Присъда по дело №416/2011 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ:  Срещу подсъдимия  Г.Г.С. са предявени обвинения за това, че на 03.06.2010 г. в с.Орлово, област Хасково в съучастие, като съизвършител с четири неустановени по делото лица отнел от владението на А.Н.А. движима вещ на стойност 4320 лева /златен синджир от 120 грама/ с намерение противозаконно да я присвои, като за целта лицето било поставено в беззащитно състояние и деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.4 вр. чл.20 ал.2 и чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК  и за това, че по същото време и на същото място в съучастие с четири неустановени по делото лица, като съизвършител, чрез употреба на сила и нощем влязъл в чуждо жилище – дома на А. *** – престъпление по чл.170 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК.

                     Подсъдимият разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава обяснения, в които отрича авторството на деянията.                        

                        Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

                        Подсъдимият  Г.С. е роден в гр.*******, а към 2010 година живеел постоянно в гр.******. Към същия момент той бил собственик и управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „525” с рег.№ СА 1687 МА с цвят „светлосив металик” /рег. Талон на л.46 от ДП/. Този автомобил подсъдимият закупил от свидетеля Р.А. на 28.12.2009 г. чрез посредничеството на авто-къща /л.121 от СП/. Покупката станала по силата на договор между С. и свидетеля, сключен на посочената дата. От същата дата – 28.12.2009 г. С. получил автомобила от продавача, който му предал и издадения на негово име регистрационен талон, както и сключените застрахователни договори.

                      Към месец юни на 2010 година свидетелят А. *** в дома на своите родители. Домът представлявал масивна двуетажна къща, построена в дворно място, в което била изградена и друга по-малка постройка, която също се ползвала за живеене. Дворното място било обградено с масивна ограда и метална врата, която се заключвала с катинар и метална верига /л.8 от ДП/. Свидетелят А. обитавал стая на първия етаж от къщата, достъпът до която бил през външна алуминиева врата на сградата, коридор и дървена врата на самата стая. На 02.06.2010 г. свидетелят А. празнувал рождения ден на своята приятелка – свид. Е.С., в ресторант в гр.Черноочене, област Хасково. Около 23,00 часа двамата свидетели се прибрали в дома на А. *** и около 24,00 часа легнали да спят. Преди това заключили вратата на двора, алуминиевата врата, както и дървената врата на стаята. Двамата били на едно легло, като А. легнал от вътрешната страна откъм стената, а Е. С. от външната страна.

                     Същата вечер  в с.Орлово, област Хасково пристигнал подсъдимият, придружаван от три неизвестни лица. Четиримата пътували с автомобила на С. – марка „БМВ” с рег.№ СА 1687 МА, който паркирали в близост до дома на свид.А.Н.. Около 01,00-02,00 часа трите неустановени по делото лице излезли от автомобила и тръгнали по улицата в посока, обратна на  него. В същия момент и по същата улица със своя автомобил преминал свидетелят И.Ч., който преди това бил откарал свой познат – свидетеля А.Н. /л.61 СП/ до дома му. Свидетелят Ч. видял паркирания автомобил, както и движещите се по улицата лица. Озадачил се от факта, че когато преминал покрай тримата мъже и ги осветил с фаровете на колата си, те нахлузили шапките си с козирка над лицата си. След това Ч. обърнал внимание и на автомобила – той бил без включени светлини, с изгасен двигател. Марката му била „БМВ”, а регистрационният му номер започвал със „СА 16”. Трите наблюдавани от Ч. лица били тези, които придружавали подсъдимия С..   Около 04,00-04,30 часа  подсъдимият и тримата му придружители решили да проникнат в дома на Н., с каквото намерение били и пристигнали в населеното място. Те се отправили към двора, отрязали металната верига на катинара на вратата и се насочили към жилищната сграда. Предварително поставили маски на главите си и ръкавици на ръцете. Маските били черни на цвят. Четиримата носели също метален предмет /пръчка или лост/, както и ролка тиксо със сив металически цвят на облепващата материя. С. и придружителите му успели да отворят алуминиевата врата без да я разбиват, след което се отправили към дървената врата на стаята, в която спели свидетелите Н. и С. Опитали се да отворят тази врата с ритници, но след като не успели, изкъртили бравата и рамката на вратата с помощта на носения железен предмет. Създаденият шум събудил свидетелите Н. и С., които видели нахлуването на четиримата. Не успели да станат от леглото, тъй като единият от нападателите веднага се насочил към тях и започнал да облепва ръцете на свид.А.Н. с тиксо, като предварително ги издърпал зад гърба му. След това залепил тиксо и на устата на свидетеля. След това облепил ръцете и устата и на свидетелката С.. В същото време останалите трима се представили като служители на полицията, но веднага след това запитали свидетелите: „Къде е касата? Къде има пари?”. Един от четиримата застанал до двамата свидетели и продължил да им задава въпроси – къде са родителите на А.Н., кой спи в съседната къща, къде държат парите. Свидетелят отговарял на зададените му въпроси, въпреки че устата му била облепена с тиксото – последното не било плътно прилепнало и затова не му пречело да дава отговор на въпросите.  Първоначално свидетелят попитал за какво става въпрос, след това отговорил, че в съседната къща спят негови роднини /майка му, сестра му  и племенникът му/, отговорил, че баща е в гр.******** и че в дома им няма каса, нито пари. В даден момент А.Н. дори повишил тон, при което стоящия до него му заявил: „Недей вика, защото ще ти изкарам черепа, копеле мръсно”. Същото лице в този момент държало металния предмет в ръцете си. По време на разговора с Н. той допирал предмета в главата на свидетеля, а когато последният не отговорил къде се намират парите, му нанесъл удар с него в областта на гърба. В същото време останалите трима ровели из мебелите в стаята. Един от тях напуснал стаята и се отправил към съседното й помещение, след това се върнал отново при останалите. Тримата тършуващи разговаряли тихо помежду си, но разговорът им не бил възприет от лежащите на леглото свидетели. В даден момент тримата отворили едно от чекмеджетата на холната секция в стаята и в нея открили златен накит, който свидетелят А.Н. съхранявал на това място. Накитът представлявал златен синджир от бял и жълт метал, с тегло от около 120 грама. Един от четиримата взел накита и тогава всички решили да напуснат къщата. Преди това предупредили Н. и С.  да не си вдигат главите, да не викат полицая и да не излизат от къщата около 15 минути. След като напуснали дома на свидетеля А.Н. четиримата нападатели се отправили към автомобила. С. се качил на шофьорското място и всички отпътували в неизвестна посока. Веднага след като чули шума на потеглящия автомобил свидетелите С. и А. се опитали да се освободят от облепеното тиксо. Пръв това сторил А., който впоследствие освободил приятелката си. Парчетата тиксо свидетелите оставили в стаята – там, където попаднали след разкъсването им. В стаята останала и хартиената ролка, на която бил увит облепващия материал. С. и А. веднага напуснали къщата и съобщили за станалото на роднините на втория, които спели в съседната жилищна постройка. Преди да напуснат стаята двамата не разместили нищо в нея. А.Н. сигнализирал органите на полицията. На място пристигнали свидетелите И.С. и И.Х., изпълняващи функции по дежурен полицейски патрул, които уведомили А., че е необходимо да посети РУП - гр.Хасково за изготвяне на жалба, което свидетелят и  сторил. До пристигането на дежурните полицейски служители, а впоследствие и разследващ полицай, нито А. или С., нито други лица, влизали във въпросната стая. В 07,30 часа на 03.06.2010 г. започнал оглед на местопроизшествието, резултатите от който били обективирани в Протокол от същата дата /л.5 от ДП/. При огледа  били иззети следните вещи – парчета от тиксо /сиви на цвят/ и хартиена ролка с широчина 4,8 см и диаметър 8,5 см. Било констатирано, че в края на едно от парчетата има хартиен остатък. Изземването на предметите и фотографирането им било извършено от свидетеля  Г.Д.Г., участващ в следственото действие в качеството на специалист-технически помощник. По време на огледа свидетелят Г. взел описаните в протокола вещи и ги поставил в хартиен плик /формат А4/, който запечатал и подписал, а след това предал на разследващия полицай. Последният от своя страна предал плика в „Научно-техническата лаборатория” към ОД на МВР-Хасково, където предметите били изследвани за наличие на следи. Според съдържанието на протокола за оглед при същия в качеството на поемни лица присъствали С.Х.Б. и А.Д.Ю.,***, което те удостоверили с полагане на подпис върху документа.  Разпитани в качеството на свидетели тези лица заявяват, че по време на следствените действия не са влезли в стаята, която оглеждали полицейските служители. Свидетелят Ю. стоял до портата на двора, а свидетелката Б. престояла известно време на двора до сградата, след което си тръгнала, тъй като бързала за работа. И двамата свидетели са категорични, че не са наблюдавали извършваното от полицейските служители и не са възприели какви вещи са били иззети от мястото на произшествието. По време на огледа присъствал и свидетелят  Х.Х., заемащ длъжността „Инспектор в криминална полиция” в РУ „Полиция”-Хасково. Той наблюдавал следственото действие, възприел повредата върху дървената врата, разкъсаните парчета от тиксо и хартиената ролка, без да стане свидетел на самото  изземване на вещите. Свидетелят забелязал, че ролката се намира на дивана в стаята, на който били поставени и парчетата от тиксо.

               След като иззетите от местопроизшествието вещи били предадени от свид.Г. на разследващия полицай, последният предоставил същите на свидетеля Е.Т. /л.77 от СП/, служител в „НТЛ” към ОД на МВР-Хасково. Свидетелят Т. преценил, че предметът „хартиена ролка” следва да бъде изследван с химическо вещество, за да бъде установено наличие на следи върху него. Така вещта били обработена с препарата „нинхидрин”, при което била установена годна дактилоскопна следа – пръстов отпечатък. След обработването на ролката с химическия препарат, цялостта й била нарушена, като била съхранена само тази част от хартията, върху която бил установен отпечатъка. Иззетата следа била сравнена с пръстови отпечатъци в поддържаната от МВР база данни. Сравнението показало сходство с отпечатък от десен среден пръст на подсъдимия Г.С. /л.81 от ДП/. С Постановление от 12.08.2010 г. на експерта Н.В. била възложена техническа експертиза със следната задача – да установи дали откритите дактилоскопни следи са оставени от подсъдимия С.. Заключението на експерта /л.33 от ДП/ е, че следата е оставена от десен среден пръст на подсъдимия. Изслушан в съдебното заседание /л.79 от СП/ експертът Н.В. отбелязва, че за целите на възложената експертиза му е бил предоставен носителя на пръстовия отпечатък – останалата след химическата обработка част от хартиена ролка. Следа именно от този носител експертът сравнил с дактилоскопния лист на С. и установил коментираното в заключението му сходство. След научното изследване В. унищожил плика, в който бил опакован носителят на следата, а въпросната хартиена материя била преопакована в друг плик /първоначален разпит на л.50 от СП/. 

              На 12.08.2010 г. било извършено претърсване в дома на подсъдимия С., намиращ се в жилищна сграда в гр.*****, ж.к.”********”, ****** ****** „******”, секция *, ет.* ап.** /л.25 от ДП/. От там били иззети черна маска с два отвора за очи,  2 броя платнени гумирани  ръкавици /сиви на цвят/, ролка сиво тиксо, черна трикотажна тениска. Следственото действия било извършено в присъствието на подсъдимия, който заявил, че иззетите от дома му вещи са негова собственост. Претърсен бил и  установения пред същата жилищна сграда лек автомобил, също собствен на подсъдимия – марка „БМВ”, модел „525” с рег.№ СА 1687 МА. В него били намерени и иззети газов пистолет и 7 броя патрони за газово оръжие. Иззетите от дома и автомобила на С. вещи били огледани на 13.08.2010 г., за което бил съставен Протокол от същата дата – л.82 от ДП. В хода на съдебното следствие беше назначена техническа експертиза, на която се възложи задача да сравни хартиения материал върху иззетата от дома на подсъдимия „ролка с тиксо” и хартиения материал, върху който е бил установен пръстовия отпечатък.  Експертът К. /л.130 от СП/ дава заключение, че между двата материала не се установява идентичност.

           По делото е била назначена и съдебномедицинска експертиза. За изготвянето й експертът Е. извършил преглед на пострадалите Е.С. и А.Н.. Прегледът се осъществил на 03.06.2010 г., като при него съдебният лекар установил следните увреждания: върху  гърба и двете ръце на А.Н.  и върху лявата китка на Е.С. били установени кръвонасядания. Увреждането върху гърба на А. било в областта на дясната лопатка, а характерът на находката сочела вероятност тя да се дължи на един удар върху тази част от тялото на увредения. Кръвонасяданията в областта на ръцете било възможно да се причинени от  фиксация с друг предмет, като те можело да бъдат резултат от притискане или от триене или от комбинация на двата фактора. При увредената С. бил налице отпечатък от фиксиращия предмет, като и тук били възможни варианти – отпечатъкът да е резултат от притискане при самата фиксация или от притискане при опит за освобождаване. Експертът не установил находка в областта на лицето на пострадалите, но уточнява, че липсата на такава не изключва вероятността тази част от тялото на свидетелите да е била облепена с тиксо, тъй като естествената мазнина на лицето не позволява такава плътност на залепване, която да доведе до увреждане на кожата. Увреждане било вероятно при облепване на главата в цялост, което водело до разраняване на устната кухина.

         Според заключението на назначената и изслушана оценителна експертиза пазарната стойност на златния накит, притежаван от пострадалия А.Н., възлиза на  4320 лева към 03.06.2010 г. В съдебно заседание експертът уточнява, че вещта е оценена именно като накит, а не като метал. За характеристиките  му – тегло, цвят, изработка, експертът изходил от показанията на свидетеля А.Н.А., както и от приложената по делото снимка. Било отчетено и овехтяването на накита с оглед заявения от свидетеля приблизителен период на закупуване.        

         Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, протоколите за извършени следствени действия, заключенията на експертите и отчасти от обясненията на подсъдимия, дадени след постановеното прекъсване на съдебните прения и  възобновяване на съдебното следствие, в пределите на който процесуална регламент бяха приобщени и обясненията на С., дадени в хода на досъдебното производство. Между показанията на разпитаните свидетели липсват такива противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на някой от гласните доказателствени източници.  Констатираните от съда противоречия в показанията на  свидетелите А.Н. и Е.С. бяха преодолени с направените от тях уточнения на фактите, за които дават информация. Същото се отнася и за показанията на свидетеля Ч., който при проведения му разпит уточни причините, на които се дължат установените от съда разминавания в обема на  съобщените от него обстоятелства. В крайна сметка съдът възприе като обективни и затова достоверни показанията, които свидетелите А.Н., Е.С. и И.Ч. даваха в хода на съдебното следствие.

         Доказателствата по делото установяват на първо място, че на инкриминираната дата в дома на пострадалия А.Н. са влезли четири лица, които са носели черни маски на лицата си и ръкавици на ръцете си. Едно от тези лица носело у себе си метален предмет, с помощта на който била разбита дървената врата на стаята, в която А. и С. спели и който предмет бил използван по-късно за нанасяне на удар върху тялото на А.. Тези обстоятелства установяват както показанията на двамата свидетели, така и резултатите от извършения оглед на местопроизшествието. Беше посочено вече, че съдът напълно кредитира показанията на свидетелите А. и С. – представянето на фактологията от тяхна страна е точно, конкретно и последователно и в същото време безпротиворечиво. Свидетелите ясно описват как са чули шума от разбиването на врата, как са видели влизането в стаята на четири лица /а не пет лица, както първоначално са смятали/, отбелязват, че са възприели влизащите като мъже с черни маски. Подробно е описанието на това как и с какво са били облепени първоначално ръцете им, а след това и част от лицата им, какво е било поведението на нападателите и движението им в пространството на къщата. Категорични са показанията на свидетелите и относно съдържанието на отправените към А. въпроси: ”Къде са парите, къде е касата”, къде са родителите му, кой живее в съседната постройка. Със същата точност и конкретност свидетелите съобщават и начина, по който четирите лица отнели вещта – златен накит: единият от тях стоял до свидетелите и опирал металния предмет в гърба на А., отправяйки му и заплашителни думи, а останалите ровели из мебелите, като в даден момент открили накита, който бил поставен в едно от чекмеджетата на холната секция и след като го взели, решили да напуснат къщата. Преди да сторят това предупредили А. и С. да не напускат сградата и не съобщават на полицейските органи за случилото се. И двамата пострадали са сигурни, че след като четиримата нападатели излезли от къщата, чули шум на отпътуващ автомобил, което за тях било повод да мислят, че лицата са се отдалечили от сградата и причина да предприемат действия по  освобождаването си от облепващия материал. Що касае последния, то А. и С. са категорични, че този материал е представлявал сиво на цвят тиксо, с което били захванати китките на обърнатите към гърбовете им ръце и облепена част от лицето в областта на устата. Двамата пострадали детайлно описват начина на облепване и степента на притягане, както и последващите си действия по освобождаване от захвата. Съобщените от тях обстоятелства напълно кореспондират със заключението на медицинската експертиза, коментирала вида и произхода на констатираните при прегледа на 03.06.2010 г. телесни увреждания в областта на ръцете на двамата свидетели, като констатацията на експерта, че описаните кръвонасядания могат да произхождат от притискане /или триене/ в резултат на  въздействие от фиксиращ предмет  или опит за освобождаване от такъв напълно подкрепят описания от свидетелите механизъм, по който са били захванати ръцете им и по който по-късно е било премахнато фиксиращото средство от самите тях. Констатираното от съдебния лекар нараняване в областта на гърба на пострадалия А. е показател за обективността на заявените от последния обстоятелство, а оттук и доказателство за това, че извършителите са носели метален предмет, който използвали за преодоляване на дървената врата на стаята и за въздействие върху тялото на А. именно по съобщения от него начин. Изложеното дотук налага следните изводи: В нощта на 03.06.2010 г. около 04,00-04,30 часа в жилището на свидетеля А.Н.А. са проникнали четири лица с предварително поставени черни маски на главите си и ръкавици на ръцете си. Целта им била да отнемат пари от владението на А.. Тази цел е обективирана в отправените към пострадалия думи, подканящи го да съобщи къде се намира касата или парите. Тази цел не е могла да бъде постигната, тъй като в жилището на А. нямало каса и не се съхранявали пари. Свидетелят обаче съхранявал в дома и по-конкретно във въпросната стая златен накит, който бил поставен в едно от чекмеджетата на холна секция. Накитът бил изработен от златен метал с тегло от 120 грама и бил подарен на А. от баща му няколко години преди 2010.  Тримата от извършителите, които търсели вещи, отваряйки  чекмеджета, успели да намерят накита. Те взели вещта и напускайки къщата с нея, успели да установят трайна фактическа власт върху същата, т.е. да я отнемат. Несъмнено описаното по-горе налага извода, че отнемането е било улеснено от привеждането на свидетелите А. и С. в беззащитно състояние, т.е. в състояние, което не е позволявало извършване на действия по защита на имуществото, спрямо което правотивоправното поведение е било насочено. Поставянето на А. и С. в това състояние е било извършено чрез облепване на ръцете им една за друга в областта на китките в позиция зад гърба, облепване на лицето в областта на устата и принудителното поставяне в легнало по корем положение. Фиксацията на ръцете на пострадалите безспорно е ограничила възможността за физическа съпротива срещу действията, целящи отнемане на вещи, а в съчетание с позицията  „легнали по корем”, тя изцяло е елиминирала възможностите за движение на телата.  Залепването на устата макар да позволявало на свидетеля А. да разговаря, също е било елемент от състоянието, препятстващо охраняване на имуществените му права, защото е било пречка за повик на помощ и евентуално преустановяване на действията на извършителите в момент, предхождащ отнемането на вещта. Всичко това сочи, че на инкриминираната дата от владението на А.Н. е била отнета движима вещ, като за целта същият е бил поставен в беззащитно състояние по смисъла на чл.198 ал.4 от НК.

