МОТИВИ на КРС
по АНД № 919 по описа на КРС за 2019
г.
На 20.06.2019 г. в Районен съд Кюстендил
е внесено за разглеждане Постановление на КРП, с което се предлага да бъде
освободен от наказателна отговорност и да бъде наложено административно
наказание на О.Л.Г. с ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3
от НК.
Обвиняемият
редовно призован за съдебно заседание, не се явява.
Представителят на държавното
обвинение поддържа постановлението и иска
от съда да признае обвиняемия за виновен
и да му наложи административно наказание „глоба“ в минимално предвидения в чл.
78А от НК размер.
Адв. Д. - защитник на обвиняемия пледира
за постановяване на решение, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен ,
като алтернативно пледира, в случай, че бъде признат за виновен да му бъде
наложено административно наказание в
минимално предвидения размер.
Кюстендилският
районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема следното:
Обв. О.Л.Г. е правоспособен водач и на 02.09.2018г. на
първокласен път І–6 при километър 33+700, при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Рено“ модел „Лагуна“ с рег.№ ***с посока на движение от
гр.София за гр.Кюстендил, е нарушил правилата за движение по пътищата, като е
навлязъл в лентата за насрещно движение, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне“; чл.20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; и чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
вследствие на което по непредпазливост е причинил на Х. Г. Х., с ЕГН **********
от гр.Кюстендил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник, за срок от около 2-3 месеца, вследствие на
луксация (изкълчване) на лява раменна става с
фрактура на големия туберкул („пъпка“) на лява раменна кост в
областта на раменната става. По време на деянието след автомобила на обв. Г. се
движела свидетелката Н. П., която видяла, как обвиняемия губи контрол върху управляваното
от него МПС и навлиза в насрещната пътна лента и се удря в жълт микробус. П.
спряла с автомобила си и позвънила на тел.112 да съобщи за настъпилото ПТП.
На местопроизшествието били изпратени
служители на сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР – Кюстендил сред, които
бил и свидетеля М. Б., който е съставил на обв. Г. АУАН № 980541 от 02.09.2018г.
Описаното по-горе увреждане, съгласно
заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза е възможно да бъде
получено по време и начин, за които са сърбани данни в хода на досъдебното
производство, като вещото лице сочи, че е налице пряка причино-следствена
връзка между настъпилото ПТП и получените от пострадалия травматични увреждания.
В хода на ДП е изготвена и приета от
съда в хода на съдебното следствие автотехническа експертиза, от която се установява, че обв. Г. е нарушил правилата
за движение по пътищата, като е навлязъл в лентата за насрещно движение, с
което е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“; чл.20, ал. 1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“; и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, вследствие на което е настъпило
процесното произшествие.
Горната фактическа обстановка, съдът
възприе основавайки се и
приемайки за обективни и непротиворечиви всички събрани в хода на ДП
и приобщени в хода на процеса доказателства: показанията на Д. С., А. В., Х. Х.,
М. Б., Н. П., протокол за оглед на местопроизшествие и фото албум към него, изготвените
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, протокол за
химическа експертиза, комплексна съдебно психиатрична и неврологична
експертиза, констативен протокол за ПТП, АУАН № 980541 от 02.09.2018г., справка
за водач и др. писмени доказателства по делото.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът намери за доказано, че обв. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на прест. по чл.343, ал.1, б."б ,пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК затова, че :
На 02.09.2018г. на първокласен път І–6
при километър 33+700, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Рено“ модел „Лагуна“ с рег.№ ***с посока на движение от
гр.София за гр.Кюстендил, е нарушил правилата за движение по пътищата, като е
навлязъл в лентата за насрещно движение, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне“; чл.20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; и чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
вследствие на което по непредпазливост е причинил на Х. Г. Х., с ЕГН **********
от гр.Кюстендил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник, за срок от около 2-3 месеца, вследствие на
луксация (изкълчване) на лява раменна става с
фрактура на големия туберкул („пъпка“) на лява раменна кост в
областта на раменната става.
От обективна страна обвиняемият, в
качество си на водач/правоспособен/ на МПС е управлявал- лек автомобил марка лек
автомобил марка „Рено“ модел „Лагуна“ с рег.№***. При управлението на
автомобила е нарушил правилата за движение, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП
– „на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“;
чл.20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“; и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и в резултата на
това е настъпило ПТП, като на пострадалия Х. е причинена средна телесна повреда
изразяваща се в в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, за
срок от около 2-3 месеца, вследствие на луксация (изкълчване) на лява раменна става с фрактура на
големия туберкул („пъпка“) на лява раменна кост в
областта на раменната става.
От субективна страна обв. Г. е действал
по непредпазливост. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За това престъпление законодателя
предвижда наказание "лишаване от свобода" до три години или пробация.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост обв. С. по време на извършване на
деянието не е бил осъждан. От деянието му няма причинени и невъзстановени
имуществени вреди. Деецът е освобождаван от наказателна отговорност през 1990г.
и с оглед настъпилата давност и заличени последици на освобождаването по реда
на чл.78А от НК, както и липсата на осъждания, съдът намира, че са налице са условията на чл.78 А от НК.
В конкретния случай не са налице ограниченията
за прилагане на чл. 78А, ал. 1-5 от НК, предвидени в ал. 7 на същата
разпоредба.
Съобразявайки
гореизложеното, съдът призна обв. О.Г. за виновен по повдигнатото обвинение, освободи
го от наказателна отговорности му наложи административно наказание при
условията на чл. 78А от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид следното: деецът е водач без регистрирани нарушения на правилата
за движение по пътищата през последните осем години преди процесното ПТП,
същият е с дългогодишен опит като правоспособен водач от 1980г. и има наложени
само три глоби за нарушения през периода 2007-2009г. Съдът намери, че административно наказание в
минимално предвидения в чл. 78А от НК размер ще постигне целите на наказанието,
доколкото също Г. е обвинен за престъпление осъществено при непредпазливост, а
не умишлено такова. При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази също така и разпоредбата на чл. 78а, ал.4 НК, според
която “съдът, които налага глобата по ал.1, може да наложи и административно
наказание лишаване от право да упражнява определена професия или дейност за
срок от три години ако лишаването от такова право е предвидено за съответното
престъпление”. При това водим от описаните по-горе смекчаващите вината
обстоятелства, съдът не наложи посоченото кумулативно наказание по чл.343г от НК.
Обв. Г. беше
осъден да заплати сторените разноски на досъдебната фаза в размер на 825.53 (осемстотин двадесет и пет
лева и петдесет и три стотинки)
лева по сметка на РУ – гр.Кюстендил.
По горните
съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: