РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
с участието на
секретаря Нина Светославова и в присъствието на прокурора Ирина Арменова след
като разгледа докладваното от съдия Борисова внохд № 3164/2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI НПК.
Образувано е по протест
и допълнение към него на прокурор при СРП срещу присъда от 08.03.2018 г.
постановена по нохд № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121 състав, с която
подсъдимия Д.Д.Т. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК за това, че на 10.10.2015
г. около 18.00 часа в гр.София бул. „**** 1, Летище „София” Терминал 2, държал
в чекиран на негово име багаж - куфар с багажен етикет номер OS 400019 - акцизни стоки без
бандерол - 40 броя пури марка „СОНIВА Behike ВНК 56” на единична стойност 82 лева, на обща стойност 3
280 лева, стойността на дължимия акциз на процесните тютюневи изделия е 10,80 лева,
30 броя пури марка „СОНIВА Behike ВНК 54” на единична стойност 76 лева, на обща стойност 2
280 лева, стойността на дължимия акциз на процесните тютюневи изделия е 8,10 лева,
25 броя пури марка „СОНIВА Behike ВНК 52” на единична стойност 58,00 лева, на обща стойност
1 450 лева, стойността на дължимия акциз на процесните тютюневи изделия е 6,75
лева, 25 броя пури марка „СОНIВА Maduro 5” на единична стойност 50 лева, на обща стойност 1 250 лева
стойността на дължимия акциз на процесните тютюневи изделия е 6,75 лева, 50
броя пури марка „СОНIВА Sigo VI” на единична стойност 44 лева,
на обща стойност 2 200 лева, стойността на дължимия акциз на процесните
тютюневи изделия е 13,50 лева, 15 броя пури марка „СОНIВА Sigo VI Tubos” на
единична стойност 56 лева, на обща стойност 840 лева, стойността на дължимия
акциз на процесните тютюневи изделия е 4,05 лева, всички гореописани пури на
обща стойност 11 300 лева и обща стойност на дължимия акциз 49,95 лева, когато
такъв се изисква по закон, съгласно
чл.2 т.2 чл.4 т. 1 и т.7 чл.19 ал.1 чл.64 ал.1 ал.4 и ал.5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, а именно: „На облагане
с акциз подлежат тютюневите изделия- чл.2 т.2 ЗАДС: По смисъла на този закон
акцизни стоки са стоките, посочени в чл.2 -чл.4 т. 1 ЗАДС: Бандерол е държавна
ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от
Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка -
чл.4 т.7 ЗАДС; Стоките по чл.2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са
поставени под режим отложено плащане на акциз: при тяхното производство на
територията на страната, при тяхното въвеждане на територията на страната от
територията на друга държава членка, при тяхното внасяне на територията на
страната - чл. 19 ал.1 ЗАДС', Производителите на тютюневи изделия,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол
върху потребителската опаковка. Бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото
унищожаване чрез разкъсване. Върху бандерола са обозначени серията, номерът,
други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите изделия се
обозначава и продажната цена-чл.64, ал.1 ал.4 и ал.5 ЗАДС, както и съгласно
чл.25 ал.1 ал.2 ал.5 и ал.6 и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите
изделия /ЗТТИ/, а именно:„Тютюневите изделия от местно производство и от внос
се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка
бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна
без неговото унищожаване чрез разкъсване; Бандеролът е държавна цента книга и
представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз;
Бандеролите се издават по утвърдени от министъра на финансите проекти /макети/;
Бандеролите се заявяват, отпечатват, закупуват и разпространяват по ред,
определен от министъра на финансите-чл. 25 ал.1 ал.2 ал.5 и ал.6 от ЗТТИ и „
Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и
дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията на чл.25-чл.28 ал.1 ЗТТИ и случаят е немаловажен.
На основание чл. 234 ал. 3 НК първия съд е отнел в
полза на държавата 185 броя пури без поставен български акцизен бандерол, които
са описани в протокол за доброволно предаване от 13.10.2015 г. и след влизане
на присъдата в сила е постановено да бъдат унищожени.
В протеста и допълнението към
него се изразява несъгласие с постановената присъда, като се твърди, че същата
е неправилна и незаконосъобразна. Представителят на СРП излага конкретни
съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт. Прокурорът твърди, че постановената оправдателна
присъда почива единствено на възприетия от районния съд правен извод за
субективна несъставомерност на деянието, който извод според него е изведен,
както при непълнота на доказателствата, така и при неправилна интерпретация на
приобщените доказателства. Не се съгласява с извода на районния съд, че
подсъдимия е действал при убеждението за това, че
инкриминираните тютюневи изделия имат акцизен бандерол. Счита, че наличните по
делото доказателства обосновават наличие на знание в подсъдимия, че
инкриминираните вещи са били без изискуемия, съгласно специалното
законодателство, акцизен бандерол, в който смисъл е и заключението на
изготвената по делото експертиза. Моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена и вместо нея постановена друга такава, с която подсъдимия Д.Д.Т. бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл.234, ал.1, пр.2 НК.
С определение, постановено по
реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на
нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
Представителят на
държавното обвинение поддържа изцяло протеста и допълнението към него по
изложените съображения от прокурора при СРП. Твърди, че първия съд е постановил
неправилна и необоснована присъда, а
мотивите към нея са противоречиви. Счита за неправилен извода на първия съд за
несъставомерност на деянието от субективна страна, защото този извод според
прокурора не намира опора в събраната доказателствена съвкупност по делото. Прокурорът
посочва, че престъплението по чл.234 НК е широко разпространено и е най-малко
житейски необосновано и нелогично да се твърди, че подсъдимия не е знаел, че
държи акцизни стоки без бандерол, защото е пълнолетен, български гражданин,
вменяемо лице, което отлично разбира и съзнава свойството и значението на
извършеното от него. Според прокурора по делото са събрани многобройни доказателства
в тази насока, включително и приложената по делото експертиза, от която се
установява действително, че цигарите не са били облепени с акцизен бандерол. Заявява,
че обясненията на подсъдимия, които действително освен средства за защита са и
доказателствено средство, не са достатъчни и не се подкрепят от останалия
доказателствен материал, за да обосноват липсата на субективната страна на
престъплението. По изложените съображения прокурора моли да бъде отменена присъдата на
районния съд и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия бъде
признат за виновен в извършване на престъплението по чл.234, ал.1, пр.2 НК.
Процесуалният
представител на подсъдимия Т., адвокат Е. оспорва подадения протест с твърдения,
че изложените в него доводи са неоснователни и не се подкрепят от
доказателствата по делото. Посочва, че правните изводи на първоинстанционния
съд са правилни и законосъобразни относно изложеното от него в мотивите към
присъдата, касателно липсата на елемент от субективната страна на
фактическия състав на престъплението по чл.234,
ал.1 от НК. В тази връзка защитата посочва, че подсъдимия не е съзнавал,
че държи в багажа си акцизни стоки без бандерол и съответно не е имал умисъл за
престъплението, което му е вменено. Твърди, че у подсъдимия е липсвал умисъл
за противоправно поведение т.к. той е сложил кутиите с пури в багажа си, който
е трябвало да бъде чекиран и в нито един момент не се е опитвал да ги скрие,
или по някакъв начин да заблуди проверяващите го митническите служители.
Защитата не оспорва факта, че процесните кутии, в които са се намирали пурите
са били облепени със стикери в долния десен ъгъл, които най-вероятно са
бандероли, макар и с не ясен и не установен произход, но твърди, че подсъдимия не
е съзнавал, че тези стикери не представляват бандерол, какъвто изисква и
предвижда българския закон за акцизните стоки. Според адвокат Е., ако подсъдимия
е осъзнавал това обстоятелство, то той е могъл най-лесно да извади пурите от процесните
кутии и да ги пренесе през границата сложени в нещо друго, например в някакви
други кутии, защото никъде не е регламентирано в закон, че когато се пренасят
пури през граница, те трябва да бъдат точно сложени в кутии, които да са
облепени с бандерол. Това според адвокат Е. е така, защото както цигарите, така
и пурите не се облепват с бандерол, а бандерол се слага на самата кутия с пури
или цигари. Моли въззивния съд да потвърди присъдата на районния съд, като
правилна, обоснована и законосъобразна.
Подсъдимият Т. поддържа
тезата на своя адвокат. Твърди, че нещата са стигнали до тук, поради
некомпетентността на митническите служители, защото по делото се е установило,
че не се касае за цигари, а за пури и за техния пренос в Европейския съюз има
друга регламентация, като вид тютюневи изделия.
В своята последна дума
на основание чл. 333, ал.2 НПК, подсъдимият Т. моли да бъде потвърдена
присъдата на първия съд.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Въззивният съд в хода
на извършената проверка по реда на чл. 314 НПК констатира,
че районния съд правилно е възприел и установил фактическата обстановка по
делото въз основа на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които е проверил в хода на съдебното си следствие чрез
предвидените средства и способи по НПК, ведно с тези събрани в хода на
съдебното производство, а именно: обясненията на подсъдимия Т., показанията на свидетелите А. С.,
И.Т., М.М., С.П., писмените доказателства приобщени към делото по реда на чл.
283 НПК - протокол за оглед на веществени доказателства от 27.11.2015 г. с приложен
към него фотоалбум, АУАН № 77/10.10.2015 г., протокол за личен преглед на лице
от 10.10.2015 г., разписка за предадени тютюневи изделия, ксерокопие на
самолетен билет, етикет номер - OS 400019, фактура с № **********/07.10.2015 г., ксерокопие от лична карта на
подсъдимия Т., протокол за доброволно предаване, писмо на Централно управление
„Митници“ рег.№ 16.11.2016 г., писмо на ТД НАП София, заключенията по
изготвените съдебно технически експертизи.
Въз основа на приетите
по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства и средствата
за тяхната проверка правилно районния съд е установил от фактическа страна, че:
Подсъдимият
Д.Д.Т. е роден на *** ***, неосъждан, женен, с висше образование, работещ, с
постоянен адрес ***.
Подсъдимият
Д.Д.Т. живеел през продължителни периоди от време с дъщеря си в Германия, но
към 07.10.2015 г. пребивавал в гр.София. Преди да отпътува обратно към Германия,
същият решил да посети складова база „Илиянци” в гр.София, където от магазин за
алкохол и цигари, стопанисван от фирма „М.С.” ЕООД, с МОЛ И.Т.да си закупи пури.
Подсъдимият посетил магазина на 07.10.2015 г., в който като продавач, без трудов
договор работел свидетеля С.П., от когото закупил 215 броя пури различни
разновидности от марка „Cohiba”,
които били опаковани в кутии. При закупуване на пурите и с оглед тяхното
количество на подсъдимия Т. била направена търговска отстъпка. Подсъдимият Т.
поискал да му бъде издадена фактура за закупените от него 215 броя пури, в
резултат на което колежка на свидетеля Петров издала фактура № 0000000517/07.10.2015
г., в която била вписана и платената от подсъдимия сума в размер на 9 090 лева.
Подсъдимият
Т. бил закупил двупосочен самолетен билет за полет №798 изпълняван от
Австрийските авиолинии от гр. София до гр.Виена, Австрия. На 10.10.2015 г.
подсъдимият Т. ***, Терминал 2, където бил чекирал своя багаж за полета за гр.Виена,
Австрия. Багажът на подсъдимия Т. бил чекиран под № OS
400019 Т./D.. По
същото време служебните си задължения по физическа проверка на багажите за този
полет осъществявали свидетелите А. С., И.Т. и М.М., служители в ТМУ „Аерогара
София“. Около 18.00 часа, тримата свидетели проверили багажа на подсъдимия Т., който
бил чекиран под № OS 400019 Т./D.. При извършване на проверката митническите служители
установили, че в него има 40 броя пури марка „СОН1ВА Behike ВНК 56”, 30 броя пури марка
„СОН1ВА Behike ВНК 54”, 25 броя пури марка
„СОН1ВА Behike ВНК 52”, 25 броя пури марка
„СОН1ВА Maduro 5”, 50 броя пури марка „СОН1ВА Sigo VI” и 15 броя пури марка „СОН1ВА Sigo VI Tubos” или общо 185 броя, които били опаковани в кутии. В своите
обяснения пред митническите служители, подсъдимият Т. заявил, че пурите са за
негова лична употреба и представил издадената му за тях фактура № 0000000517/07.10.2015 г., която предал. С
протокол за доброволно предаване подсъдимия предал и кутиите с пури.
От
заключението на допуснатата и изслушана в хода на съдебното следствие пред
първия съд съдебно техническа експертиза, която не е оспорена от страните и е
приета от съда, като пълна, обективно и безпристрастно дадена е установено от вещото
лице Десислава Янчева, че изследваните веществени доказателства по делото
представляващи кутии, в които се намират 40 броя пури марка „СОН1ВА Behike ВНК
56”, 30 броя пури марка „СОН1ВА Behike ВНК 54”, 25 броя пури марка „СОН1ВА
Behike ВНК 52”, 25 броя пури марка „СОН1ВА Maduro 5”, 50 броя пури марка
„СОН1ВА Sigo VI” и 15 броя пури марка „СОН1ВА Sigo VI Tubos” не са облепени с
български бандерол, утвърден от Министъра на финансите. Според експерта същите
са облепени с хартиени ленти с реквизити наподобяващи акцизни бандероли и
съдържащи надписи на испански, английски, немски и френски език. Вещото лице е
заявило в своето заключение, че в неговите компетенции е да изказва заключения
единствено за български акцизни бандероли утвърдени от Министъра на финансите.
В
хода на съдебното следствие при изслушване на заключението по изготвената
съдебно техническа експертиза вещото лице заявява, че всяка кутия и всяка пура
от изследваните са облепени с нещо, имат някакви реквизити, но има знания само
за български акцизен бандерол и не е специалист за акцизни стоки, различни от
българските. Експерта посочва, че бандерол се поставя върху всяка пура и
кутията.
От
заключението на допуснатата и изслушана в хода на съдебното следствие пред
първия съд съдебно техническа експертиза, която не е оспорена от страните и е
приета от съда, като пълна, обективно и безпристрастно дадена е установено от
вещото лице Кристиян Фалли, че върху изследваните веществени доказателства по
делото представляващи 179 броя пури поставени в кутии, а именно 40 броя пури
марка „СОН1ВА Behike ВНК 56”, 30 броя пури марка „СОН1ВА Behike ВНК 54”, 25
броя пури марка „СОН1ВА Behike ВНК 52”, 25 броя пури марка „СОН1ВА Maduro 5”,
50 броя пури марка „СОН1ВА Sigo VI” и 15 броя пури марка „СОН1ВА Sigo VI Tubos”
не се установява наличие на акцизни бандероли, съответстващ на образеца на
тютюневи изделия – пури, предназначени за реализация на вътрешния пазар
утвърден със Заповед № ЗМФ-1131 от 18.09.2013 г. на министъра на финансите.
Експерта посочва, че същите са облепени с хартиени ленти с реквизити
наподобяващи бандероли и съдържащи надписи на латиница. Вещото лице е посочило,
че е компетентно да изказва заключения единствено за български акцизни
бандероли утвърдени от министъра на финансите.
