РЕШЕНИЕ
№ 930
гр. Плевен, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430107608 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против С. Л..
Х. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, за следните суми: 544,96 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2021 г., 69,93 лв.
мораторна лихва за периода от 03.01.2019 г. до 03.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2021 г. не е погасил изцяло своите задължения към
1
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер ***, като непогасената сума възлиза на 544,96лв. Навеждат
се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер
на 69,93 лв. за периода от 03.01.2019 г. до 03.08.2021 г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, в което била
издадена заповед за изпълнение за същите суми, но при условията на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за
установяване на вземанията му спрямо длъжника С.Х..
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 544,96 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2018г. до 30.04.2021 г. и сумата от 69,93 лв. мораторна лихва
за периода от 03.01.2019 г. до 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът С. Л.. Х., чрез назначения особен представител адв.Г.Й. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции. Релевира и възражение за погасяване на вземанията по
давност.
В о.с.з. на 17.06.2022г. е допуснато уточнение и поправка на исковата
молба, като е прието, че претенциите произтичат от облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за имот,
представляващ апартамент с *** на сочения по-горе адрес в ***, както е
заявена претенцията и в заповедното производство, чието продължение се
явява настоящото исково.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
2
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***, *** на *** се установява, че ответника С.Х. е закупил
процесния имот на 12.06.1991г. от своя баща Л.ил Х.. Макар и при описание
на имота в нотариалния акт да е посочено, че се намира в ***, а към
настоящия момент адреса на процесното жилище да е посочен в *** на
същата ***, съдът приема, че се касае за един и същи имот и адрес, т.к. от
приложената справка от НБД е видно, че е вписан като настоящ адрес на
ответника от 01.01.1980г. Видно е и от приложената справка от НАП, че
ответника е декларирал придобиване на процесния имот на 03.10.1998г.
Видно е също така от представения препис на искане от ЧСИ за
вписване на възбрана върху процесния имот по изп.дело №***, че срещу
имота е било насочено принудително изпълнение за задължения на ответника
и след извършена проверка и преценка, че е собственик на вещта е била
вписана възбрана на 16.08.2021г.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№***, че същата е водена на името на ответника С.Х., както и е видно, че за
периода от 01.11.2018г. до 30.04.2021г. са били начислени суми за топлинна
енергия в общ размер на 544,86лв., от които 456,64лв. за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация; както и 86,62лв. за услуга дялово
разпределение, като след нанесена корекция със сума от 1,70лв., общо
начислената сума възлиза на 544,96лв.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 69,93лв. за периода от
03.01.2019г. до 03.08.2021г. Сумите са били начислявани от датата на падеж
на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответника е
придобил процесния имот през 1991г. Не се твърди последващо разпореждане
3
с него, а в случай на подобно твърдение, в тежест на ответника е доказването
му. В същото време се установи, че през 2021г. е била вписана възбрана върху
имота след установяване, че ответника е негов собственик и при насочено
принудително изпълнение за натрупани към ищеца други задължения. Ето
защо, съдът приема, че през релевантния период ответника е бил собственик
на процесния имот, представляващ апартамент ***, в ***.
С оглед на това, че имота на ответника се намира в топлоснабдена
сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, той има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия. Следва да се посочи също така, че съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане
на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през
претендирания период от време от 01.11.2018г. до 30.04.2021г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 544,96лв.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 69,93лв.
за процесния период от 03.01.2019г. до 03.08.2021г.
4
Съдът обсъди заявеното от ответника възражение за погасяване по
давност на част от вземанията за главница и лихва и го намира за
неоснователно. В съответствие с нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, вземанията за
стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок, т.к. се касае за периодични плащания. Тази
давност тече от датата, на която съответните месечни вноски са станали
изискуеми. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Падежът на задължението за
м.ноември 2018г. е настъпил на 03.01.2019г. и от тогава следва да се брои
тригодишния давностен срок. Заявлението е подадено преди изтичането му –
на 17.08.2021г., от когато иска се счита предявен и с това действие на
кредитора давностния срок е бил прекъснат.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответника за процесните суми: 544,96лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2021г. и 69,93лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03.01.2019г. до 03.08.2021г.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за възнаграждение на особен представител в размер
на 300лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или общо
425лв. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са изцяло дължими
от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
С. Л.. Х. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на
“***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
544,96лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2018г. до 30.04.2021г. и сумата от 69,93лв., представляваща
лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 03.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.08.2021г. до окончателното й изплащане,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №***. по ч.гр.д.№*** по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. Л.. Х. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от
425лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6