№ 399
гр. Сливен, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230100337 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че ищецът е подал молба до
ответното дружество за възстановяване на водоподаването до имота му и му е
отговорено с писмо, че дължи на ответното дружество главница в размер на
3369.80лв за периода 1999г. до 2011г. и начислена мораторна лихва за забава
в размер на 5973.10лв, начислена към 17.01.2023г.Сочи се, че вземанията на
ответника за главница и мораторна лихва са погасени по давност , тъй като
правото на иск е погасено по давност.
Поискано е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество главница в размер на 3369.80лв за периода 1999г. до
2011г. и начислена мораторна лихва за забава в размер на 5973.10лв,
начислена към 17.01.2023г.,поради погасяването по давност на правото на иск
и правото на принудително изпълнение. Направена е претенция за
присъждане на разноските по делото.
Съдът е квалифицирал така предявения главен отрицателен
установителен иск, като такъв с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорния отрицателен
1
установителен иск, като такъв с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на
факта, че ответното дружество с поведението си е станало причина за
завеждане на отрицателните установителни искове, е негова
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по
отношение на спиране и прекъсване на давността, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявения иск е допустим и неоснователен и
вземанията на ответното дружество не са погасени по давност за периода
1.06.2008г. до 31.05.2011г. не е изтекла предвидената в закона давност, тъй
като през 2016г. е издаден изпълнителен лист и въз основа на него е
образувано през 2018г. изпълнително производство. Поискано е исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание адвокат пълномощника на ищеца Стефанова, моли
да бъдат уважени предявените отрицателни установителни искове и да бъдат
присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество редовно призовано, чрез
процесуалния си представител адв.К. моли да бъде отхвърлени предявените
искове, като неоснователни и да бъдат присадени направените по делото
разноски.
Съдът след като обсъди направените доводи от страните и
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 31.03.2016г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№578/2016г. на
СлРС, по силата на който е осъден К. В. Г. да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ООД сумата от 1175.42 лева, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.06.2008г. до
31.05.2011г., за имот находящ се в гр........., както и мораторна лихва в размер
на 679.39лева, начислена към 7.01.2016 г., законната лихва върху главницата,
считано от от 16.02.2016г. и 38.10лв, представляваща заплатена такса по
ч.гр.д.
На 19.04.2018г. е образувано по молба на “Водоснабдяване и
канализация” ООД изпълнителното дело№480/2018г. на ДСИ при СлРС,
2
образувано въз основа на издадения изпълнителен лист
Поканата за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника и не са
извършвани никакви изпълнителни действия по делото.
На 20.01.2023г. по повод подадена молба от К. В. Г. до
“Водоснабдяване и канализация” ООД и изпратено писмо от
“Водоснабдяване и канализация” ООД, в което е посочено, че има
незаплатени фактури по портадата от 1999г. до 2001г. на стойност
9 306.90лв.В писмото е посочено, че водоподаването до имота е
преустановено с багер на 10.05.2011г. и възстановяване на водоподаването ще
се извърши след заплащането на дължимите суми по фактури
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви,
кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК съдът намира ,че ищецът К. В. Г. има правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск, че не дължи определени
суми на ответното дружество за процесния периода, тъй като е изтекла
погасителната давност за реализирането на вземането. Доколкото ответното
дружество претендира заплащането на задълженията за целия период от
1999г. до 2011г., а не само на тези за които има издаден изпълнителен лист за
периода от 2008г. до 2011г., за да възстанови водоподаването на ищеца,
ищеца има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск, че не дължи вземанията. С иска предмет на настоящото производство, се
твърди отпадане на правото на иск и на правото на принудително изпълнение
на ответното дружество за тези вземания.
По основателността предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК - отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца
не дължи на ответното дружество сумата от главница в размер на 3369.80лв
за периода 1999г. до 2011г., за имот находящ се в гр........., поради
погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително
изпълнение.
3
Предявения иск е основателен за вземанията за главница и законна
лихва. За този период е изтекла напълно тригодишната погасителна давност
за предявяването на иск, искането на изпълнителен лист, както и правото на
принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. Вземанията на ответното дружество срещу
ищеца са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на
периодично доставяне на стоки и услуги - ВиК и съответно абоната –
потребител дължи ежемесечно плащане на фактурите на ответното
дружество. Престациите от страна на ответното дружество са еднородни,
ежедневни, периода на фактуриране е месечен, съответно и периода за
плащане, т.е. налице е визираната в чл. 111 б.В от ЗЗД хипотеза за
периодични плащания. Това е визирано и в ОУ на ВиК, одобрени от ДКЕВР,
а именно, че плащането се извършва месечно. В тълкувателно решение
№2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по ТД №2/2013г. в т.10 е
предвидено: Още към момента на образуването на заповедното производство
16.02.2016г е изтекла напълно тригодишната погасителна давност за
вземанията на ответното дружество.Последното претендирано вземане е за
м.05.2011г. и съответно е погасено по давност правото на иск и правото на
принудително изпълнение към 30.06.2014г..С оглед изложеното предявеният
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
Ще следва да бъде уважен и предявения отрицателен установителен
иск за мораторна лихва за забава в размер на 5973.10лв, начислена към
17.01.2023г.Мораторната лихва е акцесорна задължение спрямо главницата,
установи се по делото, че главницата е погасена по давност, а съгласно
разпоредбата на чл.111, б. в от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем за лихви и за други периодични плащания,а
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД:Давност за акцесорни вземания: „ С
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.”
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, и предвид на направеното искане от
страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно и ще
следва да бъде уважено, съразмерно на уважената част от иска в размер на
4
1572.28 лв., представляващи заплатени държавни такси и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК,
че К. В. Г., ЕГН **********, от гр......... НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести
септември”№27, Булстат ********* сумата 3369.80лв, представляваща
доставена, но незаплатена питейна вода за периода 1999г. до 2011г., за имот,
находящ се в гр........., поради погасяването на правото на иск и правото на
принудително изпълнение на ответното дружество.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК,
че К. В. Г., ЕГН **********, от гр......... НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести
септември”№27, Булстат ********* мораторна лихва за забава в размер на
5973.10лв, начислена към 17.01.2023г., поради погасяването на правото на
иск и правото на принудително изпълнение на ответното дружество.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и
адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат *********
, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на К. В. Г., ЕГН **********, от
гр......... направените по делото разноски в размер на 1572.28 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5