Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр. В. 19.11.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, ІV-ти наказателен състав, в публичното заседание на 22.10.2018г., в състав:

Председател: ИСКРА КАСАБОВА

 

При секретаря Ц.Ц., като разгледа докладваното от съдията НАХД №756 по описа за 2018г. въз основа на закона и доказателствата

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №НЯСС - 282 от 02.07.2018г. на Заместник председател на ДАМТН/Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор/-С., с което на ОБЩИНА В., с адрес гр.В., ул.”***” **, с ЕИК ***, представлявана от К.А.К.кмет, за извършено нарушение на чл.190 а, ал.1 т.3 от ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ /ЗВ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000/хиляда/лева, на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.В. в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ:

 

М О Т И В И :

ОБЩИНА В., с адрес гр.В., ул.”***” **, с ЕИК ***, представлявана от К.А.К.в качеството му на кмет,

е обжалвала НП НЯСС - 282 от 02.07.2018г. на Заместник председател на ДАМТН-С., с което за извършено нарушение на чл.190 а, ал.1 т.3 от ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ /ЗВ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000/хиляда/лева, на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. С жалбата  и в съдебно заседание чрез процесуален представител юрист консулт Петров се иска отмяна на НП и наложената със него санкция на процесуално основание.

Ответникът по делото писмено със Становище от юрист Ш., изразява съображения за оставяне без уважение на жалбата и за потвърждаване на обжалваното НП.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 14.02.2017г. 12.12.2017г. служителите на ГД”НЯСС” в ДАМТН свидетелите - В.Х.Н. и св.И.А. С., в присъствието на св.И.Ц.Т., служител на Община-В., гл. експерт, извършили проверка на язовир „Омарски геран”, собственост на Община – В., съгласно АПОС №399/19.08.2002г.

Язовир „Омарски геран”, е недвижим имот №000441, находящ се в местността“Бабките“, землището на с.В., община В.,  на разстояние 3 км. от с.В., със залята площ около 70.155 дка, като същия е предназначен за напояване и рибовъдство. Били констатирани от проверяващите служители на ГД”НЯСС”

За проверката бил съставен КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ № 03-01-007 от 14.02.2017год., като били дадени няколко предписания както следва: „Да се възстанови експлоатационното състояние на преливника, да се почисти водният и въздушният откос от храстовидна и дървесна растителност, и да се възстанови работоспособността на спирателен кран и на основен изпускател”, със срок за изпълнение 01.05.2017 год. и отговорник: собственика. Този КП бил подписан от тримата присъстващи на проверката, като екземпляр от същия бил предоставен на св.И.Ц.Т. който го представил на Кмета на Общината.

          На 12.12.2017год. служителите на ГД”НЯСС” в ДАМТН свидетелите - В.Х.Н. и св.И.А. С., в присъствието на св.И.Ц.Т., служител на Община-В., гл. експерт, извършили повторна проверка на язовир „Омарски геран”, при която било констатирано, че дадените предписания от 14.02.2017год. а именно: „Да се възстанови експлоатационното състояние на преливника, да се почисти водният и въздушният откос от храстовидна и дървесна растителност, и да се възстанови работоспособността на спирателен кран и на основен изпускател”, със срок за изпълнение 01.05.2017 год. не са изпълнени.

За новата проверката бил съставен КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ № 03-01-239 от 12.12.2017 год., който бил подписан от тримата присъстващи на проверката, като екземпляр от същия бил предоставен на св. Т..

На 12.02.2018 год. в гр.В. св.В.Х.Н. на длъжност „гл.инспектор” в РО”НЯСС”- Северозападна България в ГД „НЯСС” при ДАМТН, в присъствието на св.И.А.С. служител на РО”НЯСС”, /свидетел при съставяне на Акта/ и в отсъствие на нарушителя ОБЩИНА-В. представлявана от Кмета – К.К.съставил Акт за установяване на адм. нарушение /АУАН/ № 03-019/12.02.2018 год. за нарушение по чл.190”а” ал.1 т.3 от ЗВ, а именно – затова, че : на 12.12.2017г. не е изпълнила дадените с КП № 03-01-007 от 14.02.2017 год. предписания в частта - Да предприеме действия  по  възстановяване експлоатационното състояние на преливника, на язовира в срок до 01.05.2017 год.

АУАН бил връчен на зам.Кмета на Община-В. – М.П.П.на 27.03.2018 г.,  с разписка, която в графата за възражения написала: „Ще подам възражения в законоустановения срок”. Последвало издаването на обжалваното НП №НЯСС - 282 от 02.07.2018г. на Заместник председател на ДАМТН-С., с което на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, била наложена имуществена санкция  в размер на 1000 лв. на Община-В.. НП било връчено на 09.07.2018 год. В деловодството на Община-В.. Жалбата срещу НП е заведена с вх.номер от 16.07.2018 год.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Х.Н. и св.И.А.С., първия актосъставител, а втората свидетел по акта, както и от АУАН, НП, 2бр.КП, известия за доставяне, Акт за публична общинска собственост/АПОС №399/19.08.2002г., скица, Договор за концесия от 04.02.2016г.,както и от останалите приложени по делото и ведно с административнонаказателната преписка доказателства.

Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение и НП са съставени видно от приложените по делото заповеди от компетентни лица – в кръга на техните правомощия, но при изготвянето им са допуснати нарушения на процесуалните правила предвидени в ЗАНН, от категорията на съществените, които са следните:

На първо място съгласно чл.36 от ЗАНН: ”Административнонаказателното производство  се образува със съставянето на  Акт за установяване на извършеното административно нарушение” Такъв АУАН е съставен под № 03-019/12.02.2018 год. за нарушение по чл.190”а” ал.1 т.3 от ЗВ, а именно – затова, че  Община-В. на 12.12.2017г. не е изпълнила дадените с КП № 03-01-007 от 14.02.2017 год. предписания в частта - Да предприеме действия  по  възстановяване експлоатационното състояние на преливника, на язовира в срок до 01.05.2017 год.

Безспорно е установено по делото, че съгласно Акт за публична общинска собственост/АПОС №399/19.08.2002г. и скица - язовир „Омарски геран”, е собственост на Община – В..

Именно, констатирайки този факт актосъставителя - свидетелят В.Х.Н. е приел, че „нарушителя” извършил процесното деяние е Община – В. и без да направи дори минимум усилие, за да изследва това обстоятелство е пристъпил към съставянето на Акт за установяване на адм. нарушение /АУАН/ № 03-019/12.02.2018 год. След него и Административно наказващият орган  в нарушение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН,  съгласно която: „Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо и извършва разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.„  

Ако наказващият орган беше изпълнил пълноценна проверка на доказателствата, вероятно щеше да констатира наличието на сключения концесионен договор за язовир „Омарски геран”.При това видно от приложения по делото на л.48 –л.50 Договор за концесия от 04.02.2016г., се установява, че от датата на сключване на концесията, тоест още през 2016г. Община – В. е предоставила на търговско дружество - „ДЖИ ЕМ АКВА КОНСУЛТ“ЕООД – със седалище и адрес на управление гр.С., *** с управител Г.Н.Н.- правото на експлоатация на обекта на концесията - язовир „Омарски геран” находящ се в местността“Бабките“, землището на с.В., община В., като съгласно т.10.11 от договора за концесия концесионера в лицето на  - „ДЖИ ЕМ АКВА КОНСУЛТ“ЕООД - „се задължава да изпълнява изцяло всички задължения на концедента и изискванията за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях уреден в Наредба №13 от 29.01.04г. за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и в други действащи в тази област нормативни актове.“ От което е видно, че община В. е дерогирала правото си на собственост със всички права и задължения на концесионера.

Изводимо от гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че актосъставителя, а след него и Административно наказващият орган първият в нарушение на чл.42 т.6 от ЗАНН, а вторият на чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН са определили „нарушителя” в настоящото производство – в лицето на Община-В., вместо правилният нарушител, а именно търговско дружество - „ДЖИ ЕМ АКВА КОНСУЛТ“ЕООД – със седалище и адрес на управление гр.С., ***с управител Г.Н.Нинова, което именно дружество е следвало да изпълни дадените от наказващият орган предписания.

Следва да се отбележи и че, за да предизвикат целените с издаването им правни последици, Акт и Наказателно Постановление, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа акта са посочени в чл.42 от ЗАНН, докато за  наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.42 от ЗАНН в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно – като нарушителя, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановени в съществено нарушение на закона актове. Изискването за обосноваване на акта и на наказателното постановление са една от гаранциите за законосъобразност на същите, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. От друга страна значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното не излагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В този именно смисъл е и  Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.

Същевременно съдът споделя наведените съображения от процесуалният представител на жалбоподателя относно не изясненост от страна на АНО на  собствеността на язовира. В случая от показанията на актосъставителят се установява, че той е възприел Община В., като собственик на язовир „Омарски геран” находящ се в местността“Бабките“, землището на с.В., община В. опирайки се единствено на два документа, а именно -  Акт за публична общинска собственост №399/19.08.2002 г. и скица на имот №000441, без изобщо да положи усилия да установи това дали наистина е така.  Без да се установи действителният собственик, не може да се приеме, че е налице извършено административно деяние, което има характер на нарушение. И това е така защото всяко административно нарушение следва да е извършено от конкретно лице, без значение дали то е ЮЛ или ФЛ.

В случая обаче въпроса за собствеността на язовира е в пряка връзка с въпроса: кой може да бъде субект на конкретното административно нарушение? Такъв може да бъде собственикът или ползвателят на язовир, защото именно за някое от така посочените лица дадените предписания по Закона за водите са задължителни. Именно за това актосъставителят преди съставяне на АУАН, а след него и АНО преди издаване на НП е следвало да си изясни въпроса за собствеността на язовира, което не е сторено.

Видно от доказателствата по делото няма събрани такива от страна на наказващият орган, в насока установяване  - има ли ползвател на обекта предмет на извършените проверки и дадени предписания, при това положение и при липсата на изясняване от АНО на това, кой е действителният собственик, респективно дали процесният язовир е имал към проверявания момент ползвател, то и останал е без отговор съществен момент от АНП, а именно  - чия е отговорността за извършеното нарушение.

Изложеното до тук води до извода, че неспазването от страна на административнонаказващият орган на изискването на цитираните норми от ЗАНН в издадените акт и наказателно постановление - води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или не съществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

И макар законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН да дава възможност на административно наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото наказателно постановление, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и  тези по чл.57, ал.1, т.5, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си, както по спазване на административнонаказателната процедура предвидена в ЗАНН, така и по събиране на доказателствата относно авторството на твърдяното деяние, тъй като именно в тежест на наказващият орган е да докаже нарушението, неговият автор и вина.

При така установеното по делото състояние на доказателственият материал и допуснатите нарушения следва обжалваното НП да се отмени изцяло

          Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №НЯСС - 282 от 02.07.2018г. на Заместник председател на ДАМТН/Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор/-С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.

          По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: