Решение по дело №8570/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5591
Дата: 2 ноември 2023 г. (в сила от 2 ноември 2023 г.)
Съдия: Станимира Иванова
Дело: 20221100508570
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5591
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100508570 по описа за 2022 година
С Решение №4832/17.05.2022г. по гр.д. № 11988 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 48-ми състав са отхвърлени исковете предявени с
искова молба вх. № 43873/07.03.2022г. на М. В. Г. , ЕГН ********** срещу
Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* за признаване за
установено на основание на чл. 439, ал.1 от ГПК, че М. В. Г. , ЕГН
********** не дължи на Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
******* заплащане по принудителен ред поради погасяването по давност на
сумата от 2166,80лв., представляваща главница за мобилни услуги за които е
издаден изпълнителен лист от 07.02.2017г. по ч.гр. № 61143 по описа за
2016г. на СРС, 77-ми състав, като М. В. Г. , ЕГН ********** е осъден да
заплати на Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100лв . представляващи съдебни
разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
118148/09.06.2022г. по регистъра на СРС от ищеца М. В. Г. , ЕГН
********** със съдебен адрес: адв. Р. Р., гр. София, ж.к. ******* офис на
партерен етаж в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Неправилно било прието, че вземанията се погасяват с давност със срок от 5
години. В случая вземането не било установено със сила на пресъдено нещо,
поради което и срокът на погасителната давност бил 3 години. Подаването на
1
заявление за издаване на заповед нито прекъсвало нито спирало срокът на
погасителната давност, към момента на образуване на изпълнителното дело
на 20.11.2018г. 3 годишния погасителен срок вече бил изтекъл. Приложимо
било за целия период ТР № 2/26.06.2015г., не намирало приложение ППВС
№ 3/1980г. При прекратяване на изпълнителното дело валидни оставали само
действията извършени през висящ изпълнителен процес, но не и
последващите такива. Претендирал е разноски, оспорил е претенцията на
насрещната страна за разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, офис сграда ******* е оспорило жалбата. Посочило е, че
решението в обжалваната част било правилно. Вземането по влязла в сила
заповед за изпълнение не се отличавало от вземане по влязло в сила съдебно
решение и правилно било прието от СРС, че срокът на погасителната давност
е 5 години По издаденият изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело през 2017г. по време на действието на ТР № 2/26.06.2015г. С образуване
на изпълнителното дело на 01.03.2017г. било възложено на ЧСИ да проведе
изпълнението по чл. 18 от ЗЧСИ, на 07.03.2017г. бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, на 17.04.2018г. подал молба за налагане
на запори върху трудовото възнаграждение на ищеца и вземанията му
банкови сметки, на 01.11.2018г. поискал опис на движимо имущество на
длъжника, с тези действия погасителната давност била прекъсната и към
подаването на исковата молба не била изтекла. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
43873/07.03.2022г. на М. В. Г. , ЕГН ********** срещу Агенция за събиране
на вземания”ЕАД, ЕИК ******* с която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 439, ал.1 от ГПК, че М. В. Г. , ЕГН
********** не дължи Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
******* заплащане по принудителен ред поради погасяването й по давност на
сумата от 2166,80лв., представляваща главница за мобилни услуги за които е
издаден изпълнителен лист от 07.02.2017г. по ч.гр. № 61143 по описа за
2016г. на СРС, 77-ми състав, за събирането на което е образувано
изпълнително дело № 338/2017г. по описа на ЧСИ А.Б.. Навел е твърдения,
че изпълнителният лист бил издаден в полза на Българска
телекомуникационна компания”ЕАД, прехвърлено било на ответника ,
изпълнителното дело било образувано на 01.03.2017г., действия по него били
предприемани до 26.04.2018г. След този момент за период от повече от две
години по изпълнителното дело не били предприемани действия , такива били
поискани едва на 31.05.2021г. Изпълнителното дело по силата на закона било
прекратено на 26.04.2020г, действия извършени след това нямали правен
ефект, погасителната давност започнала да тече на 26.04.2018г. Срокът на
погасителната давност бил 3 години, влизането в сила на заповедта не
2
установявал вземането със сила на пресъдено нещо, не намирала приложение
нормата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Така към подаването на исковата молба
задължението било погасено по давност. Претендирал е разноски.
Ответникът Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК ******* в
предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения,
че с влизането в сила на заповедта за изпълнение вземането се скрепява с
погасителна давност от 5 години аналогично на вземания, които са
установени с влезли в сила съдебни решения. Изпълнителното дело било
образувано през 2017г., възложени били действия на съдебния изпълнител по
чл. 18 от ЗЧСИ, не била изтекла погасителната давност. Претендирало е
разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 61143 по описа за 2016г.
съгласно което същото е образувано по заявление вх. № 3071322/28.10.2016г.
, на 02.11.206г. е издадена заповед, с която е разпоредено М. В. Г. , ЕГН
********** да заплати на Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК
******* сумата от 2166,80лв. ведно със законната лихва от 28.10.2016г. до
изплащането й, представляващи задължение по договор за
телекомуникационни услуги № **********24052013-27811656/24.05.2013г.,
сключен с „БТК”ЕАД по 4 бр. фактури, вземания, по които са прехвърлени с
договор за цесия от 01.09.2014г. и Приложение №1/17.02.2015г., както и
съдебни разноски от 425,34лв., за така издадената заповед длъжникът е
уведомен лично на 16.12.2016г., подал е възражение на 16.12.2016г., на
31.01.2017г. е оттеглил възражението и с разпореждане от 06.02.2017г.
районният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист, такъв е издаден
на 07.02.2017г. за сумите по заповедта.
По делото са приети неоспорени от страните заверени книжа по
изпълнително дело № 338/2017г. по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ,
съгласно които изпълнителното дело е образувано на 01.03.2017г. по молба
на Агенция за събиране на вземания”ЕАД срещу М. В. Г. за събиране на
вземания по изпълнителен лист, издаден по дело № 61143/2016г. на СРС, 77-
ми състав, на основание на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е
възложено да определи способа на изпълнение, на 01.03.2017г. ЧСИ е
разпоредил да се наложат запори, на , в поканата за доброволно изпълнение
от 07.03.2017г. е посочено че се насрочва опис на движимо имущество , на
07.03.2017г. е изпратено запорно съобщение до Овергаз Сервиз”АД за
налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника Г., на
24.03.2017г. „Сосиете Женерал Експресбанк”АД е посочило, че е превело по
изпълнителното дело 36,12лв., с призовка за принудително изпълнение от
18.08.2017г. ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество за 10.10.2017г., , на
17.04.2018г. взискателят е поискал да се наложат запори върху банкови
сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение,, на 18.08.2017г.
взискателят е поискал да се извърши опис на движимо имущество на
длъжника, на 01.11.2018г. взискателят е поискал да ске извърши опис на
движимо имущество на длъжника, на 15.04.2021г. съдебния изпълнител е
3
изпратил запорно съобщение до „Кауфланд България”ЕООД енд Ко” КД, с
което е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на
31.05.2021г. взискателят е поискал да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника на 17.03.2022г. съдебния изпълнител е
прекратил изпълнителното дело на основание на чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване недължимост по принудителен ред
поради погасено по давност право да се събират принудително суми по
договор за телекомуникационни услуги , за които е издадена влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 404 от
ГПК , вземанията по който договор са прехвърлени на ответника с договор
за цесия.
Съдът приема за установено по делото, че на 07.02.2017г. е издаден
изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
поради оттегляне на подаденото възражение срещу нея, с които е
разпоредено М. В. Г. , ЕГН ********** да заплати на Агенция за събиране
на вземания”ЕАД, ЕИК ******* сумата от 2166,80лв. ведно със законната
лихва от 28.10.2016г. до изплащането й, представляващи задължение по
договор за телекомуникационни услуги № **********24052013-
27811656/24.05.2013г., сключен с „БТК”ЕАД по 4 бр. фактури, вземания, по
които са прехвърлени с договор за цесия от 01.09.2014г. и Приложение
№1/17.02.2015г., както и съдебни разноски от 425,34лв. Тези обстоятелства се
установяват от приетите по делото неоспорени от страните книжа по
приложеното заповедно дело.
По делото не се спори, а и се установява се от приетите заверени книжа по
изплънитленото дело, че по изпълнителния лист от 07.02.2017г. е образувано
изпълнително дело на 01.03.2017г., по което съдебния изпълнител е бил
оправомощен да определя начина на изпълнение, като регулярно са искани
от взискателя изпълнителни действия в периода от 07.03.2017г. до
01.11.2018г. – запори върху банкови сметки, върху трудово възнаграждение,
насрочване на опис на движими вещи, като такива са извършвани от съдебния
изпълнител .
По възраженията за недължимост поради погасителна давност:
4
Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за
телекомуникационни услуги за предоставени такива, поради което те
като периодични задължения са скрепени с погасителна давност от 3 години
съобразно чл. 111 от ЗЗД. С влизане в сила на заповедта за изпълнение,
независимо дали същото е поради неподаване на възражение в срок или
поради установяване съществуването на вземанията по заповедта със съдебно
решение, срокът на тази погасителна давност става 5 години. Влязлата в сила
заповед за изпълнение е приравнена по последици на влязлото в сила
решение, поради което и приложима е чл. 117, ал.2 от ЗЗД , тоест за
вземанията по заповедта погасителната давност е 5 години от влизането й в
сила. За влезлите в сила съдебни решения е характерно установителното им
действие в отношенията между страните – след влизането му в сила страните
не могат да продължават спора. Изключение са институтите на отмяна на
влязло в сила решение и новонастъпили след устните състезания факти,
даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е положението при
влезлите в сила заповеди за изпълнение - длъжникът не може да оспорва
вземането с възражения, основани на факти, станали му известни или могли
да му станат известни в срока за възражение. Така влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат
изпълнителна сила. Такава имат и влезлите в сила заповеди за изпълнение.
Както при решенията така и при заповедите преразглеждане на спора за
съществуването на вземането е възможно само при строго лимитирани
основания по реда на чл. 423 от ГПК. Основанията по чл. 424 от ГПК са
аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така разписаната нормативна
уредба е налага извод, че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характер на влязло в сила съдебно решение и при нея следва да
намери приложение чл. 117, ал.2 от ЗЗД. При всички хипотези на чл. 416
ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се
стабилизира окончателно. Този законодателен подход е съществено различен
от подхода на законодателя по чл. 237 от ГПК /отм/. Това е така, защото по
новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ . Така, по новия
процесуален ред със стабилизирането на заповедта оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудират, както се преклудират и възраженията срещу основателността
на претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по
реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на
длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде
заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила
на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
5
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, осъществени преди влизането й в сила.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка. В това се изразява пресичащото действие на
заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на
изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. Това важи и за
фактите, които са от значение за погасителната давност, които са настъпили
до края на срока за възражение по чл. 414 от ГПК./В този смисъл Решение №
50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030 / 2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; Определение е
№ 214/15.05.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение №
791/3948/2012г./
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се
счита за прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
В конкретния случай по делото е установено че заповедта е влязла в сила
на 31.01.2017г., когато е оттеглено подаденото срещу нея възражение в
периода от 01.03.2017г. до 01.11.2018г. взискателят е искал извършване на
изпълнителни действия регулярно, като не е имало повече от две години
между две последователни от тях. Извършените изпълнителни действия въз
основа на тези молби на взискателя са валидни и са довели до прекъсване на
погасителната давност за процесните вземания, както и на срока по чл. 433,
ал.1,т. 8 от ГПК. В случая исковата молба е подадена на 07.03.2022г., към
този момент са изтекли по-малко от 5 години, считано от последното
изпълнително действие от 01.11.2018г., поради което и иск е неоснователен.
По време на съдебния процес по чл. 439 от ГПК погасителна давност не тече,
защото предмет на делото е дължимостта на вземането и без значение е този
съдебен процес е иницииран от длъжника или от кредитора.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
6
съд с тези на районния съд, то решението на СРС в обжалваната част следва
да се потвърди.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва
да се постави отговорността за разноски и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 100лв. възнаграждение за юрисконсулт,
определена от съда при съобразяване на сложността на делото и разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4832/17.05.2022г. по гр.д. № 11988 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 48-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН ********** да заплати на Агенция за събиране
на вземания”ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
сумата от 100лв. представляващи съдебни разноски за производство пред
СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7