РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. В. , 07.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно гражданско дело №
20211300500210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №10 от 12.03.2021 г.постановено по гр.д. № 178/2020 г. по описа на РС К. е
осъден ИЛ. П. АНДР., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.да заплати на Л. М. Н. с ЕГН: **********
от гр. В. сумата от 2000.00 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдание, уплаха, страх, влошено здравословно състояние, в резултат на запалване на
имот на 05.09.2016г в село Б. общ. Г., за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД
№107/2017г на PC-К., както и сумата от 832.78 лева мораторна лихва върху главницата за периода
от 06.09.2016г до предявяване на иска - 13.10.2020г., както и разноските по делото от 232.00 лева
за адвокат, като е отхвърлен иска за разликата до 5000.00 лева и за разноски за разликата до 580.00
лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника ИЛ. П. АНДР., с ЕГН
**********, който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност. Така
във въззивната жалба се поддържа, че не е доказана пред първоинстанционния съд пряката
причинно0следствена връзка между виновното поведение на ответника и причинените
емоционални състояния на ищцата вследствие пожара- като уплаха, безпокойство, страхи по-
тежки проявления на заболяваниятаи като задух, повишаване на кръвното налягане, треперене ,
безсъние. Също така се твърди, че съгласно чл.51 ЗЗД ищцата е следвало да докаже, че
причинените й неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
връзката между причината и следствието , следва да е необходима. Поддържа се в жалбата и
1
незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалноправни норми –
в частност чл.110 и чл.111 ЗЗД при присъждане на лихвите върху присъдената главница, като
съдът не се е произнесъл по възражението за погасяване по давност на претенцията за лихви. Моли
съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, в условията на
евентуалност да намали присъдения размер на главница и лихви.Претендират се разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който
излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
и спора следва да се разгледа по същество.
Видинският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на
страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери
жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.К. е бил сезиран с обективно съединени искови претенции с правно
основание чл.45 и чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), от Л. М. Н. с ЕГН:
********** от грВ. против ИЛ. П. АНДР., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., за заплащане на
сумата от 5000.00 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдание, уплаха, страх, влошено здравословно състояние, в резултат на запалване на имот на
05.09.2016г в село Б. общ. Г., за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №107/2017г на
PC-К. както и сумата от 2081.96 лева мораторна лихва върху главницата за периодаа от 06.09.2016г
до предявяване на иска - 13.10.2020г., както и разноските по делото.
Твърди се, че ответника е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №107 / 2017г на PC-К.
за запалване на имот на ищцата на 05.09.2016г в село Б. общ. Г. от което са и причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, влошено здравословно състояние,
вследствие на уплаха и страх да не изгори и тя. От деянието кръвното и налягане не можело да се
контролира, както преди това, което влошило сърдечната дейност, получила и психично
разтройство, загубила съня си, получила тремор на ръцете, сърцебиене, да опада косата, страх да
спи сама. От ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва иска.
Възраженията на ответника са, че исковете са неоснователни, като искът за мораторна
лихва е погасен с изтичане на тригодишна давност, а главния иск за обезщетение е неоснователен,
поради това, че пожарът не е застрашил жилището, което се намира на 15-20м разстояние, по
наказателното дело няма доказателства да е била уплашена, но е доказано, че тя и синът и са
стояли безучастно и са отказали съдействие при гасенето. Сочи, че симптомите на ищцата са и
поради възрастта - 75г, болестите са от преди пожара, шумът в ушите, треперенето на ръцете и
залитането са от нелекувана давностна артериална хипертония, което е невъзможно за един месец
след пожара. Оплакванията са по нейния данни, а не са установени от лекар. Не е установено дали
няма друга причина за психичните увреждания. От деянието до 19.05.2017г ищцата не е
посещавала лекари, поради което не може да се приеме, че вместо отначало да има силен стрес,
който постепенно да намалява, при нея стресът се е появил по-късно. Излага, че липсва причинно
2
следствена връзка между пожара и неимуществените вреди. При определяне размера на
обезщетението следва да се имат предвид възрастта на ответника, размера на пенсията и
здравословното му състояние.
