
право едностранно да променя лихвения процент и таксите, за което уведомява
кредитополучателите по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при
наличието на изрично предвидени в договора условия, както следва:
- при изменение
от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR;
- при изменение
от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
- при изменение
от поне 5% за месец на индекса на потребителските цени за България (CPI);
- при въвеждане
на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или
върху Банка ДСК;
- при промени в
нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи
функционирането и изискванията към банките;
- при изменение
от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по
привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на
Централната банка;
- при съществена
промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния
борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Банката следва да урежда метода за изчисляване на лихвата,
предвид възмездния характер на договора за банков кредит, както и условията,
при които може да се променя последната до пълното погасяване задължението на
кредитополучателя. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва
да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната
характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране
възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за
определяне възнаградителната лихва. За това, когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на
свой ред да реагира по най-уместния начин, както и когато методологията,
създадена от кредитора, като нейни вътрешни правила не е част от кредитния
договор, последният не може да се счита за добросъвестен – решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т. о. на ВКС.
Така уговорената клауза за едностранна промяна на лихвения
процент в т. 21.3. от процесния договор е неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП и като такава нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Макар да са
предвидени определени хипотези, при които за банката възниква правото да
променя договорения между страните лихвен процент, не е предвидена ясна
методика, описана в договора, която да установява обективно и предвидимо начина
на изменение на лихвата съобразно конкретното изменение на заложените
показатели. Съответно създава се възможност за
субективна преценка на кредитора, несъответстваща на изискването за
добросъвестност и водеща до неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора за банков кредит, поради което е изпълнено общото
изискване по чл. 143 ЗЗП. Осъществен е фактическият състав на чл. 143, т. 11
ЗЗП – съобразно формулировката на горепосочената клауза промяната в договорната
лихва би настъпила при редица основание, включително и част от тях изключително
общи „промени в нормативни актове“ ,“промяна в регулации на Централната банка“,
„промяна в паричната политика на Централната банка“, които обстоятелства не
представляват обективни критерии за изменение на лихвения процент. Освен това в
съдържанието на договора не е включена методиката за това изменение, т. е. по
какъв начин настъпването на посочените в т. 21.3 условия би се отразило на
лихвения процент по договора. Липсата на уговорени от страните ясни правила
относно методиката и условията за едностранна промяна на лихвения процент, а
оттук и за размера на анюитетните вноски по кредита, води до невъзможност да се
обоснове „основателна причина“ по смисъла на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или
външни фактори, които са „извън контрола на търговеца“ по смисъла на чл. 144,
ал. 3, т. 1 ЗЗП, следователно и прилагане на изключенията от потребителска
защита, поради което клаузата за едностранно изменение на лихвите от страна
банката е нищожна на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗП.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и
когато методиката, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни
правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за
добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143
ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Чл. 144, ал. 2,
т. 1 ЗЗП не може да обуслови противен извод, доколкото и в него се изисква
наличието на основателни причини за едностранната промяна на лихвения процент.
Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо че ощетената при увеличение на цената страна винаги е по-слабата - потребителят, чиито права са предмет на закрила. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена, е законово задължение на банката. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска – решение № 60095 от 16.08.2021 г. по т. д. № 663/2020 г. на II т. о. на ВКС.
От
изслушаните по делото ССчЕ се установява, че лихвеният процент по договора е
увеличен на основание Методология за определяне на лихвения процент и Решение
на Комитет за управление на активи и пасиви за промяна на лихвения процент на
Банка ДСК с дата 16.04.2018 г. Ищецът не твърди кредитополучателите да са
запознати с посочената методология, а и по делото не са представени посочените
документи.Правилата, по които се изчислява този
променлив лихвен процент, освен че не са част от договора, са изцяло във
властта на банката да определя съдържанието им, поради което не може да се
приеме, че потребителят е получил достатъчно конкретна информация за промяната
в цената. Освен това в договора не е посочен максималният размер, до който би
могла да се променя лихвата. Увеличението е
извършено по неясна методиката, при условия, които не са конкретно формулирани
в договора и зависят от преценката на кредитора. Уговорката относно промяната
на лихвения процент в т. 21.3 от договора е неравноправна на основание чл. 143,
т. 11 ЗЗП.
От кредитираната изцяло съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещо лице Л.Б., се установява, че сумата по предоставения кредит е
преведена на 29.10.2007 г. по банковата сметка на продавача на недвижимия имот
СВЕА ООД, като по този начин кредитът е изцяло усвоен. За погасяване на
задълженията по договора са постъпили суми общо в размер на 54 072.74 евро.
Последното плащане по договора е извършено на 21.01.2016 г., когато е платена
сумата от 594 евро. Прилаганите лихвени проценти по договора са 7 % от
29.10.2007 г. и 7.50 % от 21.10.2008 г. Доколкото клаузата са едностранно
изменение на лихвения процент е неравноправна, то съдът е поставил въпрос на
вещото лице да преизчисли дължимите суми по договора, като направи изчисление
съобразно първоначалния договорен лихвен процент и след като съобрази
плащанията по договора. Доколкото банката неправомерно е увеличила лихвения
процент по договора, то тя неправилно е отчитала погасяванията по договора,
като е отчитала погасявания на договорна лихва в по-висок размер от дължимия,
което се е отразило и на плащанията на главницата, тъй като със сумите, с които
е погасяване договорна лихва за разликата над 7 % до 7.50 % е следвало да се
погасява главница по договора.
От кредитираното заключение на вещото лице по въпрос № 11 и
таблицата по Приложение № 2 към ССчЕ се установява, че ако задълженията по
кредита се преизчислят с първоначално уговорения лихвен процент и като се
съобразят извършените плащания, то непогасените задължения по договора към
датата на подаване на исковата молба са, както следва:
- 53 751.84 евро главница, вкл. падежирали вноски /към
дата на подаване на исковата молба – 5 373.04 евро/ и предсрочно изискуем
остатък на останалата дължима главница /48 378.80 евро – към дата на подаване
на исковата молба/;
- 6 704.22 евро – възнаградителна лихва дължима за
периода 23.11.2015 г. – 30.08.2017 г.;
- 142.29 евро – санкционираща лихва за периода 23.01.2016
г. – 30.08.2017 г.;
- 202.96 евро –такси за застраховки.
С решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. „Профи Кредит България“ ЕООД срещу T.И.T., е посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От тълкуването на Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 ГПК може да се стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.
Оттук и съдът при наличието на неравноправни клаузи изследва
въпросът как погашенията на вземанията са отразявани от кредитора при
обслужването на дълга с отделните му компоненти — главница, лихви, неустойки,
такси. Съдът кредитира именно Приложение № 2 към ССчЕ, изготвена от вещо лице Б.,
която сочи размерът на вземанията при първоначално уговорения лихвен процент и
като се съобразят извършените плащания.
По делото не се твърди, нито се доказва плащане на суми по
договора след посочената последна дата, на която е извършено плащане в ССчЕ –
21.01.2016 г.
Съобразно извършените преизчисления при лихвен процент 7 %
за целия срок от договора, то кредитополучателите са погасили общо
18 350.16 евро, респ. е останала дължима главница в размер на 53 751.84
евро, формирана от редовно падежирала главница и предсрочно изискуем остатък от
главницата, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Искът
за главница е основателен за сумата от 53
751.84 евро, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението, а за разликата до пълния предявен
размер от 55 633.13 евро искът ще се отхвърли.
Дължимата възнаградителна лихва е в размер на 6 704.22
евро за периода от 23.11.2015 г. – 30.08.2017 г. За периода от 23.07.2015 г. до
22.11.2015 г. не е дължима възнаградителна лихва, тъй като при отразяване
правилното погасяване на сумите съобразно първоначалния лихвен процент, то за
този период вземанията са погасени чрез плащане. Искът е основателен за сумата 6 704.22 евро за периода от 23.11.2015
г. – 30.08.2017 г., а за разликата до пълния предявен размер от 8 477.92
евро и за периода от 23.07.2015 г. до 22.11.2015 г. претенцията ще се отхвърли.
Установява се от двете ССчЕ, че ищецът е начислявал
наказателна лихва в размер на наказателна надбавка от 3 % върху просрочената
главница, съобразно чл. 18.1. от договора за кредит. Доколкото дължимата
главница е в по-малък от претендирания размер, то вещото лице по ССчЕ е
преизчислило и дължимата наказателна лихва при надбавка 3 % върху падежиралата
главница за процесния период – 142.29 евро за периода 23.01.2016 г. –
30.08.2017 г. /виж Приложение № 2 към ССчЕ/. Първата незаплатена вноска за
падежирала главница е за м.11.2015 г. /видно от Приложение № 2, с. 9/, а при
отчитане и на плащането от 21.01.2016 г., то наказателна лихва за периода преди
22.01.2016 г. не е дължима. Искът е основателен за сумата от 142.29 евро за периода 23.01.2016 г. –
30.08.2017 г., а за разликата до пълния предявен размер от 168.49 евро и за
периода 24.08.2015 г. – 22.01.2016 г. искът ще се отхвърли.
Относно
претендираните такси:
В т. 24. от договора за кредит е предвидено, че при
неизпълнение на задължението на кредитополучателите на задължението им за
подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащане на
застрахователните премии, банката следва да извърши тези действия за тяхна
сметка. Следователно, условията за възникване на претендираните вземания са да
не е изпълнено задължението на кредитополучателя сам да застрахова ипотекирания
имот за съответните години и да е сключен застрахователен договор от кредитора
с претендирания размер на застрахователна премия. По делото не се твърди и не
се доказва от ответниците сами да са предприемали действия по застраховане на
имота, предмет на договорната ипотека за процесния период. Представени са по
делото и застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество“ №
8300019916025143 с валидност 11.10.2016 г. – 10.10.2017 г. и застрахователна
полица „Пожар и други щети на имущество“ № 8300019915027783 с валидност
10.10.2015 г. – 09.10.2016 г. От ангажираните от ищеца застрахователни полици се
установява, че банката е сключила застрахователни договори със застраховател
"Групама застраховане" ЕАД, застраховайки имота, предмет на процесния
договор за ипотечен кредит с твърдяния размер на застрахователните премии,
установен и от вещото лице по ССчЕ – начислени са такси за застраховка в размер
на 101.20 евро на 12.10.2015 г. и в размер на 101.76 евро на 11.10.2016 г.
Представянето на подписани от застрахователното дружество писмени
доказателства, установяващи възникването на застрахователното правоотношение и
размера на договорената застрахователна премия са достатъчни да установят
вземането на банката по това перо. Следователно претенцията на ищеца следва да
бъде уважена в пълен размер в тази ѝ част.
По разноските:
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по съразмерност спрямо уважената част от претенциите. С представения по делото списък с разноски /л. 180 по делото/ ищецът претендира разноски по исковото производство в размер на общо 6244.67 лева за заплатена държавна такса и депозити за двете ССчЕ. Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение от страна на ищеца, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 200 лв., в който размер е и претендираното юрисконсултско възнаграждение със списъка по чл. 80 ГПК – виж л. 180. Или общият размер на доказаните разноски от ищеца е 6 444.67 лв., от които по съразмерност на ищеца се следва общо сумата от 6 076.76 лв.
Ответниците не претендират разноски по производството.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.М.Х., гражданин на Великобритания, роден
на *** г., и К.А.Х., гражданин на Великобритания, родена на *** г., и двамата
със съдебен адрес ***, да заплатят при условията на солидарност на „Банка
ДСК” АД с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, следните суми по договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 23.10.2007 г.: сумата от 53 751.84 евро, представляваща дължима главница по договора,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 6 704.22 евро - договорна лихва за периода от 23.11.2015 г. –
30.08.2017 г., сумата от 142.29 евро, представляваща наказателна
/санлционираща/ лихва за периода 23.01.2016 г. – 30.08.2017 г. и сумата от 202.96
евро – такси за застрахователни премии за служебно подновени застраховки, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдения размер от 53
751.84 евро до пълния претендиран размер от 55 633.13 евро, иска за договорна
лихва за разликата над присъдения размер от 6 704.22 евро до пълния претендиран
размер от 8 477.92 евро и за периода от 23.07.2015 г. до 22.11.2015 г., както и
иска за санкционираща лихва за разликата над присъдения размер от 142.29 евро
до пълния претендиран размер от 168.49 евро и за периода 24.08.2015 г. –
22.01.2016 г.
ОСЪЖДА С.М.Х., гражданин на Великобритания, роден
на *** г., и К.А.Х., гражданин на Великобритания, родена на *** г., и двамата
със съдебен адрес ***, да заплатят на „Банка ДСК” АД с ЕИК ********, седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 6 076.76 лв., представляваща съдебни
разноски по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: