РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. К., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500080 по описа за 2022 година
С решение № 47/22.02.2022 г., постановено по гр. д. № 441/2021 г. по
описа на К.йския районен съд, е признато за незаконно наложеното на Ю. С.
К. от гр.К. със Заповед N ЗАП-790/15.09.2021г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите гр.С. дисциплинарното наказание
„уволнение“ и са отменени Заповед N ЗАП-790/15.09.2021г. и Заповед N K -
1083/15.09.2021 г., и двете на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите гр.С., с които на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ, вр. чл.187
т.3 и т.7 от КТ е прекратено поради дисциплинарно уволнение трудовото
правоотношение на Ю. С. К. с Изпълнителна агенция по горите гр.С., за
изпълнение на длъжността директор на Регионална дирекция по горите, гр.К..
С решението Ю. С. К. е възстановен на предишната му работа - директор на
Регионална дирекция по горите, гр.К.; ИАГ е осъдена да заплати на Ю.С.
деловодни разноски, а по сметка на съда – дължимите се държавни такси.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх. № 2052/09.03.2022 г.,
подадена от гл. юк. А. В., процесуален представител на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите, против цитираното по-горе
решение, което се обжалва като неправилно. Иска се то да бъде отменено
изцяло, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде признато за
правилно и законосъобразно наложеното със Заповед № ЗАП-790/15.09.2021
г. на Ю. С. К. дисциплинарното наказание „уволнение“, и прекратяването на
трудовото му правоотношение чрез заповед № К-1083/15.09.2021г.
1
Не е постъпил отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия
Ю. С. К..
В съдебно заседание въззивникът Изпълнителна агенция по горите,
редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт А. В.. Подадената
въззивна жалба се поддържа изцяло. Претендира се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, се явява лично и
с адв. М.. Оспорва въззивната жалба. Излага становище, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание не е издадена при спазване на
императивни правила. Моли да се потвърди атакуваното решение.
Претендира разноски.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
жалбоподателя, констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ю. С.
К. срещу Изпълнителна агенция по горите гр.С. искове за отмяна на
дисциплинарно наказание „уволнение“ с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от
КТ и по чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната му
работа.
Ищецът твърди, че работил при ответника по трудов договор на
длъжността „директор“ на РДГ гр.К. и със Заповед N К - 1083/15.09.2021г и
Заповед N К ЗАП-790/15.09.2021г. на изпълнителния директор на ответника
било прекратено трудовото му правоотношение, поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.188 т.3 от КТ, вр. чл.187 т.3 и т.7
от КТ, за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва
издадените заповеди като немотивирани и несъдържащи задължителните
реквизити, съгласно чл.195 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, в
частност като неиндивидуализиращи сочените нарушения и пречещи да се
провери дали e спазен срокът по чл.194 от КТ за налагане на наказание, който
ищецът твърди, че е изтекъл. Ищецът оспорва също да е извършил описаните
нарушения, независимо, че датите на нарушенията не са посочени от
ответника. Ищецът претендира за отмяна на горепосочените заповеди, за
признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на предишната
му работа.
Ответникът Изпълнителна агенция по горите гр.С. оспорва иска при
възражение, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена при
спазване на всички предпоставки на КТ, с изискани писмени обяснения по
чл.193 от КТ и спазване на законоустановените срокове, като тежестта на
наложеното дисциплинарно наказание отговаряла напълно на степента на
значимост на констатираните нарушения, изложени в процесната заповед, и
за всяко нарушение са посочени конкретните правни основания.
От фактическа страна се установява следното:
Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на
трудов договор от 03.05.2019г. за изпълнение от ищеца на длъжността
2
„директор“ в Регионална дирекция по горите гр. К..
С длъжностната характеристика на ищеца са вменени различни
задължения, между които да организира и ръководи дейността на РДГ; да
сключва договори за дейностите, извършвани от РДГ; да възлага
изработването на областни планове за развитие на горските територии,
съгласно чл. 12 и чл. 14 от Закон за горите; да възлага изработването на
горскостопански планове за държавните горски стопанства и държавните
ловни стопанства, планове за ловностопански дейности и дейности по
опазване от пожари, както и извършването на инвентаризация на горските
територии, съгласно чл. 13 и чл. 14 от Закона за горите; утвърждаване на
горскостопански планове и програми за горските територии; изготвянето и
представянето на изпълнителния директор на ИАГ годишен доклад за
дейността на дирекцията; утвърждаването на длъжностно разписание;
издаване на актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването
на служебните и трудови правоотношения на служителите в РДГ; да
управлява имуществото на РДГ; да организира дейността по провеждането и
възлагането на процедурите по Закона за обществените поръчки; създаване на
експертни работни групи за изготвянето на проекти или за предлагане на
решения; издаване на индивидуални административни актове; упражняване
на общ надзор и методическо ръководство; утвърждаване и контролиране на
системата за финансово управление и контрол и други.
Установява се по делото, че на основание заповеди № 464/11.06.2021г. и
№ 598/ 15.07.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ, е извършен одитен
ангажимент за даване на увереност в РДГ-К., за резултатите от който е
съставен Доклад рег. № ИАГ – 21060 от 27.08.2021г. /л.106 – л.111 от
първоинстанционното производство/. В 74 точки в същия се изброяват
констатирани нарушения.
На основание заповед № БГ-303/ 29.07.2021г. на изпълнителния директор
на ИАГ, в периода 02.08.2021г. – 04.08.2021г. била извършена одитна
проверка в района на дейност на РДГ - гр. К., за което е съставен Доклад с
рег. № X - ИАГ19675/11.08.2021г. /л.118 – л.142 от първоинстанционното
производство/.
Приет по делото е и одитен доклад с рег. № ИАГ – 20928/ 26.08.2021г. за
извършен одитен ангажимент за даване на увереност в РДГ-К. относно
„Финансовото управление на бюджетните средства, предоставени от ИАГ,
финансовото управление на средствата по програми и проекти,
съфинансирани от фондове на ЕС, изпълнението на дейностите и
управлението на имуществото за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2021г.
/л.143 – л.207 от първоинстанционното производство/.
С оглед съдържащите се в тях негативни констатации, от ищеца, в
качеството му на директор на РДГ-К., са изискани писмени обяснения по
чл.193, ал.1 от КТ /л.24 – л.30 от първ. производство/, каквито той е дал на
25.08.2021г./л.114 – л.115/ и на 10.09.2021г. /л.112 – л.113 от първоинст.
производство/.
С процесната Заповед N ЗАП - 790/15.09.2021г. на изпълнителния
директор на ИАГ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
3
„уволнение“, като заповедта препраща в основанията и констатациите си към
доклад с рег. № ИАГ – 19675/11.08.2021г., доклад с рег. Индекс –
21060/27.08.2021г. и одитен доклад с рег. Индекс ИАГ 20928/ 26.08.2021г. /л.4
от първоинст. производство/.
Със Заповед N К- 1083/15.09.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца за изпълнение на
длъжността „директор“ на Регионална дирекция по горите, гр.К., поради
наложеното с първата описана заповед дисциплинарно наказание „уволнение“
по чл.188 т.3 от КТ, вр. чл.187 т.3 и т.7 от КТ. Прекратяването е считано от
връчване на заповедта. И двете заповеди са връчени на наказания на
16.09.2021г.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че от формална
страна оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е
издадена при спазване на всички посочени императивни правила - заповедта е
мотивирана общо, чрез посочване на извършени общо действия/респ.
бездействия, изразяващи се в неосъществен от ищеца като директор
необходим контрол по отношение на изпълнението на възложената работа от
служителите на РДГ-К., без тези действия/бездействия да са описани по
признаците на дисциплинарните нарушения, неизчерпателно посочени в
чл.187 и чл.190 от КТ, поради което е приел, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконно и искът за отмяната му, в
т.ч. и за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, следва да се уважи, с възстановяване на ищеца на
предишната му работа.
Въззивният съд намира следното:
В случая трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 190, ал. 1,
т.3 и т. 7 във вр. с чл.187, ал.1, т.3, 7 и 10 КТ, а именно поради допуснати
системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на
трудовата дисциплина при неизпълнение на възложената работа,
неизпълнение на законни нареждания на работодателя и неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове,
в правилника за вътрешния трудов ред, КТД или определени при възникване
на трудовото правоотношение.
Дисциплинарната отговорност е такава за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване на определена
процедура и въз основа на мотивирана заповед, като тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя.
Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършеното, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от
КТ, с която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно
наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се
приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на
заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо както към изискването на
член 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да
изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, така и към
предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните
наказания. За прилагането на тези императивни норми съдът следи служебно.
Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
4
година от извършването му. В случая по делото е установено, че нарушенията
са установени от работодателя с цитираните по-горе доклад с рег. № ИАГ –
19675/11.08.2021г., доклад с рег. Индекс – 21060/27.08.2021г. и одитен доклад
с рег. Индекс ИАГ 20928/ 26.08.2021г., поради което процесната заповед от
15.09.2021г. е издадена в законовия преклузивен срок.
Според константната съдебна практика, уеднаквена с постановени по
реда на чл. 290 ГПК решения- № 322/5.05.2010 г. по гр. д. № 301/2009 г., III
г.о.; № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о.; № 629/01.11.2010 г.
по гр. д. № 279/2009 г., IV г. о., № 8/1.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г., IV
г.о. решение № 126/26.06.2013г. на ВКС, относно съдържанието на искането
на работодателя за вземане на обяснения, се приема следното: работодателят
не е длъжен да уведомява работника или служителя, че е започнал процедура
по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя
станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той
трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е
необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на
изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по
разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията.
По настоящото дело се установява, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е
спазена, тъй като видно от приетите по делото доказателства, преди
налагането на дисциплинарното наказание работодателят е поискал
обяснения от ищеца именно във връзка с посочените в заповедта
/препращаща към описаните доклади/ нарушения. Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е издадена след като последният е депозирал
обяснения и наличието на дадени писмени обяснения е посочено в заповедта.
По отношение на спорния въпрос – мотивирана ли е процесната заповед,
настоящият въззивен състав намира следното:
В съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с
решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. IV г. о., решение №
629 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 279/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 130 от
3.04.2012 г. по гр. д. № 707/2011 г. на ВКС, IV г. о. се приема трайно и
непротиворечиво, че при реализиране на дисциплинарната отговорност на
работник или служител, няма пречка нарушенията на трудовата дисциплина
да са индивидуализирани в самата заповед за налагане на дисциплинарно
наказание и/или в друг документ, посочен в уволнителната заповед, чието
съдържание е станало достояние на наказаното лице, за да се приеме, че
заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. В
производствата по трудови спорове важат правилата на общия исков процес
за доказателствената сила на документите, доколкото същите са относими,
допустими и необходими за правилното решаване на спора.“.
Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е
конкретизирано в достатъчна степен - с оглед защитата на работника или
служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на
наложеното наказание. Тези изисквания са налице, когато в искането за
даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е
посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между
работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. С
постановеното решение № 164 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6474/2014
г., III г. о., ГК се приема, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ не поставя
изискване към работодателя да посочи всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби
на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение
според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Достатъчно е
5
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин.
Тук следва да се добави, че наличието на яснота се установява от
поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното
нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ.
Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника /по
връченото му искане за даване на обяснения/, когато в искането нарушението
на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин,
са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с причините за
уволнението му /решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017
г., III г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото е установено
извършването на нарушенията, за които е наложено дисциплинарното
наказание, и това е така, тъй като докладите, приети по делото, чието
съдържание обхваща конкретни периоди и нарушения на трудовата
дисциплина, са официални удостоверителни документи, които се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Нарушенията на
трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на
дисциплинарното наказание, са констатирани в официален документ, към
който препраща заповедта за уволнение, и който не е бил оспорен по
надлежния ред - с него се доказват обективираните в документа изявления и
действия, които съдът е длъжен да зачете при решаване на спора. В този
смисъл е постановеното решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2085/2017 г., IV г. о., ГК. Приема се със същото още, че „материалната
доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те
са официални, т. е. издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред /чл. 179, ал. 1 ГПК/, с тях валидно се осъществява
доказване на обективираните в тях факти, което съдът е длъжен да зачете при
формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената
от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи,
които, ако са автентични и не са били оспорени по надлежния ред, обвързват
съдебния състав да приеме за доказани материализираните в тях изявления и
действия.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за отмяна
на наложеното наказание следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй
като при налагането му са спазени императивните разпоредби на КТ, и е
отчетена тежестта на нарушението.
Поради неоснователността на главния иск, като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Предвид изцяло несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези
на първата, обжалваното решение следва да се отмени, вместо което да се
постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изхода на правния спор, и обективираното в пледоарията по
същество искане в този смисъл, въззивникът има право да му бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството
пред настоящата инстанция в размер на 710лв., съобразно чл. 7, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тъй като ищецът е освободен от заплащането на такси и
разноски по настоящия трудов спор, на осн. чл. 83, ал. 1 ГПК, то останалите,
направени от въззивника разходи /заплатената ДТ за въззивно обжалване/
следва да останат в негова тежест.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 47/22.02.2022 г., постановено по гр. дело №
1441/2021 г. по описа на РС – К., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. С. К., с ЕГН **********, гр.К., ул.С. С.
N *, ап.*, общ.К., обл.К., срещу Изпълнителна агенция по горите гр.С., бул.Х.
Б. N *, искове за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено
със Заповед N ЗАП-790/15.09.2021г. и прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание Заповед N K - 1083/15.09.2021 г., и двете на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите гр.С., и
възстановяването му на предишната му работа - директор на Регионална
дирекция по горите, гр.К..
ОСЪЖДА Ю. С. К., с ЕГН **********, гр.К., ул.С. С. N *, ап.*, общ.К.,
обл.К., да заплати на Изпълнителна агенция по горите гр.С., бул.Х. Б. N *,
сумата от 710 лв. /седемстотин и десет/ лева, представляваща деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7