Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.07.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Симеонова в.гр.дело № 16771 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.08.2019
г. по гр.дело № 17166/2018 г., СРС, ІІ ГО,
164 с-в е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, че И.Д.У., ЕГН ********** и Л. С.У., ЕГН **********, в качеството
си на собственици на имот с адрес гр. София, ж.к. „***** дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК *****, общо сумите, както следва: 1624,27 лв. или всеки
от ответниците по 812,12 лв., представляваща цена на
доставената през периода 13.09.2014 г. до 30.04.2015 г., топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 101, находящ
се в гр. София, „*****, с аб. № 044532, ведно със
законната лихва, считано от 13.09.2017г. до окончателното изплащане, за което
вземане по ч.гр.д. № 63798/17г. по описа на СРС, 164-и състав на 05.01.2018г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е отхвърлил
иска за горницата до пълния предявен размер от 2965,72 лева, като
неоснователен, поради погасяване на вземането по давност, 24,01 лв. или всеки от тях по 12 лв., представляваща
дължими такси за услугата дялово разпределение, извършвана в периода от м.май
2015 г., като отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 42,37 лв. или за сумата от 18,36 лв. и
за периода м. юни 2014 г., като погасен по давност. Признал за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И.Д.У., ЕГН ********** и Л. С.У., ЕГН ********** дължат
на „Т.С." ЕАД, ЕИК *****,
сумата от общо 7,29
лв., или всеки от
тях по 3,65 лв., представляваща обезщетение за забава при
плащането на главницата за ДР от 24,01 лв., дължима за
периода от 13.09.2014 г. до 05.09.2017 г., а за разликата до пълния предявен размер от 11,03 лв. или за сумата от 3,74
лв. и периода от
01.08.2014 до 12.09.2014 г. е отхвърлил иска като неоснователен, поради
погасяването му по давност. Отхвърлил е като
недоказан иска за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ, предявен в общ размер на 731,82 лв., дължима
за периода от 15.09.2014г. до 05.09.2017 г. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Д.У., ЕГН ********** и Л. С.У., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК *****, сумата от общо 262,80
лв. или всеки от
тях по 131,40 лв., представляваща съдебни разноски в исковото
производство, както и общо 55,20 лв. или всеки от тях по
27,60 лв., представляваща разноските в заповедното производство. Осъдил е на
основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т.С."
ЕАД, ЕИК ***** да заплати на И.Д.У., ЕГН ********** и Л. С.У., ЕГН ********** сумата от 240,18
лв., представляваща съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез
процесуалния представител юрисконсулт И.М.в отхвърлителната част,
а именно в частта, в която СРС е отхвърлил иска за горницата на главницата
над общо 1624,27 лв. до пълния предявен
размер от 2965,72 лева, като неоснователен, поради погасяване на вземането
по давност, в частта, в която съдът е отхвърлил
иска за дължими
такси за услугата дялово разпределение, извършвана в периода от м.май 2015 г., за разликата от 24,01 лв. до пълния
предявен размер от 42,37 лв. или за сумата от 18,36 лв. и за периода м. юни
2014 г., като погасен по давност, в частта, в която е отхвърлил иска, представляващ обезщетение
за забава при плащането на главницата за дялово разпределение за разликата от 7,29 лв. до пълния предявен
размер от 11,03 лв., или за сумата от 3,74
лв. за периода от 01.08.2014 г. до
12.09.2014 г., като погасен по давност, в частта, в която е отхвърлил изцяло като недоказан иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ, предявен в общ размер на 731,82
лв., дължима за периода от 15.09.2014г. до 05.09.2017 г., както и
в частта на разноските. Посочено е, че в раздел ІХ от ОУ-„Заплащане на ТЕ“,
чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно в 30-двевен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В този смисъл, задължението на ответниците за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за
тази сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД. СРС е приел още, че са погасени по давност всички
дължими суми за периода 01.05.2013 г. до 13.09.2014 г., отразени в обща фактура
№ **********/31.07.2014 г. и за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.,
отразени в обща фактура **********/31.07.2015 г. Счита се, че съдът не е
съобразил обстоятелството, че сумите по обща фактура № **********/31.07.2014
г., стават изискуеми според жалбоподателя на 15.09.2014 г., тъй като и отново
според чл.32, ал.1 от ОУ купувачите на ТЕ, в т.ч. и ответниците,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 30-двевен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което задължението за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното
в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира
присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемите страни И.Д.У., ЕГН ********** и Л.С.У., ЕГН ********** чрез пълномощника им по делото адвокат
И.Д.от САК оспорват въззивната жалба.