              Основният спорен по делото въпрос е – бил ли е подсъдимият Г.С. едно от лицата, осъществили описаните по-горе действия. В дадените обяснения в хода на съдебното следствие и по време на досъдебното производство подсъдимия отрича участието си в престъпната дейност и предлага факти, опровергаващи категоричността на обвинителната теза и доказателствата, аргументиращи авторството. А доказателствените източници, които ангажира обвинението, за да обоснове участието на подсъдимия в противоправното отнемане на вещта могат да бъдат разделени на две групи – такива, които установяват преки доказателства за авторството на подсъдимия и такива, които  косвено допълват уличаващата фактология. Към първата група несъмнено следва да бъде отнесен резултатът от дактилоскопната експертиза, изследвала пръстовия отпечатък, открит върху хартиена ролка от тиксо. Последната била открита в стаята на А.Н., в която четирите лица проникнали и извършили действията по облепване на части от телата на А. и С.. Защитата възразява срещу годността на използваните доказателствени способи, предшестващи техническото изследването на следата, както и срещу валидността на самото изследване, поради недостатъчна документираност на действията на разследващите по съхранението и обработката на предмета, носител на пръстовия отпечатък. В тази връзка на първо място се твърди, че изземването на хартиената ролка от мястото на произшествието е било ненадлежно извършено, тъй като поемните лица не възприели непосредствено нито конкретното място, на което ролката била открита, нито начина, по който тя била отделена от това място. Проведеният разпит на поемните лица А.Ю. и  С.Б. действително дава основание да се счита, че следственото действие „оглед и свързаното с него изземване на вещи” в дома на пострадалия А. е извършено в нарушение на процесуалните изисквания в чл.137 ал.1 от НПК. И двете поемни лица /Ю. и Б./ заявиха, че не им бил осигурен достъп до помещението, в което разследващият извършвал огледа, вместо което те останали на двора, т.е. извън къщата. Свидетелката Б. дори не изчакала приключването на действията, а тръгнала минути след като положила подпис върху протокола. Това сочи, че присъствието на поемните лица е било формално – то е било документирано, но не и реално осъществено и то по вина на разследващите органи, които не са изпълнили задълженията по чл.137 ал.5 от НПК, нито изискванията на чл.137 ал.1 от НПК. Ето защо, съставеният протокол за оглед не е бил в състояние да придобие регламентираната в чл.131 от НПК доказателствена сила и в този смисъл доводите на защитата в тази насока се явяват основателни. Независимо от това обаче, фактът, че предметът „хартиена ролка” е бил иззет именно от жилището на А.Н. съдът намира за доказан по делото. Той е установен с показанията на свидетелите Г.  Д.Г. и Х.Г.Х.. Първият от тях е лице, участвало при огледа в качеството на специалист-технически помощник, вторият – служител на МВР, присъствал на огледа. И за двамата не съществува някоя от визираните в чл.118 от НПК пречки да участват в наказателното производство в качеството на свидетели, напротив – те попадат сред лицата, за които т.3 на чл.118 от НПК изрично урежда тази възможност. Тези двама свидетели са категорични в показанията си, че на мястото на произшествието е имало хартиена ролка. Действително свидетелят Х. не възприел изземването на предмета, но пък свидетелят Г. лично направил това. Последният, извършващ работа като технически помощник, взел предмета, който подробно описва в показанията си, взел и намерените на дивана парчета от тиксо, които заедно с ролката поставил в хартиен плик, който подписал. Конкретността на представената от двамата свидетели информация, както и документираното в протокола участие на свидетеля Г. при огледа в заявеното качество, елиминира изказаните от защитата съмнения за необективност или целенасоченост на показанията им. Конкретността и детайлното описание на извършените действия по време на огледа обезпечават в достатъчна степен изискването за добросъвестно представяне на действително възприетата фактология и отхвърлят възможността за манипулация с цел обслужване на обвинителната теза. Ето защо, съдът кредитира изцяло изложените от Г. и Х. факти, а въз основа на тях направи извода за доказаност на обстоятелството, че предметът „хартиена ролка” е бил иззет именно от жилището на А.Н., от въпросната стая и от надлежен орган. Освен за мястото, от което предметът е бил иззет, показанията на свидетеля Г. дават информация и за хронологията на действията, довели до възлагането и изготвянето на дактилоскопната експертиза.  Както вече се посочи, свидетелят Г. поставил ролката в хартиен плик непосредствено след изземването й. Впоследствие  ролката била предадена на разследващият полицай, а той от своя страна я предал на свидетеля Е.Т. – служител в „Научно-техническата лаборатория” към ОД на МВР-Хасково. Последният, изхождайки от материала и приложимата научна методика, обработил предмета с химическо вещество, при което бил установен пръстов отпечатък. Целостта на ролката била нарушена при обработката, но била запазена тази част от нея, върху която се намирал отпечатъка – частта, приобщена като веществено доказателство по делото.  Първоначалното сравнение с поддържаните в информационната база данни пръстови отпечатъци показало сходство с тези на подсъдимия С., което било документирано в изготвена от свидетеля Е.Т. справка. Остатъкът от предмета, носител на следата, бил надлежно предаден на експерта В., на когото била възложена техническата експертиза. Подложена на технически анализ от експерта, следата показала сходство с отпечатък от десен среден пръст на подсъдимия. Така описаната последователност в действията по изземване, предаване, обработка и изследване на иззетия от произшествието предмет и пръстов отпечатък водят до следния извод – следата е открита именно върху ролката, която е била иззета от мястото на произшествието, съхранената част /хартия/  е елемент именно от този предмет и именно тя е била обект на експертното изследване, установило годността на пръстовия отпечатък и идентичността му със сравнителния материал от подсъдимия С.. В този смисъл съдът намира, че е налице заявеното от обвинението пряко доказателство, обуславящо авторството в престъпната дейност. То обаче не е единствено и изолирано от останалия доказателствен материал. Съществен елемент от фактическата картина, подкрепящя участието на С. в престъпната дейност, на първо място е съдържанието на  заявеното от  свидетеля И.Ч.. В нощта на 03.06.2010 г. /около 01,00 часа/ този свидетел случайно възприел непознат нему автомобил и запомнил част от регистрационния му номер. Повод за това било необичайното поведение на три движещи се по улицата, на която бил паркиран автомобила, лица – мъже, които нахлузили шапки при осветяването им с фаровете на колата на Ч.. Подтикнат от това, свидетелят видял, че автомобилът е марка „БМВ”, а регистрационният му номер започвал със  „СА 16”. Безспорно се установи, че подсъдимият е собственик на автомобил със същата марка  и с рег.№ СА 1687 МА. Безспорно е също, че този автомобил е бил открит пред дома му на 12.08.2010 г., когато бил извършен оглед на него и на обитаваното от подсъдимия жилище. В жилището на подсъдимия пък били намерени черна маска с два отвора за очи и ръкавици, както и ролка със сиво тиксо. Действително материалът на хартията на тази ролка не е идентичен с този, върху който е оставен пръстовия отпечатък, както установи назначената в съдебното следствие експертиза. Това обаче по никакъв начин не прекъсва веригата от косвени доказателства, които не само хармонират с резултата от дактилоскопната експертиза, но и сами по себе си водят до единствен, несъмнен и категоричен извод – изводът за участието на подсъдимия в противозаконното отнемане на чуждата вещ. Твърденията на подсъдимия, че на инкриминираната дата предоставил автомобила си за ползване на друго лице, което не познавал до степен да знае трите му имена, съдът оцени като изцяло защитни както заради очевидното им несъответствие с житейски логичната ситуация – да познаваш добре лицата, на които предоставяш автомобила си, но и заради явната им изолираност от доказателствата по делото и по-конкретно липсата на каквито и да е установени факти, които да ги подкрепят тази версия. Твърдението на подсъдимия, че ползвал маската при спортни занятия дори да се приеме за достоверно, не изключва ползването на тази маска и за други цели. Същото се отнася и за намерените в дома му ръкавици и ролка със сиво тиксо. Цялостният анализ на доказателствения материал налага извода за пълна консолидация на преките и косвени доказателства, аргументиращи авторството на подсъдимия в разглежданото престъпление. Ето защо съдът прие същото за безспорно доказано.

                  Както вече се посочи, подсъдимият не е бил единствен участник в престъпната дейност. Тя е била осъществена в съучастие с още три лица, които са останали неустановени. Тук следва да се посочи, че относно броят на съучастниците съдът възприе показанията на свидетелите А. и С., дадени в хода на съдебното следствие. И двамата свидетели дават логични и издържани обяснения относно причината, заради която пред разследващия орган са заявили по-голям брой на лицата, нахлули в стаята – били уплашени, нямали възможност за точни възприятия, а извършеното от нападателите създало усещане за по-голяма масовост. Впоследствие, в спокойно състояние и при обсъждане на случилото се и двамата свидетели стигнали до извода, че действителният брой на лицата е четири, този, който посочват в разпита си в съдебното производство и който съдът възприе като съответстващ на действителното положение. Следва да се отбележи, че без значение за отговорността на подсъдимия е обстоятелството в кой елемент на съставното по рода си престъпление е участвал, т.е. дали е осъществил действията по привеждане на пострадалите в беззащитно състояние или е едно от лицата, ровели из мебелите в стаята и намерили накита, който впоследствие отнесли със себе си. По този въпрос съдебната практика е еднопосочна и последователна и тя не налага изискването да бъде установено конкретното поведение на всеки съучастник. Достатъчно е действията на подсъдимия да са довели до настъпването на общественоопасните последици, а това с оглед изложените по-горе съображения, е безспорно доказан. Тук следва да се посочи, че намереният пръстов отпечатък върху хартиената ролка, намираща се във въпросната стая, установява факта, че подсъдимият е бил сред лицата, проникнали в същата и отхвърля възможни предположения за форма на съучастие, различна от съизвършителството. Описаните по-горе обективни признаци на престъпната дейност са показател и за субективната й страна – налице е пряк умисъл за отнемането на чуждата вещ. Той е илюстриран в отправените към пострадалия А. въпроси и думи, в действията по привеждане на двете лица в състояние, непозволяващо физическа съпротива срещу накърняването на имуществените им права. Поведението на извършителите след намирането на вещта и последвалото отдалечаване от мястото на престъплението е показател за присвоителното намерение по отношение на отнетото. Общността на умисъла е обективиран в задружните действия на съучастниците, разпределили своите роли в намислената дейност – единият от тях фиксирал ръцете на А. и С. и наблюдавал състоянието им, а останалите претърсвали стаята и намерили накита. Безспорно при това положение всеки от извършителите е имал субективни представи за действията на останалите, които във всеки един момент е възприел и съзнавал. Тази задружност в действията на четиримата е довела до осъществяването на обективните признаци на съставното престъпление – принуда и противозаконно отнемане на чуждата движима вещ и затова извършеното следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.198 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