Не са спорни между страните обстоятелствата относно Й. А. С. е застраховано лице в
групата застраховани лица към Застрахователен договор за групова застраховка „злополука“ за
притежателите на дебитни или кредитни карти, издадени от „С. ЕАД № 44/32 от 28.12.2009г.
Издаден е застрахователен сертификат № 380122 от 11.11.2015г. за застрахована сума от 10
000,00лева. Й. А. С. е починал на 17.03.2018г., като е оставил наследници ищците, съответно Л. С.
С. - негова съпруга, и останалите ищци - негови деца. На 26.03.2018г. Л. С. С. е заявила претенция
пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение. По повод постановен
отказ за плащане, същата е предявила възражение на 26.03.2018г. по което ответното дружество е
отказало заплащане на процесната сума, поради това, че настъпилата смърт на наследодателя на
ищците не представлява злополука съгласно раздел 12 от Общите условия на застраховки
„Злополука и заболяване“ Редакция 4 от 10.08.2015г. в сила от 07.09.2015г. Съгласно Раздел 12 от
Общите условия на застраховки „Злополука и заболяване“ Редакция 4 от 10.08.2015г. в сила от
07.09.2015г„ злополука е внезапно, случайно събитие, с външен за застрахования произход,
настъпило през срока на застраховката и не по волята на застрахования, което му е причинило
смърт или различно по тежест увреждане /на кожа и подкожие, опорно двигателен апарат,
вътрешни органи и системи, централна и периферна нервна система/.
Съгласно заключението по изпълнената съдебно-медицинска експертиза, причината за
смъртта на Й. А. С. е остро настъпилата дихателна недостатъчност в резултат на механична
асфиксия от запушването на дихателните пътища от аспирирано /вдишано/ повърнато стомашно
съдържимо. Към момента на настъпване на смъртта Й. А. С. не е употребил алкохол. В откритото
съдебно заседание вещото лице д-р Р. А. Н. поддържа заключението, като заяви и, че в съдебно-
медицинската експертиза на труп нямакатегорични данни за заболяване или последици от някаква
черепно мозъчна травма, които биха могли да бъдат предпоставки механичната асфиксия да се
явява като усложнение.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице. Същото е компетентно изпълнено и не е
оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна
страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната
инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само
по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното
решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на
императивни материалноправни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните
по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата
и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
3
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалби се явява неоснователна, поради следните съображения:
Ответника е осъден е влязла в сила присъда по НОХД №107/2017г на РС-К. за това, че на
05.09.2016г в село Б. общ. Г. по непредпазливост, запалил недвижим имот със значителна
стойност, представляващ стопанската постройка и движими вещи, собственост на ищцата, на обща
стойност 2885.50 лева.
По наказателното дело ищцата се конституирала като граждански ищец и предявила
граждански иск срещу ответника, който бил уважен и ответника осъден да и заплати обезщетение
за причинени имуществени щети в размер н а 2934.30 лева за изгорелите вещи. За присъденото
обезщетение е било образувано изпълнително дело, което обезщетение е заплатено от ответника.
По отношение на здравословното състояние на ищцата е установено, че към 2011г е била
на лекарски прегледи при кардиолог и е имала хипертонична болест на сърцето, към 2015 година
също е била на лекарски прегледи при кардиолог и е имала хипертонично сърце без застойна
недостатъчност, при личния лекар с установен световъртеж от централен произход, при невролог с
установен синдром на вертебробазиларната артериална система. Към 13.10.2016г, след пожара на
нейния имот, е пак е била на медицински прегледи при кардиолог и невролог и е имала същите
диагнози, както и нова установена от очен лекар - увреждане на ретината от 29.12.2016г. При
прегледа при кардиолог на 13.10.2016г е установено недобър контрол на РР последните дни, като е
отбелязано, че кръвното налягане е 170/100. На 29.05.2017г при лекарски преглед от психиатър
има диагностицирано посттравматично стресово разстройство. На 12.06.2019г има посещение при
очен лекар с диагностицирана фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения. На 24.10.2019г
е диагностицирана с хроничен конюктивит също от очен лекар, на 24.11.2019г е с диагноза от
дерматолог - нецикатризираща форма на опадане на косата неуточнена, от 14.07.2020г контактен
дерматид, като през 2020г има диагностицирани и заболявания на храносмилателната ситема. През
2017г, 2018г, 2019г и 2020г ищцата е посещавала лекари със същите диагнози както от 2011 г и
2015г., от преди пожара, наред с новопоявилите се след 05.09.2016г. ищцата не е ползвала
рецептурна книжка за закупуване на лекарства с доплащане от здравната каса.
При посещение при психиатър на 29.05.2017г има констатирано напрегнатост,
свръхангажирана с преживяно, емоционално, волево и мисловно затормозена до депресивно-
невротичен тип. В анамнезата е записано, че е имала оплаквания като потиснато настроение,
безсилие,страхове, тревожност, неудовлетворителен сън с кошмарни сънища преповтарящи ужаса
от психотравмата.
Установено е по делото , че след пожара от 05.09.2016г ищцата е изпитвала уплаха да
остава сама в дома си, будела се е нощно време, изпитвала задух, сърцебиене, често е имала
повишено кръвно налягане над нормата, което трудно се повлиявало от лекарства. Постепенно
обаче тези симптоми затихнали до началото на 2020г.
От така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил
правилни изводи, че са налице условията на чл.45 ЗЗД: безспорно е установено противоправното
деяние на ответника от наказателен съд с влязло в сила решение. Правилно ВРС се е позовал на чл.
413, ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК, съгласно които присъдите и влезлите в сила решения на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
4
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Налице е вредоносен резултат за ищцата, както е наличие на причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносните последици. В посочения смисъл неоснователни са
оплакванията в тази насока, направени във въззивната жалба.
При наличието на посочените предпоставки ВОС намира, че ответникът следва да
обезщети ищцата за причинените болки и страдания – трайно затруднение движението на снагата.
Заради тези страдания ищцата се е лекувала, като оплаквания са продължили.
Определеното от ВРС обезщетение в размер на 2000 лева за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е в съотвествие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е справедливо, като за
разликата над този размер до пълния претендиран от 5000лв., правилно е отхвърлен иска.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ ПРЕТЕНЦИЯ
ЗА ЛИХВИ, същото е неоснователно. Вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от
извършване на увреждането или откриване на дееца и се погасява с общата пет годишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, б.”ж” от ЗЗД давността не тече по време на съдебния процес
относно вземането. В настоящия случай ищцата е предявила граждански иск и е била
конституирана в наказателното производство по НОХД № 107/2016 г. по описа на КРС, по която е
постановена осъдителна присъда и е уважен гражданския иск за имуществени вреди , като ищцата
е оттеглила иска за неимуществени. С решение по НОХД № 91/18г. ВОС е потвърдил изцяло
присъдата-т.е. постановен е окончателен съдебен акт. От момента на предявяване на гражданския
иск в наказателното производство – 27,06,2017 г. до окончателното решаване на делото от
наказателния съд – 05.07.2018г. давност не е текла. От този момент давността е продължила да
тече и към момента на предявяване на иска – 13.10.2020г. давността не е изтекла.
Направените изводи в решението на първоинстанционния съд са правилни и съответни на
доказателствата по делото и напълно се споделят от настоящата инстанция, която предвид това и
разпоредбата на чл.272 от ГПК не намира за нужно да ги преповтаря в настоящото изложение.
Не са допуснати от районния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото.
Поради изложеното, ВОС намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата следва да се присъдят направени разноски във въззивното
производство, за възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10 от 12.03.2021 г.постановено по гр.д. № 178/2020 г. по
описа на РС К..
5
ОСЪЖДА ИЛ. П. АНДР., с ЕГН **********, с адрес: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Л. МЛ. Н. с
ЕГН: ********** от гр. В. сумата от 400 лева разноски за въззивната инстанция
заадвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок ОТ ВРЪЧВАНЕ ПРЕПИС
НА СТРАНИТЕ при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6