Р Е Ш Е Н И Е
№ 260094
01.04.2021
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 140 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т.С.М. *** срещу Наказателно постановление № 137-2020 от 16.11.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково, с което на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните и чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 12 от Закона за храните. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени нарушения в процедурата по издаването му. Твърди се, че били налице пропуски при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, доколкото това не било станало на място след установяването му, както и процесният АУАН не бил подписан от жалбоподателя в качеството му на нарушител, като са изложени конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. Не било коректно определено и мястото на извършване на нарушението, както и правното основание, въз основа на което било вменено във вина на жалбоподателя нарушението. При условията на евентуалност, счита, че ако доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление не бъдат споделени от съда, то следвало да се вземе предвид наличието на хипотеза по чл. 28 ЗАНН и поради маловажност на случая, санкционният акт да бъде отменен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – адв. М. Р. заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество допълнително аргументира доводите за основателност, изложени в нея.
Административнонаказващият орган - Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен по делото представител в лицето на юриск. Д. А. заявява, че оспорва жалбата и по същество и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за нейната неоснователност. Претендира и за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 01.10.2020 г. свидетелите М.Г.А., на длъжност към този момент „инспектор“ в Отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково и Д.Р.И., инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, Отдел „Контрол на храните“ извършили проверка в обект, представляващ заведение за бързо хранене – „**********“ с рег. № 101/31043 от 15.10.2019 г., на адрес: град ************************, стопанисван от „**********“ ЕООД, предприета в изпълнение на Заповед № 4311 от 29.09.2020 г. на Директора на ОБДХ – Хасково във връзка със сигнал, вх. № II – 7320/29.09.2020 г. При извършване на проверката обектът бил в работен режим, като на контролните органи бил представен търговски документ от месокомбинат „Бурденис“, град Свиленград за доставка на пилешко месо с дата на производство 30.09.2020 г. със срок на годност – 08.10.2020 г., останалите хранителни продукти също били в срок на годност. Установено било обаче, че персоналът, работещ в обекта, в това число и жалбоподателят Т.С.М., заварен да приготвя дюнери, бил без здравна книжка, а така също работел без предпазни средства – маска и шапка и без работно облекло. С оглед тези констатации, на място бил попълнен Констативен протокол № 1001 от 01.10.2020 г., в който същите били обективирани, наред с останалите, свързани със сключване на необходимите договори за дейността и представяне на система за безопасност на храните и дневниците към нея, както и удостоверение за регистрация по Закона за храните.
На 07.10.2020 г., срещу жалбоподателя Т.С.М., с оглед достигнатия извод за извършено от него нарушение, е съставен от свид. М.Г.А. Акт за установяване на административно нарушение № 19 от същата дата. Актът бил предявен на датата на съставянето му на лицето, сочено като нарушител, което го подписало, а в съответната графа вписало, че няма възражения. Такива не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок, след връчване на екземпляр от съставения акт, станало на дата 07.10.2020 г., според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните и чл. 53 от ЗАНН наложил процесната глоба.
Представен и приет като писмено доказателство по делото е документ, отразяващ резултати от лабораторно изследване на лицето Т.С.М. от дата 02.10.2020 г., издаден СМДЛ „Рамус“ ООД.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите М.Г.А. и Д.Р.И. относно фактите, свързани с начина на извършване на процесната проверка, констатациите, както и относно обстоятелствата, изложени в АУАН, и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически обосновани, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Закона за храните лице, работещо в обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по реда на наредбата по чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето. По силата на чл. 134, ал. 2 от Закона за храните, за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Следва да се отбележи на това място, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето, сочено като нарушител и връчването му лично на жалбоподателя, макар и техническата дейност по изготвяне на съдържанието му да е била осъществена в предходен момент. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. По отношение съответствието на АУАН с изискванията за неговата редовност по чл. 42 ЗАНН и конкретно на това по т. 3 от цитираната разпоредба – да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, е уместно да се отбележи, както е правено и в редица други случаи, че датата и мястото на извършване на деянието и тези на неговото установяване могат да съвпадат, но те се различават иманентно една от друга по своята същност и за тази разлики следва да се държи сметка. В случая обаче, преценката дали това изискване е спазено, би могла да се направи след като се отговори на друг въпрос с определящо значение, а именно относно характера на описаното нарушение и начина на осъществяване на изпълнителното деяние, в контекста на изпълнение на изискванията по чл. 42 от ЗАНН и конкретно на това по т. 4 – в акта да бъде изложено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено съответно подведено под относимата правна квалификация – т. 5 от цитираната норма. В конкретната хипотеза прави впечатление, че при описание на деянието се твърди, че лицето Т.С.М., работещо като продавач – консултант в проверявания обект влиза в контакт с храни без да е преминало през задължителните медицински прегледи, на които подлежи по реда на Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, издадена от Министъра на здравеопазването, без обаче да се сочи кой измежду визираните задължителни прегледи се има предвид, доколкото жалбоподателят, като адресат на здравните изискванията съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата, подлежи съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 и на предварителен, и на периодични медицински прегледи и изследвания. В случая не е уточнено какъв преглед се има предвид от актосъставителя при повдигане на административнонаказателното обвинение – първоначален или периодичен, или и двата, /макар последното практически и логически да е изключено/, като следва да се прави необходимото разграничение, съответно уточнение, тъй като различен е моментът, в който следва да се осъществят различните прегледи – съответно по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за първоначалния преглед – преди датата на постъпване на работа, а чл. 5, ал. 1, т 1 – за периодичните прегледи – веднъж годишно, но от датата на първоначалния преглед. Оттам различен е и моментът на извършване на нарушението, както различен е и обемът на задълженията, като следва да се прокара и разграничение между медицински преглед и медицински изследвания, задължителни за лицата по чл. 1 от Наредбата. Дори да се приеме, макар да е недопустимо от съда по логически път да се извличат твърдения относно признаците от състава на нарушение, че се има предвид периодичен преглед за календарната 2020 година, то тогава остава нерешен въпросът до кой момент през календарната 2020 г. е следвало такъв да бъде извършен на лицето, тоест от коя дата, неизпълнението на това задължение обосновава съставомерност на деянието /това изисква събирането на информация за датата на постъпване на работа, до който момент най – късно е следвало да бъде извършен предварителен преглед, а оттам за времевите интервали на периодичните, за да се стигне до 2020 г./ . По – нататък, в съставения АУАН се внасят и твърдения, че при извършване на проверката, лицето не представя лична здравна книжка, от която да е установено, че същият е преминал и има извършени медицински прегледи за 2020 г., а такава не била представена и при съставянето на процесния АУАН. Това изискване, освен за доказване и установяване изпълнението на задължението на преминаване през задължителни медицински прегледи и изследвания, има и самостоятелно правно значение, като в чл. 2 от Наредбата, цитирана по – горе е предвидено извършените предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания да се регистрират в лична здравна книжка на лицето съгласно приложение № 1, а ал. 2 предвижда личните здравни книжки да се съхраняват в обекта, в който лицето работи, и да се представят за проверка при поискване от контролните органи. Или, в обобщение описано е и друго самостоятелно нарушение от страна на актосъствителя, което ако се приеме, че Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, издадена от Министъра на здравеопазването е подзаконов нормативен акт по прилагането му, след като към него препраща текст от закона, дори да е само относно реда, е наказуемо по чл. 132, ал. 1, т. 1 от Закона за храните. Или неясна остава волята на актосъставителя, а впоследствие, и на наказвания орган за какво точно деяние се цели ангажирането на отговорността на жалбоподателя, а дори да се приеме, че с посочване на нормата на чл. 12 от Закона за храните като нарушена, същата може да се извлече, то тогава липсва конкретизация на изпълнителното деяние по този текст и конкретно на предмета на неизпълненото задължение – предварителен или периодичен медицински преглед. Оттам липсва конкретизация на датата на извършване на деянието. Визираното процесуално нарушение е от категорията на съществените, съобразно въведения от законодателя и практиката на съдилищата критерий, тъй като без съмнение е довело до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, а така също и до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол и доколкото е възпроизведено изцяло в наказателното постановление, се явява основание за неговата отмяна на процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество относно деянието, авторството, вината и наказанието.
С оглед тези съображения подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея НП, като незаконосъобразно - отменено.
По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5. Предвид изхода на спора, не би могло в тежест на дружеството – жалбоподател да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От друга страна, искане от жалбоподателя за присъждане на такива не е отправено, за да се налага произнасяне с диспозитив по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 137-2020 от 16.11.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.