                 Действията на подсъдимия и останалите трима извършители запълват признаците и на състава по чл.170 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК при условията на идеална съвкупност с престъплението, засегнало имуществените права. Осъществени са признаците и на престъпление, накърняващо правото на неприкосновено жилище. Установено е по делото, че С. и съучастниците му са проникнали в чуждото жилище – жилището на А., чрез употреба на сила, а именно влезли в обитаваната от свидетеля стая като разбили вратата на същата с неустановения по делото метален предмет. Повредите по дървената врата са документирани в съставения огледен протокол. За тях свидетелства и полицейският служител Х., възприел състоянието на помещението непосредствено преди започването на следствените действия. За начина, по който е проникнато в стаята, подробна информация дават и свидетелите А. и С., които се събудили именно от шума, създаден при разбиването на вратата и възприели носения от нападателите метален предмет в момента, в който същият вече бил използван като средство за препятстване на възможността от промяна на състоянието, в което били принудително поставени.  Двамата свидетели са категорични за часа, в който четиримата влезли в жилището – около 04,00-04,30 часа на 03.06.2010 г., т.е. през нощта. Последното обуславя наличието на  квалифициращия признак  „нощем” от диспозицията на чл.170 ал.2 от НК. Налице е и друг квалифициращ признак от същата разпоредба, а именно – „извършване на деянието от две или повече лица”, за който обаче обвинение не е надлежно предявено и затова съдът не може да го коментира.    

                 На следващо място – подсъдимият С. е извършил престъплението „грабеж” при условията на „опасен рецидив”. Установени са предпоставките както на буква „а”, така и на буква „б” от ал.1 на чл.29 от НК. С. е осъждан общо пет пъти, като две от осъжданията следва да бъдат обсъдени в аспекта на правнозначимите за квалификацията на деянието обстоятелства. С Присъда от 09.01.2006 г., постановена по НОХД № 2/2006 г. на СРС му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година и два месеца” за престъпление по чл.346 ал.1 от НК. По силата на Споразумение от 26.04.2007 г. по НОХД № 94/2007 г. на РС-Стара Загора  той е осъден на „лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца” за престъпление по чл.198 ал.1 от НК. Изпълнението на тези наказания не е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Наказанията са наложени за тежки умишлени престъпления от общ характер, а от момента, в който съдебните актове, с които са постановени, се влезли в сила – съответно 30.05.2007 г. и 26.04.2007 г., до момента на извършване на настоящото деяние не е изтекъл срокът по чл.30 ал.1 от НК. Ето защо, противоправната дейност на С. против правото на собственост съдът квалифицира като престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.

               При определянето на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съдът взе предвид следното: Както вече се посочи, подсъдимият е осъждан общо пет пъти. Освен наказанията, които обуславят дейността му като „опасен рецидив”, на С. са налагани наказания с Присъда по НОХД № 48/2003 г. на РС-Раднево, по силата на Споразумение по НОХД № 183/2003 г. на РС-Раднево и Споразумение по НОХД № 35/2004 г. на РС-Раднево. И трите осъждания са за престъпления против правото на собственост. За такива престъпления са и осъжданията, които бяха обсъдени по-горе във връзка с правната квалификация на извършеното. Описаните осъждания сочат на трайни нагласи към противоправни посегателства срещу правото на собственост и очевидно непостигане на поправителните и превъзпитателни цели на наложените наказания. Това  следва да отекчи отговорността на подсъдимия. Освен това обаче, са налице и смекчаващи вината на С. обстоятелства. След изтърпяване на ефективните наказания той е създал семейство, има дете, за което следва да се приеме, че полага необходимите грижи. Представените от защитата доказателства за трудовата заетост на подсъдимия сочат на желание за промяна в начина му на живот и най-вече промяна в начина за набавяне на доходи. Сравнително младата възраст на подсъдимия дава основание да се счита, че стремежът за преструктуриране на ценностната му система би дал положителни резултати, а промененият семеен статус би спомогнал за осмисляне на социалните нагласи  и промяна в насока, различна на досегашната. Освен това при определянето на наказанието не може да не бъде отчетен и механизма на самото престъпление и по-конкретно това, че избраният от извършителите начин на принуда не е довел до сериозно накърняване на телесната цялост на пострадалите лица. Така изложеното налага извода, че в случая е налице превес на фактите, които смекчават вината на подсъдимия. Превесът е значителен и затова съдът наложи наказания, съответстващи на законовия минумим и в двете санкционни разпоредби, а именно „лишаване от свобода за срок от пет години” за деянието по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.4 и ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и „лишаване от свобода от една година” за престъплението по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание в размера на по-тежкото от двете, а именно „лишаване от свобода за срок от пет години”, като постанови то да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Това наказание съдът намери за подходящо за постигане на преследваните от закона цели – поправяне на осъдения и респектиране на останалите към възможностите на държавата за санкциониране на противоправните прояви.

              На основание чл.189 ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 580 лева.

             По отношение на веществените доказателства: Вещите, които са иззети от подсъдимия не са забранени за притежание. Те не са и средство или предмет  на някое от умишлените престъпления, предмет на наказателното производство, и затова съдът постанови същите да бъдат върнати на С. след влизане на присъдата в сила.  Вещественото доказателство „цветна фотоснимка” следва да се върне на пострадалия А.Н.А., който е я предоставил за нуждите на производството. Полиетиленовите пликове, съдържащи части от сребристо тиксо и част от хартиена ролка следва да останат по делото.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

        

                                                       Председател: