РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2305
гр.Пловдив,24.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 2900 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на собствениците С.З.Г., Б.Х.Д., Б.Й.К., Т.А.М., К.П.С.,
П.И.Д., М.Д.М., С.Ю.Т., Л.Д.Б., С.К.К., Ш.М.Х., В.Т. от Етажната собственост с
адрес: ***, представлявано от Председателя на Управителния съвет – С.Г., против
Разрешение за строеж № 247 от 01.10.2020г. на Главния архитект на Община
Асеновград, с което на основание чл. 148, ал.2 във вр. с чл. 142, ал.1, 4 и 6
от ЗУТ е разрешено да се извърши преустройство на шивашко ателие и магазин за
продажба на промишлени стоки/булчински рокли/ в заведение за бързо хранене в
УПИ III – КЖС /ПИ с ИД 00702.512.61/ кв. 51 по плана на гр.
Асеновград, намиращ се на бул. „България“ №15.
С жалбата се навеждат доводи, че
оспореното разрешение е незаконосъобразно поради противоречие с
материалноправни разпоредби, съществени нарушения на административно-производствените
правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146,
т. 4, т. 3 и т. 5 от АПК. Твърди се, че РС засяга общи части на етажната
собственост, каквито са носещи стени, фасадата, двора и др. части от сградата
им. Сочи се, че не е дадено изрично съгласие от етажните собственици за
извършване на преустройството.
Претендира се отмяната на оспореното РС № 247
от 01.10.2020г. на Главния архитект на Община Асеновград.
Ответникът по жалбата – Главният архитект на
община Асеновград чрез процесуалният си представител гл. юрисконсулт М. оспорва
жалбата като неоснователна. Иска се отхвърляне на същата като неоснователна.
Претендират се разноски.
Заинтересованата страна –ЕТ „Р.-90“,
чрез пълномощника си - адв. Т. намира жалбата за недопустима, респективно за
неоснователна. Иска оспореният акт да бъде оставен в сила. Претендират се
разноските по делото.
Заинтересованите страни:С.Й.Х., А.А.К.,
А.И.М., М.А.М., Б.Р.Н., М.М.М., редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
Пловдивският административен съд,
след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Сграда с идентификатор
00702.512.61.5.13, в която се намира процесният строеж представлява шестетажна
жилищна сграда. Обектът предмет на процесното РС е ситуиран на първия /партерен
/ етаж. Сградата е построена във времеви период 1984-1988г. През 2018г. е
извършено саниране на сградата. Жилищната сграда е с адрес: Асеновград, бул.
„България“ №15, бл. 25.
Съгласно КК и КРНИ на сграда с
идентификатор 00702.512.61.5 сградата е с брой етажи-6 и брой самостоятелни
обекти-13. От представените от жалбоподателите /ЕС/ нотариални актове се
установява, че те са собственици на самостоятелни жилищни обекти в 6-етажната
сграда с идентификатор 00702.512.61.5. Сградата
е разположена в ПИ 00702.512.61.
От Договор за приватизационна
продажба от 10.12.1997 г. /л. 87 по делото/ се установява, че първоначалното
предназначение на обекта е било телевизионен сервиз. Телевизионният сервиз е
преустроен в обект: Шивашко ателие и магазин за промишлени стоки /за продажба
на булчински рокли/, който е въведен в експлоатация на 10.02.2006 г. с
Удостоверение №15 за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория,
издадено от Община Асеновград /л. 84 по делото/.
Преди издаването на процесното РС
№247/01.10.2020 г. е одобрен от Община
Асеновград проект за Преустройство на Шивашко ателие и магазин за продажба на
промишлени стоки /булчински рокли/ в УПИ III-КЖС, магазини, кв.51, по плана на
гр. Асеновград в Заведение за бързо хранене по части Архитектура, ОВ,
Технология, ВиК, Конструкции, Електро, който проект е придружен от Комплексен
доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените
изисквания за строежите. Заключението на доклада е, че проектът за
обект:Преустройство на Шивашко ателие и магазин за продажба на промишлени стоки
/булчински рокли/ в УПИ III –КЖС, магазини, кв. 51 по плана на Асеновград в
Заведение за бързо хранене, отговаря на изискванията за одобряване и издаване
на РС.
От приетата по делото СТЕ /основно заключение
л. 276-283/, изпълнена от вещото лице М., което Съдът кредитира като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, се установи, че ИП отговаря
на изискванията на чл. 169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ
и на чл. 142, ал.5, т.4,т.5, т. 6,т.7,т.8 и т.9 от ЗУТ.
Установи се от СТЕ, че архитектурният проект
за преустройството засяга само вътрешното пространство на самостоятелния обект,
предвижда промяна на предназначението на помещенията и на инсталациите-ОВИ, ВиК
и Електро. Не се засягат общи помещения, площи или части от тях.
Съгласно проект по част Електро,
захранването на обекта с ел. енергия е съществуващо. Предвижда се изпълнение на
нови инсталации, които засягат обекта само вътрешно - силова, осветителна,
заземителна. Мълниезащитата е съществуваща. Не се предвижда преминаване на ел.
инсталацията през обслужващи помещения в една вертикална ос, не се засягат общи
части или помещения на други собственици.
Съгласно проекта по част
Водоснабдяване обектът е захранен с вода и има съществуващ водомерен възел.
Съществуващият ВВК (вертикален водопроводен клон) и водомерният възел се
запазват и от там е предвидена тръбна разводка за захранване на всички прибори
в заведението с вода, която засяга обекта само вътрешно. Не се предвижда
преминаване на водопроводна инсталацията през обслужващи помещения в една
вертикална ос, не се засягат общи части или помещения на други собственици.
Съгласно проекта по част Канализация всички
ВКК (вертикален канализационен клон) се запазват. Към тях се заустват
новопредвидените санитарни прибори. Преустройството на канализационната система
засяга обекта само вътрешно. Не се предвижда преминаване на нова канализация
през обслужващи помещения в една вертикална ос, не се засягат общи части или
помещения на други собственици.
Проектът по част ОВ предвижда
отоплителна и вентилационна система. Отоплителната система включва електро
отоплителни панели и вентилаторни конвектори. Предвиден е монтаж на две външни
тела (компресорно-кондензаторни агрегати), с които чрез медни тръби са свързани
вътрешните конвектори. От общите части на сградата се засяга западната (задна)
фасада предвид монтажа на два броя външни тела на нея. Вентилационната система
предвижда локални смукателни вентилации за топлинните кухненски съоръжения.
Засмуканият въздух ще се отвежда посредством въздуховоди в атмосферата.
Проектът предвижда два броя въздуховоди, които преминават над окачения таван на
помещенията под таванната стоманобетонна плоча, излизат от обекта хоризонтално
през отвор в северната му ограждаща стена, влизат в съседен самостоятелен обект
(по данни на собственика на процесиия обект, съседния обект, през който
преминават въздуховодите е също негова собственост) и от там през отвор в
таванната му плоча се извеждат над покрива на съседната сграда, която е
едноетажна и в която е ситуиран този съседен обект.
От приетата по делото допълнителна СТЕ,
изпълнена от вещото лице М., която Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвена и в съответствие с доказателствата по делото, се
установи, че процесният обект се намира в сграда с кадастрален идентификатор
00702.512.61.5, а обектите, в които влиза и преминава въздухопроводът преди да
излезе над покривната плоскост, се намират в сграда с кадастрален идентификатор
00702.502.61.4, т.е. намират се в отделни сгради.
Експертът посочва, че въздуховодът е
предвидено да излиза от процесния обект с идентификатор 00702.512.61.5.13, да
преминава през обект с идентификатор 00702.512.61.4.3, да навлиза в обект с
идентификатор 00702.512.61.4.2 и оттам да излезе над покривната плоскост на
разстояние 5м от сграда с идентификатор 00702.512.61.5.
На лист 86 по
делото е представена Заповед №КД-14-16-90/08.03.2006 г. на Служба по кадастъра
- Пловдив, с която се одобрява изменение на КККР на гр. Асеновград, състоящо се
в следното: нанасят се в КККР схемите на самостоятелните обекти за сграда
00702.512.061.004 и се добавя нов самостоятелен обект в сграда
00702.512.061.005, които получават идентификатори както
следва:00702.512.061.004.001 с площ
65 кв.м. - за
търговска дейност, неустановен
(обектът не касае
настоящото производство);
00702.512.061.004.002 с площ 143 кв.м.
- за обслужваща дейност за
битови услуги, на ЕТ Р.-90 с Булстат Е040255891, документ за собственост
-договор за продажба, вписан №1238/22.11.2005 г.; 00702.512.061.004.003 с
площ 105 кв.м.
- за обслужваща дейност
за битови услуги,
на ЕТ Р.-90
, документ за собственост: договор за продажба, вписан №1238/22.11.2005 г.;
00702.512.061.005.013 с площ 151 кв.м.
- за обслужваща дейност
за битови услуги,
на ЕТ Р.-90,
документ за собственост: договор за продажба, вписан
№1238/22.11.2005 г.
В СГКК Пловдив съществува следната
информация:СОС 00702.512.61.4.2 - последно
изменение на КККР,
засягащо имота Заповед
КД-14-16-90/08.03J2006 г.( гр. Асеновград, бул. България №15. ет.1, собственик
ЕТ Р.-90 с Булстат Е040255891, документ за собственост: договор за продажба на
наследство, включващо земеделска земя №238 том 3 рег.4135 от 22.11.2005 г.,
издаден от Районен съд Асеновград: СОС 00702.512.61.4.3 -
последно изменение на
КККР, засягащо имота
Заповед КД-14-16-90/08.03.2006
г., ***, собственик ЕТ Р.-90,
документ за собственост: договор за продажба на наследство, включващо
земеделска земя №238 том 3 рег.4135 от 22.11.2005 г., издаден от Районен съд
Асеновград; СОС 00702.512.61.5.13 - последно изменение на
КККР, засягащо имота Заповед КД-14-16-90/08.03.2006 г., гр. Асеновград, бул.
България №15, бл.25, ет.1, собственик ЕТ Р.-90, документ за собственост - договор
за приватизационна продажба №238 том 3 peг. 4135 от 22.11.2005 г., издаден от
Районен съд Асеновград.
В основната СТЕ експертът изрично изяснява,
че проектът не засяга конструктивни елементи. Проектът по част „Архитектура“ не
предвижда промяна по фасадата на сградата, запазват се съществуващите входове и
вертикална планировка.
Посочва се, че обектът не е шумоизолиран.
Проектът по част „Технология“ не предвижда шумоизолация като в него е описано,
че се очаква шумовият фон да не надвишава допустимите нива от 85 dBA.
Относно ВиК инсталацията по делото е приета
СТЕ, изпълнена от вещото лице Н.П., която Съдът кредитира като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвена.
В съдебно заседание, проведено на 21.10.2021г.,
вещото лице П. изрично изяснява, че ВиК инсталацията не засяга обекти на
жалбоподателите от етажната собственост. Канализационното разклонение е
разработено изцяло в обект на ЕТ „Р.-90". Използва се общ щранг и той е
съществуващ и се е използвал и преди от ЕТ „Р.-90". Касае се за включване
по проект на 3 мивки, а реално са изградени изводи за 2 мивки, които се
отводняват в съществуващите канализационни клонове 1 и 2, които са в самата
сградата на ЕТ „Р.-90". Изяснява, че не може да се затрудни водоползването
от жалбоподателите и няма индиции да се намаби налягането.
Съдът установи, че съгласие за
преустройството не е търсено и не е давано от жалбоподателите от ЕС.
За издаденото Разрешение за строеж е
изпратено съобщение с изх. № 94-Р-335 от 06.10.2020г. до домоуправителя С.Г. на
жилищен блок, на адрес: *** и до заявителя ЕТ „Р. -90“, представлявано от А.Б..
Домоуправителят С.Г. е получил съобщението на 20.10.2020г. /л. 181 по
делото/. Жалбата е депозирана в деловодството на
община Асеновград на 03.11.2020г., т.е. в законоустановения срок.
Изложената фактическа обстановка, която е
безспорна между страните, съдът установи въз основа на приетите писмени
доказателства, както и въз основа на заключенията на вещите лица по допуснатите
съдебно-технически експертизи. Съдът кредитира заключенията на вещите лица
както се коментира вече по-горе в настоящото изложение.
При
така установеното, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 2 и т. 3
от ЗУТ заинтересовани страни да атакуват издадено разрешение за строеж в
случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж са
лицата по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, а в случаите по чл.
185, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ - собствениците и носителите на ограничени вещни
права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Настоящият
съдебен състав намира, че в процесния случай безспорно се установява от
приложените по делото писмени доказателства, че оспорващите от ЕС притежават
качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и
като такива са активно легитимирани да оспорят Разрешение за строеж № 247 от
01.10.2020г. на Главния архитект на Община Асеновград и одобрените от същия
проекти на 01.10.2020г.