При
така установената фактическа обстановка въззивния съд констатира, че
контролираната съдебна инстанция по своето същество е достигнала и до правилни
от фактическа страна изводи. Това е така, защото районния съд е дал вяра на
показанията на разпитаните свидетели А. С., И.Т. и М.М., които в качеството си
на служители в ТМУ „Аерогара София“ са извършили проверка на чекирания на името
на подсъдимия багаж, в който са установени и процесните кутии с пури. Именно от
показанията на посочените свидетели еднопосочно и безпротиворечиво се
установява не само, че при проверка в чекирания багаж на подсъдимия Т. са
установени процесните пури поставени в кутии, но се установява чрез тези
показания и обстоятелството, че върху кутиите и пурите не е имало поставен на
български език акцизен бандерол. Показанията на посочените свидетели на свой
ред кореспондират и с писменото доказателствено средство представляващо
съставения протокол за оглед на процесните кутии, в които са били поставени
пурите, от който се установява, че както върху кутиите, така и върху пурите не
е имало поставен български акцизен бандерол, а същите според отразеното в този
протокол са били облепени с кубински бандерол с надпис „COHIBA”. В конкретния
случай правилно районния съд се е доверил, както на отразено в протокола за
оглед на веществени доказателства, който е изготвен в присъствието на две
поемни лица, така и на показанията на разпитаните свидетели – митнически
служители, от които се установява, че върху процесните кутии и пури е имало
поставена хартиена лепенка и същата е онагледена в изготвения към протокола
албум. Въззивният съд не намира основание да не даде вяра на посочените
доказателствен средства и в частта, в която се посочва в същите, че така
залепената хартиена лепенка вероятно е кубински бандерол, защото тези данни не
се опровергават и от двете заключения на допуснатите от първия съд съдебно
технически експертизи.
В
конкретния случай, първият съд при извеждане на своите фактически изводи се е
доверил на обясненията на подсъдимия Т.. Вярно е посоченото от районния съд, че
обясненията на подсъдимия Т. имат двояка правна природа, защото служат, както
за средство за неговата защита с цел изграждане на защитна версия относно
случилото се, но така също представляват и важен гласен доказателствен източник
предвид обстоятелството, че същия лично и непосредствено като участник в
процесните събития е възприел факти и обстоятелства от значение за правилното
изясняване на фактическата обстановка по делото и разкриване на обективната
истина. Ето защо и обясненията на подсъдимия Т. правилно районния съд ги е
подложил на обстоен анализ съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал
с цел преценка на тяхната обективност, достоверност и евентуална
заинтересованост от благоприятния изход на делото за него. При това положение и
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК при извършената оценка
на обясненията на подсъдимия Т. намира, че същите са обективни, достоверно
дадени, кореспондиращи на събрания по делото гласен и писмен доказателствен
материал и в случая не влизат в противоречие с нито едно доказателство събрано
и проверено пред първия съд по надлежния ред, поради което правилно е дадена
вяра на обясненията на подсъдимия Т. от контролирания съд. Това на свой ред е
така, защото подсъдимия Т. посочва, че е закупил процесните кутии с пури от
магазин находящ се на стоков базар „Илиянци“ и за същите по негово искане му е
издадена фактура в деня на покупката, а именно № 0000000517 от 07.10.2015 г. Установи се,
че подсъдимия Т. е имал закупен двупосочен билет за пътуване с австрийските
авиолинии на 10.10.2015 г., поради което и на същата дата около 18.00 часа се е
намирал на Летище София, Терминал 2 в гр. София, където багажа му бил
чекиран под № OS
400019 Т./D..
Установи се, не само чрез обясненията на подсъдимия Т., но и от данни в тази
насока, които се съдържат в показанията на свидетелите митнически служители, че
при проверка на багажа процесните пури са намерени в кутии или в състоянието, в
което и самия подсъдим заявява, че ги е закупил от магазина на стоков базар
„Илиянци“ облепени с хартиена лента наподобяваща бандерол. В тази насока важен
доказателствен източник представляват показанията на разпитания в хода на
първоинстанционното производство свидетел С.П., който като продавач към
инкриминирания период е работил в магазин за алкохол и тютюневи изделия находящ
се на стоков базар „Илиянци“ стопанисван от фирма „М.С.“ ЕООД. Действително в
своите показания свидетеля Петров заявява, че е работил в процесния търговски
обект без трудов договор, но това обстоятелство само по себе си не може да
доведе до игнориране на данните съдържащи се в неговите показания, защото от
една страна е често срещано физически лица да работят без трудов договор в
търговски обект, а от друга страна този свидетел е предупреден и за
възможността да понесе своя наказателна отговорност по чл.290, ал.1 НК при
лъжесвидетелстване. В тази връзка обясненията на подсъдимия Т. изцяло са
еднопосочни и логично последователни с показанията на разпитания свидетел Петров,
от които се установява категорично и несъмнено, че на 07.10.2015 г. на
подсъдимия Т. е издадена фактура № 0000000517 непосредствено при
закупуването на процесните кутии с пури от марка „COHIBA” от служител на трудов договор във
фирма „М.С.“ ЕООД, която е стопанисвала магазин за алкохол и тютюневи изделия
находящ се на стоков базар „Илиянци“. В тази част обясненията на подсъдимия Т.
кореспондират и с данните в показанията на свидетелите митнически служители,
които посочват, че при извършената на 10.10.2015 г. проверка на чекиран багаж под
№ OS 400019 Т./D., за който е установено, че е на подсъдимия Т., в същия
багаж са намерени процесните кутии с пури, а подсъдимият е представил за тях
фактура № 0000000517 от 07.10.2015 г. издадена от фирма „М.С.“ ЕООД или
така, както заявява в своите показания и свидетеля Петров, че фактура е била
издадена на подсъдимия в деня на продажбата им в процесния магазин от друг
служител.
В
конкретния случай законосъобразно и в изпълнение на своите задължения по реда
на чл.107, ал.2 НПК първия съд е допуснал и назначил две съдебно технически
експертизи за изясняване на обстоятелството има ли поставен бандерол върху
процесните кутии с пури и какъв по произход е този бандерол, а също така и за
проверка, както на събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
така и на гласните доказателствени средства събрани в хода на съдебното
следствие пред него. Именно чрез заключенията на двете съдебно технически
експертизи, които представляват средство за проверка на събрания доказателствен
материал се установява, че действително, както върху процесните кутии, така и
върху всяка една от общо 179 броя пури намиращи се в тях има поставена хартиена
лента, която според експертите наподобява бандерол, но този бандерол според тях
не е български акцизен бандерол, който да е утвърден от министъра на финансите.
Ето защо чрез извършената проверка посредством експертните заключения
действително се установява, че е била налична поставена хартиена лента, която
наподобява акцизен бандерол, но същия не е български такъв, който да е утвърден
от министъра на финансите. От друга страна експертите заявяват в своите
заключения, че с оглед на своята компетентност не могат да посочат, с какъв
произход е бандерола поставен на процесните пури и кутии. Това е така, защото
както в писмените си заключения, така и при изслушване на вещото лице Д.Я.в
хода на съдебното следствие същата заключава, че има специални знания само по
отношение на български стоки и за български акцизен бандерол, а хартиената
лепенка, с която са облепени процесните кутии и пури не е български акцизен бандерол.
С оглед на изложеното въззивния съд, за разлика от районния съд възприе
заключението на двете вещи лица и в частта, в която същите посочват, че нямат
необходимата компетентност за да определят, какъв по произход е процесния
бандерол, защото тяхната компетентност като експерти се ограничава единствено
до стоки българско производство, каквито процесните пури не са и до познанията
си за български акцизен бандерол. Именно чрез заключенията на експертите в
конкретния случай е даден отговор на важен за предмета на доказване по настоящото
дело въпрос, а именно дали поставената хартиена лепенка на процесните кутии и
пури представлява български акцизен бандерол утвърден от министъра на финансите,
а също така чрез експертните заключения е извършена проверка и на данните
съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на
подсъдимия и протокола за оглед на веществени доказателства в тази насока, при
което несъмнено се установява, че такава хартиена лепенка е била поставена и
същата е наподобявала бандерол макар и да не представлява български акцизен
бандерол, който да е утвърден от министъра на финансите. Въззивният съд намира,
че изслушаните и неоспорени пред първия съд експертни заключения следва да се
кредитират изцяло, поради обстоятелството, че в кръга на своите знания,
професионален опит и умения, вещите лица мотивирано са отговорили на
поставените им задачи от първия съд заключавайки, че така поставените лепенки
действително наподобяват бандерол, но надписите върху тях не са на български
език, а на различни езици – английски, немски и други, поради което и
поставените лепенки върху процесните кутии, в които са намерени 179 броя пури,
а и на самите пури не са български акцизен бандерол, който да е утвърден от
министъра на финансите, но не могат да дадат заключение, с какъв произход е
поставения бандерол върху процесните кутии и пури в тях.
В
конкретния случай се констатира една процесуална непрецизност в съдийската
дейност на първия съд, защото при установяване на фактическата обстановка по
делото, както и на изведените въз основа на нея фактически изводи, които са от
значение за правилното решаване на делото районният съд се е позовал на
експертни заключения, които не са били изслушани и приети в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, но независимо от това позоваване фактическите
му изводи не търпят корекция. В тази връзка е необходимо да се посочи, че при
постановяване на съдебен акт, решаващият съд следва да се позове при извеждане
на своите фактически и правни изводи единствено на събраните и проверени пред
него писмени и гласни доказателствени средства, писмени доказателства и
средства за тяхната проверка. Недопустимо е позоваване на доказателствен
материал, който е изслушан и приет пред друг съдебен състав, макар и по същото
дело или така, както в случая е процедирал районния съд, т.к. в своите мотиви
се е позовал на заключенията на съдебно оценителната и съдебно физикохимична
експертиза, които не са изслушани и приети от съдебния състав, който е
постановил протестирания съдебен акт, които са били изслушани и приети при
предходно разглеждане на делото от друг съдебен състав, защото по този начин се
нарушават едни от основните принципи установени в чл.13, ал.2, чл.14, ал.2, чл.18,
чл.19 и чл.20 НПК. Доколкото обаче, делото е изяснено от фактическа страна чрез събрания и проверен пред надлежния
съдебен състав доказателствен материал, то и фактическите изводи на първия съд
са правилни и законосъобразни и се споделят по своето същество от въззивния съд,
поради което и така констатираната процесуална непрецизност не влияе на крайния
резултат по същество на делото.
В
заключение може да се каже, че при
проверка на обжалваната присъда настоящата съдебна инстанция констатира, че районния
съд макар да е установил вярно фактическата обстановка по делото и да е
направил правилни фактически изводи, то този съд е извел неправилни правни
изводи касателно обективната страна на престъплението по чл.234, ал.1, пр.2 НК,
за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Т.. От обективна
страна за да е осъществен състава на престъплението е необходимо да се
установи, че дееца държи стоки, които следва по своя характер да са определени
като акцизни и на които е необходимо да бъде поставен бандерол, когато такъв се
изисква с оглед друг нормативен акт – закон и случаят да не е маловажен.
Предвид така посоченото и доколкото законодателят е предвидил специален режим
по отношение на предмета на престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК, който режим
се установява в друг специален закон, то определено посочената материално
правна норма като бланкетна такава изисква запълването й с друга специална
норма на поведение, нарушението на която от дееца ще доведе и до настъпване на
съставомерните последици от състава на вмененото му престъпление. Ето защо
съдържанието на посочената материално правна норма следва да бъде запълнено с
точно определени, конкретни по естеството си императивни правни норми, които
очертават дължимото поведение на дееца и предвиждат за него задължение за
действие, респективно за бездействие. В конкретния случай съгласно внесения
обвинителен акт в Софийски районен съд на подсъдимия Т. са вменени като
нарушени от държавното обвинение следните специални норми, запълващи бланкетния
характер на престъплението по чл.234, ал.1 НК - на чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7,
чл.19, ал.1, чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/, а също така и тези по чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6 и чл.28,
ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/ и от друга страна и тези
на чл.25-чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/. В
конкретния случай няма спор и страните не спорят, че в случая инкриминирания
предмет на престъплението са пури, които по смисъла на чл.10, ал.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове са тютюневи изделия и съгласно чл.2, т.2 ЗАДС са
предмет, който подлежи на облагане с акциз. Независимо, че районният съд се е
позовал в своите мотиви на експертното заключение на съдебно физико химичната
експертиза, която е изготвена в хода на досъдебното производство, но не е
изслушана и приета в хода на съдебното следствие по реда на чл.282 НПК и от
която се изяснят характеристиките на предмета на престъпление, то в случая тези
характеристики успешно се установяват и посредством изготвения протокол за
оглед на веществени доказателства в присъствието на две поемни лица, а също
така и от всички събрани гласни доказателствени източници, поради което и липсата
на нейното приобщаване към доказателствения материал не води до изводи различни
от направените в тази насока от въззивния съд. При това положение по делото
няма спор, че в случая предмет на престъплението са пури, които несъмнено са
тютюневи изделия по смисъла на чл.10, ал.1 ЗАДС. На следващо място процесния
предмет на престъпление в случая – пури е тютюнево изделие съгласно чл.2, т.2 ЗАДС,
който факт несъмнено го поставя в категорията на стоките, при които се изисква
поставяне на акцизен бандерол върху потребителската опаковка и същите подлежат
на облагане с акциз. На следващо място законодателят в разпоредбата на чл.19,
ал.1 ЗАДС е установил различните режими, при които стоките по чл. 2, т.2 ЗАДС подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени
под режим отложено плащане на акциз или
това е при
тяхното производство на територията на страната, при
тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава
членка и при тяхното внасяне на
територията на страната. В конкретиката на настоящия случай и предвид заявеното
от вещото лице Д.Я.пред първоинстанционния съд, че не е специалист по акцизни
стоки различни от българските, то в случая може да се направи косвен извод, че
изследваните от вещото лице процесни пури не са българско производство, в
противен случай вещото лице би отговорило в положителен смисъл на поставения му
въпрос. При това положение и доколкото не са ангажирани доказателства от
държавното обвинение за това, дали процесните тютюневи изделия представляващи
пури са произведени в страната, дали са въведени на територията на страната от
друга държава членка на ЕС или са внесени от друга страна, а и от друга страна
по делото категорично се установява, че подсъдимия ги е закупил от магазин, за
което му е издадена и фактура, то неминуемо се налага извода, че адресат на
нарушението по чл.19 ЗАДС не е подсъдимото лице. Това в случая би било
юридическо/физическо лице, което осъществява действия по производство, по
въвеждане или внос на тютюневи изделия на територията на страната, но не и
подсъдимия, който в случая, както се каза е закупил от търговски обект процесните
пури с цел тяхната лична употреба, а дори да не са за лична употреба, то не е
забранено в количеството, в което са установени в неговия чекиран багаж да
бъдат пренесени до желаното от подсъдимия място на територията на страна членка
на Европейския съюз по аргумент на противното изхождайки от разпоредбата на
чл.4в, ал.1, т.1, б.“б“ от Правилника за приложение на закона за акцизите и
данъчните складове. Посочената разпоредба е относима за това, защото движението на хора и
стоки се извършва свободно в рамките на
Европейския съюз и между държавите членки на същия няма вътрешни граници, поради което и когато едно лице се движи в рамките на
Общността, то не е необходимо да декларира носената от него стока, тъй като
нито я внася, нито я изнася, нито може да я постави под друг митнически режим. Или както е в конкретния случай подсъдимия Т. е бил
пътник, който е желаел да пътува от гр.София, Република България до гр.Виена,
Република Австрия, т.е. от една страна членка на ЕС до друга страна членка на
ЕС като е пренасял в чекирания си багаж тютюневи изделия – пури в общо
количество от 179 броя, на които е бил поставен бандерол с неустановен произход
съгласно заключенията на съдебно техническите експертизи или под 200 броя. По
аргумент на противното от разпоредбата на чл.4в, ал.1, т.1, б.“б“ от Правилника
за приложение на закона за акцизите и данъчните складове и доколкото липсва
изричен регламент за износ, то и пренасянето на процесната
стока - пури през вътрешна граница на Общността не може да бъде
свързано с нарушаване на митническото законодателство, респективно да доведе до
извършване на престъплението по чл.234,
ал.1, пр.2 НК от обективна страна. В подкрепа на горното е и разпоредбата на
чл. 24, ал.
1 от Закона за митниците, че стоките, пренасяни през държавната
граница на Република България се облагат с вносни или износни митни сборове, доколкото
не е предвидено друго в друг закон, както и в международен договор, по който Република България е страна, а в случая е налице такъв договор.
На следващо място бланкетния
характер на материално правната норма на чл.234, ал.1, пр.2 НК е запълнена от
държавния обвинител и с разпоредбите на чл.64 ЗАДС в редакцията им към датата
на инкриминираното деяние, а именно на ал.1 според която производителите на тютюневи изделия
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол
върху потребителската опаковка; на ал.4 според
която бандеролът
се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна
обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на
стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване и на ал.5 според която върху бандерола са обозначени
серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите
изделия се обозначава и продажната цена.
Така посочените като нарушени разпоредби отново не създават за подсъдимия Т. в
конкретиката на настоящия случай някакво задължение или дължимо от него
поведение, т.к. тези разпоредби по своя характер отправят задължение към
производителя на тютюневи изделия, който следва да постави акцизен бандерол
върху произведена от него акцизна стока с цел нейното реализиране на вътрешния
пазар. По делото няма спор, че подсъдимия Т. не е производител на
инкриминирания предмет на престъпление – процесните пури и такива твърдения не
се описват в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и не се твърди,
че същия е следвало да постави бандерол върху тях с дължимата се съгласно
посочените норми информация, поради което и тези твърдяни като нарушени норми
са неотносими към предмета на доказване по делото, предвид повдигнатото на
подсъдимия Т. обвинение.
По отношение на
вменените на подсъдимия Т. като нарушени разпоредби на чл.25, ал.1, ал.2, ал.5
и ал.6 /отм., но в сила към датата на деянието/ и чл.28, ал.1 от Закона за
тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/ от една страна и от друга страна и тези на
чл.25-чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, чрез които
на свой ред е запълнен бланкетния характер на материално правната норма на
чл.234, ал.1, пр.2 НК въззивния съд намира, че и те, както и останалите
посочени по-горе не създават конкретно правило на поведение, което следва да
бъде спазвано от подсъдимия. Това е така, защото чрез разпоредбата на чл.25,
ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/ законодателят е възвел
регламент касаещ отговорност за търговец, който продава на вътрешния пазар
тютюневи изделия без бандерол върху търговската опаковка. Що се отнася до
разпоредбите на чл.25 , ал.2, ал.5 и ал.6 ЗТТИ същите касаят характера и целта
на бандерола, за която се използва същия, както и начина на неговото издаване,
заявяване, отпечатване, закупуване и разпространяване по начин утвърден от
министъра на финансите, поради което и тези норми не съдържат някакво задължение
за подсъдимия Т., при нарушение на което същия да понесе наказателна
отговорност. Разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗТТИ отново не съдържа задължение или
дължимо поведение, което да бъде вменено като нарушено на подсъдимия Т., т.к. с
посочената разпоредба, която по своя характер е една диспозитивна норма се регламентира
начина на транспортиране, пренасяне, съхраняване, предлагане или продажбата в търговски складове и обекти на тютюневи изделия, които следва да бъдат само с поставен на тях акцизен бандерол, който да е залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25 ЗТТИ. В заключение на изложеното следва да се посочи, че е
недопустимо съдържанието на бланкетната норма да бъде запълвано с друга, също
толкова бланкетна и обща норма, която не съдържа конкретно правило за поведение
и сама по себе си изисква последващо уточняване.
На последно място във
внесения в СРС обвинителен акт срещу подсъдимия Т. са посочени и общо
разпоредбите на чл.25-чл.28, ал.1 ЗТТИ, които според държавния обвинител на
свой ред запълват бланкетния характер на престъплението по чл.234, ал.1, пр.2 НК. При така посоченото по мнение на въззивния съд е допуснато и процесуално
нарушение от страна на държавния обвинител при изготвяне на обвинителния акт.
Тук е мястото да се посочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се опишат всички елементи от
състава на престъплението представляващи
фактическите положения, които подлежат на доказване и от които се извеждат
съставомерните признаци на всяко конкретно престъпление, вменено на подсъдимия. В случая, в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са изложени достатъчно фактически данни, от които да се направи
извод за наличието на всички съставомерни елементи от състава на
престъплението по чл. 234, ал.1, пр.2 НК относно начина на неговото извършване от подсъдимия Т.. Този процесуален недостатък по своето естество
представлява съществено процесуално нарушение, т.к. води до ограничаване на правата
на подсъдимия в съдебното производство. Независимо от това, обаче и доколкото в случая не е
нарушен принципа за разкриване на обективната истина
установен в разпоредбата на чл.13, ал.1 НПК предвид установената фактическа
обстановка по делото и обстоятелството, че подсъдимия Т. от обективна страна не
е осъществил състава на вмененото му престъпление, а от събраните по делото
доказателствата не би се стигнало до извод различен от този направен от
въззивния съд, то не се налага и връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на всичко изложено
по-горе и за да се реализира от обективна страна състава на вмененото на
подсъдимия Т. престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК е необходимо да се установи
и докаже, че същия е държал не само тютюневи изделия, каквито са процесните
пури несъмнено, но и че същите са без бандерол. Липсата на някой от
съставомерните признаци на престъплението от обективна страна, както и
наличието на съмнения за доказаност на някои от тези признаци винаги води до
благоприятен за дееца изход, до какъвто в случая извод е достигнал и районния
съд, макар и с изводи различни от тези на въззивния съд по отношение на
обективната страна на престъплението. В конкретиката на настоящия случай е
необходимо да се посочи, че не се установи по безспорен, категоричен и несъмнен
начин от обективна страна, че държаните от подсъдимия Т. пури, които са били
поставени в кутии и са се намирали в чекиран на негово име багаж - куфар с багажен етикет номер ОS 400019 са без бандерол. Това е така, защото чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на съдебно
техническите експертизи назначени и изслушани от първия съд се установи, че
върху инкриминираните пури и кутии, в които са били поставени, а и това е видно
от съставения протокол за оглед на веществени доказателства и изготвения към
него албум е била поставена хартиена лента, която наподобява бандерол, за който
вещите лица заявяват, че нямат необходимата компетентност да посочат какъв е,
т.к. имат компетентност да изказват становища единствено във връзка с български
акцизни стоки и за акцизни бандероли утвърдени от министъра на финансите.
Липсата на компетентност у експертите, както и липсата на доказателства за
установяване на действителния произход на хартиената лента наподобяваща
бандерол, каквото задължение да ангажира има държавния обвинител не води до
извод, че инкриминираните пури, които несъмнено са тютюневи изделия са били без
бандерол, защото законодателят не е предвидил този бандерол да е само и
единствено български акцизен бандерол предвид специалния режим, който е установен
за такива стоки в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗАДС, а именно когато същите са
предмет на внос на територията на Република България преди тяхното
разпространение за продажба в търговски обекти с цел да достигнат до краен
купувач, какъвто в случая се явява подсъдимия Т.. В случая единственото
обстоятелство, което се установи по делото е, че инкриминирания предмет на
престъпление не е с поставен български акцизен бандерол, но това обстоятелство
не води до извод за липса на бандерол, за да се приеме, че е осъществен състав
на престъпление по чл.234, ал.1 НК от обективна страна.
Въззивният съд намира за
правилни и законосъобразни правните изводи на районния съд с оглед установеното
от този съд, че подсъдимия Т. не е осъществил престъплението от субективна
страна, поради което ги споделя изцяло независимо от изложеното по-горе за
обективната страна на престъплението. По изложените съображения правилно и
законосъобразно на основание чл.303, ал.1 НПК районния съд е приел, че
присъдата не може да почива на предположения и съмнения, а всяко такова се цени
в полза на подсъдимия, поради което и на основание чл.304 НПК е признал
подсъдимия Т. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК.
Правилно и законосъобразно в
случая районния съд е процедирал по отношение на предмета на престъпление, като
въпреки изхода на делото не е постановил връщането му на подсъдимия Т.. В тази
връзка въззивния съд намира, че инкриминираните пури, предадени с протокол за
доброволно предаване от подсъдимия Т. по аргумент от чл.111, ал.2
от НПК следва да бъдат съхранявани до решаване на административно наказателната
отговорност на същия от административно наказващия орган. Това е така и защото
по досъдебното производство е приложен съставен акт за установяване на
административно нарушение, който е съставен на подсъдимия Т. за нарушение по
чл.123 ЗАДС по съдбата на което следва да се произнесе компетентния митнически
административен орган, с оглед на което и предмета на престъпление е необходимо
да бъде запазен до решаване и на този въпрос. Въззивният съдът намира, че след влизане в сила на присъдата, преписката по
делото, следва да бъде изпратена на Агенция „Митници” за решаване на въпроса за
налагане на административно наказание на подсъдимия Т. предвид съставения и приложен по делото акт за
установяване на административно нарушение.
Вярно е, че въззивния съд
разполага с правомощието по чл.336, ал.1, т.4 НПК да му наложи административно
наказание, но в случая не само, че не се отменя първоинстанционна присъда с
постановяване на нова такава, с която подсъдимия да е оправдан, но и доколкото
посочената разпоредба е процесуално правна и същата действа занапред, то и
същата ще бъде неприложима в случая, защото към датата на инкриминираното
деяние същата не е съществувала в правния мир и подсъдимия би бил поставен в
ситуация да не може да се защити срещу една евентуално осъществена
административно наказателна принуда спрямо него, което е недопустимо.
С оглед
изложеното и при осъществената в цялост
служебна проверка на обжалваната присъда постановена от районния съд независимо
от липсата на съвпадение по отношение на правните изводи от обективна страна с
тези на първия съд, не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на присъдата, поради
което същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 във вр. с
чл.334, т.6 НПК, Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 08.03.2018 г.,
постановена по нохд № 22585/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 121 състав.
След влизане в сила на
присъдата делото да се изпрати на Агенция “Митници” с цел преценка за налагане
на административно наказание.
Предадените с протокол за
доброволно предаване от 13.10.2015 г. пури, подробно описани в същия и в АУАН №
77/10.10.2010г. на ТМУ “Аерогара София”, Агенция Митници да се съхраняват до
решаване въпроса за административнонаказателната отговорност на подсъдимия Д.Д.Т.
с проверена по делото самоличност в ТМУ “Аерогара София”, Агенция Митници.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.