ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № .........

 

Гр. Габрово, 21.02.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА ПЕНКОВА

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                                                      ИВА ДИМОВА

                                                                                   

при секретаря .........................,като изслуша докладваното от съдията И. Димова в.ч.гр. д. № 50/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, чрез юрисконсулт А., срещу разпореждане № 6568/07.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 1838/2018 г. на Габровски районен съд, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В жалбата се излага, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен. Оспорва искането на заповедния съд, заявителят да посочи клаузите за ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит, като жалбоподателят счита, че това не е съобразено с целта на заповедното производство в хипотезата на чл. 410 ГПК, в която не се проверява дали вземането съществува, а се проверява само дали то е спорно. Излагат се доводи, че ГЛП и ГПР са конкретизирани в процесния договор и са в размери, които обосновават, че са в съответствие с действащото законодателство към момента на сключване на договора. Обосновава, на какво основание се дължат претендираните суми по заявлението по чл. 410 ГПК- главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане на документи и неустойка. Длъжникът В.Б. не е извършвал никакви плащания по Договора за заем, поради което се претендира и обезщетение за забава върху не погасената главница, на основание чл. 86 ЗЗД. Моли да бъде отменено разпореждането и да се издаде Заповед за изпълнение и за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, за които е постановен отказ.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по  чл. 413, ал. 2 ГПК, от  надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр. д. № 1838/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу длъжника В.Т.Б. /по справка е З.Т.Б./, за парични вземания по договор за кредит.

С Разпореждане от 27.09.2018 г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че в тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като посочи договорните клаузи, на които основава искането си за присъждане на договорна лихва, а именно конкретните ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит, като представи и самия договор за потребителски кредит, както и да внесе допълнителна държавна такса от 125,00 лв. - по 25 лева за всеки претендиран интерес /при общо дължима държавна такса от 150,00 лв. е внесена такса от 25,00 лв./.

С ново разпореждане от 07.11.2018 г., съдът е дал нов три дневен срок, в който заявителя писменно да посочи обстоятелствата, индивидуализиращи всяка от претенциите по основание; начин на формиране на размера; период за който се дължи; вид; произход; падеж на задължението; период на забава и др.; начин на формиране на неустойката, таксите и др. подобни и договорните клаузи, на които основават претенциите си - конкретните ГЛП и ГПР по договора да потребителски кредит. Отново е задължила ответника да довнесе сумата от 125,00 лв.

С молба от 05.12.2018 г., във връзка с дадените указания, заявителят е посочил, че е внесъл дължимата по чл. 12, т. 1 от Тарифата държавна такса и че е неприложимо правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК  в заповедното производство, позовавайки се и на съдебна практика. Отново обосновава, на какво основание се претендират заявените суми.

С разпореждане № 6568 от 07.12.2018 г., съдът е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 ГПК против длъжника за присъждане на 100,00 лв. - главница по договор за потребителски кредит; 1,55 лв. - договорна лихва; 8,22 лв. - такса за експресно разглеждане на документи; 8,23 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение; 45,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране; 34,10 лв. - законна лихва, поради неизправяне на нередовности на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т . 1 ГПК и поради противоречие със закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК

Обжалваното разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Подаденото по ч. гр. д. № 1838/2018 г. по описа на Габровски районен съд заявление по чл. 410 ГПК от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД отговаря на изискванията на чл. 410,  ал. 2 ГПК и неправилно заповедният съд е дал указания на заявителя за довнасяне на държавна такса от 125,00 лв. и да посочи договорните клаузи, на които основава  искането си за присъждане на  договорна лихва- конкретните ГЛП и ГПР, като с неизпълнение на тези указания е мотивирал своя отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

От приложения към заявлението платежен документ е видно, че е внесена за заповедното производство държавна такса от 25,00 лв. Размерът на внесената от заявителя държавната такса е съобразен с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ТДТГПК, съгласно която по заявлението за издаване на заповед се събира  държавна такса  в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25,00 лв. В случая заявеният интерес, формиран от сбора на отделните вземания, обуславя като дължим минималния размер на държавната такса по чл. 12, ал. 1 от Тарифата.

 Неправилно районният съд е приел, че дължимата такса по заявлението следва да се изчисли като по исково производство, по правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК, върху всеки претендиран интерес (общо четири) и е указал на заявителя да довнесе  държавна такса в размер на 125,00 лв. (по 25,00 лв. върху всеки интерес и при  вече внесена  държавна такса от 25,00 лв.с подаване на заявлението).

По въпроса за таксите в заповедното производство ВКС е дал категоричен и непротиворечив отговор /Определение № 379/11.05.2010 г. по ч. т.д.№ 215/2010 г., І т.о. на, ВКС/ в следния смисъл: Когато с едно заявление по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 % върху интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания - напр. главница плюс лихви.

Предвид изложеното по ч. гр. д. № 1838/2018 г. на ГРС заявителят не дължи довнасяне на указаната от заповедния съд допълнителна държавна такса от 125,00 лв. и неправилно обжалваното разпореждане по чл. 413, ал. 2 ГПК на ГРС е обосновано с невнасянето на такава такса.

 Като основание за отхвърляне на претенцията за сумите: 100,00 лв. - главница по договор за потребителски кредит; 1,55 лв. - договорна лихва; 8,22 лв. - такса за експресно разглеждане на документи; 8,23 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение; 45,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране; 34,10 лв. - законна лихва, районният съд се е позовал и на непосочване от заявителя в указания му срок на ГПР и ГЛП, каквито указания са били дадени с разпореждането от 27.09.2018 г. и 07.11.2018 г. във връзка с искането за присъждане на договорна лихва.

Съгласно приетото в т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС  точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението. В заповедното производство по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията, изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

В случая в подаденото заявление по чл. 410 ГПК от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, в т. 9 в табличен вид е посочен вида на всяко от претендираните парични вземания, размер, периодите на акцесорните вземания за лихви и неустойка. Изложените в т. 12 обстоятелства, обосновават създадени правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на които се претендират и посочените в заявлението вземания за главница, лихви, такси, неустойка. Изложените в т. 12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни за  тях. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявените вземания. Тяхната дължимост може да бъде оспорена от длъжника, като подаде пред заповедния съд възражение и в исковото производство вече съдът ще разполага с договорите и ще може да преценява точно и подробно клаузите от същите, както и дали описаното в заявлението отговаря на клаузите в договорите.

На основание изложеното въззивният съд счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди издаването на исканата заповед за изпълнение.

Водим от горното, съдът

                                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 6568 от 07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 1838/2018 г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК202527341 за издаване на заповед за изпълнение против В.Т.Б. за сумите: 100,00 лв. - главница по договор за потребителски кредит; 1,55 лв. - договорна лихва; 8,22 лв. - такса за експресно разглеждане на документи; 8,23 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение; 45,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране; 34,10 лв. - законна лихва, вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК202527341 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Васил Левски” № 114,  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ВЛАДКО Т.Б., ЕГН **********,***, за сумите: 100,00 лв. - главница по договор за потребителски кредит; 1,55 лв. - договорна лихва; 8,22 лв. - такса за експресно разглеждане на документи; 8,23 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение; 45,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране; 34,10 лв. - законна лихва за периода 13.02.2018 г.-20.09.2018 г.- за неизпълнение на задължения по Договор за потребителски кредит № 5413007 от 29.01.2018 г., цедирано на заявителя на 01.06.2018 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                2.