Следва да бъде отбелязано, че доколкото се отнася
за разрешение за строеж за обект, находящ се в сграда с режим на етажна
собственост (собственици на отделни обекти- жилища, за оспорващите е налице
право на оспорване в качеството им на етажни собственици, което определя
процесуалноправната им легитимация да оспорят издаденото разрешение за строеж,
без дори винаги да е свързано с изискванията за предварително съгласуване на
проекта, по който е издадено разрешението за строеж. Това следва от самата
норма на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, която определя кръга заинтересовани лица
да оспорват – чл. 185, ал. 1 и чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно нормата на чл.
185, ал. 1 от ЗУТ, не се изисква съгласието на останалите собственици при
определени хипотези. Останалите собственици, обаче по аргумент от чл. 149, ал.
2, т. 3 са изрично овластени от закона да оспорят разрешението за строеж.
Следва да се прави разлика между процесуалната легитимация за оспорване и
необходимостта от предварително съгласие на тези заинтересовани да оспорват
лица, липсата или наличието на което ще се отрази на материалната законосъобразност
на акта, в случай, че такова съгласие не е търсено, а е било необходимо.
Последното е въпрос на преценка по основателността на жалбата. Изложеното е
достатъчно да обоснове право на жалба на етажните собственици, като в хода на
нейното разглеждане по същество, следва да бъдат съобразени останалите
изисквания на закона, съобразно вида строеж, който се разрешава.
На второ място, съгласно чл. 38, ал. 5 от ЗУТ самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат
да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се
изисква съгласието на собствениците в етажната собственост при условие, че се
спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено
шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват
изискванията на чл. 185, ал. 2 и ал. 3. Тоест, за да са налице
материалноправните предпоставки за издаване на разрешение за строеж по този
текст, следва да се извърши проверка на това дали са спазени изискванията на
чл. 185, ал. 1, т. 2- 4, кумулативно с проверка на наднормено шумово или друго
замърсяване. Тези обстоятелства следва да бъдат проверени и съобразени в хода
на проверката на законосъобразността на акта (разрешението за строеж) по
същество. Тази проверка следва да даде отговор за реда, по който е следвало да
се процедира издаването на разрешението за строеж.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, разполагаща
с активна процесуална легитимация да обжалва оспорените актове, поради това, че
са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 АПК,
основания за оспорване на административния акт са: компетентност на органа,
издал оспорвания акт, форма на акта, спазване на процесуалния и материалния
закон при издаване на оспорвания акт, постановяване на последния в съответствие
с целта на закона.
При проверка за компетентността на органа,
издал оспорения административен акт, настоящият съдебен състав намира, че
същият е издаден от териториално компетентен орган по смисъла на чл. 148, ал. 2
от ЗУТ, в предписаната от закона форма и в изпълнение на материалния закон.
Съгласно чл. 38, ал. 5 от ЗУТ самостоятелни
обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се
преустройват и да променят предназначението си по общия ред, в етажната
собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице
тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ.
Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗУТ не се иска
съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства
на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 1. не се променя
предназначението им; 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и
не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на
сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или
до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос.
Съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ
"Промяна на предназначението" на обект или на част от него е
промяната от един начин на ползване в друг, съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР "самостоятелен обект в сграда или в
съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата
или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение. Параграф 5, т. 39 от ДР на ЗУТ определя, че "обект" е
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по
Закона за кадастъра и имотния регистър.
От приетите по делото
Съдебно-технически експертизи се установи, че Разрешение за строеж № 247 от
01.10.2020г. на Главния архитект на Община Асеновград и одобреният
инвестиционен проект по никакъв начин не засягат общи части в сградата с
иднтификатор 00702.512.61.5., разположена в ПИ 00702.512.61.
Установи се, че архитектурният проект за
преустройството засяга само вътрешното пространство на самостоятелния обект,
предмет на РС, предвижда се промяна на предназначението на помещенията и на
инсталациите-ОВИ, ВиК и Електро като не се засягат общи помещения, площи или
части от тях.
По проект част Електро се установи, че
захранването на процесния обект с ел.
енергия е съществуващо. Предвижда се изпълнение на нови инсталации, които
засягат обекта само вътрешно - силова, осветителна, заземителна. Мълниезащитата
е съществуваща. Не се предвижда преминаване на ел. инсталацията през обслужващи
помещения в една вертикална ос, не се засягат общи части или помещения на други
собственици.
Съгласно проекта по част
Водоснабдяване обектът е захранен с вода и има съществуващ водомерен възел.