Претендират разноски за заплатен адвокатски хонорар от 300 лв.
Третото лице помагач също не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.149
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.”
ЕАД срещу И.Д.У., ЕГН ********** и Л.С.У., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответниците, че му дължат
следните суми за потребена и незаплатена ТЕ, а
именно: общо 3008,09 лв., от която 2965,72 лв., представлява стойност на доставена ТЕ за отопление на имота за периода
от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., 42,37 лв. -
такса за услугата „дялово разпределение", дължима
за периода от м.06.2014 г. до 05.05.2015 г., както и лихва за забава върху тези главници в
общ размер на 742,85 лв., от която сума 731,82 лв., представлява
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за отопление,
дължима за периода от 15.09.2014 г. до 05.09.2017 г., а 11,03 лв. -
обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
01.08.2014 г. до 05.09.2017 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не са заплатили и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали
в забава.
Ответниците са
оспорили предявените искове, като са оспорили качеството им на потребители не
ТЕ, включително и че са собственици на процесния
имот, като не са оспорили количеството ТЕ и обстоятелството, че не са заплатили
дължимите суми. Направили са възражение за
изтекла погасителна давност за част от процесния
период.
От представените по делото писмени доказателства настоящата инстанция също
приема за установено по делото, че ответниците са
собственици на процесния имот и съответно потребители
на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр.
54 от 2012 г. Исковият период обхваща времето от м.05.2013 г. до м.04.2015г.,
като заявлението е подадено на 13.09.2017 г.
Действащата през процесния период нормативна
уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени
в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Както бе посочено по-горе, исковият период обхваща времето от 01.05.2013 г.
до 30.04.2015 г., като заявлението е подадено на 13.09.2017г. За част от
периода са в сила ОУ от 2014 г.-в сила от 12.03.2014 г., а главните отчети са
за периодите 2013/2014 г. и 2014/2015г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период
(до приемането на последващите общи условия през
месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е.
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение/.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията
на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“
ЕАД към потребителите за заплащане на цената
на използваната за битови нужди
топлинна енергия се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен
в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня,
в който всяко едно месечно вземане
е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД.
При прилагането на три годишната погасителна давност, законосъобразно съдът
е приел, че вземанията за главниците за ТЕ и дялово разпределение за периода от
01.05.2014 г. до 13.09.2014 г./ в този период са включени всички вземания на
ищеца, станали изискуеми за периода 01.05.2013 г. до 30.07.2014 г./ в общ
размер от 1359,86 лв., са погасени па давност.
Относно искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД, законосъобразно съдът
е отхвърлил изцяло същия за сумата от 731,82 лв., като недоказан по основание.
В чл. 33, ал.1 и ал.2 ОУ е посочено, че задължението
на длъжника за плащане на начислените по фактурите суми става изискуемо в
30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените
разпоредби на ОУ на ищеца от 2014 г. следва че, макар да са изискуеми месечно
дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията
(съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от
публикуване на общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период. Настоящата инстанция също счита, че ищецът не
е ангажирал доказателства за датата на публикуване на общата фактура, респ. на
месечните дължими суми на интернет страницата си, поради което намира, че
ответникът не е изпаднал в забава в периода, за който се претендира обезщетение
и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен.
Правилно е определен и размера на иска за главница и мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца,
клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение", извършвана от
избран от клиента търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и
цена за отчитане на един уред да дялово разпределение и броя на уредите в имота
на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от
търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът
има право да начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва,
когато задълженията на клиентите не са заплатени в срок от 30 дни от издаване
на изравнителните сметки.
В този смисъл
и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от
горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово
разпределение" и дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В настоящия казус, ответниците са изпаднали в
забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата дялово
разпределение, като за периода от 13.09.2014 г. до 05.09.2017 г. те дължат и обезщетение
за забава, чийто размер от 7,29 лв., е правилно изчислен от съда.
С оглед изхода на спора и
предявената претенция от въззиваемите и след като взе
предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на въззиваемите /претендират се 300
лв., като според чл.4 от договора за правни услуги от 01.07.2020 г. сумата е 430 лв./, на основание чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/изм. ДВ, бр.45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./ съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 204,76 лв., което следва да се
присъди в полза на въззиваемата И.У., с която е сключен договора за правни
услуги.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.08.2019 г. по гр.дело № 17166/2018
г. на СРС, ІІ ГО, 164 с-в.
ОСЪЖДА ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния представител юрисконсулт А.К.да заплати на И.Д.У., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.Д.от САК адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 204,76 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.