Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260201 11.03.2022 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, VIII състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА
КРАТУНКОВА,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13936 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Банка ДСК” ЕАД – гр. София, моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че той му дължи сумата 1 975,30 лева – главница; сумата 541, 51 лева
– договорна лихва за периода от 12.11.2017 г. до 11.12.2019 г.; сумата 101, 51
лева – законна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 17.06.2020 г., и сумата 12,
28 лева – такса/застраховка, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното погасяване на
вземането, които суми – дължими по
сключен между страните на 09.12.2014 г. Договор за кредит за текущо
потребление, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК №
3039/19.06.2020 г., издадена по частно гр. дело № 6886/2020 г. по описа на ПРС
– ХVІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в
заповедното производство.
Ответникът Т.Г. *** оспорва иска и
моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в
отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение
за недействителност на Договора и на отделни негови клаузи.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства заедно и поотделно,
и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
по делото писмени доказателства и заключенията от 27.09.2021 г. на вещото лице
по ССЕ М.М. и от 08.02.2022 г. на вещото лице по СТЕ С.М., се установява, че
действително със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК № 3039/19.06.2020 г., издадена по частно гр.
дело № 6886/2020 г. по описа на ПРС –
ХVІІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 1 975,30 лева – главница; сумата 541,
51 лева – договорна лихва за периода от 12.11.2017 г. до 11.12.2019 г.; сумата
101, 51 лева – законна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 17.06.2020 г., и
сумата 12, 28 лева – такса/застраховка,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното
погасяване на вземането – дължими по сключен между праводателя на ищеца („Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД – гр. Варна) и ответника Договор
за студентски кредит № ***** г., както и разноските по делото за
държавна такса в размер на 52, 61 лева и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева .
Срещу заповедта е постъпило възражение
от ответника, което е подадено в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за
установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Както вече бе посочено, със
Заповедта за изпълнение е било разпоредено ответникът да заплати горепосочените
суми на ищеца на основание сключен между праводателя на ищеца („Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД – гр. Варна) и ответника Договор за студентски кредит №
****
г. –
представен по делото в заверен препис и в оригинал. Същевременно, с исковата
молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело, ищецът твърди, че
сумите, които е било разпоредено да му заплати ответника с посочената Заповед
са дължими по сключен между ищцовото дружество и
ответника на 09.12.2014 г. Договор за кредит за текущо потребление
– какъвто Договор не е бил представен като писмено доказателство нито към
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, нито по
настоящето дело.
При така установената фактическа обстановка,
доколкото от събраните по делото доказателства не се установява между страните
да е бил сключван Договор за кредит за текущо потребление, на който именно
Договор ищецът основава претенциите си по настоящето дело, а с исковата молба
ищецът не е поискал да бъде установено, че сумите които е било разпоредено
ответникът да му заплати със Заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК се дължат именно по Договора, за който
се установява, че е сключен между праводателя на ищеца и ответника – Договор за
студентски кредит, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото
в размер общо на 620 лева – платени
адвокатско възнаграждение и депозити за ССЕ и СТЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представляван от изпълнителните директори *****, със съдебен адрес:***, **** Й. П., против Т.Г.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Д.Б. иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване на установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 1 975,30 лева – главница; сумата 541, 51 лева – договорна лихва за периода от 12.11.2017 г. до 11.12.2019 г.; сумата 101, 51 лева – законна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 17.06.2020 г., и сумата 12, 28 лева – такса/застраховка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, които суми – дължими по сключен между страните на 09.12.2014 г. Договор за кредит за текущо потребление, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК № 3039/19.06.2020 г., издадена по частно гр. дело № 6886/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители И съдебен адрес, ДА
ЗАПЛАТИ НА Т.Г.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 620 лева.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЛЕД влизане в сила на Решението да се
върне на ПРС – ХVІІІ гр. състав частно гр. дело № 6886/2020 г., ЗАЕДНО СЪС
заверен препис от настоящето Решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.