Съществуващият вертикален водопроводен клон и водомерният възел се запазват
като процесният обект се засяга само вътрешно. Не се предвижда преминаване на
водопроводна инсталацията през обслужващи помещения в една вертикална ос, не се
засягат общи части или помещения на други собственици. Съгласно проекта по част
Канализация всички ВКК се запазват.
Проектът по част ОВ предвижда
отоплителна и вентилационна система, която също не засяга общи части.
Относно въздуховодите се установи,
че процесният обект се намира в сграда с кадастрален идентификатор
00702.512.61.5, а обектите, в които влиза и преминава въздухопроводът преди да
излезе над покривната плоскост, се намират в сграда с кадастрален идентификатор
00702.502.61.4, т.е. намират се в отделни сгради, за които се установи, че ЕТ „Р.-90“
притежава обекти. Установи се, че
въздуховодите засягат само обекти, които са собственост на ЕТ „Р.-90“ и по никакъв начин не засягат общи части от
сградата, в която се намира процесният обект.
Установи се, че проектът по част
„Технология“ не предвижда шумоизолация, но в същия е посочено, че се очаква
шумовият фон да не надвишава допустимите нива от 85 dBA.
Относно ВиК инсталацията се установи от
приетата СТЕ, изпълнена от вещото лице Н.П., че същата не засяга обекти на
жалбоподателите от етажната собственост. Канализационното разклонение е
разработено изцяло в обект на ЕТ „Р.-90".
В случая разрешеното преустройство се отнася
за обект с нежилищно предназначение на първи етаж, с него не се отнемат или
засягат общи помещения и площи, не се променя предназначението им, не се
изменят общи части на сградата, вътрешните инсталации се свързват с общи мрежи
преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една
вертикална ос, както и не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване.
Предвид изложеното съдът намира, че в
конкретния случай са налице условията на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ за процесния
строеж, поради което обжалваното Разрешение за строеж № 247 от 01.10.2020г.,
издадено от Главния архитект на Община Асеновград се явява законосъобразен акт,
жалбата срещу който следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в
тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение
за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в
размер на 100лв. /сто лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр.
8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Заинтересованата страна ЕТ«Р.-90», чрез процесуалния си представител,
своевременно е претендирал присъждане на съдебни разноски, които се установиха
в размер от 1000лв. /хиляда лева/, съгласно представен списък на разноските /л.262
по делото/, изплатени в брой, установено от Договор за правна защита и
съдействие от 03.02-2021г., която сума жалбоподателите дължат на основание чл.
143, ал.3 от АПК.
Съдът установи, че определеният допълнителен депозит в с.з. от
21.10.2021г. в размер на 92лв. за изготвената СТЕ от вещото лице П. не е
внесена по сметката ва вещи лица при Административен съд-Пловдив в указания
срок, ето защо жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да внесат по сметката
на вещи лица при ПАС сумата в размер от 92лв. /деветдесет и два лева/.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. с чл. 143 ал.3 от АПК, Административен
съд - Пловдив, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Етажна собственост с адрес: ***,
представлявано от Председателя на Управителния съвет – С.Г. против Разрешение
за строеж № 247 от 01.10.2020г. на Главния архитект на Община Асеновград
ОСЪЖДА собствениците С.З.Г., Б.Х.Д., Б.Й.К., Т.А.М.,
К.П.С., П.И.Д., М.Д.М., С.Ю.Т., Л.Д.Б., С.К.К., Ш.М.Х., В.Т. от Етажната собственост с адрес: ***, представлявано от
Председателя на Управителния съвет – С.Г. *** сумата в размер на 100лв. /сто
лева/.
ОСЪЖДА собствениците С.З.Г., Б.Х.Д., Б.Й.К., Т.А.М.,
К.П.С., П.И.Д., М.Д.М., С.Ю.Т., Л.Д.Б., С.К.К., Ш.М.Х., В.Т. от Етажната
собственост с адрес: ***, представлявано от Председателя на Управителния съвет
– С.Г., да заплатят в полза на ЕТ«Р.-90», представлявано от А.Б., сумата в
размер на 1000лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА собствениците С.З.Г., Б.Х.Д., Б.Й.К., Т.А.М., К.П.С., П.И.Д.,
М.Д.М., С.Ю.Т., Л.Д.Б., С.К.К., Ш.М.Х., В.Т. от Етажната собственост с адрес: ***,
представлявано от Председателя на Управителния съвет – С.Г., да внесат по
сметката за вещи лица при Административен съд-Пловдив сумата в размер на 92лв.
/деветдесет и два лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Административен съдия: /П/