Решение по дело №482/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 22
Дата: 27 януари 2023 г. (в сила от 23 февруари 2023 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20221840100482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Ихтиман, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20221840100482 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, „***“ ЕАД, ЕИК ***,
представлявано от * - изпълнителен директор, чрез процесуален представител
* Н.а, със седалище/адрес на управление: гр. *, ул. „*“ * против Н. В. Н. с ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ж.к. „*“, * с предявени обективно кумулативно
съединени искове спрямо ответника, да бъде признато за установено, че
дължи на ищеца следните суми:
1426,32 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. - м.04.2020 г. ведно със
законната лихва от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането,
251,06 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.12.2021г.,
36,72 лева - главница за дялово разпределение периода от м.12.2018г. до
м.04.2020 г. и
8,38 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.01.2019г. до 21.12.2021г.,
за които е издадена Заповед № 142/04.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 199/2022 г. по описа на РС –
Ихтиман.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
1
оспорва основателността на исковата молба и прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Твърди, че е недоказано наличие на
облигационно правоотношение, като изрично посочва, че не оспорва размерът
на претендираните суми.
Излагат се и множество други възражения за неоснователност на
предявените искове.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман,
намира за установено следното:
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том
2211, дело № 20533/1995 г., нотариус *, район на действие СРС, вписана под
№ 46 в НК, ответникът Н. Н. е придобил право на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент № 22 находящ се в гр. *, ж.к. „*“, *.
От договор 26.08.2002г. се установява, че ОС на етажната собственост
на сграда с адрес: гр. *, ж.к. „*“, бл. 1, вх. А, в който се намира процесният
имот чрез пълномощник, по силата на Протокол на ОСЕС от 22.07.2002 г., е
сключила договор с „*“ ООД за индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки на база
реално постъпилото количество топлинна енергия отчетено и фактурирано от
„Топлофикация“ АД.
От представените от третото лице помагач „*“ ООД се установява, че
абонатния номер на имота 299099, като името на титуляра е * (починал
наследодател на лицето, продавач по договора за покупко-продажба с който
собствеността е прехвърлена на ответника).
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ АД, публикувани във вестник „*“, брой от 11.07.2016
г. Според чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
издадените фактури за потребеното количество топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2,
месечната дължима сума се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечна фактура от продавача След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, се издават кредитни
известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителни
сметки.
Размерът на претендираните вземания не се оспорва от ответника, което
той изрично заявява.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 149 ЗЕ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
2
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „***“ ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. *, които се изготвят от дружеството и
се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно,
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.
Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното
отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за
собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
Доказва се по делото и не е спорно между страните, че ищецът има
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия.
От приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 182, том 2211, дело № 20533/1995 г. се установява, че ответникът Н. Н. е
придобил чрез покупко-продажба собствеността върху процесния недвижим
имот апартамент № 22 с административен адрес в гр. *, ж.к. „*“, *.
Изпълнени са изискванията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “***” АД, публикувани
във вестник „*“ от 11.07.2016 г.
По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
3
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният
имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът Н. Н. има
качеството на битов потребител на топлинна енергия в процесния период
доколкото той е собственик на процесния имот. Той е обвързан от договор
при общи условия за продажба на топлинна енергия. Понятието потребител е
изяснено и от задължителната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК
/Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВКС, I ГО; Решение №
507/22.01.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г. на ВКС, IV ГО; Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ВКС, III ГО/. Съгласно дадените
със същите разяснения собственикът или титулярят на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на
общите части на сградата топлинна енергия. Както беше посочено по силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици
за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.
Следователно, доколкото не е установено нищо различно,
облигационното правоотношение за доставката на топлоенергия в имота е
възникнало с ответника, като собственик на имота. При това положение
възраженията за липса на правоотношение с ищеца за доставка за ТЕ са
неоснователни. Дали ответникът ползва реално и лично имота е без правно
значение за възникването на задължения за заплащане на доставените
количества ТЕ. Не се и доказват твърденията на ответника за друг ползвател
на имота.
По делото не се твърди и не се доказва ищецът да е извършвал
плащания за исковия период.
Законодателят е предвидил заплащането на топлинна енергия като
многокомпонентно задължение. То включва в себе си задължението за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по
аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „*“ ООД, което е извършвало
4
дяловото разпределение в ЕС, съгласно представените по делото
доказателства.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно на основание валидно
облигационно отношение между страните и претенцията на ищеца за
заплащането й е частично основателна.
С оглед констатациите в предходния абзац са налице условията да бъде
разгледано направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
вземанията.
Въпросът за приложимия давностен срок относно вземанията на
търговските дружества – доставчици на комунални услуги, включително
топлопреносните дружества, за цената на доставените на потребителите
услуги е разрешен с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, което настоящият съдебен състав зачита като
задължително за съдилищата. Според възприетото в него разрешение
характеристиките на вземанията за дължими за този вид услуги суми ги
определят като такива за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД , поради което те се погасяват с изтичане на установената в тази норма
специална тригодишна погасителна давност.
Съществените признаци на тези вземания се извеждат от характера и
съдържанието на правоотношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, които съгласно чл. 150 ЗЕ се уреждат от
договор за доставка при публично известни общи условия. Съгласно
разпоредбите на чл. 155 и чл. 156 ЗЕ потребителите заплащат доставената им
топлинна енергия по предварително определена цена на месечни вноски с
установен в общите условия падеж. Следователно задълженията за заплащане
на услугата са за трайно, повтарящо се изпълнение като същите имат за
предмет еднородни престации, обединени от общ правопораждащ
юридически факт – договор при общи условия, които притежават
отличителните характеристики на периодичните плащания, визирани в чл.
111, б. „в“, а именно определен при възникване на правоотношението и
известен на страните падеж, настъпващ през определени интервали от време,
както и определяем размер предвид предварително фиксираните цени за
единица топлинна енергия. Различието в размера на отделните плащания за
всеки отчетен период не разколебава извода за тяхната периодичност
доколкото съобразно даденото тълкувателно разяснение еднаквостта на
размера на престациите не е необходим елемент на този вид вземания, а
определящ е единствено изначално ясният начин за изчисляването му. По
изложените съображения съдът намира, че вземанията на ответника за цена
на доставената топлинна енергия и дялово разпределение са такива за
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД , поради което и
попадат в предметния обсег на краткия тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В приетите от ответника Общи условия от
2016 г., приложими към правоотношението му с ищеца за процесния период,
е предвидено с клаузата на чл. 33, ал. 1, че потребителите са длъжни да
5
заплащат начислените месечни суми (по прогнозни и изравнителни сметки) за
доставената им топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. С оглед така определените условия за плащане
задълженията на ищеца са възникнали като срочни, поради което
изискуемостта на всяка от дължимите парични престации настъпва на деня на
падежа й, откогато започва и течението на давността за същата. Вземанията
ищеца спрямо ответника за топлинна енергия за периода от месец май 2018 г.
до месец октомври 2018 г. са станали изискуеми 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. вземането за месец октомври 2018 г. е
станало изискуемо на 15 декември 2018 г. Не се доказва ищецът да е
предприел действия, прекъсващи давността, ето защо тя е изтекла на
15.12.2021 г., а процесното заявление е депозирано пред Софийския районен
съд на 10.01.2022 г. Това означава, че възражението е основателно и
вземанията за топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец
октомври 2018 г. са погасени по давност, ето защо искът в тази част подлежи
на отхвърляне. Размерът на вземанията за периода се установява от
заключението на СТЕ, както следва м.05.2018 г. 14,18 лв, м.06.2018 г. – 14,18
лв., м.07.2018 г. – 23,24 лв., м.08.2018 г. - 21,74 лв., м.09.2018 г. – 23,24 лв.,
м.10.2018 г. – 23.48 лв. По отношение на останалите вземания за топлинна
енергия възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй
като вземането за месец ноември 2018 г. е станало изискуемо на 15.01.2019 г.
и до образуване на заповедното производство пред СРС 0 10.01.2022 г. 3-
годишният давностен срок за него (както и за останалите вземания) не е
изтекъл.
Ето защо искът за сумата от 1 306,26 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. - м.04.2020 г. ведно
със законната лихва от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането е основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата то пълния
претендиран размер от 1 426,32 лв. – незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. до м.10.2018 г, тъй като вземанията са погасени по
давност.
Частично основателна е претенцията за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на
36,72 лева. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за
ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Вземането
на ищеца за цена на предоставената услуга дялово разпределение също
притежава посочените по-горе признаци на вземанията за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл. 36
от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 12 от Общите условия на договорите между „***“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет и
изравнителните сметки, че третото лице е извършвало дяловото
разпределение в процесния период. Не се твърди и доказва ответникът да е
извършвал плащане. По отношение на това вземане липсва предвиден срок за
6
плащане от страна на потребителя, с оглед на което съгласно чл. 114, ал. 2 вр.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД давността за същото започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Следователно вземането на ищеца за месец декември 2018 г. (л. 28 от
делото) в размер на 2,16 лв. се явява погасено по давност и искът следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на останалите вземания искът е основателен, поради
което следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 34,56 лв. - главница за дялово разпределение периода от м.01.2019
г. до м.04.2020 г., като бъде отхвърлен до пълни претендиран размер от 36,72
лева - главница за дялово разпределение периода от м.12.2018 г.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на
топлинна енергия за процесния период са приложими Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.
32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.
73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от
ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4
на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ
от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРР0/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след
предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса
на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не
твърди и не доказва да е отправил до ответника /вж. Решение от 15.10.2020 г.
по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС, Решение № 261413 от
2.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11348/2019 г., Решение № 261353 от
7
26.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7577/2020 г., Решение № 262042 от
26.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1748/2020 г. и много др./.
Предвид изложеното искът за вземане за мораторна лихва върху цената
на ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената
част от исковете.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в заповедното производство в
размер на 34,45 лв. държавна такса, присъдено му е и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 65,74 лв.
разноски в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в исковото производство в
размер на 34,45 лв. държавна такса, 400 лв. депозит на изготвяне на СТЕ.
Предвид отправеното изрично искане на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва в
полза на ищеца да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. Размерът се определя по преценка на съда, като настоящият
състав счита, че доколкото делото е типово за процесуалния представител за
дружеството, не разкрива висока фактическа и правна сложност, същият не е
осъществявал процесуално представителство посредством явяване в съдебно
заседание, то няма основание за присъждане на по-висок размер. При това
положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 377,10 лв. разноски в
исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Предвид изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА
ищецът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ответника – адв. И. Н., сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение, като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК размерът следва да бъде редуциран съобразно
отхвърлената част от исковете до 88,63 лв.
Възражението на ищцовото дружество по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като размерът е съобразен с императивният минимум,
установен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че Н. В. Н. с ЕГН **********, с адрес:
гр. *, ж.к. „*“, * ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. * ул. „*“ № *, представлявано от * - изпълнителен директор
сумата от 1 306,26 лв. – цена на доставена и незаплатена топлинна енергия до
недвижим имот апартамент № 22, находящ се в гр. *, ж.к. „*“, * с абонатен №
299099, за периода м.11.2018г. - м.04.2020 г. ведно със законната лихва от
10.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 34,56 лв. -
цена за дялово разпределение периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за цена на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2018 г. до м.10.2018 г. до пълния претендиран размер от 1
426,32 лв., за цена за дялово разпределение периода м.12.2018 г. до пълния
претендиран размер от 36,72 лева, за сумата от 251,06 лева - мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 21.12.2021г., и за сумата от 8,38 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до
21.12.2021 г., за които е издадена Заповед № 142/04.03.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 199/2022 г. по описа на
РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА Н. В. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*“, * ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „***“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. * ул. „*“ № *, представлявано от * -
изпълнителен директор сумата от 65,74 лв. разноски в производство по
ч.гр.д. № 867/2022 г. на СРС и ч.гр.д. № 199/2022 г. по описа на РС – Ихтиман
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. В. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*“, * ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „***“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. * ул. „*“ № *, представлявано от * -
изпълнителен директор сумата от 377,10 лв. разноски в производството по
гр.д. № 482/2022 г. по описа на РС – Ихтиман съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. * ул. „*“ № *, представлявано от * - изпълнителен директор ДА
ЗАПЛАТИ на АДВ. И. А. Н. от САК, с адрес. *, област Софийска, ул. „*, тел.
* в качеството на процесуален представител на Н. В. Н. сумата от 88,63 лв. –
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. чл. 78, ал. 3 ГПК
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „*“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9